К О Н С П Е К Т

за държавен изпит на специалност „Политология“,

ОКС „Бакалавър"

Модул I - Тест със затворени въпроси

1.      Политическата власт.

2.      Що е политика?

3.      Типове методи: количествени и качествени

4.      Измерване и измервателни скали в политическите изследвания

5.   Политическата теория на социалдемокрацията: основни представители и възгледи за социализма и демокрацията. Макс Вебер: политици, които живеят „за“ и политици, които живеят „от“ политиката.

6.    Ралф Дарендорф: теория за съвременните социални конфликти и тяхното регулиране. Съвременните политически теории за „края на историята“ и „сблъсък на цивилизациите“

7.      Политическият човек в Древна Гърция.

8.      Класически либерализъм (XVII – XVIII век) и марксизъм (XIX век).

9.      Представителната демокрация и съвременните авторитаризми.

10.  Парламентарен, президентски и полупрезиденстки режим – предимства и недостатъци. 

 

Източници за подготовка по Модул 1:

Манолов, Г., Власт: политико-социологически анализ, В: Основи на политическата социализация, УИ „П. Хилендарски“, Пловдив, 2014, с. 61-85.

Манолов, Г., Въведение в политическата наука, УИ „П. Хилендарски“, Пловдив, 2013, с. 41-51.

Тодоров, А., Елементи на политиката. Трактат върху политическото, изд. НБУ, С., 2012, с. 11-52, 53-72.

Симеонова, Е., Методи за анализ в политическата социология, в: Основи на политическата социология, учебник, УИ „Паисий Хилендарски”, Пловдив, с. 30-61

Желев, С., Маркетингови изследвания, УИ „Стопанство“, 2008, София, с. 63-101; 183-215

Янков, Г. Политологичната мисъл от древността до наши дни (трето издание),

УИ “Стопанство”, С., 2006 г. - с. 206-217;  с. 219-230; с. 377-389; с. 401-410.

Манолов, Г., Съвременни политически системи. Пловдив: ВУСИ, 2019.

Янков, Г., Сравнителни политически системи. Исторически и съвременни политически системи. Издателски комплекс – УНСС. София, 2021.

Модул II - Писмен отговор на въпрос

1.    Основни приноси към теорията за политическата култура на Г. Алмънд и С. Верба.

2.    Основни дефиниции на политическата култура – Г. Алмънд и С. Верба, Д. Елазар, А. Уилдавски, Р. Ингълхарт.
3.    Понятие за политически риск. Видове политически риск.
4.    Основни форми за управление на политическия риск.
5.    Роля и функции на партиите в политическия процес.
6.    Партийната система - понятие, детерминанти, функции. 
7.    Законодателна дейност. Фази на законодателния процес. 
8.    Лобизъм. Кой? За какво? Къде? Кога? И как лобира? 
9.    Направете преценка на „демократичността“ на Търновската конституция.
10.  До каква степен е „авторитарен“ режимът в Царство България от 1934 година до 1944 година?
11.  Форми на държавно управление и държавно устройство.
12.  Лидерството – основни теории и концепции. Политическо лидерство.
13.  Видове изборни системи – сравнителен анализ.
14.  Изпълнителна власт, правителство и държавно управление – основни характерстики.

Източници за подготовка по Модул 2 (основни):

Асенов, С. Политическите партии. Теоретични и практически аспекти, изд. ”Авангард Прима”, С., 2010 г. - с. 121-134; с. 217-226.

Благоева, Бл. Записки по политическа култура, изд. РекпакЕйджънси, С., 2006, сс. 71-77

Винаров, И., Българската изборна система от Освобождението до днес. История, тенденции, модели за усъвършенстване. Пловдив: Издателски комплекс ВУСИ, 2021, сс. 132 - 172.

Владикин, Л., История на Търновската конституция, Народна култура, София, 1994., сс.

Иванов, Д., Лидерство, Сиела, 2014, сс. 90-111,

Конституция на Република България – Глава трета „Народно събрание”

Куманов, М., Политически партии, организации и движения в България и техните лидери 1879 – 1949, Просвета, София, 1991, сс.

Манолов, Г., Държавата – теории, структура, функции, второ издание, 2014, сс. 51-67; 365-391

Манолов, Г., Съвременни политически системи, ВУСИ, 2019, сс. 254-270

Недев, Н., Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007, сс.

Основни термини, използвани в учебния процес, т. III. ИК, УНСС, 2011. (законодателен проце), с. 141-142

Петкова-Гурбалова, И., Лидерството - съвременните тенденции на развитие: примерът България, УИ „Св. Климент Охридски“, 2019, сс. 15-48

Симеонова, Е., Политическия риск: анализ, оценка, управление, УС „Св. Климент Охридски“, София, 2013, сс. 19-38; 103-138; 223-232

Танев, Т. Политическата култура, УИ „Св. Кл. Охридски“, С., 2001, сс. 160-169, 182-191, 192-200, 201-211.

Цакова, И. Лобизмът (цикъл лекции), Изд. “Дамян Яков”, С., 2010 (наличен в Pdf), с. 87-106

Цураков, А., Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008, сс.

Янков, Г., Сравнителни политически системи. Исторически и съвременни политически системи, ИК-УНСС, 2021, сс. 214-226

 

Източници за подготовка по Модул 2(допълнителни):

 

Алмънд, Г., С. Верба., Гражданската култура, изд. ГАЛ-ИКО, С., 1998, с. 34-51.

Димитров, А., Лидерство и политически партии в бъдеща България, в: България 2019 – Нови хоризонти: Съмнения, надежди, перспективи, FES & ИСИ, С., 2019, с. 28-45

Карасимеонов, Г., Политически партии, “Горекс Прес”, С., 2000.

Колектив, Политология, УИ „Стопанство“, 2001, гл. 15 „Политическо лидерство“

Спасов, Б.,  Парламентарно право, Изд. “Сиби”, С., 1996