1.    Предлаганите студии, статии и доклади трябва да бъдат във формат на Word документ, както следва:

• Шрифт: Times New Roman 12;
• Форматиране на страниците: Page Setup: Top: 2,5 см, Bottom: 2,5 см, Left: 2,5 см, Right: 2,5 см
• Line Spacing: 1,5 lines; First Line: 1,5 см; Paper Size: A4.

2.    Основните структурни елементи на студите и статиите, са както следва:

• Начална страница;
• Увод;
• Основно изложение;
• Заключение;
• Референции.

3.    Начална страница (страници):

Началната страница включва:

Заглавие на студията (препоръчително е заглавието на студията да е кратко (5-10 думи) и да представя основната тема на изследването);

Академична длъжност, научна степен и имена на автора (авторите);

Резюме. Резюмето на публикациите, трябва да са на български език и на английски език и да съдържа следните елементи:

• Уводна част (“фон” на изследването) (задължително);
• Цел и задачи на изследването (задължително);
• Приложена методология (“постановка на изследването”) (задължително);
• Постигнати основни резултати (задължително);
• Изводи (заключения) (задължително);
• Ограничения на изследването и последици (ако има такива);
• Практически последици (ако има такива);
• Оригиналност/стойност (задължително);

 

Максималната дължина на резюмето не трябва да надвишава 200 думи (за студиите) и 70 думи (за статиите).

Ключови думи (посочват се до 10 ключови думи на български и английски език за студиите и до 5 за статиите).

Номер на научната област от JEL класификация (JEL класификацията може да бъде намерена на интернет адрес: https://www.aeaweb.org/jel/guide/jel.php.

Данни за автора (авторите). Данните включват пълни имена, академична длъжност и научна степен, последна месторабота и по преценка предишни такива, е-mail адрес за кореспонденция (до 40 думи за автор).

4.    Увод:

Уводът има за цел да убеди читателите, че публикуваната разработка съдържа новост и е приложима, като отговаря на следните въпроси:

• Какъв е проблемът?
• Има ли някакви съществуващи решения (посочва се степента на проучване на проблема към момента)?
• Кои са най добрите решения, според автора?
• Какво е основното ограничение на изследването?
• Какво се очаква да се постигне от автора с направеното изследване?

 

5.    Основно изложение:

Основното изложение се структурира в отделни раздели, разграничени със свои заглавия (Заглавията трябва да бъдат кратки, с ясна индикация за разликите между тяхната йерархия. Предпочитаният формат за изписване на основните заглавия е те да бъдат удебелени, а подзаглавията да бъдат изписани с наклонен шрифт. Шрифт - Times New Roman 12, главни букви, ляво подравняване).

Основното изложение включва:

            Цел и задачи на изследването. Те трябва да осигурят разбирането за фокуса на публикацията и да аргументират нейната структура. След тях е необходимо да се посочи:

 

• каква е значимостта на материала;
• защо е важен и оригинален;
• за кого е предназначена публикацията.

 

Допълнително могат да бъдат коментирани потенциалната полезност за практиката, значимостта за бъдещи изследвания, по-подробно ограниченията на изследването и др.

            Основна теза и хипотеза (хипотези) на изследването. Представят се аргументите на автора за тяхната обоснованост.

            Приложена методология и методика. Авторът трябва да посочи основните използвани от него методи под обособено за това заглавие. Той трябва да демонстрира, че методологията е стабилна и подходяща за постигане на целите. Очаква се авторът да се съсредоточи върху главната тема, като посочи основните етапи на своите изследвания, използваните от него методи, влияния, които определят избрания от него подход, да приведе аргументи за това, защо е избрал специални примери и др..

            Постигнати основни резултати. Когато се представят резултатите, е важно авторът да се фокусира само върху най-важното. Публикацията трябва да съдържа само основните факти и тези с по-широко значение, без да се дават много подробности за всяка възможна статистика. Ако разработката изобилства със статистически данни, е възможно те да преобладават пред изводите и като цяло публикацията да бъде възприемана предимно като изброяване на факти, а не като научно изследване. Основната теза на автора трябва да е ясно проследима и стабилно доказана.

При описанието на резултатите авторът трябва да потърси отговори на следните въпроси:

• Предоставяте ли интерпретация за всеки един от представените от Вас резултати?;
• Резултатите Ви в съответствие ли са с това, което други изследователи са открили?;
• Има ли някакви разлики? Защо?;
• Има ли някакви ограничения?;
• Дискусията логично ли води до Вашето заключение?.

 

Важно е при представяне на резултатите да не се правят изявления, които надхвърлят онова, което резултатите могат да потвърдят.

 

6.    Заключение:

Общото правило е, че заключението не трябва да съдържа единствено обобщение на изследването (то се съдържа в резюмето). В заключението се дава отговор на зададения в началото на публикацията въпрос и се посочват възможностите за по-

нататъшни изследвания. Добре би било да се разкрие как представените резултати ще се приложат в практиката и да се посочат ограниченията в това отношение. Макар и да се посочва как това изследване може да се приложи и разшири в бъдещи изследвания, не е прието тук да се въвежда нов материал или да се изтъква очевидното. В заключението следва да се подчертае онова, което е различно в изследователските резултати, онова, което се откроява в разработката или е неочаквано.

 

7.    Бележки:

Бележките трябва да се използват при крайна необходимост и да бъдат идентифицирани в текста с последователни номера, затворени в квадратни скоби и изброени в края на статията.

 

8.    Фигури:

Всички фигури (схеми, диаграми, скици, уеб страници/снимки на екрани и фотографски снимки) трябва да бъдат предадени в електронна форма. Те трябва да бъдат с високо качество, четливи и да бъдат номерирани с арабски цифри.

• Фигурите да бъдат правени по възможност в графични програми (Corel Draw, Adobe Illustrator, Adobe PhotoShop) или Excel. Да не бъдат във формат Picture, за да може да се коригира текстът в тях, ако е необходимо! Да се номерират последователно според реда на цитиране в текста. Номерацията и заглавията на фигурите се поставят под тях. Да се избягват много надписи вътре във фигурите.
• За изработване на формули да се използва Word Equation. Номерата на формулите да се изписват в малки скоби в лявата част на страницата!

 

9.    Таблици:

Таблиците се изработват в Word Table или Excel. Номерират се последователно според цитирането им в текста. Всяка таблица трябва да има заглавие. Номерацията и заглавията на таблиците се поставят над тях. За предпочитане е тя да се събира на страницата, без да се обръща широката част на листа хоризонтално. Необходимите обяснения се дават под нея, като се означават със съответните символи/знаци.

 

10.    Референции:

Референции към други публикации трябва да бъдат изписани в стил Harvard и да бъдат внимателно проверени за пълнота, точност и съгласуваност.

Цитираните автори се представят по някой от следните начини:

• Фамилията на автора и година на публикация (напр. Adams, 2006);
• Цитиране на имена на фамилиите на двамата автори на публикацията и годината на публикуване (напр. Adams, Brown, 2006);
• При повече от трима автори, се изписва само името на първия автор и година на публикуване (напр. Adams et al., 2006)
• Списъкът с референциите трябва да бъде посочен по азбучен ред в края на документа.

 

            За книги:

Фамилия, инициали (година), Заглавие на книгата, Издател, Място на издаване

Например: Harrow, R. (2005), No Place to Hide, Simon & Schuster, New York, NY.

            За глава на книга:

Фамилия, инициали (година), „Заглавие на главата”, Фамилия на редактора, Инициали, Заглавие на книгата, Издател, Място на публикация, страници.

Например: Calabrese, F.A. (2005), "The early pathways: theory to practice – a continuum", in Stankosky, M. (Ed.), Creating the Discipline of Knowledge Management, Elsevier, New York, NY, pp. 15-20.

            За списания:

Фамилия, инициали (година), „Заглавие на статията”, Име на списанието, том, брой, страници.

Например: Capizzi, M.T. and Ferguson, R. (2005), "Loyalty trends for the twenty-first century", Journal of Consumer Marketing, Vol. 22 No. 2, pp. 72-80.

            За публикувани сборници:

Фамилии, Инициали (година на публикация), „Заглавие на документа”, във Фамилия, Инициали, Заглавие на публикуваната проява и място и дата, на които се е състояла, Издател, Място на публикация, Номер на страниците.

Например: Jakkilinki, R., Georgievski, M. and Sharda, N. (2007), "Connecting destinations with an ontology-based e-tourism planner", in Information and communication technologies in tourism 2007 proceedings of the international conference in Ljubljana, Slovenia, 2007, Springer-Verlag, Vienna, pp. 12-32.

            За непубликувани сборници:

Фамилия, Инициали (година), „Заглавие на документа”, документ представен на Името на Конференцията, дата на конференцията, място на конференцията, налично на: URL ако е свободно достъпно в интернет (дата на достъп)

Например: Aumueller, D. (2005), "Semantic authoring and retrieval within a wiki", paper presented at the European Semantic Web Conference (ESWC), 29 May-1 June, Heraklion, Crete, available at: http://dbs.uni-leipzig.de/file/aumueller05wiksar.pdf (accessed 20 February 2007).

            За работни документи:

Фамилия, Инициали (година), „Заглавие на статията”, работен документ [брой ако е налиен], Институция или организация, Място на организацията, дата.

Например: Moizer, P. (2003), "How published academic research can inform policy decisions: the case of mandatory rotation of audit appointments", working paper, Leeds University Business School, University of Leeds, Leeds, 28 March 2001.

            За енциклопедични вписвания (без автор или издател):

Заглавие на енциклопедията (година) „Заглавие на вписването”, том, издание, Заглавие на енциклопедията, Издател, Място на издаване, страници.

Например: Encyclopaedia Britannica (1926) "Psychology of culture contact", Vol. 1, 13th ed., Encyclopaedia Britannica, London and New York, NY, pp. 765-71.

(За вписвания с посочен автор, моля вижте насоките за изписване на имената за Глава на книга)

            За статии във вестници (с автор):

Фамилия, Инициали (година), „Заглавие на статията”, Име на вестника, дата, страници.

Например: Smith, A. (2008), "Money for old rope", Daily News, 21 January, pp. 1, 3-4.

            За статии във вестник (без посочен автор):

Име на вестника (година), „Заглавие на статията”, дата, страници.

Например: Daily News (2008), "Small change", 2 February, p. 7.

            За електронни източници:

Ако източникът е достъпен в интернет, пълният интернет адрес (URL) трябва да се посочи в края на референциите, както и датата, на която сте го използвали. или DOI или ORCID.

Фамилия, Инициали (година), „Име на статията”, достъпно на: URL адрес, (дата на достъп) или DOI или ORCID.

Например: Castle, B. (2005), "Introduction to web services for remote portlets", available at: http://www-128.ibm.com/developerworks/library/ws-wsrp/ (accessed 12 November 2007).

Ако се използват електронни източници без посочени автори и дата, URL адресът трябва да бъде включен или със скоби в основния текст, или препоръчително е да бъде посочен като бележка (с римски цифри с квадратни скоби заедно с текст, последван от пълния URL адрес в края на документа).

            За източници на български език:

За всеки цитиран източник на кирилица – на български език, трябва да се даде същият източник, изписан по правилата на Закона за транслитерацията.

Например: Ерхард, Л., 1993. Благоденствие за всички, София, УИ “Стопанство”. (Erhard, L., 1993. Blagodenstvie za vsichki, Sofia, UI „Stopanstvo“.)