Десетата юбилейна годишна международна научна конференция „Цифровата трансформация и икономическото възстановяване в периода след кризата“ даде началото на „Седмицата на еврото“ в УНСС.

Тридневната конференция се организира съвместно от Центъра по парични и икономически изследвания, Института по икономика и политики и катедра „Финанси“ на УНСС.

Официални гости на събитието бяха заместник министър-председателят и министър на финансите Людмила Петкова, председателят на Икономическия и социален съвет на Република България Зорница Русинова, председателят на Управителния съвет на Асоциацията на банките в България Петя Димитрова. В откриването участваха още подуправителят на Българска народна банка (БНБ) доц. д-р Петър Чобанов, който е и преподавател в УНСС, и проф. д.ик.н. Николай Неновски, директор на Центъра за парични и икономически изследвания на УНСС  и член на Управителния съвет на БНБ.

„Университетът за национално и световно стопанство – бизнес университет номер едно в България, днес е домакин на едно от ключовите икономически и финансови събития в страната – „Седмицата на еврото“, и на Десетата юбилейна годишна международна научна конференция „Цифровата трансформация и икономическото възстановяване в периода след кризата“, които се провеждат под патронажа на ректора на УНСС проф. д-р Димитър Димитров. Щастлив съм, че на форума присъстват отговорните за финансите и за паричната политика на България лица, изтъкнати учени, преподаватели и студенти. УНСС винаги е пример за дискусии по актуални и важни теми“, като модератор на събитието каза доц. д-р Янко Христозов, зам.-ректор по международната дейност и директор на Института по икономика и политики на УНСС.

„Фокусът на конференцията е изключително актуален и важен за развитието на страната ни и утвърждаването на България като равноправен член на Европейския съюз в контекста на приемането ни в еврозоната. Темата съвпада с усилията на университета да се ангажира с актуални социални и академични теми, които помагат на нашите студенти да разбират процесите, случващи се в социално-икономически план. Това дава добавена стойност на обучението им“, каза ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров и подчерта, че еврото е втората по използване валута в света и прави всеки член на еврозоната по-стабилен и конкурентоспособен. Той припомни на аудиторията датата 17 ноември и по-точно 17 ноември 1993 г., когато България победи Франция и се класира за Световното първенство в САЩ следващата година – 1994. Франция не се класира за първенството, но през 1994 г. Франция провежда референдум за присъединяване към Маастрихтския договор, където е включено и присъединяването към еврозоната. Проф. Димитров представи свои статистически наблюдения, които показват, че от 1998 г. всички световни шампиони по футбол или финалисти, са членове на еврозоната, както и всички европейски шампиони по футбол. По разбираеми причини за България няма статистическа информация – ние не сме членове на еврозоната и не сме играли финали. „Това е една забавна статистика, но тя показва ролята на еврозоната в много аспекти и защо е необходимо един огромен икономически, политически и социален съюз като ЕС да има обща валута“, допълни проф. Димитров.

Проф. д-р Димитър Димитров, доц. д-р Янко Христозов, Зорница Русинова, Людмила Петкова, Петя Димитрова, доц. д-р Петър Чобанов, проф. д.ик.н. Николай Неновски (от ляво надясно)

„Очакванията са до края на годината и критерият за ценова стабилност да бъде изпълнен, като по този начин ще се преодолее и последното предизвикателство пред членството на България в еврозоната“, каза Людмила Петкова и посочи, че след изпълнението и на последния критерий страната ни ще изпрати искане за изготвяне на извънредни конвергентни доклади от Европейската комисия (ЕК) и Европейската централна банка (ЕЦБ), на базата на които е възможно в най-кратък срок Съветът на ЕС да вземе решение за дата за членство на България в еврозоната. Министър Петкова добави, че предстои още работа на национално ниво и припомни, че освен изпълнението на мерките за техническа подготовка за въвеждане на еврото, Министерството на финансите (МФ) е в процес на изготвяне на проект на бюджет за следващата година, в който заложеният дефицит ще бъде в рамките на 3% от БВП. Тя изрази увереност, че бюджетът за 2025 г., гарантиращ спазването на фискалните правила, заложени в Закона за публичните финанси, ще бъде приет от 51-ото Народно събрание, осигурявайки стабилността на публичните финанси и фискалната устойчивост. „Придържането към по-консервативна фискална политика е важно не само за въвеждането на единната европейска валута, но и за дългосрочната финансова стабилност на страната“, каза Людмила Петкова. Тя добави, че едновременно с това усилията трябва да бъдат насочени към по-ефективно разходване на публичните средства с основен фокус инвестициите, които заедно със средствата по Плана за възстановяване и устойчивост и оперативните програми ще осигурят икономически растеж и социален просперитет на страната. „Ако изпълним конвергентните критерии и успешно приключим работата по практическата подготовка за членство в еврозоната, въвеждането на еврото ще бъде един огромен успех за България“, каза още министър Людмила Петкова. 

„Неслучайно това събитие се провежда в УНСС, защото това е мястото, където можем да си кажем редица неща, свързани с еврото и предизвикателствата, пред които сме изправени, както и как управляваме тези предизвикателства, за да очертаем път и перспектива за развитие, което в сегашната ситуация не е много лесно, но това не означава, че с общи усилия не трябва да се опитваме. Тази конференция има много пластове, панелите засягат важни теми и очаквам изводите от нея да бъдат чути“, каза подуправителят на БНБ доц. д-р Петър Чобанов и допълни, че кризите изискват редица структурни решения и реформи, поради което всички заедно с общи усилия трябва да се опитаме да посочим тези реформи, за да помогнем те да видят бял свят и да можем чисто структурно да продължим напред. 

Зорница Русинова изтъкна, че искрено вярва, че младите хора в България и  университетите винаги са били двигателите на прогресивната промяна в обществото и темата за еврото няма как да не бъде част от тази прогресивна промяна. „Икономическият и социален съвет е може би единственият независим институционален партньор на държавата, който в множество свои актове подчертава колко е важно приемането на България в еврозоната, като един от основните фактори за икономически просперитет на страната ни“, каза тя.

„Въвеждането на еврото е може би най-значимото събитие, което очаква България в икономически план. Всички ние, бизнесът, държавата и гражданите е необходимо да се обединим зад тази кауза, прилагайки най-успешните практики на другите държави в тази област. Българската банкова система отдавна успешно изпълнява всички регулации и изисквания, свързани с еврото, но реално все още не може да се възползва от позитивите, които присъединяването към еврозоната носи със себе си. Приемането на еврото ще осигури сериозна финансова стабилност, принадлежност към по-широка икономическа общност, намаляване на транзакционните разходи и увеличаване на чуждестранните инвестиции в страната“, каза г-жа Петя Димитрова, председател на УС на АББ и главен изпълнителен директор и председател на УС на Пощенска банка при откриването на конференцията.

„Комуникационната кампания е от изключителна важност в процеса по приемане на еврото. Асоциацията на банките в България е разработила и вече реализира единна комуникационна кампания, свързана с ползите от въвеждането на единната валута. Разработили сме специална страница на сайта на асоциацията, активно организираме събития и конференции, както и медийни участия на наши представители, по въпроси, свързани с тази тема. Работим съвместно с Министерството на финансите и БНБ, за да отговорим компетентно и своевременно на всички въпроси на гражданите и бизнеса относно влизането на България в еврозоната“, сподели Цветанка Минчева, заместник-председател на УС на АББ и главен изпълнителен директор и председател на УС на УниКредит Булбанк, по време на кръглата маса „Еврото в България – по пътя към въвеждането на еврото като национална валута“.

„През всичките тези години във фокуса на нашия изследователски център е била проблематиката на паричния съвет, проблемите на конвергенцията, по какъв начин ние оптимално трябва да се интегрираме в еврозоната, какви са проблемите, какви са плюсовете и минусите“, каза проф. д.ик.н. Николай Неновски и акцентира:  „Еврозоната не трябва да бъде самоцел. Това трябва да бъде част от един много по-голям проект, в който страната би трябвало да се включи. Трябва да бъде проект за иновации, модернизация, т.е. еврозоната трябва да бъде само един от тези елементи. Тя трябва да зададе импулс, за нов цялостен стимул в нашата икономика, включително в демографската сфера, и не бива да мислим, че като сме станали член на еврозоната след това историята спира. Аз мисля, че България в първите дни след като стане член на еврозоната, трябва вече да има своята специализация в нея. Още отсега трябва да мисли как да се позиционира вътре, какво ще бъде нейното сравнително предимство, защото всички централни банки имат такова“.

В рамките на програмата на форума след откриващата част на събитието се проведе кръгла маса – дискусия на тема „Еврото в България – по пътя към приемането на еврото като национална валута“. В дискусията участваха Методи Методиев, зам.-министър на финансите, доц. д-р Петър Чобанов, Петя Димитрова, Цветанка Минчева, главен изпълнителен директор на УниКретид Булбанк, Никола Бакалов, главен изпълнителен директор на Първа инвестиционна банка, Деляна Иванова, председател на Надзорния съвет на Българска банка за развитие.

Доц. д-р Янко Христозов, Никола Бакалов, Цветанка Минчева, Деляна Иванова, доц. д-р Петър Чобанов, Методи Методиев (от ляво надясно)

Партньори на събитието са Министерството на финансите на Република България, БНБ, Асоциацията на банките в България, Икономическият и социален съвет на Република България, Съюзът на икономистите в България, Научната лаборатория за икономика, финанси, мениджмънт и иновации. Форумът се финансира от фонд „Научни изследвания“.

По време на Десетата юбилейна годишна конференция ще бъдат обсъдени парични и икономически проблеми. Ще бъде дискутирана Международната финансова архитектура и институциите в Бретън Уудс, дигиталните пари и предизвикателствата и перспективите пред еврото в България. Във втория ден на форума доклад на тема „Различните измерения на дигиталното евро и неговата трансгранична оперативна съвместимост ще изнесе Любомир Каримански, изследовател в Институт по икономика и политики на УНСС.

На събитието ще бъдат наградени и студентите, победители от проведения от Института по икономика и политики на УНСС конкурс за студентско есе на тема „Дигитални финанси“.

На откриването на форума присъстваха проф. д-р Матилда Александрова-Бошнакова, зам.-ректор по учебната дейност, доц. д-р Мария Воденичарова, зам.-ректор по научноизследователската дейност, проф. д-р Цветана Стоянова, зам.-ректор по институционално и бизнес сътрудничество и студентски политики, проф. д.н. Пенчо Пенчев, председател на Общото събрание на УНСС, проф. д-р Даниела Фесчиян, председател на Контролния съвет на УНСС, проф. д-р Лалко Дулевски, омбудсман на УНСС, декани на факултети, ръководители на катедри, преподаватели и студенти.

Проф. д-р Цветана Стоянова, доц. д-р Мария Воденичарова, проф. д-р Матилда Александрова-Бошнакова, проф. д-р Лалко Дулевски, проф. д.н. Пенчо Пенчев, проф. д-р Даниела Фесчиян

Преди началото на конференцията ректорът проф. д-р Димитър Димитров, в присъствието на доц. д-р Янко Христозов, проф. д-р Румен Брусарски, декан на Финансово-счетоводния факултет и доц. д-р Гергана Михайлова-Борисова, ръководител на катедра „Финанси“, се срещна с официалните лица.