В навечерието на Коледните и Новогодишните празници, излезе от печат, колективната монография от тригодишния научно-изследователски проект "Завръщащите се мигранти: стратификация и сегментация на икономическата мобилност", финансиран от Фонд Научни изследвани към Министерство на образованието и науката в рамките на Конкурс за финансиране на фундаментални научни изследвания – 2016 г.

Посвещаваме книгата, в памет на проф. Кръстьо Петков, който ни вдъхновяваше за това и десетки други постижения в науката и живота!

Посвещава се на проф. Кръстьо Петков –

незабравимият учен и колега, който

инициира и вдъхнови изследването

на завръщащите се мигранти

ПРЕДГОВОР

На читателя се предлага нова книга, посветена на завръщащите се мигранти. Първият логичен въпрос е „Защо се появява тя?“. Чрез отговора на този въпрос ще се опитам да представя както мотивите на авторите за написването й, така и тяхното разбиране за нейната логика, структура, съдържание и ограничения.

Формалното основание за публикуването на тази монография е поетият от авторите ангажимент да представят резултатите от осъществения от тях изследователски проект „Завръщащите се мигранти: сегментация и стратификация на икономическата мобилност“, финансиран от Фонд научни изследвания, Министерство на образованието и науката, Конкурс за финансиране на фундаментални научни изследвания – 2016 г. Същевременно интересът на авторския колектив към проблематиката на завръщането от миграция има няколко много съществени съдържателни причини.

Първо, съвременните миграции стават все по-комплексни, разнообразни и интензивни. Традиционното миграционно движение между „изпращащи“ и „приемащи“ страни се диференцира и трансформира в различни форми на многопосочна и перманентна мобилност. Концепцията за миграцията като еднопосочна и окончателна, подценява разглеждането на феномена на временно и/или постоянно „завръщане” (Gmelch, 1980). В сравнение с предходни периоди, сега много мигранти предпочитат краткосрочна или циркулярна мобилност, превръщайки „завръщането” във важен елемент на своето миграционно поведение (IOM, 2008). Кръстева определя миграцията и мобилността не като антиподи, а като различни модалности с нарастваща диверсификация и интензификация на интерференциите между тях (Кръстева, 2014). Тази теоретична перспектива позволява да се търси по-нюансирано и адекватно обяснение както на традиционните миграционни движения, така и на разнородните флуидни траектории на съвременната международна мобилност („напускане – връщане – ново тръгване“). Хетерогенността на миграционните движения, на разнообразните типове мигранти с диверсифициращи се социални, икономически и демографски профили, налага своя отпечатък върху сегментацията и стратификацията на завръщащите се мигранти, които са основен тематичен фокус на монографията.

Второ, сериозно предизвикателство пред изследователите е теоретичната интерпретация на интензифициращата се международна мобилност. Теоретичните парадигми и методологическите подходи за разбиране и обяснение на миграционните процеси варират в много широк диапазон. Могат да се откроят няколко ключови дилеми на теоретичната концептуализация на миграционните движения:

А) Обяснителните модели се движат от полюса на структуралистките теории, поставящи акцент върху обективните икономически, политически и социокултурни фактори, които детерминират поведението на мигрантите, до възприемането на мигрантите като активни и рационални актьори, които сами конструират и реализират своите миграционни проекти.

Б) Съвременното теоретизиране на миграцията се осъществява на различни равнища и единици на анализ (микро, мезо и макро) и в контекста на множество научни дисциплини – икономика, социология, политология, антропология, психология, право, демография, статистика, география и други[1]. Например макро перспективата се възприема както от някои влиятелни икономически миграционни концепции – неокласическата икономическа теория (Борхас), моделите на „системата-свят“ (Уолърстайн) или на „двойния пазар на труда“ (Пиори), така и от политологически тематизации на миграцията през ролята на държавата и междудържавните отношения за нейното възникване, регулиране и контролиране. Мезоравнището се „обитава“ например от теориите на новата икономика на миграциите (Старк, Блум), на социалните мрежи (Кастелс, Мейси, Хаас), на глобалните и отворените градове (Сасен, Кларк), които изследват влиянието на семейството, общността, населеното място, етническите и религиозните групи върху миграциите. Микроравнището е територия главно на икономически концепции, поставящи в своя аналитичен фокус миграционното поведение на рационалния индивид, неговия човешки капитал, максимизирането на ползите от миграцията (Чизуик). Субективното осмисляне на миграционния опит от отделните актьори е предмет също така на социологически и антропологически интерпретации.

В) Не само теоретично, но и политико-идеологическо напрежение, се констатира между две методологически парадигми: първо, методологическият национализъм, тематизиращ миграцията в контекста на „нацията-държава“ като основополагащо „вместилище“ на икономически, политически, социални, културни процеси, а нейните институции, организационни структури и политики – като ключови фактори, които ги  създават, възпроизвеждат, регулират и охраняват от външни заплахи и второ, транснационализъм, концептуализиращ множество икономически, политически, социални и културни практики, институции, организации, социални движения и мрежи, които не могат да бъдат обяснени и регулирани в рамките на „нацията-държава“ (международни и междудържавни институции и политически партии, транснационални корпорации и неправителствени организации, наднационални социални, религиозни и културни движения и практики, социални мрежи и финансови трансфери между изпращащи и приемащи страни, кординирани междудържавни реакции на глобални климатични промени и много други).

Г) Важно теоретично различие се прокарва между доброволни и принудителни миграции, чиито причини са качествено различни и не могат да бъдат анализирани и обяснени по един и същ начин. Принудителната миграция се концептуализира най-вече чрез фигурата на бежанеца, който търси убежище в други държави поради военни действия, политически преследвания, етнически и религиозни гонения в страната на произход, природни катаклизми. Бежанците, които са извън основния фокус на настоящата монография, се разграничават от икономическите мигранти, се адресират по различен начин от националните миграционни политики и политико-идеологически дискурси.

Д) Поставянето на акцент върху променливостта, флуидността, разнородността и преплитането на миграционните процеси контрастира с традиционните теоретични модели, фокусирани върху тяхната еднопосочност, окончателност, политическа контролираност.

Като многоаспектен и хетерогенен феномен, който протича в рамките на международната мобилност, „завръщащата се миграция“ също се изучава от голямо разнообразие от дисциплини и се интерпретира в контекста на различни теоретични парадигми. Все още обаче, както твърди Касарино, „нашето разбиране за него остава мъгляво“ (Cassarino, 2004: 253). Повечето опити за теоретизиране на завръщащата се миграция правят връзки с по-общите теории за международната миграция (Kunuroglu et al., 2011). Експлицирането на теоретико-методологическите предпоставки на монографичното изследване е задължително условие за осъществяване на контролиран саморефлексивен изследователски процес. Това е основание в първия раздел на монографията да бъде направен обобщен преглед на теоретичните направления, в чиито контекст се интерпретират както феномените на международните миграции като цяло, така и на завръщането в частност.

Трето, фундаменталните и приложните теоретични и емпирични проучвания, фокусирани върху ремиграцията, са сравнително редки, а завръщащите се мигранти са относително нов за изследователите феномен. С изключение на кратковременния интерес към проблема при изследванията на завръщането от Новия свят в началото на миналия век (Cerase, 1974) и при завръщането на южноевропейците след края на  двустранните спогодби през 60-те и 70-те години (Dustmann et al., 1996; Haug, 2012), темата е далеч от погледа на европейските изследователи. В началото на новия век се възобновява интересът към завръщащите се мигранти, предизвикан от няколко по-съществени обстоятелства:

1)   Обръщане на по-сериозно внимание върху връзката на миграцията и завръщането с проблемите на развитието в страните на произход (Cassarino, 2004);

2)   Възможното завръщане в страните на произход както на така нар. мигранти от трети страни, така и на хора от втората и третата генерация гастарбайтери в Западна Европа (Bolzman et al., 2006);

3)   Емиграцията на висококвалифицирани кадри от постсоциалистическите страни в Централна и Източна Европа (ЦИЕ), повдигаща въпроса за феномена “brain drain” и  възможността за последваща ремиграция (Mintchev, Boshnakov, 2006; Mintchev, Boshnakov, 2010);

4)   Ефектите на глобалната криза от края на първото десетилетие на 21^-ви век, стимулираща нови форми на международна мобилност, включително завръщането на мигранти;

5)   Изострената чувствителност на западноевропейските общества към увеличения приток на мигранти и преориенацията на техните миграционни политики към по-голяма рестриктивност;

6)   Разходите и ползите за приемащите и изпращащите страни в резултат на изпълнението на реадмисионни програми (Koser, 2001).

Научният проект, в рамките на който е подготвена настоящата монография, прави опит да запълни частично дефицита от информация по отношение на завръщащите се трайно или временно мигранти в България. Във втория раздел на монографията се представят както методиката на осъществените от авторския екип количествени и качествени емпирични изследвания на ремиграцията в страната, така и техните резултати. Разработена е комплексна аналитична рамка и методология за изследване на явлението „завърнали се мигранти“, базирани върху достиженията на модерната социологическа и икономическа мисъл, с фокус върху българската специфика на проблема. Хетерогенността, сложността и взаимопреплитането на миграционните процеси и в частност на ремиграцията, се концептуализират чрез обобщаващите понятия „сегментация“ и „стратификация“  на завръщащите се мигранти. Анализират се:

• различните пространствени и времеви миграционни траектории;
• разнообразните причини за миграционните движения и завръщането;
• успешността и устойчивостта на завръщането;
• структурните характеристики на завръщащите се мигранти в зависимост от тяхната сфера на заетост, професия, юридически статус, образование, квалификация, доходи, имущество и други;
• вертикалното социално разслояване на завръщащите се мигранти през призмата на социално-икономическия им статус и мобилност;
• социално-икономическите ефекти на завръщането върху финасовите трансфери от чужбина, пазара на труда, икономическата активност, качеството на живота.

Четвърто, завръщането като процес е силно натоварено с политически и идеологически конотации. Ремиграцията  все по-често е в центъра на политическия дискурс и се превръща в обект на международни и национални политики на изпращащите и приемащите страни. Макар и от различни перспективи, те се опитват да управляват и контролират потоците на завръщащите се мигранти в съответствие със своите национални цели и интереси. От една страна, между държавите съществува силна конкуренция за привличане на образовани и високо квалифицирани мигранти, както и на упражняващи дефицитни и търсени на пазара на труда професии. От друга страна, някои категории мигранти се възприемат като нежелани, утежняващи социалните системи на приемащите страни, проблематизиращи културната хомогенност на националните държави, дори опасни и застрашаващи сигурността им. Националните политики се изправят пред дилемата „отвореност vs затвореност“ на националните граници, „либералност vs рестриктивност“ на миграционните политики. Много постсоциалистически европейски страни, включително и България, в които емиграционните процеси в последните тридесет години са много интензивни, разглеждат стимулирането на завръщането от миграция като приоритет и ключова цел на своите миграционни политики. В страната те са ориентирани както към традиционните исторически български диаспори (Молдова, Северна Македония, Сърбия, Украйна и други), така и към „новите“ български емигранти в Западна Европа, САЩ, Канада, Австралия и др.

В третия раздел на монографията се представят и анализират критично международната и национална правна рамка и осъществяваните политики на миграция и завръщане. Идентифицират се проблемите, пред които се изправят политиките, насърчаващи ремиграцията на български граждани, тяхната ефективност и възможността за успешна реинтеграция на завръщащите се временно или постоянно. Споделят се някои добри практики, стимулиращи успешното завръщане и подкрепящи адаптацията на завръщащите се (в специално приложение се разглежда полският случай). Предлагат се идеи за оптимизация на политиките за завръщане и реинтеграция с оглед постигане на техните икономически, социални и демографски цели.

Подборът на тематичните акценти е предизвикателство пред всеки монографичен труд, насочен към системно изследване на комплексен феномен като ремиграцията. Компромисите и ограниченията при определяне съдържанието на монографията са неизбежни и взетите решения носят отпечатъка на субективните предпочитания на авторите. Тяхната обща цел е да представят три ключови аспекта на проблематиката, свързана със завръщането: първо, теоретичните идеи и методологическите принципи за изследване и концептуализация на ремиграцията; второ, методиката и резултатите на осъществените от авторския екип количествени и качествени емпирични изследвания на завръщащите се мигранти в България; трето, принципите, съдържанието и предизвикателствата пред международните и националните политики за завръщане и реинтеграция.

Отделните глави в монографията са разработени от следните автори: 

Предговор – доц. д-р Андрей Нончев 

Глава първа. Миграцията: основни теоретични парадигми – гл. ас. д-р Михаела Мишева 

Глава втора. Теоретични концептуализации и изследвания на ремиграцията и завръщащите се мигранти – доц. д-р Мария Бакалова

Глава трета. Теоретична рамка, методология и инструментариум на изследването на завръщащите се мигранти в България – доц. д-р Андрей Нончев, доц. д-р Мария Бакалова

Глава четвърта. Миграционни траектории и мотивационни структури на завръщащите се мигранти – доц. д-р Андрей Нончев, проф. д-р Веселин Минчев, гл. ас. д-р Мариета Христова

Глава пета. Сегментация на завръщащите се мигранти – проф. д-р Веселин Минчев, доц. д-р Венелин Бошнаков

Глава шеста. Стратификация на завръщащите се мигранти – доц. д-р Андрей Нончев, гл. ас. д-р Мариета Христова, гл. ас. д-р Михаела Мишева

Глава седма. Въздействие на завръщането върху българския пазар на труда – проф. д-р Ирена Зарева

Глава осма. Икономически ефекти на финансовите трансфери – проф. д-р Веселин Минчев, доц. д-р Венелин Бошнаков

Глава девета. Политики за завръщане: типология и международен опит – доц. д-р Мария Бакалова

Глава десета. Правна рамка и национални политики в областта на миграцията и завръщането – проф. д-р Ирена Зарева

Глава единадесета. Реинтеграция на завърналите се мигранти в България - гл. ас. д-р Михаела Мишева.

Вместо заключение: основни изводи и препоръки за развитие на миграционните политики – доц. д-р Андрей Нончев, проф. д-р Ирена Зарева, гл.ас. д-р Михаела Мишева

Приложение. Реинтеграция на завръщащите се мигранти: полският случай – гл. ас. д-р Михаела Мишева

 

Авторите изразяват искрената си благодарност на националния „Фонд научни изследвания“ при Министерство на образованието и науката, без чиято подкрепа тази книга не би могла да бъде написана и публикувана.