Проф. д.ик.н. Пано Лулански

Политико-икономическото знание е древно като обществото. То никога не е било така потребно, както в съвременните динамични условия на функциониране на стопанския, в т. ч. и на социалния живот. Не разберем ли това, не разбираме деня и светлината в него на своята бъдещност, а оставаме все още в здрача на предрешените неуспехи.

Политическата икономия – действен плурализъм на съвременната политическа, икономическа и социална жизненост

С идеята за разширяване на изследванията на българските политико-икономически проблеми и прилагане на генерираното от тях знание, в т. ч. и в академичния процес, не се прави нищо радикално, а само се възстановява добра стара практика, която беше прекъсната със странния аргумент, че политическата икономия е причина едва ли не за всички злини, в т. ч. и за настоящите трудности и деформации. Животът неумолимо налага (и наложи и у нас) уважение към избора на световната практика: без политико-икономическите изследвания и базираното върху тях обучение на ръководни кадри не могат да бъдат поставяни, осмисляни и решавани надеждно сложните въпроси на икономическия и социален просперитет. Тази наука ”не е в зимен сън” в страните с развити демокрации – нейните професионалисти постоянно „настройват компаса” на световното социално и икономическо развитие. Редица моменти в този процес са кристализирани аксиоматични феномени: икономическа власт, икономическо управление, икономически контрол, икономически ограничения и пр., които са органично свързаните политически и социални системи на държавното управление; стоков свят, който се изгражда и от политически програми, информация, „електорална „ валута, доминиране на услугите, оценка на ценността на времето и др.; невидимото и скритото за винаги от разума се разбулва чрез харизматичния ореол на теоретичното знание, превърнало се в самостоятелен отрасъл; доминира противоречието между икономическа некомпетентност и социална неефективност; мрежовата икономика породи нови форми на капиталообразуване с неикономическа основа: човешки, социален, интелектуален, организационен и др. капитал; социалното и икономическото съжителстват в органично преплетен контур; плурализмът и откритостта в обществените отношения скрепяват доверието и мощта на индивидуалния и обществения избор; културната ориентация е неизбежен фактор на съвременния прогрес; задължителна триада на социалния баланс е осигуряване на устойчив икономически ръст, повшаване на общественото благосъстояние и стимулиране на социалното съгласие; информационните и комуникационни технологии са ядро на съвременния успех и др. И чудно ли е на този фон всеобщото признание, че с познатите ни от миналия век интелектуални икономически средства трудно можем на обясним и преодолеем възникващите критични ситуации, че чисто сегментните науки нямат бъдеще ако не развиват бързо междудисциплинарния си обмен и взаимно проникване. Това е и практика, намерила своята еманация в единството между политиката и държавата от една, и между държава, икономика и социална сфера - от друга страна и по-общо - в единството между пазарна и държавна власт, насочени към прогреса. Политическият, икономическият и социалният вектор са еднакво зависими от държавата, властта, управлението, влиянието, господството и контрола. Нека го кажем простичко: политическата икономия, макроикономиката, социологията, политологията, философията, историята могат да обслужват решаването на наболелите проблеми на нашето съвремие само в единство.
Безумие е да се твърди, че тези нови решения на сложното многообразие от явления, бурно възникнали в края на миналия и началото на настоящия век, съществуват автархично, нямат връзка по-между си. Точно обратното - те са различни аспекти на съвременните органически свързани политико-икономически и социални реалности, на гиганското развитие на научното познание и неговото технологично прилагане, на насищане на политическото пространство с нови идеи, на търсенето от човечеството на нови пътища за преодоляване на възникващите (някой от които циклични) проблеми на новото столетие: бедност, замърсяване на околната среда, дефицит на ресурси, природни аномалии и др. Човечеството е изправено пред много тревоги, стресът е тотален, възможните пътища за разрешаване на противоречията се сблъскват с егоизтичните интереси на партии, правителства, държави, бизнес и пр. Съвременниците ни се оказват в „прегръдката” на редица загадки, чието решаване не подлежи на отлагане: изчерпване на ресурсите и бързо увеличаване на населението на планетата; нарастване на социалното напрежение; едновременното задълбочаване и разширяване на времетраенето на кризите; ясното противоборство между настояще и бъдеще; фанатизиране на определени социални групи, чиито действия стигат дори до създаване на масови безредици, периодични посегателства върху човешкия живот; изостряне на напрежението в слабо развитите страни и тяхното тотално преориентиране по пътя на демокрацията и още много други.
Никога до сега симбиозата ”икономическо – политическо - социално” не е била надежден фундаментален ключ за възможен изход от трудна ситуация. В исторически аспект политическото като изкуство да се управлява, да се организират държавните работи - общи проблеми на човешката общност на основа на разума, знанието и мъдростта (Платон), като висше благо за човека и държавата, като едновременно разделение и взаимодействие между икономика и политика (Аристотел) са еднакво присъщи за икономиката, политиката и социалната сфера. Разпределят се икономически, политически и социални ресурси, в т. ч. и дивиденти, политически и икономически права, формират се социални мрежи, детронират се остарели възможности, все повече се овладява „Азът” и всичко това с лице към процъфтяване на икономиката и политиката, ориентирано към всеобщо благополучие, към служба на човека. И като последствие - всекидневно преминаване от политическа към икономическа и социална интерпретация на ситуации и обратното. Подобен методологически еклектизъм е реалност: в живота еднозначно дефинирани необходимости липсват - монистичната интепретация се сменя с плуралистичната. Между политическата, икономическата и социалната система съществува паралелизъм, налице е симетрия между изграждащите ги елементи, което е алма гамата на управлението жизнените дейности. Ответната реакция не закъсня: породиха се много нови научни направления с „икономически” нюанс: икономическа социология, икономическа политика, икономическа праксеология, икономическа философия, икономическа политология, икономическа психология и пр. Вярно е и обратното – диверсифицират се области на интердисциплинарното знание - политическа икономия, социална икономия, политическа социология, философия на икономиката и др. Процесът на гиганско преориентиране, социално проникване, „изсмукване”, „впръскване” и пр. тече и сега. Оставим ли тези неща извън анализа, преподаването, практическото използване на генерираното знание, ще „бягаме на място”. Шансът на съвременната икономическа наука е в плурализма, чиято носеща традиционна конструкция е политическата икономия.
Тя е извикана за нов живот не от умиление към миналото, а от грижа за бъдещето. Нова е трансформационната парадигма на днешното поведение –изкуството да се управлява (а значи да се формира и прилага политика), да се очертава в подробности пътят от бъдещето към настоящето, да се ориентира нашето икономическо мислене стратегически, т.е. към обменните процеси на утрешния ден. Всичко това поставя императивно формулирането на нови решения, които да обслужват именно утрешния ден - за днес сме вече закъснели. Неокласиката не успя да даде отговор на извънредно важни въпроси на нашето съвремие, „украсата” на икономическата теория с математически функции и присъщите им количествени зависимости не реши кардиналните въпроси на практиката на икономическото развитие и икономическото образование. Не че няма място за квантифициране на икономическите феномени, но само по себе си това е само средство, понякога свързано с повърхностни решения, израз на ясна явленческата немощ да се генерира бъдещност. И ако в условията на тоталитарния режим въпросът за взаимодействието между политиката и икономиката имаше генералното решение в еднозначното възприемане на политическата стратегия от една партия (под формата на примат на политиката над икономиката), която беше несменяема от власт, то в условията на полиархия поддържането на равновесие в системата „политика - социална сфера - икономика” е радикален въпрос на оцеляване. Икономическият растеж е подвластен на избрания тип политическа и социална стратегия, а последните - на въвличането в нейното формиране и реализиране на бизнеса. Политическият, социалният и икономическият бизнес цикли се покриват в основното. Отношението на обществото към иерархиите на властта чрез политическия пазар определя изборът на сполучлив макроикономически модел. Обратно - всекидневното участие на политиката в разпределението и икономичното използване на ресурсите обуславя икономическия растеж. Правото на оставане на управляващата политическа партия на власт се определя от постигнатото в икономическия растеж, а последният е сигурна гаранция за благополучие.

Съвременната политическа икономия – калейдоскоп от въпросителни

Възроденият интерес в света към политическата икономия в края на ХХ и началото на ХХI век с право се определя като съвременен ренесанс на политико-икономическото знание, в частност и на обучението по политическа икономия.
Сложността на възникващите въпроси и желанието за търсене на насоки за тяхното решаване без съмнение ще провокира нашата научна общественост към бъдещи размисли, чиито фокуси могат да бъдат разнообразни.
1. Политическата икономия в условията на съвременната икономическа цивилизация е с нова контекстуалност: светът като комплекс – съчетаване между националното и интернационалното; социален култ към новото; интердисциплинарен анализ на настъпващите промени; доминиране на основните ценности на икономическата идеология – индивидуализъм, частна инициатива, консервативност в управлението на държавните финанси; намаляване на националната икономическа автономност от международните институти; активизиране на националната конкуренция и на промени в световния пазар; тоталност на икономическото мислене намерило пристан в икономическия империализъм и др. Дървото на съвременната политическа икономия „обраства” с нова икономическа история, институционална икономика, теория за макроикономическата политика, теория за рационалното действие, конституционна икономика и др. В по разгърнат вид се диференцират редица политико-икономически направления по целия спектър на жизнените дейности: политическа икономия на енергийните ресурси, политическа икономия на престъпността, политическа икономия на културата, политическа икономия на трите власти, политическа икономия на комуникациите и др.
2. Изкристализираха и елементи от оценката на недостатъците на провалената социалистическа идея в страните от Централна и Югоизточна Европа: монополът върху властта като монопол върху марксизма, проявяващ се в тоталната липса на плуралистично общество; недостатъчно зачитане на пазара - действие на неутрално-стоков механизъм за управление; отчуждваване от собствеността и понижаваща се мотивация довели до затихване на техническия прогрес; налагането на съветския стопански модел като едновременно базисен и безусловен; господство на еднообразието, което блокира предприемачеството и др. Това доведе до масово неглижиране на развитието на авангардно политико-икономическо знание в тези страни като теория и практическо значение, което налага неговото съвременно преоткриване.
3. С базисен характер е интерпретацията на предмета на политическата икономия (и изобщо може ли да става въпрос за предмет на определена обществена наука в условията на интердисциплинарните и взаимоотношения?). Само изброяването на някой решения (без тяхното персонифициране) по този въпрос показва неговата сложност и поражда естествена неувереност във възможността за постигане на единство: начин на създаване на богатството и свързаните с това икономически отношения (по повод на възпроизводството на блага) и инструменти (закони и категории); доминанта на икономическото поведение на отделните субекти, а не и на обществото като цяло; икономическата политика; наука за избора на ресурси и на икономическо поведение в условията на възпроизводство на блага с цел удовлетворяване на потребностите на обществото при наличните ограничени възможности; законите, които управляват възпроизводството на благата в обществото; съвместяване между цели и средства при отчитане на цената на подбора; макро, мезо, микро и наноикономическите отношения; компас на целите на държавното управление; поведението на стопанските субекти на основа на икономическите и политическите ценности; триединството: стопанско устройство, закони на стопанското развитие и политиката за функциониране на стопанството в и чрез държавата и др.
С предмета на политическата икономия неизбежно е свързан и въпросът за характеристичното уравнение на икономическата система, като синтезатор на функциониращите икономически отношения: собственост; отношения (на основа координатна система „потребности - интереси - мотиви - поведение” и „предпроизводство - производство - разпределение - размяна - потребление”) между хората и регулиращи ги обективни обстоятелства, организирани в регулативна рамка (стратегия) и икономически категории и понятия (маршрут за достигане на целите); целеполагане, целеосъществяване и контролиране, в т. ч. формиране, прилагане и оценка на политики; системен подход към икономическата действителност в национален и глобален аспект; управление на оскъдните ресурси, като критерии за икономическо поведение; стопанска аксиология и др. Всичко това дефинира политическата икономия като наука за качествената вътрешна и външна предопределеност на функционирането и развитието на икономическите отношения.
4. В ход е тенденция към тотално икономизиране на жизнените дейности при което: парите са суровият и властният ръководител; планетизацията на икономиката е неизбежна; метапознавателният подход (познаване на икономиката с привлечени знания по философия, стопанска история, история на икономическите теории, религия, аксиология, психология и други науки) прави политическата икономия мирогледна, обяснителна и социална наука; обособяването (с точно разделяне) в икономическата теория на същностно - явленческа тенденция (около която графитира политическата икономия) и явленско-същностна страна (замяна на политическата икономия с теория за пазарното стопанство - икономиксът) поставя с цялата си сериозност въпроса за коректността на подобно диференциране в контекста на възможността за дефиниране на науката като естествен брак между същност и явление. Нека се замислим и върху обстоятелството за възможните два вида трансформации в икономическата система: явленческа - производствените фактори се трансформират в резултати и същностна - стойността се трансформира в полезност. И все в същата насока - между политическата икономия и икономиксът съществува неизбежна конюкция от общо теоретично поле. Сега нито политическата икономия, нито икономиксът обясняват в достатъчна степен поотделно богатството на съвременното икономическо развитие и разширяващо се знание за стопанството - новото в предмета, наличните трансформации, социалните и икономически последствия, новата география на стопанството и др. Нито родството на икономическото знание с математиката и практицизма превръщат икономиксът в точна наука, нито синтезът между специализирано икономическо знание и други науки (политическата икономия) ни убеждават в целесъобразността на избрания път за решаване на сложните стопански задачи на нашето съвремие. А може би бъдещето е в сливане между политическата икономия и икономиксът в теоретична икономия...
Към тези положения могат да се добавят още развитие на политическата икономия като наука за отношенията на възпроизводството на богатството във всички негови форми, оценката на политическата целесъобразност от икономическо знание, приемственост на общите моменти с класическото наследство, съобразяване с ценностните измерения на стопанското развитие, дистанциране от присъствието в нея на догми и постулати от близкото минало и др.
5. В качествен план образованието по политическа икономия се базира на: нуждата от подобни кадри, чиито дефицит се отразява негативно върху надеждното управление на стопанския растеж; очакванията за новото, което искаме да стане ежедневие - изпреварващо знание за утрешния ден, интердисциплинарност на това знание, добрите практики неизбежно да се свързват с отчитане на националните условия, преодоляване на негативната представа и нагласа за излишество на политическата икономия; естественото признаване на политиката като вътрешно съдържание на политическата икономия, а не външно зададен фактор (политикономическото съдържание е синтез между икономически, политико-институционален и социален анализ на жизнените дейности); извисяване на политическата икономия като съчетание на функциите на обща теория и на методология на икономическата наука и др.
6. В конкретен план с актуално значение са редица диференцирани акценти на политико-икономическата теория, като например:
- Парадигмалност на икономическото знание: има ли нова парадигма в съвременната теоретическа икономия?
- Гравитационно ядро на икономическата наука: доктрина, референтна икономика, основи на икономическата теория.
- Политическата икономия от недалечното минало: доктринални пристрастия и предубеждения.
- Политическата икономия като настояще и бъдеще на икономическата теория и социалната практика: срамежлива гостенка или нахална снаха?
- Ренесанс на политико-икономическия подход или политико-икономическият подход е все още на кръстопът?
- Преходът у нас: зигзаги на идеологически хаос и политико-икономически провали?
- Политическата икономия в икономиката на знанието: теоретични просветления и практически превъплащения.
- Политическата икономия като мирогледно-методологична основа на икономическото мислене и действие.
- Симбиозата между обективност и политическа целесъобразност на икономическото знание - инструмент за вулгаризиране на политико-икономическия подход.
- Съвременната политическа икономия: социални типажи, политически измерения и теоретични проекции.
- Ще примирим ли икономикса с политическата икономия: партньорство или конкуренция? А може би синтез?
- Каква е съвременната методология на отрасловите икономически науки и доколко се вписва в нея политическата икономия?
- Пъзелът ”Обучение по политическа икономия”. Политико-икономическият подход в учебното съдържание на висшето икономическо образование: мит и реалност? География на разработването и преподаването по политическата икономия по света: българската нагласа.... Политическата икономия - незаменима и неоценима част от фундаменталната подготовка на висши управленски и икономически кадри. Неограничената сфера на прилагане на икономическото мислене.
- Политическа икономия на материалното производство или на жизнените дейности?
- Икономическият империализъм: видимост и трансцеденталност.
- Политиката за стопанско развитие като трансформационен механизъм от теория към практика, синтез между икономически и социални науки, изкуство да се управлява стопанството в държавата и от държавата.
- Същностна и феноменална „стойност” на политиката.
- Оценяването на политика и нейната промяна чрез социалния контрол.
- Практицизмът и математиката в научното икономическо знание. Качествен и количествен анализ.
- Съвременната интеграция в икономическото знание: методологически плурализъм или генеричен реализъм.
- Съвременното икономическо познание: ориентация към същността, към явлението или загуба на двете?
- Ценностните елементи в политиката за развитие на съвременното стопанство: съзряла необходимост или пренебрегвана действителност? Единната система на ”икономически и политически ценности”.
- Замества ли теорията на пазарното стопанство политическата икономия?
- Идеологията в основите на теорията и методологията на икономическата система. Политически пазари и икономическа политика.
- Политико-икономическа доктрина и политико-икономическо доктринерство.
- Алтернативна политическа икономия.
- Политико-икономическият стил на мислене: глобален интерфейс.
- Социалната ангажираност: приоритет на обществената полза пред икономическата изгода.
-Теоретична, методологическа и феноменално-функционална основа на икономическото образование може да бъде само политическата икономия и икономиксът в единство.
- Политическата икономия - инструмент за разкриване, характеризиране, обясняване и овладяване на икономическото движение и др.
Няма съмнение в неопределеността (и преди всичко липсата на консенсус) и разнообразието на съвременното политико-икономическо знание. Стремежът на изследователите за търсене на истината за икономическото благоденствие (като същност, съдържание, фактори, резултати и др.) от различни аспекти е оправдан. Икономическите провали в съвременните демокрации доказаха необходимостта за провеждане на научно обусловена политика. „Онаучаването„ на тази политика има за свой източник политико-икономическото знание и образование. Друг път няма...

Специалност „Политическа икономия” - верният отговор на предизвикателствата

Специалност „Политическа икономия” в УНСС е факт. Реалност е и проектът на преподаваното съдържание. Неговият избор е балансиран: нито превес на политологическата страна, нито подценяване на икономическите и социалните детерминанти на жизнените дейности. В друг аспект – чрез новата специалност на УНСС ще се развива интензивно и методологията на икономическото изследване. Още - ще се наложи като необходимост съчетаване между икономическо, политическо и социално битие. Още - ще се заложат основите на възпроизводството на икономическа проницателност, която е явен дефицит на политическата и икономическа власт.
Подготовката по специалност „Политическа икономия” има за цел да осигури на студентите базисни щирокопрофилни знания и умения за формирането, функционирането и развитието на политико-икономическите системи чрез едновременното усвояване и прилагане на икономическо, политологическо, историческо и социално познание.
Главните акценти в учебното съдържание са: общоуниверситетска подготовка; предмет на политическата икономия и неговите връзки с икономиката, политиката и правото; обществено устройство, икономическа теория, регулативна политика (вътрешни и международни регулации); устойчиво развитие, политическа етика, икономически кризи и икономически растеж и др.
Най-общите професионално значими качества на завършилия специалист са: познаване, разбиране (същностно и съдържателно), анализиране и преобразуване на жизнените дейности чрез инструментите на икономическата, политическата и социалната теория и практика с цел едновременното развитие на човека, обществото, икономиката и природата; генериране на предписания за управление на политико-икономически системи чрез разработването на комплекс от правила за достигане на тяхните цели; описание, обяснение и овладяване на: а) цели, задачи, методи и средства за политико-икономически въздействия върху икономическия и социалния живот, б) системоформиращи (икономизирането, социализирането и организирането), системокоординиращи (нормативиране, структуриране, сътрудничество, конкуренция, адаптация, интеграция, контрол и др.) функции, в) поведението на социалните типажи (хомоикономикус, хомосоциологикус и хомосоциоикономикус) и др.
В този контекст студентът по Политическа икономия ще акумулира комплекс от професионални компетенции, главните между които са: а) знания: равнище на мислене (самостоятелно и репродуктивно мислене и анализиране на политико-икономически феномени; способност да синтезира политико-икономически знания за предмети, явления и процеси; култура на изказа и др.); обем на знанията ( мирогледни – познаване на: философия на икономиката, основни класически и съвременни изследвания в политико-икономическата област и главното в актуалната политика на развитие на жизнените дейности; способност да се прилагат натрупаните при обучението знания и да се формират надеждни оценки и препоръки за промяна и др.); специални знания – познания за: особеностите на икономическата, социалната и политическата сфера, основни въпроси на функционирането на политико-икономически системи, в т. ч. на процесите на формиране, прилагане и промени на икономическата политика на глобално, макро и микроравнище, стопанския институционалент ред, организационен синтез и др.); знания, формиращи общата култура (икономически, политически, социологически, исторически, нравствено-морални и други). б) Умения и навици за: самостоятелна работа (критично четене, първоначални навици за научноизследователска работа, решаване на практически задачи и др.); работа с информация; изразяване на личностно отношение и излагане на знанията; творческо мислене (способност да се подхожда критично към дадена теза, да се издигат контратези, да се полемизира, да се обобщава и се правят изводи и др.); работа в колектив и себеразбиране; прилагане на знанията на практика; навици за управленска и организаторска работа, в т. ч. и за целево управление на основа определена политика и др.
Завършилите специалността ще се реализират като експерти, политико-икономически съветници и мениджъри в държавни институции, стопански организации, структури на гражданското общество, преподаватели в образователни институции, изследователи, ръководители на креативни организации и др.
Стартът е успешен. Остава да удържим до финала. Независимо от възможните пропуски, независимо от прокрадваното недоверие в колегията, независимо от сложността на преподаваните дисциплини, независимо от очакваните трудности, вярваме, че сме на прав път.
Защото и историческата практика доказва правилността на извървяните друми с политико-икономическото знание, като неизбежен фундамент. Нека уважим това.....