Програма за Държавен изпит
Утвърдил:
проф. д-р Матилда Александрова-Бошнакова,
Зам-ректор по учебната дейност
К О Н С П Е К Т
за държавен изпит на специалност „Политология“,
ОКС „Бакалавър"
Модул I - Тест със затворени въпроси
1. Политическата власт.
2. Що е политика?
3. Типове методи: количествени и качествени
4. Измерване и измервателни скали в политическите изследвания
5. Политическата теория на социалдемокрацията: основни представители и възгледи за социализма и демокрацията. Макс Вебер: политици, които живеят „за“ и политици, които живеят „от“ политиката.
6. Ралф Дарендорф: теория за съвременните социални конфликти и тяхното регулиране. Съвременните политически теории за „края на историята“ и „сблъсък на цивилизациите“
7. Политическият човек в Древна Гърция.
8. Класически либерализъм (XVII – XVIII век) и марксизъм (XIX век).
9. Представителната демокрация и съвременните авторитаризми.
10. Парламентарен, президентски и полупрезиденстки режим – предимства и недостатъци.
Източници за подготовка по Модул 1:
Манолов, Г., Власт: политико-социологически анализ, В: Основи на политическата социализация, УИ „П. Хилендарски“, Пловдив, 2014, с. 61-85.
Манолов, Г., Въведение в политическата наука, УИ „П. Хилендарски“, Пловдив, 2013, с. 41-51.
Тодоров, А., Елементи на политиката. Трактат върху политическото, изд. НБУ, С., 2012, с. 11-52, 53-72.
Симеонова, Е., Методи за анализ в политическата социология, в: Основи на политическата социология, учебник, УИ „Паисий Хилендарски”, Пловдив, с. 30-61
Желев, С., Маркетингови изследвания, УИ „Стопанство“, 2008, София, с. 63-101; 183-215
Янков, Г. Политологичната мисъл от древността до наши дни (трето издание),
УИ “Стопанство”, С., 2006 г. - с. 206-217; с. 219-230; с. 377-389; с. 401-410.
Манолов, Г., Съвременни политически системи. Пловдив: ВУСИ, 2019.
Янков, Г., Сравнителни политически системи. Исторически и съвременни политически системи. Издателски комплекс – УНСС. София, 2021.
Модул II - Писмен отговор на въпрос
1. Основни приноси към теорията за политическата култура на Г. Алмънд и С. Верба.
2. Основни дефиниции на политическата култура – Г. Алмънд и С. Верба, Д. Елазар, А. Уилдавски, Р. Ингълхарт.3. Понятие за политически риск. Видове политически риск.
4. Основни форми за управление на политическия риск.
5. Роля и функции на партиите в политическия процес.
6. Партийната система - понятие, детерминанти, функции.
7. Законодателна дейност. Фази на законодателния процес.
8. Лобизъм. Кой? За какво? Къде? Кога? И как лобира?
9. Направете преценка на „демократичността“ на Търновската конституция.
10. До каква степен е „авторитарен“ режимът в Царство България от 1934 година до 1944 година?
11. Форми на държавно управление и държавно устройство.
12. Лидерството – основни теории и концепции. Политическо лидерство.
13. Видове изборни системи – сравнителен анализ.
14. Изпълнителна власт, правителство и държавно управление – основни характерстики.
Източници за подготовка по Модул 2 (основни):
Асенов, С. Политическите партии. Теоретични и практически аспекти, изд. ”Авангард Прима”, С., 2010 г. - с. 121-134; с. 217-226.
Благоева, Бл. Записки по политическа култура, изд. РекпакЕйджънси, С., 2006, сс. 71-77
Винаров, И., Българската изборна система от Освобождението до днес. История, тенденции, модели за усъвършенстване. Пловдив: Издателски комплекс ВУСИ, 2021, сс. 132 - 172.
Владикин, Л., История на Търновската конституция, Народна култура, София, 1994., сс.
Иванов, Д., Лидерство, Сиела, 2014, сс. 90-111,
Конституция на Република България – Глава трета „Народно събрание”
Куманов, М., Политически партии, организации и движения в България и техните лидери 1879 – 1949, Просвета, София, 1991, сс.
Манолов, Г., Държавата – теории, структура, функции, второ издание, 2014, сс. 51-67; 365-391
Манолов, Г., Съвременни политически системи, ВУСИ, 2019, сс. 254-270
Недев, Н., Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007, сс.
Основни термини, използвани в учебния процес, т. III. ИК, УНСС, 2011. (законодателен проце), с. 141-142
Петкова-Гурбалова, И., Лидерството - съвременните тенденции на развитие: примерът България, УИ „Св. Климент Охридски“, 2019, сс. 15-48
Симеонова, Е., Политическия риск: анализ, оценка, управление, УС „Св. Климент Охридски“, София, 2013, сс. 19-38; 103-138; 223-232
Танев, Т. Политическата култура, УИ „Св. Кл. Охридски“, С., 2001, сс. 160-169, 182-191, 192-200, 201-211.
Цакова, И. Лобизмът (цикъл лекции), Изд. “Дамян Яков”, С., 2010 (наличен в Pdf), с. 87-106
Цураков, А., Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008, сс.
Янков, Г., Сравнителни политически системи. Исторически и съвременни политически системи, ИК-УНСС, 2021, сс. 214-226
Източници за подготовка по Модул 2(допълнителни):
Алмънд, Г., С. Верба., Гражданската култура, изд. ГАЛ-ИКО, С., 1998, с. 34-51.
Димитров, А., Лидерство и политически партии в бъдеща България, в: България 2019 – Нови хоризонти: Съмнения, надежди, перспективи, FES & ИСИ, С., 2019, с. 28-45
Карасимеонов, Г., Политически партии, “Горекс Прес”, С., 2000.
Колектив, Политология, УИ „Стопанство“, 2001, гл. 15 „Политическо лидерство“
Спасов, Б., Парламентарно право, Изд. “Сиби”, С., 1996