УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО

ОБЩОИКОНОМИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ

КАТЕДРА: ИКОНОМИЧЕСКА СОЦИОЛОГИЯ

 

  

Социален капитал и индивидуално кариерно развитие на учителите

-Програма за ЕСИ-

 

  

 

 

Изготвили:                                                                                      Проверил:………………..

Вероника Славска, фак. № 10140014                               /проф. Т.Ракаджийска/

Владислав Игнатов, фак. № 10140018

Инна Петкова, фак. № 10140002                                                             

Мирослав Бакърджиев, фак. № 10140025

 

Специалност: социология             

Група: 4005

Курс: IV

 

 

 

 

Съдържание:

Цел и задачи на изследването..................................................................стр. 3

Хипотези....................................................................................................стр. 4

Теоретичен модел.....................................................................................стр. 6

График за провеждане на ЕСИ................................................................стр. 10

Въпросник..................................................................................................стр. 11

 

          Министерството на образованието, младежта и науката прие нова програма за кариерно развитие на учителите[1]. След като програмата работи 3 години е интересно да се разбере до каква степен тя е повлияла нагласите както на учителите, така и на всички, участващи в учебния процес към проблема за кариерното развитие в училищната система. Според предварителна вътрешна информация, предоставена от училищата, учителите не са станали по-мотивирани да работят по-усърдно, за да добиват квалификация или да израстват в йерархията на училището. Също така учителите смятат, че кариерното развитие във вертикален план е „резервирано” само за хора, които се познават с нужните длъжностни лица, които организират конкурсите за заемане на по-високи позиции. Поради тази причина проведохме пилотно изследване, чиято основна цел е да открие причините за това нежелание за кариерно развитие и да помогне да се генерират идеи и предложения за най-адекватен и ефективен подход за стимулиране на кариерното развитие на учителите без да е нужно да се познават „правилните хора”. Друга съставна част на целта е да се разбере по какъв начин учителите използват своя социален капитал, за да се развиват.

 

Основни задачи на изследването:

• Да се разбере по какъв начин учителите използват своя социален капитал, за да се развиват в своята кариера.
• Да се разбере има ли връзка между нежеланието на учителите да се развиват в кариерата си и социалните мрежи, в които участват.
• Да се открие има ли връзка между богатия социален капитал и кариерното развитие при учителите.
• Да се разбере какво би мотивирало учителите да пожелаят да добият по-високо ПКС
• Да се разбере дали има други мотиви освен увеличението в заплащането, които биха накарали учителите да желаят да се развиват в кариерата си

 

Хипотези:

1. Учителите не желаят да се развиват в кариерата си, защото длъжностите се възприемат като формално разделение, към което те нямат  сериозно отношение, защото не отразява обективно различията в постиженията и качествата на кадрите.
2. В училището, където бе проведено изследването, всички учители са жени, затова се смята, че те не желаят да има силно йерархизирана схема в училището, защото жените предпочитат да се организират в по-малко йерархизиран ред, за да има по-голям консенсус.[2]
3. Преподавателите с по-богат социален капитал се развиват по-бързо в своята кариера от тези с по-беден. Тези с по-богат капитал разчитат на своите близки и приятели да им помогнат за добиване на ПКС или за помощ при конкурса за придобиване на длъжност „старши учител” или по-висока.
4. Всички кадри, които не са учители, а са в администрацията на образователната институция желаят да имат високи степени на длъжността си, тъй като имат потребнсот от отчитане на израстване в йерархията.
5. Учителите ще бъдат по-мотивирани да добиват по-висока степен на професионално-квалификационна степен (ПКС), когато тя и самото кариерното израстване се базират на значително по-сложна система на оценяване на постиженията на учителите, отколкото е сегашната, тъй като в сегашната има повече възможности за хората с богат социален капитал, отколкото за тези, които нямат никакъв.
6. Има връзка между нежеланието на учителите да се развиват в кариерата си и социалните контакти, които имат, защото те смятат, че когато се „изкачват” в кариерата си, те ще предизвикват завист и се срахуват, че ще изгубят част от своите контакти.
7. Богатият социален капитал на учителите помага за постигане на по-добри резултати сред учениците.

 

  

Теоретичен модел:

         Кариерата е прогресът в работата за определен индивид от началото на неговата трудова дейност до настоящия момент. Много често се използва в позитивен смисъл като „добра кариера” или „успешна кариера”, тоест успешното развитие в областта на някоя или няколко сфери на дейност. Много често под кариера се има предвид работата в области, които изискват професионални знания и умения и в този смисъл професионално обучение или натрупан професионален опит в дадена област. В настоящото изследване кариерното развитие се разбира, според концепцията, залегнала в Закона за народната просвета, като процес на усъвършенстване на компетентности при последователно заемане на учителски или възпитателски длъжности с цел повишаване качеството и ефективността на образователно-възпитателния процес.[3] Квалификацията на учителите бива първоначална и последваща.

 

Кариерното развитие бива два вида:

Хоризонталното развитие – преместване от една позиция в организацията на друга на същото ниво, но в различно структурно звено. Това обикновено става след определен период на първата длъжност.

Вертикалното развитие – растежът в йерархията на статусите в организацията.

 

         В изследването ще се ръководим от разбирането за социалния капитал като връзките на различни взаимоотношетия, които индивидите създават помежду си. Колкото по-силен е социалният капитал в една група, толкова по-лесно тя преодолява проблемите си. Индивидът се нуждае от силен социален капитал и участие в много социални мрежи, за да може по-лесно да се справя в обществото. Социалната мрежа може да бъде използвана много ефективно като мощен източник на информация. Марк Грановетер изтъква, че най-голяма роля в процеса на кариерното развитие вътре в една организация изиграват слабите връзки, които са типични за големите социални мрежи. Явно е, че големите социални мрежи се характеризират с висока степен на отвореност и активно взаимодействие с други мрежи. Благодарение на това взаимодействие се създава възможността за протичането на  голямо количество разнородна информация, която да бъде от полза за всеки член на мрежата.

Учениците също биват повлияни от социалния капитал, който учителите притежават. В статията си за връзката между социалния капитал на учителите и ученическите резултати на финалните изпити Кари Лена[4], твърди, че учениците, които са обучавани от учители с по-близки колегиални отношения и по-сплотен колектив, показват по-добри резултати от своето обучение. Социалният капитал, който учителите притежават може да се използва като инструмент за подобряването на образователната система.

За целите на изследването ще изхождаме от разбирането, че:

Богат социален капитал е социаленият капитал, който се състои от силни и добре развити връзки с хора, които биха могли да бъдат полезни при възникване на даден проблем. Да се прави разлика между многочислен и богат социален капитал – богатият може и да е малоброен, но да е качествен, т.е. с връзки, които са полезни на човека. В настоящото изследване този израз се разбира като качествени и по-многобройни връзки между учителите.

Кариерното развитие на учителите се характеризира със следното:

• Има 5 професионално-квалификационни степени (ПКС);

• Обучението и присъждането на ПКС се извършва от специализираните институти за повишаване на квалификацията на учителите към висшите училища;

• Разходите за обучението и процедурата за присъждане на ПКС се заплащат от самия учител;

• Притежаването на ПКС е свързано с:

- промяна в началната основна месечна работна заплата

- получаване на допълнително възнаграждение.

 

Развитие в хоризонтален план

5 длъжностни позиции:

1. Младши учител

2. Учител

3. Старши учител

4. Главен учител

5. Учител методик

Критерии за преминаване в по-висока длъжност:

-         Стаж на учителска длъжност като за заемането на длъжността старши учител, нужният стаж е 10 години;

-         Допълнителна квалификация;

-         Състезателност за заемане на по-високите длъжности, т.е. длъжностите се заемат след конкурс.

 

Развитие във вертикален план

Длъжностни позиции:

1. Помощник-директор по учебната или учебно-производствената дейност

2. Помощник-директор по административно-стопанската дейност

3. Директор

 

Критерии за преминаване на по-висока длъжност

-          Стаж на учителска длъжност;

-          Допълнителна квалификация;

-         Спечелване на конкурс.

 

 

График за провеждане на ЕСИ

1. 1.     Начало на проекта: 05.11.2013г.
2. 2.     Край на проекта: 26.11.2013г.
3. Начало на същинското изследване: 15.11.13
4. Край на изследването: 21.11.13
5. Начало на обработката на данните от изследването: 22.11.13
6. Краен срок за подаване на обобщената информация: 26.11.13

 

Метод на регистрация на информацията: дълбочинно интервю

Целеви групи: учители; директори от средно общообразователно училище в малък град

Брой изследвани: 15

Тип извадка: Типологична, като критерият на подбор е:

• учители, заемащи различни длъжности в хоризонтален план
• участници в училищната дейност, заемащи различни длъжности във вертикален план;
• учители и участници в дейността на училището на трудов договор;
• учители със стаж над 1 година.

 

Въпросник:

 

1. От колко години сте учител?
2. Какво ви подтикна да станете учител?
3. Имате ли роднини учители?
4. Колко от близките ви приятели са учители? Заедно ли работите?
5. Каква степен на ПКС притежавате?
6. Ако не притежавате, бихте ли желали да притежавате?
7. Какво би ви подтикнало да притежавате по-висока степен на ПКС?
8. Имате ли желание да се развивате в рамките на кариерата си?
9. Каква е причината да не желаете?
10.  Според Вас, фактът, че приятелите ви са учители във Вашето училище,  пречи ли Ви да пожелаете да се развивате в кариерата си?
11. Смятате ли, че те биха започнали да ви отбягват, ако вие преминете в по-висока длъжност, а те останат на същата?
12. Използвате ли връзките, които имате с останалите учители, в помощ на Вашата работа?
13. Възможна ли е според вас вътрешна диференциация в рамките на длъжността учител?
14. Какъв да бъде необходимият стаж като условие за допустимост за заемане по-висока длъжност според вас?
15. Трябва ли да има разлика във възнагражденията между различните длъжности?
16. Само заплащането ли е причината да желаете да се развивате в кариерата си?
17. Смятате ли, че колегите Ви биха Ви помогнали да добиете по-висока степен на ПКС, ако ги помолите?
18. Вие бихте ли помогнали на някой свой колега да разработи проект за ПКС, ако Ви помоли?
19. Смятате ли, че учителите се развиват в кариерата си благодарение на връзки с учители с по-високо ПКС или с директора на училището?
20. Как оценявате сегашната система за добиване на ПКС? Бихте ли променили нещо в нея?
21. Смятате ли, че тази система мотивира учителите да искат да се развиват кариерно?
22. Какво мислите би подтикнало повече млади хора да станат учитeли?