100 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ГЕНИАЛНИЯ МИСЛИТЕЛ АКАДЕМИК ЕВГЕНИ МАТЕЕВ
Съвременник на бъдещето, определен от съдбата да поставя недостижими стандарти във всичко онова, което беше смисъл и съдържание на неговия живот, остава единица мярка за истински учен, педагог, възпитател, ръководител, държавник, гражданин, родител и човек, остава си матеевски стандарт за човешко достойнство.
1. Биографични факти за акад. Евгени Матеев
Акад. Евгени Матеев е роден на 01. 04. 1920 г. в гр. Търговище. Още в гимназията се изявяват изключителните качества на акад. Матеев. На тази ранна възраст той вече владее свободно френски, немски и латински и превежда “Илиада”. Завършва Духовната семинария. През 1943 г. завършва право в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. След 1944 г. работи като редактор по икономическите въпроси и секретар на в. “Работническо дело” и като зам.-отговорен редактор на сп. “Ново време” (1949-1951 г.). От 1950 г. е професор по народностопанско планиране във ВИИ “Карл Маркс”. През 1951 г. е избран за член-кореспондент на БАН, а през 1966 г. – за неин действителен член. Член е на Президиума на БАН. През 1976 г. е избран за чуждестранен член на Академията на науките на СССР. През периода 1967-1972 г. е секретар на Отделението за философски, икономически и правни науки на БАН.
Акад. Евгени Матеев заема последователно важни отговорни постове и изборни длъжности във висшите държавни органи – първи зам.-председател и председател на Държавния комитет за планиране (1951-1953 г.), председател на Централното статистическо управление (1953-1960 г.), зам.-председател на Държавния комитет за планиране (1960-1963 г.), министър (1964-1966 г.), председател на Висшата атестационна комисия при Министерския съвет (1965-1972 г.). Председател е на Съвета по възпроизводство на материалните ресурси в Държавния съвет на НРБ (1972-1981 г.) и член на държавния съвет на НРБ (1974-1981 г.). Народен представител е в Четвъртото, Петото, Шестото и Седмото Народно събрание и председател на Постоянната комисия по икономическо развитие при Народното събрание.
Акад. Матеев приключи земния си път на 4 юни 1997 г. До последния си дъх той живееше с болките и страданията на своя народ и държава, с болките и проблемите на УНСС, с болките и проблемите на катедрата. Макар и прикован на легло в продължение на четири години, акад. Матеев си оставаше великолепния анализатор и диагностик на състоянието на българската икономика и общество и излъчваше своите послания за посоката, съдържанието и скоростта на промените. За съжаление, високомерието на властта и политическите сили към тези послания роди пагубна за народа и държавата политика, довела до разгром всички страни на живота в България. Болките и терзанията, родени от неадекватната икономическа политика, измъчваха без друго тежкоболния организъм на акад. Матеев, но не бяха в състояние да помрачат неговото съзнание и да сломят вярата в това, че рано или късно България и българският народ ще намерят своя верен път, че рано или късно държавници и политици ще се върнат към неговото творчество, за да се възползват от идеите за истински реформи и модернизиране на българската икономика и общество.
Големите заслуги на акад. Матеев за развитието на българската наука и неговата обществена дейност намериха признание в отличията, с които той е удостоен като народен деятел на науката, лауреат е на Димитровската награда, носител на орден “Георги Димитров” и на други държавни отличия.
2. Личност, скроена не за мащабите на България
Акад. Евгени Матеев е една от тия редки личности, които някога са се раждали и ще се раждат в България. Съдбата дарява отделните страни (особено малките) много рядко с личности от ранга и калибъра на акад. Матеев. Така както България няма и едва ли ще има своя втори Вазов, така тя няма да има и своя втори Матеев. Той бе личност, скроена не за мащабите на малка България.
Академик Матеев е със същата стойност и значение за България и света, с каквито стойности и значение за тях са Борис Христов, Николай Гяуров, Николай Гюзелев, Райна Кабаиванска, Гена Димитрова, акад. Ангел Балевски и редица други българи от различни области на многоликия живот, прославили името си и България с постигнатите свои резултати и достижения.
Акад. Матеев е със същия генетичен потенциал за високи (и уникални) постижения в областта на икономическата наука и практика, с какъвто потенциал са били Моцарт в музикалното изкуство, Декарт във философията и математиката, Коперник, Галилей и Джордано Бруно в астрономията, Нютон в механиката и астрономията, Айнщайн във физиката, Винкелман, Шлиман, Шамполион, Леърд в археологията, представителите на класическата икономическа наука, лауреатите на Нобелова награда за постижения в различните научни области и преди всичко тези за постижения в областта на икономиката.
Всевишният дарява отделните страни и света с гениални мислители между другото и за това: да провери пулса на обществото и неговите сетива, да провери неговата способност да вижда и открива голямото, важното. С една дума: да тества зрелостта на обществото дали то е способно да открива верния ориентир за избора на посоката, която трябва да следва.
Светът оцени по достойнство голямата личност на акад. Матеев и му повери два много високи мандата: единия – председател на Икономическата комисия за Европа към ООН със седалище в Женева, втория – вицепрезидент на Международната организация на транснационалните корпорации. Много пъти акад. Матеев е бил посланик на българската наука, в т.ч. на икономическата наука по света. Акад. Матеев бе ученият, който трансферираше и доразвиваше авангардните постижения на световната икономическа наука, бе човекът, който скачваше българската икономическа наука с върховите постижения на световната наука. Без него българската икономическа наука би останала глуха и сляпа за най-модерните направления на нейното развитие – икономическата кибернетика и иконометрията. Без него икономическата наука не би била в крак с най-високите постижения в тези направления, не би била със свой принос в развитието на тези направления.
3. Магията на личността на акад. Евгени Матеев
Пишещият тези редове за акад. Евгени Матеев до такава степен е в плен на магията на неговата личност, че не е изключено да го идеализира и даже да го митологизира. Причината: за него са валидни думите на Хенри Форд "Всеки е готов да се подчини на един вожд, роден за това – човек, който може с мисълта си да покори. И когато срещнем такъв истински вожд, трябва да питаме другите за него. Той самият никога не се кичи (с личността си – мое В.М.), нито се надува самодоволно…"[1] Не бива да бъдем слепи за такива личности – истинското богатство на един народ. Въпреки своето преклонение към личността на акад. Матеев, авторът на тези редове не би твърдял, че знае цялата истина за него. Последният никак не обичаше да говори за себе си, не обичаше да “позира на художника”. Затова авторът на този портрет е принуден да събира пръските истина (подобно на събирането на парченцата от счупена уникална ваза). Една такава пръска представляват отговорите на акад. Матеев в анкетата "Надникване в съкровеното". Всъщност, ако авторът на тези редове можеше да препрочете и преосмисли всичко написано от акад. Матеев още веднъж, ако можеше да се срещне и разбере какво мислят за него всички, които са чели неговите книги и статии, всички, които са слушали негови лекции или са участвали в непринудени разговори с него, сигурно би могла да се събере цялата истина за акад. Матеев.
А такова събиране (в случая и изобщо за големите личности на България) е крайно нужно, ако искаме да оцелеем като народ и държава, ако искаме да разберем какво богатство имаме. Без духовна опора и духовни водачи, един народ е обречен. В случая събирането на истината за акад. Матеев е не толкова важно нещо за самия него, колкото за българската нация. Без да се познават еталонните личности на нацията, трудно може да се върви напред.
При тази уговорка (относно посочените по-горе трудности) авторът поема риска да очертае портрета на една във висша степен нестандартна във всяко отношение личност. У акад. Матеев до такава степен съжителстват в пълна хармония ученият, преподавателят, възпитателят, ръководителят, държавникът, гражданинът, човекът, че е много трудно да се каже къде той е по-голям.
Белязан от природата човек за мисъл, наука и творческо дело – това бе акад. Матеев. И тази белязаност е била и бе очевидна за неговите съвременници, имали привилегията да се срещнат с акад. Евгени Матеев. Няма нито един случай, в който авторът на тази публикация да не се е натъквал на тази споделена очевидност. В своите многобройни срещи и разговори с различни хора, имали привилегията да познават Евгени Матеев, авторът чуваше все едни и същи спомени и оценки за изключителната надареност на акад. Евгени Матеев. Негов съученик от Духовната семинария аргументираше тази надареност на Евгени Матеев със способността му да превежда “Илиадата” още като семинарист. А други двама негови съученици поотделно споделиха, че ако Евгени Матеев се е бил посветил на една конкретна природна или техническа наука (химия, физика, биология и т.н.), то той непременно би постигнал впечатляващи постижения не само в национален, но и в международен план. Тази изключително висока оценка на съучениците на акад. Матеев за неговите възможности да твори наука, колкото и странно да звучи, се оказва подценена оценка. Впечатляващо е, че акад. Матеев направи това, за което говорят съучениците му, но го направи в една много по-сложна и трудна (спрямо сложността на една природна или техническа наука) научна област, каквато представлява икономическата наука.
Много любопитни бяха оценките на двама други негови съученици от Духовната семинария за изключителната надареност на Евгени Матеев. Най-напред, в многогодишната история на Духовната семинария акад. Евгени Матеев е бил единственият семинарист, завършил с пълно отличие обучението в семинарията. Тези двама съученици споделиха още своето огромно изумление, както и изумлението на цялата група семинаристи при едно тяхно посещение на Велико Търново. По време на това посещение се откривал паметник с важно историческо значение за страната. Ръководителят на групата семинаристи помолил Евгени Матеев да произнесе слово. Именно това слово изумило неговите съученици и публиката, защото то било спонтанно, но невероятно със своята дълбочина и адекватност на събитието. Слово, за което друг би следвало да се готви специално много дълго време. В случая смаяността на публиката се е дължала на огромната ерудиция на младия семинарист, подплатена с дългогодишна системна самостоятелна образователна дейност.
Подобно смайване е предизвиквал Евгени Матеев при своите многобройни участия в международни изяви извън страната. Когато се е налагало от съответната обстановка, акад. Матеев се е явявал в ролята на преводач от немски на английски език, от английски на немски език, от немски на френски език, от френски на английски, от руски на немски или френски... По тази причина той е трябвало многократно да отговаря на въпроса: има ли език, с който да не може да се справя акад. Е. Матеев?
За изключителния авторитет на международната сцена на акад. Матеев е показателно отношението на светилата на руската икономическа мисъл – акад. Леонид Канторович – един от първите нобелови лауреати по икономика, акад. Струмилин, акад. Немчинов, както и на сина на Колонтай. Респектиращи и будещи безкрайно уважение са познанството и творческите взаимоотношения на акад. Матеев със всепризнатите колоси на икономическата наука – Василий Леонтиев и Джон Кенет Голбрайт. Показателно за международния авторитет на акад. Матеев е признанието на дългогодишния представител на България в ООН член-кор. Александър Янков. На номинацията на акад. Матеев за “доктор хонорис кауза” на Бургаския свободен университет член-кор. Ал. Янков сподели, че единственият път, когато не се е притеснявал от българска делегация и български представители, посещаващи САЩ и ООН, са били случаите, когато такъв представител е бил акад. Евгени Матеев. Нещо повече, единствено при посещенията на акад. Евгени Матеев член-кор. Ал. Янков се е чувствал горд, че е българин, че България има такива личности, които са в състояние да предизвикат възторга на Америка към интелектуалния потенциал на България.
Изключителната надареност и трудолюбие на акад. Матеев смайват, поставят обикновения човек в недоумение как Матеев е успял да слее и превърне в една личност едновременно икономиста, философа, прависта, социолога, математика, историка, литератора… Невероятно енциклопедична личност – истинска фабрика на идеи, истински арсенал на мисли. Много трудно е да се прецени какво повече бе акад. Матеев – икономист, философ, социолог, юрист… Невероятното бе в това, че той бе не само най-добрия икономист сред философите, най-добрия философ сред икономистите, най-добрия икономист сред математиците, най-добрия математик сред икономистите…, той бе най-добрия икономист сред икономистите, той бе истински философ сред философите, равен социолог сред социолозите… За него напълно е в сила перифразата на оценката на Давид Ойстрах за вълшебния музикант Хайфец: "Най-добрите са много, но имаше и ще има само един Евгени Матеев".
4. Академик Евгени Матеев – патриархът на икономическата наука в България
Академик Матеев е автор на едно внушително (не само за размерите на България) с обема и респектиращо с дълбочината си научно творчество: “Субективната школа и марксистко-ленинската политическа економия” (1947 г.); “Що е планово стопанство и възможно ли е то у нас” (1947 г.); “Теория за народностопанското планиране” (1948 г.); “Съизмерване на капиталните вложения с експлоатационните разходи (избор на вариант)” (1949 г.); “Методология и анализ на планирането на народното стопанство по отрасли” (1949 г.); “Производителност на труда при социализма и народностопанското планиране” (1956 г.); “Баланс на народното стопанство” (1960, 1966, 1972, 1977 г.); “Производительност труда и возпроизводство при социализме”, изд. Инностранной литературый, М., 1961; “Перспективно планиране, междуотраслови връзки и технически коефициенти” (1963 г.); “Международное разделение труда и народнохозяйственное планирование” (1965 г.); “Перспективно планиране и икономическа кибернетика” (1966 г.); “Международно разделение на труда и народностопанско планиране” (1967 г.); “Проблеми на усъвършенстване управлението и планирането на народното стопанство” (1968 г.); “Рентабилност и планиране” (1970 г.) – в същата година книгата е издадена и на руски език; “Автоматизирана система за управление на народното стопанство” (1974 г.) – книгата е издадена едновременно на руски и английски език; “Управление, ефективност, интеграция (в търсене на решения)” (1976 г.); “Актуални проблеми на икономиката” (1983 г.) – сборник от 946 страници, в който са събрани статии и доклади, в т.ч. статии и доклади на акад. Матеев от национални и международни конференции; “Структура и управление на икономическата система” (1987 г.); “Пазар и план” – в “Икономиката на кръстопът” (1990 г.); “За управлението на икономиката в САЩ” (1999 г.) – книга, в която акад. Матеев споделя своите впечатления, усещания и изводи от няколкомесечното изучаване през 1968 г. на американската система на мениджмънт.
Безкрайно интересна е историята с написването и издаването на книгата на акад. Матеев “За управлението на икономиката в САЩ”. Съдържанието на тази книга смути по онова време ръководните фактори на най-високо равнище в България и те не разрешиха нейното публикуване. По тази причина в онова време българският читател бе лишен от една безкрайно богата и ценна информация, от едно безкрайно нужно знание. Наложената цензура спрямо тази книга на акад. Евгени Матеев е един от многото примери за недружелюбното отношение на официалната власт към него и неговото творчество. Тя е пример за неумението на властта да се възползва от изключителните знания на акад. Евгени Матеев за усъвършенстване на стопанското управление, на икономическата политика. Историята около тази книга е едно ярко доказателство за дисидентската същност на личността на акад. Матеев. Същност, за която той не си позволи дори и да намекне, камо ли да се изтъква с нея. Радостното в цялата тази история е това, че актуалността на идеите, разработени от акад. Матеев в тази книга, не са загубили своето значение и днес. А когато читателят знае, че всичко това е казано и написано преди петдесет и две години, то и удовлетворението от прочетеното ще бъде далеч по-голямо.
Един живот не е достатъчен само да бъде прочетено и осмислено това, което е излязло под перото на акад. Матеев. Какво е било нужно, за да бъде създадено подобно творчество? За да изпита великата освободителна роля на знанието, човек трябва да е прочел и осмислил уникалното творчество на акад. Матеев. Няма съмнение, че неговите книги все ще се четат, че няма да бъдат покрити с праха на забравата, защото в тях се дават отговорите на бъдещето.
Тестването на това творчество и през призмата на реалния икономически процес (било в националната икономика, било в световната), и през призмата на ключови констатации на бащите на кибернетиката и на други световни авторитети за състоянието и посоката на развитие на икономическата наука доказва изключителността на теоретичното наследство на акад. Матеев. България може да бъде горда с това творчество. То е в пълно съзвучие с мисълта на Боулдинг, според когото “... от един момент успехът на икономическата наука ще зависи от способността й да се откъсне от тези системи на ниско равнище, които са полезни само в качеството на първи приближения, и използва системи, които по-непосредствено съответстват на нейния универсум, когато, разбира се, тези системи бъдат открити”[2]. Творчеството на акад. Матеев е посветено на откриването на тези системи, съответстващи на универсума на икономиката. Това творчество е един шедьовър на разработката и прилагането на философията на системния подход в изследването и управлението на икономическите системи, на прехода от анализ на ниско равнище към използване на системоанализ от висок ранг в управлението на икономическите системи.
По собствените думи на акад. Матеев основната област на неговите научни интереси се явява изследването на икономиката и на процесите на нейното управление от позициите на общата теория на системите. И в това отношение той постига забележителни успехи. Акад. Матеев е един от малкото изследователи в света, който има впечатляващи достижения в областта на теорията на икономическите системи и на системния подход в анализа, изследването и управлението на икономиката.
Впечатляващи са неговите достижения и през призмата на констатациите на Питър Дракър. “В икономическата политика – пише П. Дракър – са налице признаци за съсредоточаване на вниманието върху “климата”. Все по-често говорим за икономически структури, за производителност, за конкурентоспособност, за дългосрочни, а не за краткосрочни перспективи в областта на мениджмънта, за преплитането на промишлените отрасли, за ролята на изследванията и тяхната организация, за отношенията между правителствата и бизнеса, за нормалните трудови условия и т.н. На нито едно от тези неща, представляващи интерес за икономическата политика, не е определено място в нашите икономически теории или в модела на икономистите теоретици.”[3] Научното творчество на акад. Матеев от самото начало има за свой предмет тъкмо това, което според Дракър липсва в модела на мислене отвъд океана.
Или да вземем констатацията на Бжежински за реформите в източноевропейските страни. Той оценява, че “... от страна на Запада имаше общо недооценяване на системната сложност на необходимите промени при прехода”[4]. Творчеството на акад. Матеев е едно системно знание за „борбата“ с феномена сложност[5] в икономиката, в т.ч. със сложността на прехода.
Акад. Матеев е от малкото пионери в световен мащаб, които разработват строгата наука за сложността и на методите за нейното управление. Според творчеството на акад. Матеев парциалният подход към икономиката е противоестествен. За да може да разчита на успех, управлението трябва да бъде адекватно на икономическата система, то също трябва да бъде системно. За съжаление, икономическата политика винаги е била (и в по-далечното минало, наричано “тоталитарно”, и в по-близкото минало) далеч от идеята за необходимото и достатъчно условие, гарантиращо успех както на икономическата наука, така и на икономическата практика. Става дума за прехода от анализ на ниско равнище към системоанализ от висок ранг. Вместо системна, икономическата политика винаги е била парциална, разчитаща на магически решения.
При акад. Матеев няма лесни решения. Той е човек на отговорните решения, които по правило са трудните решения. Особено когато една страна е с ниско равнище на развитие и трябва да поеме пътя на ускорено икономическо развитие, то проблемите се сплитат в множество порочни кръгове, за които е трудно да се каже как и в коя точка те могат да бъдат разкъсани. За да стане това развитие, са нужни капитални вложения – но за да се отделят капитални вложения, са нужни производителни сили, за да се осигурят тези сили, е необходимо опиране върху здрав селскостопански тил – но за да бъде селското стопанство производително, то трябва да се опре върху индустрията. За да се развива производството във всички отрасли, е нужна съответна инфраструктура – но за да се изгради инфраструктурата, е нужно развито производство. Към горните проблеми се прибавя и валутният. За да се набави необходимата валута, е нужен експорт, а той на свой ред изисква конкурентоспособно производство. За да се осигури тази конкурентоспособност, са нужни образовани хора – но за да се създадат такива хора, е нужна преуспяваща икономика. Накрая, за ускореното развитие е необходима политическа енергия, а лишенията и трудностите, които съпътстват развитието, създават на свой ред политически проблеми…
Според акад. Матеев решението на тези проблеми, разплитането на тези вериги от проблеми не може да стане без промислени и съгласувани (т.е. системни) решения. "При такава ситуация (има се предвид тежката криза – добавката моя В.М.) обикновено се пристъпва към цялостна и, главното, системна, т.е. вътрешно съгласувана икономическа политика с временно засилени мерки на контрол и стимулиране. У нас това не става" – казва в едно свое интервю акад. Матеев.
Досегашното развитие на икономиката и досегашният ход на реформата потвърдиха по блестящ начин, че от един момент нататък икономическата теория и практика ще могат да разчитат на успех в оная степен, в която съумеят да се откъснат от анализа на ниско равнище (от анализа от нисък ранг) и преминат към използване на системоанализ от висок ранг. Казано иначе, съзнанието и поведението на тези, които осъществяват реформата, трябва да бъдат издигнати до нивото на системната сложност на проблемите на същата тази реформа. Наивните и опростенчески представи за действителната сложност на икономическите проблеми имат за резултат блокиране на реформите, нарастващо недоверие към провеждането им. Системната сложност на икономическите проблеми надвишава многократно по сила силата на желанието и ентусиазма. Ходът на реформите показва, че потенциалът на едното желание и ентусиазъм за промени е изчерпан. Животът по категоричен начин потвърждава, че парциалният подход към икономическото бъдеще на България няма бъдеще. Валутният борд не е нищо друго, освен наказанието за неприлагането на системния подход при провеждането на реформите.
Системната сложност на проблемите на реформите изисква не парциално, а системно мислене, не парциален, а системен подход към тяхното решаване. Без издигане до нивото на системната сложност, без системен подход реформата ще продължи да бъде в плен на представата за наличие на магически решения, на търсенето на/и спекулацията с такива решения. Без такъв подход реформите ще продължи да бъдат жертва на безкрайна верига от блъфове. Без системен подход ще продължи преклонението пред чужди рецепти, в т.ч. пред рецепти на Международния валутен фонд. В досегашния ход на реформата отсъстваше системното изследване върху икономиката и нейните перспективи и затова господстваше подражанието. Ходът на реформите потвърди, че преклонението пред чужди рецепти е опасно. Тук не става дума за опасност от преднамерени рецепти, които да са в ущърб на българската икономика. Става дума за това, че чуждите експерти нямат привилегията да познават спецификата на българската икономическа ситуация. Става дума за съзнателното загубване на авторството в реформите, за съзнателно поетата роля на изпълнител на чужди рецепти.
4.2. В търсене на решения
Акад. Матеев извежда системата на управление от анатомията и физиологията на икономическата система. Уникален е неговият принос в разкриването на елементите и отношенията на обуславяне в икономическата система. Той доказва, че различните структури на икономиката не стоят нито една до друга, нито една над друга. Те съществуват и функционират една чрез друга. Оригинална е неговата идея за системния подход, според която ролята на независима променлива поемат върху себе си отношенията на обуславяне, а елементите на системата се разглеждат като зависими променливи. Безкрайно продуктивна е икономическата интерпретация на обратната матрица на междуотрасловите връзки, направена по отношение на всеки обикновен скалар, на елементите по главния диагонал, на всяка вектор-колона и на стойността на детерминантата на матрицата, с една дума – на ролята на тази матрица за прилагане на системоанализ от висок ранг в изследването и управлението на икономическата система.
Оригинално е разработен въпросът относно взаимодействието определеност – неопределеност във функционирането на икономическата система. И свободата, и ограничението в поведението на елементите на икономическата система са изведени от свойствата на самата система. От взаимодействието между елементите на икономическата система е изведена решаващата роля на производствената подсистема. Учудващо еднаква представа с представата на акад. Матеев за решаващата роля на производствената система[6] имат Хенри Форд и Ли Йакока, образци на частното предприемачество.
И, разбира се, огромен принос имат идеите на акад. Матеев за взаимодействието пазар – план. Той дефинира пазара като възможност купувачът да купи това, което иска, там, където го иска и когато го поиска. Когато тези условия са налице, т.е. когато на купувача не му предлагат заместител, на купувача не му предлагат друго място и време на покупка, това означава, че е налице истински пазар, че парите са истински пари, че стоките и услугите са истински стоки и услуги. При това условие е осигурен суверенитетът на купувача. Такава съдържателна дефиниция за пазара се дава за пръв път в световната литература. Не по-малко оригинални са идеите на акад. Матеев за планирането като нов тип цивилизация, като социологически процес на възбуждане и координация на творчество, инициативи и интереси. "Колкото и да изглежда парадоксално – пише акад. Матеев, - може да се каже, че задачата е тепърва да се създаде планиране (в смисъл на оптимизирана координация на инициативи) – тъй като преобладаващите в миналото "волеви задания" относно рационирането не представляват, както беше вече изтъкнато, план в строгия смисъл на термина, въпреки че както атаките срещу планирането, така и контраатаките в негова защита протичаха под знамето именно на термина планиране."[7]
В творчеството на акад. Матеев е разкрита типологията на съвременната пазарна икономика, в която господстват и свободата на избора, постиган чрез пазара, и стратегическите приоритети, определяни чрез националната стратегия за икономическо развитие, и равнопоставеното участие на стопанските агенти в икономическия оборот. Като проследява еволюцията в развитието на управлението, акад. Матеев идва до извода, че е налице преход от управление - тип насилие към управление – тип координация и обслужване на стопанската дейност. По сполучливия негов израз основният проблем в развитието на управлението към демократизация се свежда до това, полицаят (т.е. управлението) насилник да се трансформира в регулировчик.
Огромно е неразбирането на типологията на съвременната пазарна икономика и на мястото на планирането в нея, описани в творчеството на акад. Матеев. Колко силно (по матеевски) звучи една оценка на "Ню Йорк таймс" за бедите на бившите социалистически страни, дошли от невярната представа за тази типология. "Бившите социалистически страни са жертва на криворазбран капитализъм…, свободният пазар работи най-добре, когато не е напълно свободен."
5.1. Акад. Евгени Матеев – изключителен творец на знания
Високите върхове в своето творчество (за които частично стана дума) акад. Матеев постигна и благодарение на божия дар, с който го бе дарила природата, и с онзи съд на истинския творец, който бе вътре в него. "Творецът – както пише Евгени Евтушенко – е най-жестокия съдия над самия себе си." За това, какъв съдник бе Евгени Матеев на Евгени Матеев, говори отношението му към гибелта на неговия талантлив приятел и другар – Малчика. Акад. Матеев живя до последния си час с чувството за несъществуваща вина за това, че съдбата бе отредила да загине по-умният и надареният (по думите на акад. Евгени Матеев) и да остане жив "обикновеният". Същият "обикновен", който създаде толкова мащабно и дълбоко творчество, за чието прочитане и осмисляне само е недостатъчен един човешки живот. Като истински творец акад. Матеев притежаваше онова рядко чувство за самооценка, без което човек се превръща в самодоволно същество, склонно към създаване на култ към своята личност. А такива хора – самоуверени, без съмнения в собствените си действия и оценки, както показва животът, са опасни. Истинските творци, какъвто бе акад. Матеев, са прекалено отговорни към своите действия и оценки. Чувството за самооценка и отговорност очевидно е привилегия за малцина, както и способността за преход от анализ на ниско равнище към системоанализ от висок ранг. Този преход се оказва крепост, превземаема от избраници на съдбата, сред които на първо място е акад. Евгени Матеев.
5.2. Акад. Матеев – неповторим и неподражаем лектор
Акад. Матеев бе не само изключителен творец на знание, но и неповторим и неподражаем лектор. Авторът на тези редове е слушал пет поредни години курса, който изнасяше акад. Матеев. Всяка година той го представяше по съвършено различен начин. Всяка негова лекция бе едно истинско и дълбоко интелектуално преживяване, един подтик към мисловна дейност. Магията на неговите лекции бе в сплавта от доказателства и разкоша от брилянтно слово. Човек недоумява как акад. Евгени Матеев можеше за единица време да представи толкова много знание, толкова много култура. Всяка лекция бе пропита от невероятно дълбок икономически анализ, а езикът бе наситен (гарниран) с примери от всички области на живота. Човек оставаше смаян от това, как акад. Евгени Матеев можеше да покрива толкова широк спектър от знанието. "Който разбира само от химия – пише Лехтенберг – той и химията не разбира достатъчно." Акад. Матеев затова бе толкова силен и вещ в икономиката, защото бе силен и вещ не само в тази област. Който е имал привилегията да бъде студент на акад. Матеев, не може да не си спомня колко тънък познавач на световната класика – литература, култура и изкуство бе той.
Всяка негова лекция бе урок по ерудиция и интелигентност. Лекциите и книгите на акад. Матеев правеха студента горд от това, че учи икономика. Който е слушал лекциите на акад. Матеев, не може да не си спомня, че преподаването на икономика може да е също толкова точно и строго, колкото и преподаването на математика или на технически дисциплини. Едно клокочене на идеи и доказателства, една лавина от знание – това бяха лекциите на акад. Евгени Матеев, а уважението към студентите, то бе пословично. За акад. Матеев студентът бе личност, на която трябва да се помогне да израсне, да развие този потенциал, който той носи в себе си. И всичко това – без насилие, без опекунство. Според акад. Матеев на студента трябва да му се помогне да преоткрие света, за да може по-късно и сам да открива света. Акад. Матеев не се стремеше да прави себеподобни своите студенти. Той им помагаше да бъдат различни, да бъдат това, което са. Той правеше едно – показваше им как трябва да се мисли, как трябва да се мени представата за изменящия се свят.
5.3. Лекцията – място за творчество
Акад. Евгени Матеев доказа, че може да се твори дори по време на лекция. А който е бил изпитван от акад. Матеев, непременно ще си спомни колко много държеше той на студентското самостоятелно мислене. Нещо повече, колко много уважаваше акад. Матеев самостоятелното умно и интелигентно мислене. Изобщо, големият човек (преподавател) умееше да уважава, цени и стимулира самостоятелното мислене.
За това, колко голям бе акад. Евгени Матеев, говори "дребният" факт във връзка с предложението да бъде записан на магнетофон един негов лекционен курс. Само като си представи човек как биха реагирали други на подобно предложение, човек не може да не се впечатли от отказа на акад. Матеев. Макар че по този начин бъдните поколения се лишават от възможността да могат да чуят това неповторимо преподаване, което го можеше само акад. Евгени Матеев.
5.4. Акад. Матеев – взискателен, внимателен и грижовен към младите
Много взискателен, но и много внимателен и грижовен към младите, той умееше да изслушва търпеливо и най-наивните обяснения и доводи, умееше да улавя безпогрешно и най-слабия сигнал за нещо рационално и да насърчи неговия източник.
Авторът на тези редове си спомня много любопитен случай. От катедрата се искаше становище за усъвършенстване на цялостната й дейност (учебна, възпитателна, изследователска). Акад. Матеев възложи на автора на тези редове да разработи това становище. Когато той бе готов, представи на акад. Матеев становището. Той го хареса и го представи без каквито и да било поправки за обсъждане в Академичния съвет. В хода на обсъждането на няколко пъти тогавашният ректор (проф. Михаил Савов) казваше "докладът на акад. Матеев", а акад. Матеев на няколко пъти в отговор на ректора каза, че това не е доклад на акад. Матеев, а е доклад на В. Манов. Колко често може да се види подобна постъпка от страна на ръководител. "Не искам чуждото, но и собственото си не давам" - обичаше да казва често акад. Матеев. Той никога не е парадирал със своите огромни знания, култура и световна известност. Той знаеше с колко мъка и труд се ражда нещо истинско, затова умееше да цени и насърчава творчеството.
5.5. Акад. Матеев – безпристрастният анализатор и съветник
Акад. Матеев придаваше академичен вид на Академичния съвет на Университета за национално и световно стопанство, докато бе негов член. Едва ли може да се намери по-безпристрастен човек от него, човек, който можеше да обобщава и оценява определени факти от живота на Университета и да прави предложения за неговото развитие от неутрални позиции. Колко рядко се среща този божи дар, колко рядко се ползва животът от съветите на непредубедените.
5.6. Многоистинният акад. Евгени Матеев
Акад. Евгени Матеев бе Толстоист, но и Фаустовец. Той бе човек и учен не на едната истина. Той бе многоистинен. Той бе творец, който не се бои от резултатите, до които го довеждаше неговата изследователска работа. Той приемаше еднакво и планината, и морето. За него бяха истини и Пушкин, и Лермонтов, и Моцарт, и Вагнер. Акад. Евгени Матеев бе против замяната на една митология с друга… Той бе за истината. Ако мерило за творчеството е това, колко дълбоко може да се проникне под външната обвивка, то акад. Матеев е еталонна мярка за такова проникване. Тай бе забележителен със способността си да поставя във вярна плоскост видимо и същност. Акад. Матеев е пример за това, как може да се премине от познание заради живота към живот заради познанието.
6. Творецът и властта
Властта винаги е била тест за проверка на човешките качества, на човешката личност. Големият човек акад. Евгени Матеев бе голям във всичко, в т.ч. и в качеството му на държавник и ръководител. Той си остава ръководителя – еталон. Чужд на дребнавостта и егоизма, той ръководеше някак си без усилие, без напрежение. Той респектираше и управляваше чрез ерудицията си. Катедрените заседания, например, бяха образец на умело и ненасилствено ръководство, бяха еталон за оперативност.
Целият живот на акад. Евгени Матеев бе едно творческо непослушание и изцяло се вмества във формулата на Зигмунд Фройд за несъвместимостта между творчество и послушание.
За това непослушание най-красноречиво говорят архивите (ЦПА 1-5-604) от заседанията на пленума на ЦК на БКП от 23. 01. 1964 г. Ето как акад. Матеев е оценявал докладната записка на Т. Живков за новата система на стопанско ръководство в България: "Но освен отрицателните последици, които се получават от подмяната на принципа в доклада със старите принципи, остава да важи и друга отрицателна последица, а именно, че действителните недостатъци в сегашната система не се отстраняват, а се възпроизвеждат" - (ЦПА – 1-5-604, стр. 300). На разширено заседание на партиен и стопански актив, на което е обсъждана въпросната докладна записка, когато Т. Живков дава думата на акад. Евгени Матеев, последният изрича от трибуната на заседанието знаменитата фраза: "Др. Живков, аз искам да отрежа главата на реформата, а Вие ме каните да й правя фризура". Нека се опитаме да оценим тази постъпка на акад. Евгени Матеев в онова време – колко доблест и непослушание е трябвало да има в един човек, за да го направи.
Ученият акад. Евгени Матеев не бе против реформите, но бе за истинските реформи, а не за реформите мимикрия.[8]
Най-красноречиво е самото заключително слово на Т. Живков за това, каква личност e бил акад. Евгени Матеев. "Всички други – казва Т. Живков – които взеха участие в обсъждането, с изключение само на др. Евгени Матеев, може да се каже, изразиха своето пълно единодушие и подкрепа на принципните положения, заложени в докладната записка… Подготвеният проект (от Е. Матеев – мое В.М.) беше разгледан на съвещание от около 150 души… Нито един другар не подкрепи проекта на др. Матеев, нито един от тези 150 души… Вместо др. Матеев да се замисли сериозно по тази критика, своята теза той пренесе на страниците на нашия печат. Аз смятам, че др. Матеев трябваше да се посъветва, преди да излезе в печата."[9]
Ето как се отнасяха, ценяха и използваха таланта на акад. Матеев. Както се казва, нищо ново под слънцето. Съдбата на акад. Матеев е съдбата на творчески непослушните, на изпреварилите времето личности. Малцина са тези, които разбират таланта истински. За него е по-лесно да говори с бъдещите поколения, отколкото със своите съвременници. Както казва Емерсон, талантът е опасен за съвременното си общество. Талантът е недоволство на духа, критика на действителността, противодействие на инерцията, въставане срещу традицията, особено когато инерцията се облича в благовидната одежда на реформи. Акад. Евгени Матеев бе неудобен за управляващите, защото се водеше единствено от своя висок професионализъм.[10]
7. Съвременник на бъдещето
Човекът Евгени Матеев, изпреварил мисловно прекалено много своите съвременници, е обречен да бъде съвременник на бъдещето. Той бе човек и творец на бъдещето, човек – вселена, човек – прозорец към света. Истинска привилегия е било за тези, които са имали шанса да познават лично акад. Матеев, да са облъчвани от неговата личност. Интелигент и ерудит до мозъка на костите си, той ще си остане една от онези духовни опори, един от онези върхове, които чертаят и водят към бъдещето. От загърбването на такива личности губи не личността, губят народ и държава.
Страна, която няма мислители и таланти, хора – духовни водачи, е обречена. Страна, която не тачи своите мислители и таланти, е дваж по-обречена. От времето на Филип Македонски до днес по света се ценят и поставят на пиедестал мислители и творци от ранга на акад. Евгени Матеев, защото без тях няма прогрес. В България това все още не е така. Колко подходящ за случая е примерът на Филип Македонски за отношение към мислители и учители, отразено в едно негово писмо до Аристотел.
"Филип поздравява Аристотел:
Знай, че имам син. Благодарен съм на боговете, но не защото се е родил, а заради това, че се падна да се роди по времето на твоя живот. Затова се надявам, че, възпитан и образован от теб, той ще е достоен и да бъде мой син, и да наследи властта от мен."
Този, който има способността да види и оцени личността на акад. Евгени Матеев, непременно би казал "Истински късмет за мен е било да се родя и уча, когато е живял и творил акад. Матеев". Най-великата страна днес – САЩ, тачи не само своите мислители и таланти, но и мислителите и талантите от цял свят. Нещо повече, в резултат на това се роди т.нар. “изтичане на мозъци” от цял свят към САЩ. Друга велика страна – Китай, по време на т.нар. "културна революция" проведе геноцид към своя духовен елит, разпиля го по света и бе пред разруха. Днес проспериращ Китай събира своя елит, своите духовни водачи. "Господи, – би казал Бърнард Шоу – кога най-после талантите на България ще бъдат приемани с широко отворени обятия."
Самият акад. Матеев е пример за отношение на ученик към учител. Макар и изповядващи различни принципи и водещи горещи спорове помежду си, отношенията между студента Матеев и проф. Демостенов остават докрай отношения на пълно уважение от ученик към учител и от учител към студент. Последната вест за Демостенов от Лондон в България пристига на адрес Евгени Матеев.
Завършвайки непълния портрет на академик Евгени Матеев и откъм творец, и откъм преподавател, и откъм човек и гражданин, ми се иска да кажа: благословена да е съдбата, че ме срещна с този мисловен великан, с тази поливалентна личност, пълна с добродетели, учеща на ум и разум, на съмнения в правото на това, което вършиш, на огромна отговорност към съдбата на народ и държава. Възможно е всичко, защото всичко тече, всичко се изменя. Едно е знайно – книгите на акад. Матеев все ще се четат, а делото му ще бъде пример за подражание и за вдъхновение!
Акад. Матеев бе определен от съдбата да поставя недостижими стандарти във всичко онова, което беше смисъл и съдържание на неговия живот. По тази причина той ще остане единица мярка за учен, педагог, възпитател, ръководител, гражданин и човек, ще остане матеевски стандарт за човешко достойнство.
София, 01. 04. 2020 г.
проф. д. ик. н. Васил Манов, автор на
посвещението по случай
100-годишния юбилей на гениалния мислител академик Евгени Матеев
[1] Форд, Х., Моят живот и моите успехи, изд. Буларт 2000, С., 1991, с. 52
[2] Боулдинг, К., Обща теория систем – скелет науки, в кн. Исследование по общей теории систем, изд. Прогрес, М., 1969, с. 123.
По този въпрос виж също Тофлър, А., Прогнози и предпоставки, превод от англ., изд. от Факултета по журналистика към СУ, С., 1992, стр. 112, 192-221
[3] Дракър, П., Новите реалности, превод от англ., изд. Хр. Ботев, С., 1992, с. 170
[4] Бжежински, Зб., Великите преобразувания, в. Демокрация, от 18.02.1994 г.
[5] “Кората на главния мозък на свободно живеещия организъм – пише Ешби, - мравунякът като функциониращо общество и човешката икономическа система изпъкнаха и с практическото си значение, и с недостъпността си за старите методи. И ето днес сме свидетели на неизлекувани психози, на западащи общества и на колебаещи се икономически системи, а ученият не може да направи нищо повече, освен да признае цялата сложност на изследвания от него обект. Но науката днес прави първата крачка към изследване на “сложността” като самостоятелно явление. Видно място сред методите за изследване на сложността заема кибернетиката. Тя отхвърля смътните интуитивни идеи, които ни идват от употреба на такива прости машини като будилника и велосипеда, и пристъпва към изработването на строга наука за сложността... По този начин кибернетиката дава надеждата за създаването на основните методи за атакуване болестите от психологическо, социално и икономическо естество, които понастоящем ни побеждават със своята вътрешна сложност.” – У. Рос Ешби, “Въведение в кибернетиката”, изд. “Наука и изкуство”, С., 1967, стр. 16-17
[6] "Задача на предприятията – пише Хенри Форд – е да произвеждат продукти за консумация, а не за трупане на пари и за спекула… Моето главно възражение против сегашната парична система е, че тя се възприема често пъти като самоцел. А при това условие тя тормози производството, вместо да го улеснява и подпомага… Искам да подчертая само, че да се дава предимство на финансовите интереси, значи да се погубва производството… Капиталът трябва да тече не от банката във фабриката, а от фабриката през банката пак във фабриката" – Х. Форд, "Моят живот и моите успехи", превод от англ., изд. Буларт 2000, С., 1991 г., с. 12, 29, 30, 77.
По същия повод Ли Йакока пише в своята "Автобиография" - "…Накрая, четвърто, в един момент от нашето близко минало Америка забрави своите истински извори на мощ и величие. От нация, чиято мощ винаги е произтичала от инвестициите за производството и потреблението на стоки, ние някак си се превърнахме в нация, увлечена да инвестира в хартия. И така нашите най-големи компании влагат колосални суми пари за закупуване на акции на други компании. Какво ще се получи от всичкия този капитал? Нови заводи? Ново производствено оборудване? Нови продукти? Една не много голяма част от капитала вероятно ще стигне дотам. Повечето от тези пари, обаче, ще приключат в банките и в другите финансови институции, които произвеждат пари и ги дават на заем. …Това не помага много на Америка… Всеки месец се създава някакъв нов финансов инструмент с нарочната цел да поеме покупателната мощ на потребителя и да обогати брокерските къщи. Точно сега нашите най-големи индустриални работодатели са в машиностроенето, стоманодобива, електронната, авиационната и текстилната промишленост. Ако искаме да запазим милиони работни места, трябва да опазим тези индустрии. Те са тези, които създават пазари за сектора на услугите, както и за висшите технологии. Те също така са съдбоносни за нашите национални интереси…" - Ли Йакока, Автобиография, изд. Наука и изкуство, изд. къща Хр. Ботев, С., 1994, с. 441-442
[7] Матеев, Евг., Структура и управление на икономическата система, изд. Наука и изкуство, С., 1987 г., с. 366
[8] На упрек от страна на Мишо Мишев, че Евгени Матеев е против реформата, той отговаря: "Ако с Вашия въпрос мислите, че защитавам сегашната система, вие дълбоко се лъжете". Или да вземем изказването на друг участник в това заседание: "Критиката, която се упражни по отношение на доклада и правилника от др. Матеев, се свежда до следното: трябваше да се докаже кои от лостовете са по-ефективни – лостовете, които се предлагат в доклада, или лостовете, които предлага др. Матеев" - (ЦПА – 1-5-604, стр. 376).
[9] Тодор Живков продължава острата и заплашителна критика към акад. Матеев с думите: "Др. Матеев разви тези въпроси в "Ново време" и започна дискусия… Но и сега нито един човек не подкрепи положенията, разработките на др. Евгени Матеев… В това време какво се получи? Не знам как е станало, как и на каква основа се е договарял др. Евгени Матеев, но той внесе този въпрос вече за решаване в Централния комитет, подписан от самия него и от още няколко души, не си спомням кои точно, но във всеки случай отговорни наши другари… И аз тогава извиках др. Матеев. Ние разговаряхме с него около 3 часа, може би и повече… Казах му, че не съм съгласен с тези неща. Но ние се разделихме, без той да се съгласи с мене, нито аз с него… Преди това заседание ние пак се срещнахме с др. Матеев. Той ми прочете редица свои положения. Аз не се съгласих с него, но му казах: ти изложи тия въпроси на заседанието на Политбюро и на Министерски съвет. Ще ги преценим. Според мен много хубаво са изложени от гл.т. на логиката и икономическата ерудиция. По същество обаче аз не съм съгласен с теб. Примерно такъв беше разговорът ни с др. Матеев… Другари, аз няма да се спирам на изказванията и съображенията на др. Матеев, нито на съвещанието с икономистите, нито тук в ЦК. Но не мога да се въздържа да не направя само две бележки. Това аз правя не за да полемизирам с др. Матеев, тъй като не виждам смисъл в тази работа, а в негова помощ. В днешното си изказване той засегна два въпроса, които ми правят странно впечатление… функцията и предназначението на прогресивния данък в областта на икономиката е принципиално различно от това, което вие тук развихте… Що се отнася до принципиалната страна, въпросът е ясен и за вашите студенти, и за тия студенти, които заедно с мене слушаха лекциите на проф. Петко Стоянов в миналото. Това е единият въпрос. Вторият въпрос е за монополизма. Другари, дайте да се разберем, тук има объркване на понятията. Аз много се извинявам, но ако Вие развиете въпроса за прогресивния данък и за монополизма така, както го развихте тук, ако излезете с такова становище в печата, вас ще ви разсипят от критика и то правилно. Какво Вие разбирате под монополизъм? Монополизмът е продукт на капиталистическото общество, тясно свързан с това общество. Да се говори за монополизъм в нашето общество като продукт на нашата система, това най-малко е недоразумение, да не кажа нещо повече. В нашата социалистическа система са заложени всички фактори, имам предвид нейното нормално развитие за равноправни отношения между производствените предприятия, между всички социалистически предприятия. Но ще кажете: все пак сега има такива предприятия, които са монополистически. Да, има, но за това системата ли е виновна, те продукт на системата ли са? Това е резултат на временни трудности. Знаете, че след Втората световна война нямаше стоки, не можеха да ги произвеждат предприятията, сега също не достигат редица суровини и т.н. Обаче това са временни явления…" (ЦПА, Ф-1-5-604, стр. 477, 478, 479).
[10] "Никой няма право да оскърбява личността – пише Азис Насим. - Никоя личност няма право да се примирява с оскърбление към нея." Тази формула е напълно валидна за личността Евгени Матеев. Той винаги е бил неудобен за управляващите, защото се водеше единствено от своя висок професионализъм. А този професионализъм на голямата личност, както пише Николай Генчев, “ги кара да бъдат големи, а те… (често се оказват – мое В.М.) джуджета, случайно изхвърлени от историческата пяна на гребена на вълната, за да се перчат там десетина години и скоро да бъдат забравени."