Катедра "Икономическа социология"

Проект Завръщащите се мигранти: сегментация и стратификация на икономическата мобилност
Обновено: четвъртък, 31 декември 2020 12:27

Новини по проект "Завръщащите се мигранти..."

soc_c6a76_Koriza Zavrushtashtite se Migranti 16.12.2020 1.jpgВ навечерието на Коледните и Новогодишните празници, излезе от печат, колективната монография от тригодишния научно-изследователски проект "Завръщащите се мигранти: стратификация и сегментация на икономическата мобилност", финансиран от Фонд Научни изследвани към Министерство на образованието и науката в рамките на Конкурс за финансиране на фундаментални научни изследвания – 2016 г.

??Посвещаваме книгата, в памет на проф. Кръстьо Петков, който ни вдъхновяваше за това и десетки други постижения в науката и живота!

Посвещава се на проф. Кръстьо Петков –

незабравимият учен и колега, който

инициира и вдъхнови изследването

на завръщащите се мигранти

ПРЕДГОВОР

На читателя се предлага нова книга, посветена на завръщащите се мигранти. Първият логичен въпрос е „Защо се появява тя?“. Чрез отговора на този въпрос ще се опитам да представя както мотивите на авторите за написването й, така и тяхното разбиране за нейната логика, структура, съдържание и ограничения.

Формалното основание за публикуването на тази монография е поетият от авторите ангажимент да представят резултатите от осъществения от тях изследователски проект „Завръщащите се мигранти: сегментация и стратификация на икономическата мобилност“, финансиран от Фонд научни изследвания, Министерство на образованието и науката, Конкурс за финансиране на фундаментални научни изследвания – 2016 г. Същевременно интересът на авторския колектив към проблематиката на завръщането от миграция има няколко много съществени съдържателни причини.

Първо, съвременните миграции стават все по-комплексни, разнообразни и интензивни. Традиционното миграционно движение между „изпращащи“ и „приемащи“ страни се диференцира и трансформира в различни форми на многопосочна и перманентна мобилност. Концепцията за миграцията като еднопосочна и окончателна, подценява разглеждането на феномена на временно и/или постоянно „завръщане” (Gmelch, 1980). В сравнение с предходни периоди, сега много мигранти предпочитат краткосрочна или циркулярна мобилност, превръщайки „завръщането” във важен елемент на своето миграционно поведение (IOM, 2008). Кръстева определя миграцията и мобилността не като антиподи, а като различни модалности с нарастваща диверсификация и интензификация на интерференциите между тях (Кръстева, 2014). Тази теоретична перспектива позволява да се търси по-нюансирано и адекватно обяснение както на традиционните миграционни движения, така и на разнородните флуидни траектории на съвременната международна мобилност („напускане – връщане – ново тръгване“). Хетерогенността на миграционните движения, на разнообразните типове мигранти с диверсифициращи се социални, икономически и демографски профили, налага своя отпечатък върху сегментацията и стратификацията на завръщащите се мигранти, които са основен тематичен фокус на монографията.

Второ, сериозно предизвикателство пред изследователите е теоретичната интерпретация на интензифициращата се международна мобилност. Теоретичните парадигми и методологическите подходи за разбиране и обяснение на миграционните процеси варират в много широк диапазон. Могат да се откроят няколко ключови дилеми на теоретичната концептуализация на миграционните движения:

А) Обяснителните модели се движат от полюса на структуралистките теории, поставящи акцент върху обективните икономически, политически и социокултурни фактори, които детерминират поведението на мигрантите, до възприемането на мигрантите като активни и рационални актьори, които сами конструират и реализират своите миграционни проекти.

Б) Съвременното теоретизиране на миграцията се осъществява на различни равнища и единици на анализ (микро, мезо и макро) и в контекста на множество научни дисциплини – икономика, социология, политология, антропология, психология, право, демография, статистика, география и други[1]. Например макро перспективата се възприема както от някои влиятелни икономически миграционни концепции – неокласическата икономическа теория (Борхас), моделите на „системата-свят“ (Уолърстайн) или на „двойния пазар на труда“ (Пиори), така и от политологически тематизации на миграцията през ролята на държавата и междудържавните отношения за нейното възникване, регулиране и контролиране. Мезоравнището се „обитава“ например от теориите на новата икономика на миграциите (Старк, Блум), на социалните мрежи (Кастелс, Мейси, Хаас), на глобалните и отворените градове (Сасен, Кларк), които изследват влиянието на семейството, общността, населеното място, етническите и религиозните групи върху миграциите. Микроравнището е територия главно на икономически концепции, поставящи в своя аналитичен фокус миграционното поведение на рационалния индивид, неговия човешки капитал, максимизирането на ползите от миграцията (Чизуик). Субективното осмисляне на миграционния опит от отделните актьори е предмет също така на социологически и антропологически интерпретации.

В) Не само теоретично, но и политико-идеологическо напрежение, се констатира между две методологически парадигми: първо, методологическият национализъм, тематизиращ миграцията в контекста на „нацията-държава“ като основополагащо „вместилище“ на икономически, политически, социални, културни процеси, а нейните институции, организационни структури и политики – като ключови фактори, които ги  създават, възпроизвеждат, регулират и охраняват от външни заплахи и второ, транснационализъм, концептуализиращ множество икономически, политически, социални и културни практики, институции, организации, социални движения и мрежи, които не могат да бъдат обяснени и регулирани в рамките на „нацията-държава“ (международни и междудържавни институции и политически партии, транснационални корпорации и неправителствени организации, наднационални социални, религиозни и културни движения и практики, социални мрежи и финансови трансфери между изпращащи и приемащи страни, кординирани междудържавни реакции на глобални климатични промени и много други).

Г) Важно теоретично различие се прокарва между доброволни и принудителни миграции, чиито причини са качествено различни и не могат да бъдат анализирани и обяснени по един и същ начин. Принудителната миграция се концептуализира най-вече чрез фигурата на бежанеца, който търси убежище в други държави поради военни действия, политически преследвания, етнически и религиозни гонения в страната на произход, природни катаклизми. Бежанците, които са извън основния фокус на настоящата монография, се разграничават от икономическите мигранти, се адресират по различен начин от националните миграционни политики и политико-идеологически дискурси.

Д) Поставянето на акцент върху променливостта, флуидността, разнородността и преплитането на миграционните процеси контрастира с традиционните теоретични модели, фокусирани върху тяхната еднопосочност, окончателност, политическа контролираност.

Като многоаспектен и хетерогенен феномен, който протича в рамките на международната мобилност, „завръщащата се миграция“ също се изучава от голямо разнообразие от дисциплини и се интерпретира в контекста на различни теоретични парадигми. Все още обаче, както твърди Касарино, „нашето разбиране за него остава мъгляво“ (Cassarino, 2004: 253). Повечето опити за теоретизиране на завръщащата се миграция правят връзки с по-общите теории за международната миграция (Kunuroglu et al., 2011). Експлицирането на теоретико-методологическите предпоставки на монографичното изследване е задължително условие за осъществяване на контролиран саморефлексивен изследователски процес. Това е основание в първия раздел на монографията да бъде направен обобщен преглед на теоретичните направления, в чиито контекст се интерпретират както феномените на международните миграции като цяло, така и на завръщането в частност.

Трето, фундаменталните и приложните теоретични и емпирични проучвания, фокусирани върху ремиграцията, са сравнително редки, а завръщащите се мигранти са относително нов за изследователите феномен. С изключение на кратковременния интерес към проблема при изследванията на завръщането от Новия свят в началото на миналия век (Cerase, 1974) и при завръщането на южноевропейците след края на  двустранните спогодби през 60-те и 70-те години (Dustmann et al., 1996; Haug, 2012), темата е далеч от погледа на европейските изследователи. В началото на новия век се възобновява интересът към завръщащите се мигранти, предизвикан от няколко по-съществени обстоятелства:

1)   Обръщане на по-сериозно внимание върху връзката на миграцията и завръщането с проблемите на развитието в страните на произход (Cassarino, 2004);

2)   Възможното завръщане в страните на произход както на така нар. мигранти от трети страни, така и на хора от втората и третата генерация гастарбайтери в Западна Европа (Bolzman et al., 2006);

3)   Емиграцията на висококвалифицирани кадри от постсоциалистическите страни в Централна и Източна Европа (ЦИЕ), повдигаща въпроса за феномена “brain drain” и  възможността за последваща ремиграция (Mintchev, Boshnakov, 2006; Mintchev, Boshnakov, 2010);

4)   Ефектите на глобалната криза от края на първото десетилетие на 21-ви век, стимулираща нови форми на международна мобилност, включително завръщането на мигранти;

5)   Изострената чувствителност на западноевропейските общества към увеличения приток на мигранти и преориенацията на техните миграционни политики към по-голяма рестриктивност;

6)   Разходите и ползите за приемащите и изпращащите страни в резултат на изпълнението на реадмисионни програми (Koser, 2001).

Научният проект, в рамките на който е подготвена настоящата монография, прави опит да запълни частично дефицита от информация по отношение на завръщащите се трайно или временно мигранти в България. Във втория раздел на монографията се представят както методиката на осъществените от авторския екип количествени и качествени емпирични изследвания на ремиграцията в страната, така и техните резултати. Разработена е комплексна аналитична рамка и методология за изследване на явлението „завърнали се мигранти“, базирани върху достиженията на модерната социологическа и икономическа мисъл, с фокус върху българската специфика на проблема. Хетерогенността, сложността и взаимопреплитането на миграционните процеси и в частност на ремиграцията, се концептуализират чрез обобщаващите понятия „сегментация“ и „стратификация“  на завръщащите се мигранти. Анализират се:

  • различните пространствени и времеви миграционни траектории;
  • разнообразните причини за миграционните движения и завръщането;
  • успешността и устойчивостта на завръщането;
  • структурните характеристики на завръщащите се мигранти в зависимост от тяхната сфера на заетост, професия, юридически статус, образование, квалификация, доходи, имущество и други;
  • вертикалното социално разслояване на завръщащите се мигранти през призмата на социално-икономическия им статус и мобилност;
  • социално-икономическите ефекти на завръщането върху финасовите трансфери от чужбина, пазара на труда, икономическата активност, качеството на живота.

Четвърто, завръщането като процес е силно натоварено с политически и идеологически конотации. Ремиграцията  все по-често е в центъра на политическия дискурс и се превръща в обект на международни и национални политики на изпращащите и приемащите страни. Макар и от различни перспективи, те се опитват да управляват и контролират потоците на завръщащите се мигранти в съответствие със своите национални цели и интереси. От една страна, между държавите съществува силна конкуренция за привличане на образовани и високо квалифицирани мигранти, както и на упражняващи дефицитни и търсени на пазара на труда професии. От друга страна, някои категории мигранти се възприемат като нежелани, утежняващи социалните системи на приемащите страни, проблематизиращи културната хомогенност на националните държави, дори опасни и застрашаващи сигурността им. Националните политики се изправят пред дилемата „отвореност vs затвореност“ на националните граници, „либералност vs рестриктивност“ на миграционните политики. Много постсоциалистически европейски страни, включително и България, в които емиграционните процеси в последните тридесет години са много интензивни, разглеждат стимулирането на завръщането от миграция като приоритет и ключова цел на своите миграционни политики. В страната те са ориентирани както към традиционните исторически български диаспори (Молдова, Северна Македония, Сърбия, Украйна и други), така и към „новите“ български емигранти в Западна Европа, САЩ, Канада, Австралия и др.

В третия раздел на монографията се представят и анализират критично международната и национална правна рамка и осъществяваните политики на миграция и завръщане. Идентифицират се проблемите, пред които се изправят политиките, насърчаващи ремиграцията на български граждани, тяхната ефективност и възможността за успешна реинтеграция на завръщащите се временно или постоянно. Споделят се някои добри практики, стимулиращи успешното завръщане и подкрепящи адаптацията на завръщащите се (в специално приложение се разглежда полският случай). Предлагат се идеи за оптимизация на политиките за завръщане и реинтеграция с оглед постигане на техните икономически, социални и демографски цели.

Подборът на тематичните акценти е предизвикателство пред всеки монографичен труд, насочен към системно изследване на комплексен феномен като ремиграцията. Компромисите и ограниченията при определяне съдържанието на монографията са неизбежни и взетите решения носят отпечатъка на субективните предпочитания на авторите. Тяхната обща цел е да представят три ключови аспекта на проблематиката, свързана със завръщането: първо, теоретичните идеи и методологическите принципи за изследване и концептуализация на ремиграцията; второ, методиката и резултатите на осъществените от авторския екип количествени и качествени емпирични изследвания на завръщащите се мигранти в България; трето, принципите, съдържанието и предизвикателствата пред международните и националните политики за завръщане и реинтеграция.

Отделните глави в монографията са разработени от следните автори: 

Предговор – доц. д-р Андрей Нончев 

Глава първа. Миграцията: основни теоретични парадигми – гл. ас. д-р Михаела Мишева 

Глава втора. Теоретични концептуализации и изследвания на ремиграцията и завръщащите се мигранти – доц. д-р Мария Бакалова

Глава трета. Теоретична рамка, методология и инструментариум на изследването на завръщащите се мигранти в България – доц. д-р Андрей Нончев, доц. д-р Мария Бакалова

Глава четвърта. Миграционни траектории и мотивационни структури на завръщащите се мигранти – доц. д-р Андрей Нончев, проф. д-р Веселин Минчев, гл. ас. д-р Мариета Христова

Глава пета. Сегментация на завръщащите се мигранти – проф. д-р Веселин Минчев, доц. д-р Венелин Бошнаков

Глава шеста. Стратификация на завръщащите се мигранти – доц. д-р Андрей Нончев, гл. ас. д-р Мариета Христова, гл. ас. д-р Михаела Мишева

Глава седма. Въздействие на завръщането върху българския пазар на труда – проф. д-р Ирена Зарева

Глава осма. Икономически ефекти на финансовите трансфери – проф. д-р Веселин Минчев, доц. д-р Венелин Бошнаков

Глава девета. Политики за завръщане: типология и международен опит – доц. д-р Мария Бакалова

Глава десета. Правна рамка и национални политики в областта на миграцията и завръщането – проф. д-р Ирена Зарева

Глава единадесета. Реинтеграция на завърналите се мигранти в България - гл. ас. д-р Михаела Мишева.

Вместо заключение: основни изводи и препоръки за развитие на миграционните политики – доц. д-р Андрей Нончев, проф. д-р Ирена Зарева, гл.ас. д-р Михаела Мишева

Приложение. Реинтеграция на завръщащите се мигранти: полският случай – гл. ас. д-р Михаела Мишева

 

Авторите изразяват искрената си благодарност на националния „Фонд научни изследвания“ при Министерство на образованието и науката, без чиято подкрепа тази книга не би могла да бъде написана и публикувана.

 


[1] За по-подробен преглед на теоретичните концептуализации на миграцията и причините за нея виж например: Massey, D.S., Arango, J., Hugo, G., Kouauci, A., Pellegrino, A. and Taylor, J.E. (1993). “Theories of International Migration: A Review and Appraisal”. Population and Development Review, Vol. 19, N3, p. 431-466; Cassarino, J.-P. (2004). “Theorising Return Migration: The Conceptual Approach to Return Migrants Revisited”, International Journal on Multicultural Societies (IJMS), Vol. 6, No. 2, 2004: 253-279; Кръстева, А. (2014). От миграция към мобилност: политики и пътища. София: Нов български университет

Специален борй на списание Икономически изследвания на БАН посветен на резултатите от проекта

Списанието се индексира и реферира от Journal of Economic Literature/EconLit, както и RePEc, EBSCO, SCOPUS. Списанието се разпространява и електронно, чрез най-голямата виртуална библиотека за списания от Централна и Източна Европа – CEEOL на адрес https://www.ceeol.com/search/journal-detail?id=977

Книжка 2 / 2018 г. влючва следни статии на екипа от проекта:

Andrey Nonchev, Marieta Hristova – Segmentation of Returning Migrants 

Rafael Viruela – To Return or Not to Return: Migration Strategies of Bulgarians in Spain in the Last Decade 

Vesselin Mintchev, Venelin Boshnakov – The Choice of Bulgarian Migrants – Stay or Leave Again? 

Irena Zareva – Policies for Encouraging the Return of Bulgarian Migrants to Bulgaria 

Maria Bakalova, Mihaela Misheva – Explanations of Economic Rationality Challenged: Contemporary Return Migration to Bulgaria 

Irena Zareva – Returning migrants – Effects on the Labour Market in Bulgaria 



Над 10 научни продукта-ДОКЛАДИ в над 700 СТРАНИЦИ + класьор с финансови документи! soc_d5419_2.jpg
Това е резултатът от завършилия първи етап на изпълнявания проект от членове на катедра "Икономическа социология", УНСС - "Завръщащите се мигранти: сегментация и стратификация на икономическата мобилност", финансиран от Фонд Научни изследвания.
Номер и дата на договора: ДН05/6 от 14.12.2016 г.
Начало на отчитания етап: 14 декември 2016 г.
Край на отчитания етап: 13 юни 2018 г.
Базова организация: Университет за национално и световно стопанство
Партньорска организация: Институт за икономически изследвания на БАН
Ръководител на проекта:
Доц. д-р Андрей Нончев, катедра „Икономическа социология“, УНСС
Членове на екипа:
Проф. д-р Веселин Минчев, ИИИ на БАН
Доц. д-р Ирена Зарева, ИИИ на БАН
Доц. д-р Венелин Бошнаков, катедра „Статистика и иконометрия“, УНСС
Доц. д-р Мария Бакалова, катедра „Международни отношения“, УНСС
Гл.ас. д-р Михаела Мишева, катедра „Икономическа социология“, УНСС
Ас. д-р Marieta Hristova, катедра „Икономическа социология“, УНСС


Във връзка с изпълнението на първия етап на проекта „Завръщащите се мигранти: сегментация и стратификация на икономическата мобилност“, финансиран от Фонд „Научни изследвания“ са изготвени и отчетени следните технически и аналитични доклади и документи:

  • Научен отчет за планираните и реализирани дейности по работни пакети в етап 1. Описание на осъществените изследвания и дейности по работните пакети в етап 1. Описание на постигнатото по очакваните научни резултати за етапа.
  • Преглед на литературата по проблема и сравнителен анализ на съществуващите миграционни теории относно завърналите се мигранти
  • Теоретична изследователска рамка на явлението „завърнали се мигранти“ в България
  • Методология и инструментариум на количествените и качествени изследвания
  • Описание на законодателната база в областта и съществуващите политики по отношение на завърналите се мигранти
  • Аналитичен доклад с резултати от проведеното национално изследване „Завърналите се мигранти в България“
  • Аналитичен доклад с резултати от проведеното теренно изследване сред пътуващи/заминаващи в различни транспортни точки
  • Аналитичен доклад с резултати от проведените качествени изследвания
  • Част от монография

"Напускането невинаги е нещо лошо, а завръщането - нещо хубаво", казва доц. Андрей Нончев в интервю с Илия Вълков за Клуб Z.
Цялото интервю може да прочетете ТУК.

По сложния и дори преекспониран от политиците процес на завръщането на българите в страната Клуб Z потърси за коментар социолога доц. д-р Андрей Нончев. Той е ръководител на катедра „Икономическа социология“ в УНСС. Доц. Нончев е част от научен екип, който през тази седмица ще представи свое фокусирано изследване "Завръщащите се мигранти: сегментация и стратификация на икономическата мобилност". В рамките на проекта е направено национално изследване сред 600 пълнолетни български мигранти от девет области в страната, които през последните 10 години са работили поне три месеца еднократно или многократно в чужбина.



soc_69733_Screenshot-2018-12-22 Катедра Икономическа Социология - Начало(1).png

В специален панел "Завръщащите се мигранти: българския опит", бяха представени резултати от проекта в международната научна конференция на тема „Икономическо развитие и политики: реалност и перспективи”.

Конференцията беше организирана от Институт за икономически изследвания при БАН и се проведе на 29-30 ноември в София в Голямата зала на Института.






https://dariknews.bg/novini/bylgariia/bylgarskite-migranti-se-vryshtat-u-nas-po-semejni-i-socialni-prichini-sochi-prouchvane-2135745

Българските мигранти се връщат у нас по семейни и социални причини, сочи проучване

Допитването е направено от икономисти на БАН и от преподаватели в УНСС

6 декември 2018 13:46

Редактор:

Елена Банкова

/ БГНЕС, архив

Близо 60% от българите, завърнали се у нас от чужбина, имат намерение да останат за постоянно в страната, сочи проучване на авторски колектив от икономисти на БАН и от преподаватели в УНСС.
 
Според изследването икономическите причини са водещи за българите, които напускат страната, но при завръщането им доминират семейните и социалните причини. Такъв е един от основните изводи от анкетно проучване на завръщащите се мигранти, представено на Международната научна конференция "Икономическо развитие и политики: реалност и перспективи" в Института за икономически изследвания при БАН. В нея участваха учени от България, Полша, Македония, Словения и Казахстан, преподаватели от 16 български университета, както и представители на бизнеса и неправителствени организации.
 
Обект на изследването за завръщането са български граждани над 18 години, които са били в чужбина, с цел работа за минимум три месеца през последните десет години.
Данните сочат, че семейните мотиви преобладават сред най-важните причини за завръщането на българите у нас - 55,9% от анкетираните са ги определили, като "привързаност към семейството и моите близки в България", 15,7% - "да бъдат с децата си при отглеждането или обучението им", а 13,9% - "заради грижа за по-възрастен или болен близък".
 
Основното сред социалните причини за завръщащите се мигранти е "носталгията по родината", посочена от 25,5% от анкетираните, следвана от трудната адаптация в приемащата страна (16,2%) и нежеланието да се живее в чужбина (15,9%). Мотивът за завръщането на други 10,3% от анкетираните е заради несигурността за имигрантите в страната на пребиваване, а за 5,5% в резултат на нетолерантно и дори дискриминационно отношение към чужденците, и невъзможността да се легализира престоят им навън.

 
Категорично, около 40% от анкетираните не посочват икономически мотив за ремиграция, става ясно от изследването. Това е коренно различно от основната причина, която почти 3/4 от завърналите се в България изтъкват за първоначалното си заминаване в чужбина - получаването на по-висока заплата, по-добра работа или по-висок жизнен стандарт.
 
Сред икономически мотивираните българи да се завърнат в България, най-висок е делът на сезонните работници - 32%. Същият процент анкетирани споделят за конкретно събитие, повлияло на решението им за завръщане - основно, за да се погрижат за член на семейството след влошено здравословно състояние. Почти равен е делът - около 40%, на завръщащите се поради проблеми в приемащата страна, и на ремигрантите, които виждат по-добри икономически възможности у нас.
 
Икономическата привлекателност на България се проявява в няколко позитивни мотиви за завръщане на мигрантите - за 18,9% от анкетираните това е очакването, че условията за живот у нас ще се подобрят, за 8,6% - да получат професионална реализация в страната, за 7,1% - възможността за добра работа, а за 5,3% - да развиват собствен бизнес или да инвестират.
 
Преобладават завръщащите се мигранти, които имат намерение да останат постоянно в България - 59,7%. Престоят у нас е компонент на мобилността за 28,2% от сънародниците ни, които имат намерение отново да заминат, но временно и без стремеж към окончателно заселване в чужбина. Делът на завърналите се, които възнамеряват да емигрират окончателно, е 12,1%, сочат данните на учените.
 
Проучването на авторския колектив обхваща както профила на завръщащите се мигранти, така и тяхната адаптация и участие в пазара на труда у нас. Повечето от половината от анкетираните - 54,7%, споделят, че не са имали проблеми при завръщането си в България. Проблем за 22,3% е било осигуряването на трудова заетост, а за 9,6% - признаването на трудовия стаж и осигурителните права. Най-малко - 1,7% от анкетираните, са имали проблем с признаването на тяхната образователна и квалификационна степен.
 
Че икономическите причини не са определящи за ремигрантите, сочат и отговорите на 73% от анкетираните, които не са имали никакво предложение за подходяща работа в България преди последното си връщане от чужбина. Независимо, че 58,4% от тях заявяват, че не са имали нужда от подкрепа, проучването на авторския колектив извежда четири основни проблема с реализацията на мигрантите на пазара на труда в България. Това са несъответствието между търсенето и предлагането, включително и по образование; промени в заетостта на мигрантите по икономически дейности у нас и зад граница; загуба на квалификация в чужбина и недостатъчното използване на трудовото посредничество, обобщават икономистите от БАН и УНСС.

http://econ.bg/%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%83%D1%87%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BC%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8-%D1%81%D0%B5-%D0%B2%D1%80%D1%8A%D1%89%D0%B0%D1%82-%D1%83-%D0%BD%D0%B0%D1%81-%D0%BF%D0%BE-%D1%81%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%B9%D0%BD%D0%B8-%D0%B8-%D1%81%D0%BE%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B8%D0%BD%D0%B8_l.a_i.767322_at.1.html

Проучване: Българските мигранти се връщат у нас по семейни и социални причини

06.12.2018 | 13:00

по статията работи: econ.bg

Обект на изследването за ремиграцията са български граждани над 18 г., които са били в чужбина, с цел работа за минимум 3 месеца през последните 10 години

Снимка: БГНЕС

Близо 60% от завърналите се имат намерение да останат постоянно в страната, сочи проучване на авторски колектив от икономисти на БАН и преподаватели в УНСС.

Икономическите причини са водещи за българите, които напускат страната, но при ремиграцията доминират семейните и социални причини. Такъв е един от основните изводи от анкетно проучване на завръщащите се мигранти, представено на Международна научна конференция „Икономическо развитие и политики: реалност и перспективи“, която се проведе в Института за икономически изследвания при БАН в София. В нея участваха учени от България, Полша, Македония, Словения и Казахстан, преподаватели от 16 български университета, както и представители на бизнеса и неправителствени организации.

Обект на изследването за ремиграцията са български граждани над 18 г., които са били в чужбина, с цел работа за минимум 3 месеца през последните 10 години.

Данните сочат, че семейните мотиви преобладават сред най-важните причини за ремиграция – 55.9% от анкетираните са ги определили като: „привързаност към семейството и моите близки в България“, 15.7% - „да бъда с децата си при отглеждането или обучението им“, а 13.9% - „грижа за по-възрастен или болен близък“.

Основното сред социалните причини за завръщащите се мигранти е „носталгията по родината“, посочена от 25.5% от анкетираните, следвана от трудната адаптация в приемащата страна (16.2%) и нежеланието да се живее в чужбина (15.9%). Мотивът на други 10.3% от анкетираните е - несигурност за имигрантите в страната на пребиваване, а за 5.5 на сто – нетолерантно и дори дискриминационно отношение към чужденците, и невъзможността да се легализира престоят навън.

Категорично, около 40% от респондентите не посочват икономически мотив за ремиграция, става ясно от изледването. Това е коренно различно от основната причина, която почти ¾ от завърналите се в България изтъкват за първоначалното си заминаване в чужбина – получаване на по-висока заплата, по-добра работа или по-висок жизнен стандарт.

Сред икономически мотивираните българи да се завърнат в България, най-висок е делът на сезонните работници - 32.0%. Същият процент анкетирани споделят за конкретно събитие, повлияло на решението им за завръщане – основно, за да се погрижат за член на семейството след влошено здравословно състояние. Почти равен е делът - около 40 на сто, на завръщащите се поради проблеми в приемащата страна, и на ремигрантите, които виждат по-добри икономически възможности у нас.

Икономическата привлекателност на България се проявява в няколко позитивни мотиви за завръщане на мигрантите – за 18.9% от анкетираните това е очакването, условията за живот у нас да се подобрят, за 8.6% - да получат професионална реализация в страната, за 7.1% - възможност за добра работа, а за 5.3% - да развиват собствен бизнес или да инвестират.

Преобладават завръщащите се мигранти, които имат намерение да останат постоянно в България - 59.7%. Престоят у нас е компонент на мобилността за 28.2% от сънародниците ни, които имат намерение отново да заминат, но временно и без стремеж към окончателно заселване в чужбина. Делът на завърналите се, които възнамеряват да емигрират окончателно, е 12.1%. 

Проучването на авторския колектив обхваща както профила на завръщащите се мигранти, така и тяхната адаптация и участие в пазара на труда у нас. Повечето от половината от анкетираните – 54.7%, споделят, че не са имали проблеми при завръщането си в България. Проблем за 22.3 на сто е било „осигуряване на трудова заетост“, а за 9.6% – признаването на трудовия стаж и осигурителни права. Най-малко – 1.7%, от анкетираните са имали проблем с признаването на тяхната образователна и квалификационна степен.

Че икономическите причини не са определящи за ремигрантите, сочат и отговорите на 73 на сто от анкетираните, които не са имали никакво предложение за подходяща работа в България преди последното си връщане от чужбина. Независимо, че 58.4% от тях заявяват, че не са имали нужда от подкрепа, проучването на авторския колектив извежда 4 основни проблема с реализацията на мигрантите на пазара на труда в България: несъответствие между търсене и предлагане, включително и по образование; промени в заетостта на мигрантите по икономически дейности у нас и зад граница; загуба на квалификация в чужбина и недостатъчно използване на трудовото посредничество.

http://www.bta.bg/bg/c/VI/id/1919005

Българските мигранти се връщат у нас по семейни и социални причини, според проучване на БАН и УНСС

6 декември 2018 / 12:04

София, 6 декември /Димитрина Ветова, БТА/ Близо 60 процента от българите, завърнали се у нас от чужбина, имат намерение да останат за постоянно в страната, сочи проучване на авторски колектив от икономисти на БАН и от преподаватели в УНСС. Според изследването икономическите причини са водещи за българите, които напускат страната...

https://www.manager.bg/obshchestvo/blgarskite-migranti-se-vrshchat-u-nas-glavno-po-semeyni-prichini-60-ot-zavrnalite-se

Българските мигранти се връщат у нас главно по семейни причини. 60% искат да останат трайно

България / Общество

 13:46, 06.12.2018г ? 44

Близо 60% от българите, завърнали се у нас от чужбина, имат намерение да останат за постоянно в страната, сочи проучване на авторски колектив от икономисти на БАН и от преподаватели в УНСС.

Според изследването икономическите причини са водещи за българите, които напускат страната, но при завръщането им доминират семейните и социалните причини. Такъв е един от основните изводи от анкетно проучване на завръщащите се мигранти, представено на Международната научна конференция "Икономическо развитие и политики: реалност и перспективи" в Института за икономически изследвания при БАН. В нея участваха учени от България, Полша, Македония, Словения и Казахстан, преподаватели от 16 български университета, както и представители на бизнеса и неправителствени организации.

Обект на изследването за завръщането са български граждани над 18 години, които са били в чужбина, с цел работа за минимум три месеца през последните десет години.

Данните сочат, че семейните мотиви преобладават сред най-важните причини за завръщането на българите у нас - 55,9 процента от анкетираните са ги определили, като "привързаност към семейството и моите близки в България", 15,7 процента - "да бъдат с децата си при отглеждането или обучението им", а 13,9 процента - "заради грижа за по-възрастен или болен близък".

Основното сред социалните причини за завръщащите се мигранти е "носталгията по родината", посочена от 25,5 на сто от анкетираните, следвана от трудната адаптация в приемащата страна /16,2 на сто/ и нежеланието да се живее в чужбина /15,9 на сто/. Мотивът за завръщането на други 10,3 процента от анкетираните е заради несигурността за имигрантите в страната на пребиваване, а за 5,5 на сто в резултат на нетолерантно и дори дискриминационно отношение към чужденците, и невъзможността да се легализира престоят им навън.

Категорично, около 40 процента от анкетираните не посочват икономически мотив за ремиграция, става ясно от изследването, цитирано от БТА. Това е коренно различно от основната причина, която почти 3/4 от завърналите се в България изтъкват за първоначалното си заминаване в чужбина - получаването на по-висока заплата, по-добра работа или по-висок жизнен стандарт.

Сред икономически мотивираните българи да се завърнат в България, най-висок е делът на сезонните работници - 32 на сто. Същият процент анкетирани споделят за конкретно събитие, повлияло на решението им за завръщане - основно, за да се погрижат за член на семейството след влошено здравословно състояние. Почти равен е делът - около 40 на сто, на завръщащите се поради проблеми в приемащата страна, и на ремигрантите, които виждат по-добри икономически възможности у нас.

Икономическата привлекателност на България се проявява в няколко позитивни мотиви за завръщане на мигрантите - за 18,9 процента от анкетираните това е очакването, че условията за живот у нас ще се подобрят, за 8,6 процента - да получат професионална реализация в страната, за 7,1 процента - възможността за добра работа, а за 5,3 процента - да развиват собствен бизнес или да инвестират.

Преобладават завръщащите се мигранти, които имат намерение да останат постоянно в България - 59,7 на сто. Престоят у нас е компонент на мобилността за 28,2 на сто от сънародниците ни, които имат намерение отново да заминат, но временно и без стремеж към окончателно заселване в чужбина. Делът на завърналите се, които възнамеряват да емигрират окончателно, е 12,1 на сто, сочат данните на учените.

Проучването на авторския колектив обхваща както профила на завръщащите се мигранти, така и тяхната адаптация и участие в пазара на труда у нас. Повечето от половината от анкетираните - 54,7 процента, споделят, че не са имали проблеми при завръщането си в България. Проблем за 22,3 на сто е било осигуряването на трудова заетост, а за 9,6 процента - признаването на трудовия стаж и осигурителните права. Най-малко - 1,7 процента от анкетираните, са имали проблем с признаването на тяхната образователна и квалификационна степен.

Че икономическите причини не са определящи за ремигрантите, сочат и отговорите на 73 на сто от анкетираните, които не са имали никакво предложение за подходяща работа в България преди последното си връщане от чужбина. Независимо, че 58,4 процента от тях заявяват, че не са имали нужда от подкрепа, проучването на авторския колектив извежда четири основни проблема с реализацията на мигрантите на пазара на труда в България. Това са несъответствието между търсенето и предлагането, включително и по образование; промени в заетостта на мигрантите по икономически дейности у нас и зад граница; загуба на квалификация в чужбина и недостатъчното използване на трудовото посредничество, обобщават икономистите от БАН и УНСС.

https://business.dir.bg/ikonomika/migrantite-ni-napuskat-po-ikonomicheski-prichini-a-se-vrashtat-po-semeyni-i-sotsialni

Мигрантите ни напускат по икономически причини, а се връщат по семейни и социални

Основното сред социалните причини за завръщащите се мигранти е "носталгията по родината"

Икономическите причини са водещи за българите, които напускат страната, но при завръщането доминират семейните и социални причини. Такъв е един от основните изводи от анкетно проучване на завръщащите се мигранти, представено на Международна научна конференция "Икономическо развитие и политики: реалност и перспективи", която се проведе в Института за икономически изследвания при БАН в София.

В конференцията участваха учени от България, Полша, Македония, Словения и Казахстан, преподаватели от 16 български университета, както и представители на бизнеса и неправителствени организации, съобщиха организаторите 

Обект на изследването за ремиграцията са български граждани над 18 г., които са били в чужбина с цел работа за минимум 3 месеца през последните 10 години.

Семейните мотиви преобладават сред най-важните причини за завръщане - 55,9% от анкетираните са ги определили като: "привързаност към семейството и моите близки в България", 15,7% - "да бъда с децата си при отглеждането или обучението им", а 13,9% - "грижа за по-възрастен или болен близък".

Основното сред социалните причини за завръщащите се мигранти е "носталгията по родината", посочена от 25,5% от анкетираните, следвана от трудната адаптация в приемащата страна (16,2%) и нежеланието да се живее в чужбина (15,9%).

Мотивът на други 10,3% от анкетираните е - несигурност за имигрантите в страната на пребиваване, а за 5,5 на сто - нетолерантно и дори дискриминационно отношение към чужденците, невъзможността да се легализира престоят навън.

Категорично около 40% от запитаните не посочват икономически мотив за завръщане, става ясно от изследването. Това е коренно различно от основната причина, която почти три четвърти от завърналите се в България изтъкват за първоначалното си заминаване в чужбина - по-висока заплата, по-добра работа или по-висок жизнен стандарт.

Сред икономически мотивираните българи да се завърнат в България най-много са сезонните работници - 32%. Същият процент споделят за конкретно събитие, повлияло на решението им за завръщане - основно, за да се погрижат за член на семейството след влошено здравословно състояние. Почти равен е делът - около 40 на сто, на завръщащите се след проблеми в приемащата страна и на тези, които виждат по-добри икономически възможности у нас.

Икономическата привлекателност на България се проявява в няколко позитивни мотиви за завръщане на мигрантите - за 18,9% от анкетираните това е очакването условията за живот у нас да се подобрят, за 8,6% - да получат професионална реализация в страната, за 7,1% - възможност за добра работа, а за 5,3% - да развиват собствен бизнес или да инвестират.

Преобладават завръщащите се мигранти, които имат намерение да останат постоянно в България - 59,7%. Престоят у нас е компонент на мобилността за 28,2%, които имат намерение отново да заминат, но временно и без стремеж към окончателно заселване в чужбина. Делът на завърналите се, които възнамеряват да емигрират окончателно, е 12,1%.

Проучването обхваща както профила на завръщащите се мигранти, така и тяхната адаптация и участие в пазара на труда у нас.

Повечето от половината от анкетираните - 54,7%, споделят, че не са имали проблеми при завръщането си в България. Проблем за 22,3 на сто е било "осигуряване на трудова заетост", а за 9,6% - признаването на трудовия стаж и осигурителни права. Най-малко - 1,7%, от анкетираните са имали проблем с признаването на тяхната образователна и квалификационна степен.

Че икономическите причини не са определящи, сочат и отговорите на 73 на сто от анкетираните, които не са имали никакво предложение за подходяща работа в България преди последното си връщане от чужбина. 58,4% от тях заявяват, че не са имали нужда от подкрепа.

Проучването на авторския колектив извежда четири основни проблема с реализацията на мигрантите на пазара на труда в България: несъответствие между търсене и предлагане, включително и по образование; промени в заетостта на мигрантите по икономически дейности у нас и зад граница; загуба на квалификация в чужбина и недостатъчно използване на трудовото посредничество.

https://duma.bg/semeystvoto-vrashta-balgarite-v-rodinata-n180854

Семейството връща българите в родината

четвъртък, 06 Декември 2018 / 14:44

автор:Дума

Привързаността към семейство и носталгията към родината са основните причини, заради които сънародниците ни в чужбина са склонни да се върнат в България. Близо 60% от тези, които вече са се върнали, имат намерие да останат за постоянно. Това показват резултати от проучване на икономисти от БАН и от УНСС.

Според изследването икономическите причини са водещи за българите, които напускат страната, но при завръщането им доминират семейните и социалните причини. Такъв е един от основните изводи от анкетно проучване на завръщащите се мигранти, представено на Международната научна конференция "Икономическо развитие и политики: реалност и перспективи".

Обект на изследването за завръщането са български граждани над 18 години, които са били в чужбина, с цел работа за минимум три месеца през последните десет години.
Над 55% от анкетираните сочат семейството като основна причина за завръщане в родината. 15 на сто дават отговор "да бъда с децата си при отглеждането или обучението им", а 13% - "заради грижа за по-възрастен или болен близък".

Основното сред социалните причини за завръщащите се мигранти е "носталгията по родината", посочена от 25,5% от анкетираните, следвана от трудната адаптация в приемащата страна (16,2%) и нежеланието да се живее в чужбина (15,9%). Мотивът за завръщането на други 10,3% от анкетираните е заради несигурността за имигрантите в страната на пребиваване, а за 5,5% в резултат на нетолерантно и дори дискриминационно отношение към чужденците, и невъзможността да се легализира престоят им навън.

Категорично, около 40% от анкетираните не посочват икономически мотив за ремиграция, става ясно от изследването. Това е коренно различно от основната причина, която почти 3/4 от завърналите се в България изтъкват за първоначалното си заминаване в чужбина - получаването на по-висока заплата, по-добра работа или по-висок жизнен стандарт.
Сред икономически мотивираните българи да се завърнат в България, най-висок е делът на сезонните работници - 32%. Същият процент анкетирани споделят за конкретно събитие, повлияло на решението им за завръщане - основно, за да се погрижат за член на семейството след влошено здравословно състояние.

Преобладават завръщащите се мигранти, които имат намерение да останат постоянно в България - 59,7%.

Че икономическите причини не са определящи за ремигрантите, сочат и отговорите на 73% от анкетираните, които не са имали никакво предложение за подходяща работа в България преди последното си връщане от чужбина.

https://www.investor.bg/ikonomika-i-politika/332/a/ikonomisti-migrantite-se-vryshtat-v-bylgariia-po-semeini-i-socialni-prichini-273164/

Икономисти: Мигрантите се връщат в България по семейни и социални причини

18,9% от участниците в анкета очакват условията за живот у нас да се подобрят

Икономическите причини са водещи за българите, които напускат страната, но при завръщането доминират семейните и социални причини. Такъв е един от основните изводи от анкетно проучване на завръщащите се мигранти, представено на Международна научна конференция „Икономическо развитие и политики: реалност и перспективи“, която се проведе в Института за икономически изследвания при БАН в София.

В конференцията участваха учени от България, Полша, Македония, Словения и Казахстан, преподаватели от 16 български университета, както и представители на бизнеса и неправителствени организации, съобщиха организаторите. 

Обект на изследването за ремиграцията са български граждани над 18 г., които са били в чужбина с цел работа за минимум 3 месеца през последните 10 години.

Семейните мотиви преобладават сред най-важните причини за завръщане – 55,9% от анкетираните са ги определили като: „привързаност към семейството и моите близки в България“, 15,7% - „да бъда с децата си при отглеждането или обучението им“, а 13,9% - „грижа за по-възрастен или болен близък“.

Основното сред социалните причини за завръщащите се мигранти е „носталгията по родината“, посочена от 25,5% от анкетираните, следвана от трудната адаптация в приемащата страна (16,2%) и нежеланието да се живее в чужбина (15,9%).

Мотивът на други 10,3% от анкетираните е - несигурност за имигрантите в страната на пребиваване, а за 5,5 на сто – нетолерантно и дори дискриминационно отношение към чужденците, невъзможността да се легализира престоят навън.

Категорично около 40% от запитаните не посочват икономически мотив за завръщане, става ясно от изследването. Това е коренно различно от основната причина, която почти три четвърти от завърналите се в България изтъкват за първоначалното си заминаване в чужбина – по-висока заплата, по-добра работа или по-висок жизнен стандарт.

Сред икономически мотивираните българи да се завърнат в България най-много са сезонните работници - 32%. Същият процент споделят за конкретно събитие, повлияло на решението им за завръщане – основно, за да се погрижат за член на семейството след влошено здравословно състояние. Почти равен е делът - около 40 на сто, на завръщащите се след проблеми в приемащата страна и на тези, които виждат по-добри икономически възможности у нас.

Икономическата привлекателност на България се проявява в няколко позитивни мотиви за завръщане на мигрантите – за 18,9% от анкетираните това е очакването условията за живот у нас да се подобрят, за 8,6% - да получат професионална реализация в страната, за 7,1% - възможност за добра работа, а за 5,3% - да развиват собствен бизнес или да инвестират.

Преобладават завръщащите се мигранти, които имат намерение да останат постоянно в България – 59,7%. Престоят у нас е компонент на мобилността за 28,2%, които имат намерение отново да заминат, но временно и без стремеж към окончателно заселване в чужбина. Делът на завърналите се, които възнамеряват да емигрират окончателно, е 12,1%.

Проучването обхваща както профила на завръщащите се мигранти, така и тяхната адаптация и участие в пазара на труда у нас.

Повечето от половината от анкетираните – 54,7%, споделят, че не са имали проблеми при завръщането си в България. Проблем за 22,3 на сто е било „осигуряване на трудова заетост“, а за 9,6% – признаването на трудовия стаж и осигурителни права. Най-малко – 1,7%, от анкетираните са имали проблем с признаването на тяхната образователна и квалификационна степен.

Че икономическите причини не са определящи, сочат и отговорите на 73 на сто от анкетираните, които не са имали никакво предложение за подходяща работа в България преди последното си връщане от чужбина. 58,4% от тях заявяват, че не са имали нужда от подкрепа.

Проучването на авторския колектив извежда четири основни проблема с реализацията на мигрантите на пазара на труда в България: несъответствие между търсене и предлагане, включително и по образование; промени в заетостта на мигрантите по икономически дейности у нас и зад граница; загуба на квалификация в чужбина и недостатъчно използване на трудовото посредничество.

По статията работиха: Надежда Бочева, редактор Евгения Маринова



На 27 09. 2017 г. генералният консул на България във Валенсия откри испано-български семинар на тема „Миграция“.

Събитието беше организирано от Факултета по Икономика на Валенсианския Университет, Института за Икономически Изследвания при БАН и  катедра "Икономическа социология" УНСС – София.

Част от българскатa делегация бяха проф. д-р Веселин Минчев, член на научния съвет на Икономическия Институт на БАН и ръководител на делегацията, доц. д-р Андрей Нончев, ръководител на катедра „Икономическа Социология“ в УНСС, доц. Венелин Бошнаков - УНСС, доц. Мария Бакалова и асистент Мариета Христова, също от УНСС. От испанска страна в семинара взеха участие Хосе Мануел Пастор, декан на Факултета по Икономика и домакин на мероприятието, Франциско Муньос Мургуй, вицедекан, проф. Раsoc_6dd65_20170927_120806-1.jpgул де Арриба Буено и други испански учени.

Семинарът бе открит от генералният консул на България във Валенсия, г-н Цветелин Цолов и проф. Франциско Муньос Мургуй, заместник декана на Факултета по Икономика на Университета на Валенсия. Българските участници изнесоха две презентации. Първата бе на тема „Return migration in Bulgaria – methodological aspects and some preliminary empirical evidence“, подготвена и представена от доц. Нончев, доц. Бакалова и ас.д-р Христова. Презентацията бе фокусирана върху същностни и методологически аспекти на проекта „Завръщащите се мигранти: сегментация и стратификация на икономическата мобилност“. Беше представен обзор на състоянието на изследванията на завръщащите се мигранти в България, както и наличните статистически данни, свързани със завръщането на мигранти-български граждани в България, техния социално-демографски профил и типологизирането им. Втората презентация на тема „Bulgarian community in Spain (will the Bulgarians return from Spain?)“ бе изнесена от доц. Бошнаков и проф. Минчев, които представиха резултати от свое изследване върху профила на българските имигранти в Испания и нагласите сред тях за завръщане в България или оставане в Испания. Испанските участници в семинара – преподаватели и изследователи от Университета на Валенсия и Университета Кастия ла Манча - представиха доклади за интеграционните политики в Европейския съюз и за географската мобилност и динамиката на профила на българските имигранти в Испания през последните 10 години. Събитието бе отразено и на страницата на българското Министерство на външните работи (вж. http://www.mfa.bg/embassies/spaingk/events/bg/896/36/8100/index.html).

В рамките на работното посещение в Испания, преподавателите от УНСС проведоха срещи и обсъждаха въпроси за българската имиграционна общност в Испания с проф. Хоакин Аранго, директор на Център за изследване на миграцията и гражданството към Изследователския институт „Ортега-и-Гасет“ в Мадрид, с г-н Цветелин Цолов, генерален консул на Република България във Валенсия и с г-ца Богдана Мараджийска, издателка на българския вестник в Испания „Нова дума“ с офис в Мадрид.

soc_6dd65_20170928_133529.jpg     

Среща на екипа с проф. Хоакин Аранго в Изследователския институт "Ортега-и-Гасет"

soc_6dd65_20170927_093722.jpg

Неформален разговор на участниците преди започване на семинара

Слово на генералния консул на България във Валенсия.


На 17.07.2017 стартира социологическото изследване "Завръщащите се мигранти".

Обект на интервютата са български граждани над 18 г., които са били в чужбина с цел работа за минимум 3 месеца през последните 10 години.

Целта е да съберем информация за миграционните траектории, мотивациите за завръщане и настоящите проблеми на различните категории завръщащи се мигранти.

Идеята на изследователското интервю е съзнателно да се създадат условия за водене на привидно „непосредствен” разговор. Въпросникът е съставен от два блока въпроси и демографски блок, чиято последователност е условна. Интервютат ще се провеждат в цялата страна в рамките на два месеца.


На 13.07.2017 г. в УНСС се състоя експертна дискусия в рамките на изпълнение на проект Завръщащите се мигранти: сегментация и стратификация на иконо­мическата мобилност“ .

Присъстваха представители на широк кръг инстиутции в България с отношение към миграционната проблематика: Доц. д-р Петко Христов – ИЕФЕМ (БАН), Доц. д-р Мила Маева – ИЕФЕМ (БАН), Росица Иванова - Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси (МС), Д-р Ваня Иванова - Център за европейски, бежански, миграционни и етнически изследвания, Радомир Петков – Агенция по заетостта, Христо Симеонов – МТСП, Иван Шаренков - Международна организация по миграция, Мирослав Духалов – Дирекция Миграция  (МВР), Проф. Ирина Илиева – Институт за държавата и правото, Коянка Димитрова - Държавна агенция за българите в чужбина, Магдалена Костова – НСИ, Гл. ас. д-р Магдалена Славкова – ИЕФЕМ (БАН), Спас Ташев - Департамент „Демография“ на ИИНЧ при БАН, проф. Веселин Минчев – Институт за изследване на икономиката (БАН), доц. д-р Венелин Бошнаков – УНСС, катедра „Статистика, УНСС.

Експертите дискутираха по няколко основни теми:

  • Миграционни траектории: тенденциите в миграционните движения на завръщащите се мигранти – времеви характеристики, пространствени параметри, интензивност.  
  • Причините и мотиви за завръщане на мигрантите, начини за вземане на решение за завръщане и факторите, които влияят върху него. 

  • Сегментация и стратификация на завръщащите се мигранти: хетерогенна структура и типология, икономическите и социалните неравенства между тях, вертикалната икономическа и социална мобилност.

  • Икономическите и социалните въздействия, които завръщащите се мигранти оказват върху националната икономика, локалните общности, професионалните и бизнес мрежи.

  • Национални политики за завръщане.

soc_2ed82_IMG_1311.JPG

проф. Веселин Минчев и доц. д-р Андрей Нончев - модератор на дискусията.

soc_2ed82_IMG_1308.JPG

Участници в дискусията в зала "Научни съвети", УНСС

soc_2ed82_IMG_1309.JPG

soc_0cb36_IMG_1313.JPG

soc_0cb36_IMG_1314.JPG

Научният проект „Завръщащите се мигранти: сегментация и стратификация на иконо­мическата мобилност“ е финансиран от Фонд „Научни изследвания“ по договор ДН05/6 от 14.12.2016 г.