Темата „Еврото - предизвикателства и перспективи“ бе дискутирана във втория ден на Х международна научна конференция „Цифровата трансформация и икономическото възстановяване в периода след кризата“
Акцент в програмата за втория ден на юбилейната международна научна конференция, посветена на цифровата трансформация и икономическото възстановяване в периода след кризата, бе паралелната сесия на тема: „Еврото - предизвикателства и перспективи (в България)“, с модератор доц. д-р Янко Христозов, зам.-ректор по международната дейност и директор на Института по икономика и политики на УНСС.
Първата лекция в панела бе на Димитър Шумаров, заместник главен изпълнителен директор на Пощенска банка, който сподели пред студентите своето мнение относно присъединяването на България към еврозоната, какви са предимствата, рисковете и какво следва да очакваме, също до каква степен са готови търговските банки за приемането на еврото.
По актуална и широко дискутирана тема се включи Любомир Каримански, който сподели със студентите своите виждания за различните измерения на дигиталното евро и неговата трансгранична оперативна съвместимост, като ги успокои, че използването на дигитално евро е личен избор на всеки, който няма да бъде задължителен, и хората, предпочитащи банкноти и монети могат да продължат да ги използват.
Стефан Цветков, главен касиер на Българската народна банка, показа на студентите как ще изглеждат новите български евромонети, които ще се секат от БНБ. Интересен факт е, че по-голямата част от тях ще бъдат с Мадарския конник, монетата от 1 евро - със св. Иван Рилски, който държи кръст, а тази от 2 евро ще е с лика на Паисий Хилендарски. Използвана е традицията от левовите монети. Монетата от две евро ще може да се сече и с други изображения в случай на възпоменателни монети, които ще са в обращение в цялата еврозона. Интересен факт бе, че на България са необходими близо 520 тона евробанкноти, които ще изтеглят 652 тона левове.
В залата присъстваха близо 200 студенти, които зададоха своите интересни, актуални и провокативни въпроси към лекторите, като дали България губи суверенитет, отказвайки се от еврото, как ще се унищожават левовете, каква информационна кампания ще се проведе за по-възрастните хора, в какъв период от време ще се използват едновременно и двете валути и други. Въпросите бяха много, поради което лекторите продължиха да отговарят на заинтересованите студенти и след приключването на панела.