Индексът на административния капацитет на държавната администрация (ИАКДА) за 2022 г. е 104,65, за разлика от 2021 година, когато е бил 109,2. Това съобщи проф. д.н. Борислав Борисов - автор на националното проучване на административния капацитет на държавната администрация. Той представи резултатите от изследването в УНСС.

Проучването се подпомага от УНСС, Стопанската академия „Д. А. Ценов” – Свищов и Института по публична администрация към Министерския съвет. Изследването се провежда за шести пореден път, като тази година са участвали 54 администрации. Присъстваха представители на министерства, държавни агенции и институции и на университетите - УНСС, СА „Д. А. Ценов” – Свищов, СУ „Св. Климент Охридски“ и други.

„Ако през 2017 г. сме възприели за база 100, през следващата 2018 г. индексът на административния капацитет е бил 104.42. През следващите години той е растял, достигайки до 109.21 през 2021 г. Сега имаме регрес – спад до 104.65. Доближава се до това, което е било през 2018 г. Това е една оценка за качествените промени, които настъпват в администрацията. Тук имам предвид министерства, агенции, държавни комисии, областни и общински администрации“, обясни изследователят.

Изследването обхваща 54 административни структури, в т.ч. министерства, държавни агенции, държавни комисии, изпълнителни агенции, административни структури към Министерския съвет и такива към Народното събрание, областни и общински администрации и специализирани териториални администрации.

Изследването обхваща 54 административни структури, в т.ч. министерства, държавни агенции, държавни комисии, изпълнителни агенции, административни структури към Министерския съвет и такива към Народното събрание, областни и общински администрации и специализирани териториални администрации.

Причините за този спад на административния капацитет се крият в множеството кризи, съпътствали страната през изминалата 2022 година – външно-политическа, свързана с войната в Украйна, вътрешно-политическа, свързана с невъзможността да управлява редовно правителство с постоянни приоритети и липса на Народно събрание, а оттук и забавяне приемането на важни за страната закони, енергийната криза, високата инфлация през 2022 година и продължаващата пандемия от COVID-19. Други група причини могат да се търсят в забавяне процесите на модернизиране на държавната администрация. Отдавна вече не действа Стратегията за модернизиране на държавната администрация 2003-2006, а също и по-новата Стратегия за развитие на държавната администрация 2013-2020. Разработена е актуализирана версия на Стратегията за развитие на електронното управление в Република България 2019 – 2025 г., в която се предвижда изготвяне на секторни стратегии за развитие на електронното управление в 23 области, но такива има само сектор „Правосъдие“, Агенция „Митници“ и Националният осигурителен институт.

Доц д-р Щерьо Ножаров, научен секретар на катедра „Икономикс“ и доц. д-р Янко Христозов, гл. секретар по международното сътрудничество (от ляво надясно в средата)