Катедра "Политическа икономия" Страници Modifications RSS Feed

РЕГИСТЪР НА АКАДЕМИЧНИТЕ НАСТАВНИЦИ И ОТГОВОРНИЦИТЕ-СТУДЕНТИ за учебната 2025/2026 година

УНСС — Mon, 24 Nov 2025 13:06:00 GMT

ОКС „БАКАЛАВЪР“ СПЕЦИАЛНОСТ „Политическа икономия“
КУРС	АКАДЕМИЧЕН НАСТАВНИК	ДАННИ ЗА КОНТАКТ	ОТГОВОРНИК-СТУДЕНТ	ДАННИ ЗА КОНТАКТ
I	гл.ас.д-р Петър Стоянов	petisto@unwe.bg	Рос-Мари Майска	rmayska_25110360@unwe.bg
II	гл.ас.д-р Петър Стоянов	petisto@unwe.bg	Симон Трайков	straykov_24110366@unwe.bg
IІІ	гл.ас.д-р Елка Пиримова	esyarova@unwe.bg	Амиде Митушева	amutisheva_23110373@unwe.bg
IV	гл.ас.д-р Елка Пиримова	esyarova@unwe.bg	Миглена Ангелова	mangelova_22110323@unwe.bg

ОКС „МАГИСТЪР“ СПЕЦИАЛНОСТ „Дигитална икономика“
АКАДЕМИЧЕН НАСТАВНИК	ДАННИ ЗА КОНТАКТ	ОТГОВОРНИК-СТУДЕНТ	ДАННИ ЗА КОНТАКТ
доц.д-р Румен Андреев	r.andryeyev@unwe.bg	Анна-Изабел Емилова Колева.	akoleva_2521441@unwe.bg

ОНС „ДОКТОР“
АКАДЕМИЧЕН НАСТАВНИК	ДАННИ ЗА КОНТАКТ	ОТГОВОРНИК-ДОКТОРАНТ	ДАННИ ЗА КОНТАКТ
проф. д.н. Пенчо Пенчев	p.penchev@unwe.bg	Радослав Петков	radoslav.petkov@unwe.bg

специалност „Стопанска история“, професионално направление 3.8 Икономика

УНСС — Thu, 14 Nov 2024 10:02:33 GMT

специалност „История на икономическите теории“, професионално направление 3.8 Икономика

УНСС — Thu, 14 Nov 2024 10:01:36 GMT

Дигитална икономика

УНСС — Thu, 15 Feb 2024 08:55:09 GMT

Държавен изпит и защитата на магистърска теза

УНСС — Wed, 14 Feb 2024 07:51:08 GMT

Държавен изпит за специалност "Политическа икономия"

Държавният изпит на студентите от специалност „Политическа икономия“ ОКС Бакалавър ще се проведе на 13.03.2024 г. от 09:00 часа в аудитория ИСК 205 (Институт за следдипломна квалификация на УНСС - срещу онкологията).

Изпитът е върху тест с продължителност до 90 минути.

В периода 01.02 ÷ 11.03.2024 г. всички студенти, които ще се явяват на Държавен изпит на тази дата, е необходимо да подадат заявление за явяване на изпит при инспектора на специалността (за да бъдат включени в протокола) и да занесат 2 бр. снимки паспортен формат.

Защита на магистърска теза за специалност "Дигитална икономика"

Защитата на магистърска теза на студентите от специалност „Дигитална икономика“ ОКС Магистър ще се проведе на 13.03.2024 г. от 11:00 часа в аудитория ИСК 205 (Институт за следдипломна квалификация на УНСС - срещу онкологията).

В деня на изпита всеки да представи един екземпляр от магистърската теза на хартиен носител за комисията.

Краен срок за предаване на магистърската теза 01.03.2024 г. на електронната пощата на административния секретар на катедрата mariadj@unwe.bg.

Рецензиите ще бъдат получени до 08.03.2024 г.

Всички магистри, които ще защитават магистърска теза на тази дата е необходимо в периода 01 ÷ 08.13.2024 г. да занесат при инспектора на специалността първа страница на магистърската теза (за да бъдат включени в протокола), 2 бр. снимки паспортен формат, служебна бележка от библиотеката, че не дължат книги.

ПРАВИЛА ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА ДЪРЖАВЕН ИЗПИТ

УНСС — Thu, 11 Jan 2024 08:16:51 GMT

Въпросник за държавен изпит

УНСС — Thu, 11 Jan 2024 08:12:06 GMT

ПРОГРАМА ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА ПРЕДДИПЛОМЕН СТАЖ

УНСС — Thu, 11 Jan 2024 08:10:39 GMT

ПОЛИТИЧЕСКА ИКОНОМИЯ

УНСС — Wed, 15 Nov 2023 10:33:24 GMT

Въпросник за държавен изпит

УНСС — Tue, 14 Nov 2023 10:10:48 GMT

П Р А В И Л А ЗА ОРГАНИЗИРАНЕ И ПРОВЕЖДАНЕ НА ЗАЩИТИ НА ДИПЛОМНИ РАБОТИ /МАГИСТЪРСКИ ТЕЗИ/ НА СТУДЕНТИ ОТ ОКС „МАГИСТЪР”, СПЕЦИАЛНОСТ „ДИГИТАЛНА ИКОНОМИКА“

УНСС — Fri, 10 Nov 2023 12:49:59 GMT

Връчване на дипломи

УНСС — Wed, 08 Nov 2023 13:11:41 GMT

ВРЪЧВАНЕ НА ДИПЛОМИ

На 06 ноември 2023 г. от 15:30 часа в зала "Тържествена" (на 2 етаж) ще се състои официалното връчване на дипломите на успешно завършилите студенти от специалности „Политическа икономия“ - ОКС Бакалавър и "Дигитална икономика" - ОКС Магистър.

ВАЖНО! Всички дипломанти в интервала 14:30 ÷ 15:15 часа на 06.11.2023 г., при инспектора на специалността на 1 етаж - ОКС Бакалавър и съответно ОКС Магистър, трябва да се подпишат в дипломната книга, че са си получили дипломата и да представят бележка от библиотеката, че не дължат книги.

Който си е взел дипломата, но има желание да му бъде връчена официално, да пише на електронната пощата на административния секретар на катедрата mariadj@unwe.bg.

Връчване на дипломи

УНСС — Tue, 10 Oct 2023 09:59:41 GMT

На 06 ноември 2023 г. от 15:00 часа в зала "Тържествена" (на 2 етаж) ще се състои официалното връчване на дипломите на успешно завършилите студенти от специалности „Политическа икономия“ - ОКС Бакалавър и "Дигитална икономика" - ОКС Магистър.

ВАЖНО! Всички дипломанти в интервала 14:00 ÷ 14:45 часа на 06.11.2023 г. трябва да се подпишат в дипломната книга, че са си получили дипломата при инспектора на специалността на 1 етаж - ОКС Бакалавър и съответно ОКС Магистър.

СЪОБЩЕНИЕ

УНСС — Wed, 13 Sep 2023 08:16:25 GMT

Държавен изпит за специалност "Политическа икономия"

Държавният изпит на студентите от специалност „Политическа икономия“ ОКС Бакалавър ще се проведе на 03.10.2023 г. от 09:00 часа в аудитория 3031.

Изпитът е с продължителност три часа, върху изтеглена тема от конспекта.

В периода 18÷29.09.2023 г. всички студенти, които ще се явяват на Държавен изпит на тази дата, е необходимо да подадат заявление за явяване на изпит при инспектора на специалността (за да бъдат включени в протокола) и да занесат 2 бр. снимки паспортен формат.

Защита на магистърска теза за специалност "Дигитална икономика"

Защитата на магистърска теза на студентите от специалност „Дигитална икономика“ ОКС Магистър ще се проведе на 10.10.2023 г. от 13:00 часа в аудитория 3031.

В деня на изпита всеки да представи един екземпляр от магистърската теза на хартиен носител за комисията.

Краен срок за предаване на магистърската теза е 29.09.2023 г. на електронната пощата на административния секретар на катедрата mariadj@unwe.bg.

Рецензиите ще бъдат получени до 06.10.2023 г.

Всички магистри, които ще защитават магистърска теза на тази дата е необходимо в периода 18÷03.10.2023 г. да занесат първа страница на магистърската теза при инспектора на специалността (за да бъдат включени в протокола) и да занесат 2 бр. снимки паспортен формат.

Контакти

УНСС — Tue, 11 Jul 2023 13:44:16 GMT

Административен Секретар

Мария Дайжикова

Кабинет : 2089

Телефон: (02) 8195 285

E-mail: mariadj@unwe.bg

ПОКАНА за ТРЕТА ПУБЛИЧНА ЛЕКЦИЯ ОТ ЦИКЪЛА „СРЕЩИ С ИСТОРИЯТА“ 5 април, 15:00 ч., Зала „Тържествена“, УНСС

УНСС — Mon, 27 Mar 2023 09:06:39 GMT

ОКС "Магистър"

УНСС — Mon, 20 Feb 2023 14:44:38 GMT

ВЪПРОСНИК за студенти първи курс

УНСС — Mon, 20 Feb 2023 14:36:10 GMT

НАЧАЛО

УНСС — Mon, 20 Feb 2023 14:15:21 GMT

Държавен изпит и защитата на магистърска теза

УНСС — Mon, 20 Feb 2023 14:11:25 GMT

Държавният изпит на студентите от специалност „Политическа икономия“ ОКС Бакалавър ще се проведе на

16.03.2023 г. от 09:00 часа в кабинет 4057.

Изпитът е с продължителност три часа, върху изтеглена тема от конспекта.

В периода 01.03 ÷ 10.03.2023 г. всички студенти, които ще се явяват на Държавен изпит на тази дата, е необходимо да подадат заявление за явяване на изпит при инспектора на специалността, за да бъдат включени в протокола и да занесат 2 бр. снимки паспортен формат.

Защитата на магистърска теза на студентите от специалност „Дигитална икономика“ ОКС Магистър ще се проведе на 16.03.2023 г. от 13:00 часа в кабинет 4057.

В деня на изпита всеки да представи един екземпляр от магистърската теза на хартиен носител за комисията.

Краен срок за предаване на магистърската теза е 06.03.2023 г. на електронната пощата на административния секретар на катедрата mariadj@unwe.bg.

Рецензиите ще бъдат получени до 13.03.2023 г.

Всички магистри, които ще защитават магистърска теза на тази дата е необходимо до 13.03.2023 г. да занесат първа страница на магистърската теза при инспектора на специалността, за да бъдат включени в протокола и да занесат 2 бр. снимки паспортен формат.

Политическата икономия - икономическата наука с човешко лице

УНСС — Wed, 15 Feb 2023 12:49:54 GMT

Политическата икономия е човешкото лице на икономическата наука. Тя е в основата на икономическия начин на мислене и не се ограничава със стремеж за познание само на днешния ден и само на един изолиран отрязък от човешкото действие. Политикономистите знаят, че материалните стимули са изключително важни за организацията на обществото, но те знаят също така, че институциите, емоциите, културата, традициите и т.н. също имат значение. Много от неуспехите и недостатъците в съвременността се дължат на пренебрегването и непознаването на основните политико-икономически закономерности, на липсата на смислен политико-икономически анализ от страна на управляващите елити.

Бъдещето състояние на пазара на труда е трудно за точно предвиждане, но със сигурност изкуственият интелект ще направи излишни много от прекалено специализираните професии, свързани с бизнеса, икономиката и политиката. За сметка на това ще нараства търсенето на критично мислещи хора, със способности за анализ и адекватно действие в комплексни ситуации, с широки познания не само в един тесен сектор на икономиката или бизнеса, но със знания в областта на стопанската история, икономическата философия, бизнес етиката. По тази причина подобни учебни дисциплини, които са широко застъпени в Учебния план на специалност Политическа икономия. В УНСС се предлагаме на студентите по Политическа икономия обучение съобразено с традициите във водещите световни университети. Те имат възможност да се докоснат до опита на водещи политически фигури, които са определяли насоките в развитието на българското общество. Реализацията на студентите е насочена предимно към публичната администрация и неправителствения сектор, но не се ограничава само там. Познанията, които студентите добиват могат да ги подпомогнат да са успешни предприемачи и служители в големи фирми.

Политическата икономия - икономическата наука с човешко лице

УНСС — Wed, 15 Feb 2023 12:46:53 GMT

Политическата икономия - икономическата наука с човешко лице

ЗАЩО ИЗБИРАМ СПЕЦИАЛНОСТ "ПОЛИТИЧЕСКА ИКОНОМИЯ"?

УНСС — Wed, 15 Feb 2023 11:35:46 GMT

Защото е специалност, която дава добра подготовка и възможности за реализация в широк кръг от професии;
Защото помага за формирането на начин на мислене, който няма да бъде изместен от изкуствения интелект;
Защото се преподава от амбициозни и способни преподаватели, за които студентите не са просто колеги, а партньори;
Защото при обучението в специалност „Политическа икономия“ се стимулират честната дискусия, свободата на словото и разнообразието на идеите;
Защото политическата икономия е една от най-търсените и популярни специалности във всички водещи световни университети.

Различни курсове, дисциплини, бакалавърски, магистърски и докторски програми по политическа икономия могат да се открият в университета Джонс Хопкинс в САЩ, в университета в Цюрих, в Лондонското училище по икономика, в университета в Сидни, в Кралския колеж в Лондон и в Харвардския университет. Политическа икономия се преподава в Принстънския, Йейлския, Станфордския, Джорджтаунския, Кеймбриджския, Чикагския, Калифорнийския, Колумбийския, Манчестърския и много други университети. Тя е водеща специалност в Китай. В най-добрите университети в Европа се четат общо 139 курса по политическа икономия.

Тази специалност бе въведена и у нас, а единственият университет в България, който предлага обучение по политическа икономия, е УНСС. Тук се ползва световният опит, но е важно да се отбележи и наличието на силни традиции в качествената подготовка по Политическа икономия. Специалност „Политическа икономия“ в нашия университет е завършила Кристалина Георгиева – председател на Международния валутен фонд, бивш главен изпълнителен директор на Световната банка, бивш европейски комисар от България и специалист по въпросите на устойчивото развитие, вицепрезидент на Световната банка. „Политическа икономия“ са завършили и редица български министри, премиери, политици.

Политическата икономия е специалност, която има за цел подготовката на широки специалисти, способни да управляват големи и сложни системи, да се реализират професионално и да бъдат адекватни на бързо променящите се дигитална икономика и общество през ХХI век. Такива знания у нас могат да получат студентите само в специалност „Политическа икономия“ на УНСС.

Преподавателите от катедрата се придържат към разбирането, че:

анализът и осмислянето на реалните процеси са невъзможни без разглеждане на цялата съвкупност от директни и индиректни зависимости помежду им, което е предмет на политическата икономия;
способностите за широк, задълбочен, оригинален, системен и нестандартен поглед върху процесите стават все по-търсени на съвременния пазар на труда, където нестандартните решения се превръщат в основен фактор за успех;
в социалните науки протича процес на трансформация по посока на отказ от крайностите на дисциплинарните деления и нов възход на интердисциплинарните подходи и взаимодействия, продиктуван от усложняването и конвергентния характер на социалните системи;
съвременният трудов пазар се дистанцира от рутинните изолирани дейности и изисква формиране на човешки и социален капитал с нови способности и умения - креативност, иновативност, критично и независимо мислене, емоционална интелигентност.
усвояването на знания от алтернативните полета на научното познание е особено важно в периоди на социални трансформации, водещи до кризи и неспособност те да бъдат решавани чрез утвърдените за това механизми. В подобни периоди политическата икономия се превръща в особено значим инкубатор на идеи.

Обединена около три секции – „Социално-икономически теории“, „Стопанска история“ и „Философия и етика“, катедра „Политическа икономия“ на УНСС е единствена у нас. Тя налага иновационен, нестандартен и интердисциплинарен подход, осигуряващ широк набор от необходими за съвременния свят ориентации, знания и умения, които позволяват управлението на големи и сложни системи, а същевременно формират лидери и управленци.

Искате ли да успеете в живота? Искате ли да бъдете професионално адекватни на политическите и икономическите реалности на ХХI век?

Изберете и запишете специалност „Политическа икономия“! Политическата икономия ще изгради професионалните основи за Вашия успех!

За катедрата

УНСС — Wed, 15 Feb 2023 11:32:56 GMT

Катедра „Политическа икономия“ и специалност „Политическа икономия“ бях възстановени през 2013 г. Това е единствена по рода си катедра и специалност във висшите училища у нас. Идеята, вдъхновението и реализацията на катедрата като нова структурна единица в състава на Общоикономическия факултет на УНСС и на новата специалност беше на проф. д-р Борислав Борисов. Създаването на катедрата Политическа икономия и специалността Политическа икономия в УНСС е напълно в съзвучие със световните тенденции и практиката на водещите университети в развитите страни.

Съвременният процес на трансформация на науката по посока на интердисциплинарните подходи и взаимодействия между различни области и логиката на разбирането за обхвата и съдържанието на съвременната политическа икономия определят наличието на три секции в катедрата.: Социално-икономически теории, Стопанска история и Философия. Съвременната политическа икономия в широк план се ситуира в междудисциплинарното пространство и взаимодействие на теория, история и философия на икономическата наука в посока на: анализ на обществено-икономическите условия (стопанска история), еволюция на икономическите идеи (история на икономическите теории) и философските аспекти на икономическата теория и практика (философия на икономиката).

Специалност „Политическа икономия“ в УНСС

УНСС — Tue, 14 Feb 2023 12:01:39 GMT

Какво е Политическа икономия?

УНСС — Tue, 14 Feb 2023 11:57:42 GMT

СПЕЦИАЛНОСТ "ПОЛИТИЧЕСКА ИКОНОМИЯ"

УНСС — Tue, 14 Feb 2023 11:52:35 GMT

Примерни теми за магистърска теза на специалност „Дигитална икономика” ОКС „Магистър“.

УНСС — Fri, 10 Feb 2023 10:03:33 GMT

ОКС "Бакалавър"

УНСС — Fri, 10 Feb 2023 10:00:35 GMT

ОКС "Бакалавър"

УНСС — Wed, 14 Dec 2022 11:35:03 GMT

Обучение

УНСС — Wed, 14 Dec 2022 11:34:32 GMT

Покана

УНСС — Wed, 02 Nov 2022 12:52:27 GMT

Въпросник за държавен изпит на специалност "Политическа икономия"

УНСС — Fri, 09 Apr 2021 10:52:03 GMT

Специалност Дигитална икономика - 2 сем.

УНСС — Thu, 24 Sep 2020 10:59:46 GMT

Специалност Дигитална икономика - 2 сем.

Редовна форма на обучение

Цели на обучението:

Специалността е свързана с глобалната тенденция на дигитализация на икономиката и цялостното функциониране на обществата. Обучението в нея дава базови знания и разбирания за радикалната промяна във функционирането на икономиките и политико-икономическите системи в условията на новите реалности на дигиталната икономика. Специалността осмисля промените и новите характеристики на икономическите категории и разгръщащите се трансформации в икономическите отношения и характера на труда във всички сфери на икономическия процес – производство, разпределение, размяна и потребление. Обучението формира познания и способности за работа в конкретни направления на дигитализацията - в търговията, финансите, държавното управление, маркетинга, както и в рамките на европейския и международен дигитален пазар.

Основните цели на обучението са:

разбиране на промените в политиката и икономиката и на най-актуалните концепции, появяващи се през последните години в стремежа за осмисляне на новите реалности;
дефиниране на базови понятия за дигиталната икономика и на промените в традиционните икономически категории и практики;
усвояване на теоретични познания и практически опит, които позволяват на студентите да се ориентират по-добре в заобикалящия ги свят и да се реализират успешно на динамично развиващия се пазар на труда.

Професионална реализация:

Завършилите специалността се реализират успешно в централната и местна власт, в частния сектор и неправителствените организации. Те могат да работят като административни ръководители и експерти по управление на човешките ресурси, продажби, маркетинг и развойна дейност, както и по производство и специализирани услуги, свързани с приложението на информационните и комуникационните технологии. Търсени са също като административни приложни специалисти и специалисти по използването на дигитални технологии.

Учебен план (редовно обучение, валиден от учебната 2020/2021 г. за прием 2020/2021 г.)

Изисквания за кандидатстване по специалности и продължителност на обучението

Приемни изпити и балообразуване

Обучение

УНСС — Wed, 21 Sep 2016 07:07:21 GMT

Квалификационна характеристика

на специалност “Политическа икономия” в ОКС”бакалавър”

Подготовката по специалност Политическа икономия има за цел да осигури на студентите базисни широкопрофилни знания и определени умения за формирането, функционирането и развитието на политико-икономическите системи чрез едновременно усвояване на икономическо, политологическо, историческо и социално познание.

Главните акценти, обособени като модули, в учебното съдържание са: общо университетска подготовка; задължителни факултетни дисциплини; предмет на политическата икономия и неговите връзки с икономиката, политиката и правото; обществено устройство, икономическа теория, регулативна политика (вътрешни и международни регулации); устойчиво развитие, политическа етика и растеж.

Форма на обучение и продължителност: редовно обучение, 4 години, осем семестъра.

Форма на прием: приемен изпит.

Форма на завършване (дипломиране): държавен изпит.

Бакалавърският план по „Политическа икономия” включва курсове по: философия на икономиката, въведение в политическата икономия, Политико-икономически системи, Сравнителна политическа икономия, Институционална икономика, Съвременни икономически теории и политики, Класическа политическа икономия, Политическа икономия на гражданското общество, Политическа икономия на устойчивото развитие, Глобална политическа икономия, Политическа и бизнес етика, Политическа икономия на ЕС и др.

Най-общите цели на обучение са: запознаване, разбиране (същностно и съдържателно), анализиране и преобразуване на жизнените дейности чрез инструментите на икономическата, политическата и социалната теория и практика при едновременното развитие на човека, обществото, икономиката и природата; проектиране на сложни икономически и социални системи чрез развитието и прилагането на политико-икономическата теорията и използването на добри практики; генериране на предписания за управление на политико-икономически системи чрез разработването на комплекс от правила за достигане на тяхните цели; описание, обяснение и овладяване на: а) цели, задачи, методи и средства за политико-икономически въздействия върху икономическия и социалния живот; б) системоформиращи (икономизиране, социализиране и организиране), системокоординиращи (нормативиране, структуриране, сътрудничество, конкуренция, адаптация, интеграция, контрол и др.) функции; в) поведението на социалните типажи (хомоикономикус, хомосоциологикус и хомосоциоикономикус) и др.

Студентът по Политическа икономия ще притежава комплекс от професионални компетентности, главните между които са: а) знания: равнище на мислене (самостоятелно и репродуктивно мислене и способност за структурен анализ); способност да синтезира политико-икономически знания за предмети, явления и процеси; култура на изказа и др.); обем на знанията ( мирогледни знания - познаване на класическите произведения в политико-икономическата област; познаване на актуалната политика на развитие на жизнените дейности; способност да прилага акумулираните знания и да формира надлежни оценки и препоръки за промяна и др.); специални знания - познаване на особеностите на икономическата, социалната и политическата сфера; познаване на основни въпроси на функционирането на политико-икономически системи, в т. ч. на процесите на формиране, прилагане и промени на икономическата политика на глобално, макро и микроравнище и др.); знания, формиращи общата култура (икономически, политически, социологически, исторически, нравствено-морални и други). б) Умения и навици за: самостоятелна работа ( критично четене, първоначални навици за научноизследователска работа, умения и навици за решаване на практически задачи и др.); работа с информация, изразяване на личностно отношение и умения за излагане на знанията; умение да мисли творчески (способност да се подхожда критично към дадена теза; умение да издига контратези; умение да полемизира; умение да обобщава и да прави изводи и др.); умения за работа в колектив и за себеразбиране; умения за прилагане на знанията в практиката; навици за управленска и организаторска работа, в т. ч. и за целево управление на основа определена политика; способност да оценява точно сложни ситуации в перспектива и да взема решения уверено и смело; в) професионално-значими качества на личността: мирогледни, професионални, творчески, делови и др.

Завършилите специалността ще се реализират като експерти и политико-икономически съветници и мениджъри в държавни институции, в политически структури, в управленски и организационни равнища на централната и местната власт, в структури на гражданското общество и др. Те имат възможност да продължат обучението си в подходяща магистратура в направлението и след това се реализират като експерти и ръководители на креативни организации, изследователи, организатори и ръководители на международни проекти, експерти, съветници и ръководители в политическите и икономическите структури на Европейския съюз и други международни организации и др.

ОКС "Бакалавър"

УНСС — Wed, 21 Sep 2016 07:04:42 GMT

Квалификационна характеристика

на специалност “Политическа икономия” в ОКС”бакалавър”

Форма на обучение и продължителност: редовно обучение, 4 години, осем семестъра.

Форма на прием: приемен изпит.

Форма на завършване (дипломиране): държавен изпит.

ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА ДЪРЖАВЕН ИЗПИТ ЗА ОКС “БАКАЛАВЪР”

УНСС — Wed, 09 Apr 2014 11:19:14 GMT

ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА ДЪРЖАВЕН ИЗПИТ ЗА ОКС “БАКАЛАВЪР”

Специалност „Политическа икономия“

Настоящите правила за провеждане на държавен изпит в ОКС “бакалавър” се основават на изискванията на Закона за висшето образование, на възприетите норми в европейското и световното образователно пространство и на приетите правила за провеждане на държавен изпит от Университета за национално и световно стопанство.
Държавният изпит по съответната специалност се провежда по въпросник, утвърден от катедра “Политическа икономия” и зам.-ректора по обучението в ОКС „бакалавър“.
1. Държавният изпит се организира за всеки випуск в рамките на три дипломни сесии:
- редовна, която се провежда не по-късно от един месец след приключването на лятната сесия;
- редовна поправителна, която се провежда не по-късно от един месец след началото на новата учебна година;
- заключителна поправителна сесия, която се провежда едновременно с редовната дипломна сесия за следващия випуск.
2. Студентите, които не са се явили на организираните за техния випуск дипломни сесии или не са положили успешно държавния си изпит, имат право на еднократно явяване в срок до две години след семестриалното приключване на обучението им на която и да е от организираните в този период дипломни сесии. При пропускането на всички възможни явявания на държавен изпит или неуспешното му полагане при възможните явявания, студентът изгубва правото си да се дипломира.

ОРГАНИЗИРАНЕ НА ДЪРЖАВНИЯ ИЗПИТ
1. Датата за държавен изпит, началния час, както и председателя и членовете на държавната изпитна комисия (състои се най-малко трима хабилитирани преподаватели) се определят със заповед на заместник-ректора по учебната работа, по предложение на катедрения съвет и ръководителя на катедрата.
2. Държавният писмен изпит по специалността се състои от разработване на два въпроса, всеки въпрос е част от посочена във въпросника тема. Въпросите се изтеглят на случаен принцип от представител на студентите, непосредствено преди държавния изпит на мястото на неговото провеждане. Състава на комисията определя комбинациите от въпроси, които се включват в изпитните билети, непосредствено преди изпита.
3. За развиването на въпросите всеки студент получава предварително подготвени от катедрата материали - листа за чернова и белова подпечатани с печата на факултета. Студентите задължително номерират листата. Изпитът не е анонимен. На титулната страница на беловата се записват трите имена на студента, факултетен номер, въпросите и датата на изпита.
4. Студентите трябва да развият въпросите за три астрономически часа, като за начало на изпита се счита часът, след като въпросите са записани на дъската.
ПРОВЕЖДАНЕ НА ДЪРЖАВНИЯ ИЗПИТ
1. Всеки студент в деня на изпита е длъжен да носи със себе си документ за самоличност, студентска книжка и химикалка или писалка, пишещи синьо.
2. В деня на изпита студентите са длъжни да заемат местата си в определената зала не по-късно от 15 минути преди обявения час. Залата ще се съобщи на студентите предварително и ще се обяви със съобщение пред кабинет 3042.
3. В залата за изпит не се допускат мобилни телефони и друга съобщителна техника.
4. По време на изпита в залата се пази тишина. За да се запази редът по време на изпита, студентите излизат един след друг.
5. Студент, който говори по време на изпит, прави опит да преписва, гледайки работата на друг студент или използва учебници и други помощни материали, се отстранява от залата. Писмената му работа се анулира.
6. Държавният изпит се прекратява за съответния студент като и в следните случаи: при използване на мобилен телефон или друга съобщителна техника
7. След приключването на изпита студентът предава писмената си работа със студентската си книжка и без да се връща обратно на мястото си, напуска залата.
8. В деня на изпита по решение на държавната комисия се определя часа за получаване на резултатите от държавния изпит. Оценката се внася в студентската книжка и изпитния протокол в деня на изпита. Писмените материали се съхраняват от катедрата за срок от една година след провеждане на държавния изпит
ДОКУМЕНТАЦИЯ
1. Оценките от държавния изпит се отразяват в изпитния протокол и в студентските книжки. Протоколът и студентските книжки се подписват от председателя и от членовете на изпитната комисия в деня на приключването на държавния изпит.
2. Оценките от държавния изпит се разнасят в главните книги до три дни след провеждането на държавния изпит.
3. Протоколите от проведения държавен изпит се предават на служителя от отдел „Бакалаври”, който подпомага административно обучението по специалността.
4. Изпитните материали от държавния изпит се съхраняват в катедрата за срок от една година от датата на изпита.
ДИПЛОМИРАНЕ
1. Положилите успешно държавен изпит получават диплома на УНСС за завършено висше образование с образователно-квалификационна степен „бакалавър”.
2. Връчването на дипломите става на тържествена церемония, организирана от катедрата. На церемонията присъстват дипломантите, членове на катедрата, представители на ректорското и деканското ръководство, гости.
3. Дипломите се връчват от ръководителя на катедрата или от определен от него член на катедрата.
4. Дипломантите получават дипломите си лично и удостоверяват това с подпис в книга за издадените от УНСС дипломи в съответния отдел.

Правилата за провеждане на Държавен изпит са приети на заседание на катедра “Политическа икономия” от 25.03.2014г. /протокол № 7/ и от Факултетен съвет на ………………. /Протокол №……… /.

РЪКОВОДИТЕЛ КАТЕДРА: ………………………….
/проф. д-р Светла Тошкова/

ДЕКАН НА ОИФ: ……………………………………
/доц. д-р Лилия Йотова/

Съвременните стопански предизвикателства имат своята социална профилактика - генериране, обновяване, изучаване и прилагане на политико-икономическото знание Проф. д.ик.н. Пано Лулански

УНСС — Tue, 01 Apr 2014 09:27:20 GMT

Проф. д.ик.н. Пано Лулански

Политико-икономическото знание е древно като обществото. То никога не е било така потребно, както в съвременните динамични условия на функциониране на стопанския, в т. ч. и на социалния живот. Не разберем ли това, не разбираме деня и светлината в него на своята бъдещност, а оставаме все още в здрача на предрешените неуспехи.

Политическата икономия – действен плурализъм на съвременната политическа, икономическа и социална жизненост

С идеята за разширяване на изследванията на българските политико-икономически проблеми и прилагане на генерираното от тях знание, в т. ч. и в академичния процес, не се прави нищо радикално, а само се възстановява добра стара практика, която беше прекъсната със странния аргумент, че политическата икономия е причина едва ли не за всички злини, в т. ч. и за настоящите трудности и деформации. Животът неумолимо налага (и наложи и у нас) уважение към избора на световната практика: без политико-икономическите изследвания и базираното върху тях обучение на ръководни кадри не могат да бъдат поставяни, осмисляни и решавани надеждно сложните въпроси на икономическия и социален просперитет. Тази наука ”не е в зимен сън” в страните с развити демокрации – нейните професионалисти постоянно „настройват компаса” на световното социално и икономическо развитие. Редица моменти в този процес са кристализирани аксиоматични феномени: икономическа власт, икономическо управление, икономически контрол, икономически ограничения и пр., които са органично свързаните политически и социални системи на държавното управление; стоков свят, който се изгражда и от политически програми, информация, „електорална „ валута, доминиране на услугите, оценка на ценността на времето и др.; невидимото и скритото за винаги от разума се разбулва чрез харизматичния ореол на теоретичното знание, превърнало се в самостоятелен отрасъл; доминира противоречието между икономическа некомпетентност и социална неефективност; мрежовата икономика породи нови форми на капиталообразуване с неикономическа основа: човешки, социален, интелектуален, организационен и др. капитал; социалното и икономическото съжителстват в органично преплетен контур; плурализмът и откритостта в обществените отношения скрепяват доверието и мощта на индивидуалния и обществения избор; културната ориентация е неизбежен фактор на съвременния прогрес; задължителна триада на социалния баланс е осигуряване на устойчив икономически ръст, повшаване на общественото благосъстояние и стимулиране на социалното съгласие; информационните и комуникационни технологии са ядро на съвременния успех и др. И чудно ли е на този фон всеобщото признание, че с познатите ни от миналия век интелектуални икономически средства трудно можем на обясним и преодолеем възникващите критични ситуации, че чисто сегментните науки нямат бъдеще ако не развиват бързо междудисциплинарния си обмен и взаимно проникване. Това е и практика, намерила своята еманация в единството между политиката и държавата от една, и между държава, икономика и социална сфера - от друга страна и по-общо - в единството между пазарна и държавна власт, насочени към прогреса. Политическият, икономическият и социалният вектор са еднакво зависими от държавата, властта, управлението, влиянието, господството и контрола. Нека го кажем простичко: политическата икономия, макроикономиката, социологията, политологията, философията, историята могат да обслужват решаването на наболелите проблеми на нашето съвремие само в единство.
Безумие е да се твърди, че тези нови решения на сложното многообразие от явления, бурно възникнали в края на миналия и началото на настоящия век, съществуват автархично, нямат връзка по-между си. Точно обратното - те са различни аспекти на съвременните органически свързани политико-икономически и социални реалности, на гиганското развитие на научното познание и неговото технологично прилагане, на насищане на политическото пространство с нови идеи, на търсенето от човечеството на нови пътища за преодоляване на възникващите (някой от които циклични) проблеми на новото столетие: бедност, замърсяване на околната среда, дефицит на ресурси, природни аномалии и др. Човечеството е изправено пред много тревоги, стресът е тотален, възможните пътища за разрешаване на противоречията се сблъскват с егоизтичните интереси на партии, правителства, държави, бизнес и пр. Съвременниците ни се оказват в „прегръдката” на редица загадки, чието решаване не подлежи на отлагане: изчерпване на ресурсите и бързо увеличаване на населението на планетата; нарастване на социалното напрежение; едновременното задълбочаване и разширяване на времетраенето на кризите; ясното противоборство между настояще и бъдеще; фанатизиране на определени социални групи, чиито действия стигат дори до създаване на масови безредици, периодични посегателства върху човешкия живот; изостряне на напрежението в слабо развитите страни и тяхното тотално преориентиране по пътя на демокрацията и още много други.
Никога до сега симбиозата ”икономическо – политическо - социално” не е била надежден фундаментален ключ за възможен изход от трудна ситуация. В исторически аспект политическото като изкуство да се управлява, да се организират държавните работи - общи проблеми на човешката общност на основа на разума, знанието и мъдростта (Платон), като висше благо за човека и държавата, като едновременно разделение и взаимодействие между икономика и политика (Аристотел) са еднакво присъщи за икономиката, политиката и социалната сфера. Разпределят се икономически, политически и социални ресурси, в т. ч. и дивиденти, политически и икономически права, формират се социални мрежи, детронират се остарели възможности, все повече се овладява „Азът” и всичко това с лице към процъфтяване на икономиката и политиката, ориентирано към всеобщо благополучие, към служба на човека. И като последствие - всекидневно преминаване от политическа към икономическа и социална интерпретация на ситуации и обратното. Подобен методологически еклектизъм е реалност: в живота еднозначно дефинирани необходимости липсват - монистичната интепретация се сменя с плуралистичната. Между политическата, икономическата и социалната система съществува паралелизъм, налице е симетрия между изграждащите ги елементи, което е алма гамата на управлението жизнените дейности. Ответната реакция не закъсня: породиха се много нови научни направления с „икономически” нюанс: икономическа социология, икономическа политика, икономическа праксеология, икономическа философия, икономическа политология, икономическа психология и пр. Вярно е и обратното – диверсифицират се области на интердисциплинарното знание - политическа икономия, социална икономия, политическа социология, философия на икономиката и др. Процесът на гиганско преориентиране, социално проникване, „изсмукване”, „впръскване” и пр. тече и сега. Оставим ли тези неща извън анализа, преподаването, практическото използване на генерираното знание, ще „бягаме на място”. Шансът на съвременната икономическа наука е в плурализма, чиято носеща традиционна конструкция е политическата икономия.
Тя е извикана за нов живот не от умиление към миналото, а от грижа за бъдещето. Нова е трансформационната парадигма на днешното поведение –изкуството да се управлява (а значи да се формира и прилага политика), да се очертава в подробности пътят от бъдещето към настоящето, да се ориентира нашето икономическо мислене стратегически, т.е. към обменните процеси на утрешния ден. Всичко това поставя императивно формулирането на нови решения, които да обслужват именно утрешния ден - за днес сме вече закъснели. Неокласиката не успя да даде отговор на извънредно важни въпроси на нашето съвремие, „украсата” на икономическата теория с математически функции и присъщите им количествени зависимости не реши кардиналните въпроси на практиката на икономическото развитие и икономическото образование. Не че няма място за квантифициране на икономическите феномени, но само по себе си това е само средство, понякога свързано с повърхностни решения, израз на ясна явленческата немощ да се генерира бъдещност. И ако в условията на тоталитарния режим въпросът за взаимодействието между политиката и икономиката имаше генералното решение в еднозначното възприемане на политическата стратегия от една партия (под формата на примат на политиката над икономиката), която беше несменяема от власт, то в условията на полиархия поддържането на равновесие в системата „политика - социална сфера - икономика” е радикален въпрос на оцеляване. Икономическият растеж е подвластен на избрания тип политическа и социална стратегия, а последните - на въвличането в нейното формиране и реализиране на бизнеса. Политическият, социалният и икономическият бизнес цикли се покриват в основното. Отношението на обществото към иерархиите на властта чрез политическия пазар определя изборът на сполучлив макроикономически модел. Обратно - всекидневното участие на политиката в разпределението и икономичното използване на ресурсите обуславя икономическия растеж. Правото на оставане на управляващата политическа партия на власт се определя от постигнатото в икономическия растеж, а последният е сигурна гаранция за благополучие.

Съвременната политическа икономия – калейдоскоп от въпросителни

Възроденият интерес в света към политическата икономия в края на ХХ и началото на ХХI век с право се определя като съвременен ренесанс на политико-икономическото знание, в частност и на обучението по политическа икономия.
Сложността на възникващите въпроси и желанието за търсене на насоки за тяхното решаване без съмнение ще провокира нашата научна общественост към бъдещи размисли, чиито фокуси могат да бъдат разнообразни.
1. Политическата икономия в условията на съвременната икономическа цивилизация е с нова контекстуалност: светът като комплекс – съчетаване между националното и интернационалното; социален култ към новото; интердисциплинарен анализ на настъпващите промени; доминиране на основните ценности на икономическата идеология – индивидуализъм, частна инициатива, консервативност в управлението на държавните финанси; намаляване на националната икономическа автономност от международните институти; активизиране на националната конкуренция и на промени в световния пазар; тоталност на икономическото мислене намерило пристан в икономическия империализъм и др. Дървото на съвременната политическа икономия „обраства” с нова икономическа история, институционална икономика, теория за макроикономическата политика, теория за рационалното действие, конституционна икономика и др. В по разгърнат вид се диференцират редица политико-икономически направления по целия спектър на жизнените дейности: политическа икономия на енергийните ресурси, политическа икономия на престъпността, политическа икономия на културата, политическа икономия на трите власти, политическа икономия на комуникациите и др.
2. Изкристализираха и елементи от оценката на недостатъците на провалената социалистическа идея в страните от Централна и Югоизточна Европа: монополът върху властта като монопол върху марксизма, проявяващ се в тоталната липса на плуралистично общество; недостатъчно зачитане на пазара - действие на неутрално-стоков механизъм за управление; отчуждваване от собствеността и понижаваща се мотивация довели до затихване на техническия прогрес; налагането на съветския стопански модел като едновременно базисен и безусловен; господство на еднообразието, което блокира предприемачеството и др. Това доведе до масово неглижиране на развитието на авангардно политико-икономическо знание в тези страни като теория и практическо значение, което налага неговото съвременно преоткриване.
3. С базисен характер е интерпретацията на предмета на политическата икономия (и изобщо може ли да става въпрос за предмет на определена обществена наука в условията на интердисциплинарните и взаимоотношения?). Само изброяването на някой решения (без тяхното персонифициране) по този въпрос показва неговата сложност и поражда естествена неувереност във възможността за постигане на единство: начин на създаване на богатството и свързаните с това икономически отношения (по повод на възпроизводството на блага) и инструменти (закони и категории); доминанта на икономическото поведение на отделните субекти, а не и на обществото като цяло; икономическата политика; наука за избора на ресурси и на икономическо поведение в условията на възпроизводство на блага с цел удовлетворяване на потребностите на обществото при наличните ограничени възможности; законите, които управляват възпроизводството на благата в обществото; съвместяване между цели и средства при отчитане на цената на подбора; макро, мезо, микро и наноикономическите отношения; компас на целите на държавното управление; поведението на стопанските субекти на основа на икономическите и политическите ценности; триединството: стопанско устройство, закони на стопанското развитие и политиката за функциониране на стопанството в и чрез държавата и др.
С предмета на политическата икономия неизбежно е свързан и въпросът за характеристичното уравнение на икономическата система, като синтезатор на функциониращите икономически отношения: собственост; отношения (на основа координатна система „потребности - интереси - мотиви - поведение” и „предпроизводство - производство - разпределение - размяна - потребление”) между хората и регулиращи ги обективни обстоятелства, организирани в регулативна рамка (стратегия) и икономически категории и понятия (маршрут за достигане на целите); целеполагане, целеосъществяване и контролиране, в т. ч. формиране, прилагане и оценка на политики; системен подход към икономическата действителност в национален и глобален аспект; управление на оскъдните ресурси, като критерии за икономическо поведение; стопанска аксиология и др. Всичко това дефинира политическата икономия като наука за качествената вътрешна и външна предопределеност на функционирането и развитието на икономическите отношения.
4. В ход е тенденция към тотално икономизиране на жизнените дейности при което: парите са суровият и властният ръководител; планетизацията на икономиката е неизбежна; метапознавателният подход (познаване на икономиката с привлечени знания по философия, стопанска история, история на икономическите теории, религия, аксиология, психология и други науки) прави политическата икономия мирогледна, обяснителна и социална наука; обособяването (с точно разделяне) в икономическата теория на същностно - явленческа тенденция (около която графитира политическата икономия) и явленско-същностна страна (замяна на политическата икономия с теория за пазарното стопанство - икономиксът) поставя с цялата си сериозност въпроса за коректността на подобно диференциране в контекста на възможността за дефиниране на науката като естествен брак между същност и явление. Нека се замислим и върху обстоятелството за възможните два вида трансформации в икономическата система: явленческа - производствените фактори се трансформират в резултати и същностна - стойността се трансформира в полезност. И все в същата насока - между политическата икономия и икономиксът съществува неизбежна конюкция от общо теоретично поле. Сега нито политическата икономия, нито икономиксът обясняват в достатъчна степен поотделно богатството на съвременното икономическо развитие и разширяващо се знание за стопанството - новото в предмета, наличните трансформации, социалните и икономически последствия, новата география на стопанството и др. Нито родството на икономическото знание с математиката и практицизма превръщат икономиксът в точна наука, нито синтезът между специализирано икономическо знание и други науки (политическата икономия) ни убеждават в целесъобразността на избрания път за решаване на сложните стопански задачи на нашето съвремие. А може би бъдещето е в сливане между политическата икономия и икономиксът в теоретична икономия...
Към тези положения могат да се добавят още развитие на политическата икономия като наука за отношенията на възпроизводството на богатството във всички негови форми, оценката на политическата целесъобразност от икономическо знание, приемственост на общите моменти с класическото наследство, съобразяване с ценностните измерения на стопанското развитие, дистанциране от присъствието в нея на догми и постулати от близкото минало и др.
5. В качествен план образованието по политическа икономия се базира на: нуждата от подобни кадри, чиито дефицит се отразява негативно върху надеждното управление на стопанския растеж; очакванията за новото, което искаме да стане ежедневие - изпреварващо знание за утрешния ден, интердисциплинарност на това знание, добрите практики неизбежно да се свързват с отчитане на националните условия, преодоляване на негативната представа и нагласа за излишество на политическата икономия; естественото признаване на политиката като вътрешно съдържание на политическата икономия, а не външно зададен фактор (политикономическото съдържание е синтез между икономически, политико-институционален и социален анализ на жизнените дейности); извисяване на политическата икономия като съчетание на функциите на обща теория и на методология на икономическата наука и др.
6. В конкретен план с актуално значение са редица диференцирани акценти на политико-икономическата теория, като например:
- Парадигмалност на икономическото знание: има ли нова парадигма в съвременната теоретическа икономия?
- Гравитационно ядро на икономическата наука: доктрина, референтна икономика, основи на икономическата теория.
- Политическата икономия от недалечното минало: доктринални пристрастия и предубеждения.
- Политическата икономия като настояще и бъдеще на икономическата теория и социалната практика: срамежлива гостенка или нахална снаха?
- Ренесанс на политико-икономическия подход или политико-икономическият подход е все още на кръстопът?
- Преходът у нас: зигзаги на идеологически хаос и политико-икономически провали?
- Политическата икономия в икономиката на знанието: теоретични просветления и практически превъплащения.
- Политическата икономия като мирогледно-методологична основа на икономическото мислене и действие.
- Симбиозата между обективност и политическа целесъобразност на икономическото знание - инструмент за вулгаризиране на политико-икономическия подход.
- Съвременната политическа икономия: социални типажи, политически измерения и теоретични проекции.
- Ще примирим ли икономикса с политическата икономия: партньорство или конкуренция? А може би синтез?
- Каква е съвременната методология на отрасловите икономически науки и доколко се вписва в нея политическата икономия?
- Пъзелът ”Обучение по политическа икономия”. Политико-икономическият подход в учебното съдържание на висшето икономическо образование: мит и реалност? География на разработването и преподаването по политическата икономия по света: българската нагласа.... Политическата икономия - незаменима и неоценима част от фундаменталната подготовка на висши управленски и икономически кадри. Неограничената сфера на прилагане на икономическото мислене.
- Политическа икономия на материалното производство или на жизнените дейности?
- Икономическият империализъм: видимост и трансцеденталност.
- Политиката за стопанско развитие като трансформационен механизъм от теория към практика, синтез между икономически и социални науки, изкуство да се управлява стопанството в държавата и от държавата.
- Същностна и феноменална „стойност” на политиката.
- Оценяването на политика и нейната промяна чрез социалния контрол.
- Практицизмът и математиката в научното икономическо знание. Качествен и количествен анализ.
- Съвременната интеграция в икономическото знание: методологически плурализъм или генеричен реализъм.
- Съвременното икономическо познание: ориентация към същността, към явлението или загуба на двете?
- Ценностните елементи в политиката за развитие на съвременното стопанство: съзряла необходимост или пренебрегвана действителност? Единната система на ”икономически и политически ценности”.
- Замества ли теорията на пазарното стопанство политическата икономия?
- Идеологията в основите на теорията и методологията на икономическата система. Политически пазари и икономическа политика.
- Политико-икономическа доктрина и политико-икономическо доктринерство.
- Алтернативна политическа икономия.
- Политико-икономическият стил на мислене: глобален интерфейс.
- Социалната ангажираност: приоритет на обществената полза пред икономическата изгода.
-Теоретична, методологическа и феноменално-функционална основа на икономическото образование може да бъде само политическата икономия и икономиксът в единство.
- Политическата икономия - инструмент за разкриване, характеризиране, обясняване и овладяване на икономическото движение и др.
Няма съмнение в неопределеността (и преди всичко липсата на консенсус) и разнообразието на съвременното политико-икономическо знание. Стремежът на изследователите за търсене на истината за икономическото благоденствие (като същност, съдържание, фактори, резултати и др.) от различни аспекти е оправдан. Икономическите провали в съвременните демокрации доказаха необходимостта за провеждане на научно обусловена политика. „Онаучаването„ на тази политика има за свой източник политико-икономическото знание и образование. Друг път няма...

Специалност „Политическа икономия” - верният отговор на предизвикателствата

Специалност „Политическа икономия” в УНСС е факт. Реалност е и проектът на преподаваното съдържание. Неговият избор е балансиран: нито превес на политологическата страна, нито подценяване на икономическите и социалните детерминанти на жизнените дейности. В друг аспект – чрез новата специалност на УНСС ще се развива интензивно и методологията на икономическото изследване. Още - ще се наложи като необходимост съчетаване между икономическо, политическо и социално битие. Още - ще се заложат основите на възпроизводството на икономическа проницателност, която е явен дефицит на политическата и икономическа власт.
Подготовката по специалност „Политическа икономия” има за цел да осигури на студентите базисни щирокопрофилни знания и умения за формирането, функционирането и развитието на политико-икономическите системи чрез едновременното усвояване и прилагане на икономическо, политологическо, историческо и социално познание.
Главните акценти в учебното съдържание са: общоуниверситетска подготовка; предмет на политическата икономия и неговите връзки с икономиката, политиката и правото; обществено устройство, икономическа теория, регулативна политика (вътрешни и международни регулации); устойчиво развитие, политическа етика, икономически кризи и икономически растеж и др.
Най-общите професионално значими качества на завършилия специалист са: познаване, разбиране (същностно и съдържателно), анализиране и преобразуване на жизнените дейности чрез инструментите на икономическата, политическата и социалната теория и практика с цел едновременното развитие на човека, обществото, икономиката и природата; генериране на предписания за управление на политико-икономически системи чрез разработването на комплекс от правила за достигане на тяхните цели; описание, обяснение и овладяване на: а) цели, задачи, методи и средства за политико-икономически въздействия върху икономическия и социалния живот, б) системоформиращи (икономизирането, социализирането и организирането), системокоординиращи (нормативиране, структуриране, сътрудничество, конкуренция, адаптация, интеграция, контрол и др.) функции, в) поведението на социалните типажи (хомоикономикус, хомосоциологикус и хомосоциоикономикус) и др.
В този контекст студентът по Политическа икономия ще акумулира комплекс от професионални компетенции, главните между които са: а) знания: равнище на мислене (самостоятелно и репродуктивно мислене и анализиране на политико-икономически феномени; способност да синтезира политико-икономически знания за предмети, явления и процеси; култура на изказа и др.); обем на знанията ( мирогледни – познаване на: философия на икономиката, основни класически и съвременни изследвания в политико-икономическата област и главното в актуалната политика на развитие на жизнените дейности; способност да се прилагат натрупаните при обучението знания и да се формират надеждни оценки и препоръки за промяна и др.); специални знания – познания за: особеностите на икономическата, социалната и политическата сфера, основни въпроси на функционирането на политико-икономически системи, в т. ч. на процесите на формиране, прилагане и промени на икономическата политика на глобално, макро и микроравнище, стопанския институционалент ред, организационен синтез и др.); знания, формиращи общата култура (икономически, политически, социологически, исторически, нравствено-морални и други). б) Умения и навици за: самостоятелна работа (критично четене, първоначални навици за научноизследователска работа, решаване на практически задачи и др.); работа с информация; изразяване на личностно отношение и излагане на знанията; творческо мислене (способност да се подхожда критично към дадена теза, да се издигат контратези, да се полемизира, да се обобщава и се правят изводи и др.); работа в колектив и себеразбиране; прилагане на знанията на практика; навици за управленска и организаторска работа, в т. ч. и за целево управление на основа определена политика и др.
Завършилите специалността ще се реализират като експерти, политико-икономически съветници и мениджъри в държавни институции, стопански организации, структури на гражданското общество, преподаватели в образователни институции, изследователи, ръководители на креативни организации и др.
Стартът е успешен. Остава да удържим до финала. Независимо от възможните пропуски, независимо от прокрадваното недоверие в колегията, независимо от сложността на преподаваните дисциплини, независимо от очакваните трудности, вярваме, че сме на прав път.
Защото и историческата практика доказва правилността на извървяните друми с политико-икономическото знание, като неизбежен фундамент. Нека уважим това.....

„ПОЛИТИКОНОМИЯТА Е НОВАТА МОДА В СВЕТОВНИТЕ УНИВЕРСИТЕТИ”

УНСС — Tue, 01 Apr 2014 09:25:48 GMT

Интервю на член кор. проф. д.ф.н. Васил Проданов за в. “ИКОНОМИСТ”

1. Говори се за триумфално завръщане на политикономията днес? Дали е така?
Да, така е. Известно е, че промените у нас през 1989 г. съвпаднаха с появата на понятието за Вашингтонски консенсус, свързано с политики, характеризирани по-късно от Джордж Сорос като “пазарен фундаментализъм” и недоверие към ролята на държавата и политиката за функционирането на икономиката. Това стимулира отказа у нас на изучаването на политическа икономия, независимо че тя продължаваше да се изучава например във Франция и Италия например, а десетилетие по-късно и в САЩ и Великобритания се засилиха нагласите за необходимост нова потребност от политическата икономия.
През последните години рязко се увеличават книгите и списанията, в чието заглавие стои понятието политическа икономия. В Русия, където както у нас имаше тенденция на отказ, от 2011 г. започна да излиза списание “Въпроси на политическата икономия”, издание на Международната асоциация по политическа икономия на страните от ОНД.
За този процес съществена е ролята на кризата от 2008 г. насам, това че икономистите, свързани с доминиращите икономически теории не можаха да предвидят това, което стана, нито изходите от него и осъзнаването, че икономическия живот не може да бъде обяснен само чрез икономиката и “homo economicus”, който рационално преследва печалбата. Говори се за фундаментални проблеми, стоящи в основата на общата теория на равновесието и нереалистичните предпоставки, на които са основани повечето финансови модели. Изострят се критиките към така нар. “рационален” индивид.
През 1971 г. в своя знаменит доклад пред Американската икономическа асоциация, превърнал се след това в статия в “American Economic Review”, Джоан Робънсън говори за “втората криза на икономическата теория”. Първата е през 30-те години и води до кейнсианството. След това под редакцията на Даниел Бел и Ирвинг Кристъл излезе в 1981 г. дебел том, посветен на тази втора криза, свързана с кризата на кейнсианската регулация на икономиката в рамките на националната държава. Днес обаче все по-гръмогласно звучи от много посоки темата за трета и много по-дълбока криза на икономическата теория и възраждането на политическата икономия идва като резултат от тази криза.
Много автори смятат, че кризата днес е предпоставка за нов исторически водораздел в развитието на икономическата теория и появата на съвсем нови парадигми. За това се водят не просто икономически дебати, а остри ценностни и политически битки, защото както посочва Пол Кругман, зад доминиращите икономически теории през последните десетилетия стоят изключително мощни икономически интереси. В този контекст се търси какво обуславя тези интереси и как те от своя страна са фактор за деградация на политиката и многопартийната представителна демокрация. Обръщането отново към политикономията става в контекста на осъзнаване, че маркетизацията и комодификацията на политиката и демокрацията подкопават самата икономика.
Във водената дискусия обаче все повече се налага идеята, че в основанията на политическата икономия трябва да се види не просто изолирания рационален индивид, а взаимодействащите се индивиди с техните предпочитания и цялата съвкупност от фактори, които обуславят взаимодействието им и предпочитанията им. Крайностите на абсолютизираното на съвършената икономическа конкуренция и отделянето на икономиката от политиката се сблъскват с реалностите на кризисните процеси в националните и световна икономика в резултат на пренебрегването на политическата регулация на икономическите процеси и това намери особено силен израз както в азиатската икономическа криза през 1997 г., така и в световната икономическа криза след 2008 г. При това се оказа, че икономики с по-висока държавна регулация, каквито са тези на страните от БРИКС се справят много по-добре със световната икономическа криза. Затова ако преди едно-две десетилетия вдигат шум книги от типа на “Краят на държавата”, сега се появяват заглавия с противоположни интерпретации като “Възходът на държавата”. А в солидното си монографично изследване “Реконструиране на политическата икономия” Уйлям Таб ще заяви, че “след неолиберализмът като политическа практика и неокласическия икономикс като теоретическата позиция силата на политикономическият подход ще стане по-очевидна като професия. Причината е, че социалното натрупване и регулаторния режим, който доминираше в поствоенния период ерозира...Неговите негативни следствия имат висока цена; в определен смисъл се отиде твърде далеч и има потребност да се изгради нов стабилен регулаторен модел.”
Всичко това е свързано също така с обръщането на модерната тенденция на нарастваща диференциация и автономизация на различните сфери на обществен живот, включително и на икономиката, довел преди повече от два века до обособяване на икономическото познание като самостоятелна обществена наука. Сега имаме обратната тенденция на възход на интердисциплинарните изследвания от всякакъв вид – от приложения на всякакви формални модели, през психология на икономиката, до политикономия на природната среда. Колкото по-голяма е икономическата динамика, толкова повече върху нея влияят неикономически фактори и те следва да се вземат предвид, за да можем да управляваме икономическите процеси. Тези страни на икономическите отношения се разглеждат от икономическата теория, но са второстепенни при доминиращия макро и микроикономикс. Политикономията се възражда в контекста на визията, че на мястото на концепциите, минимизиращи ролята на държавата в икономиката и на тези, които са свързани с нейното одържавяване, следва да дойде методология, която да анализира тяхното взаимодействие и взаимодопълване, в която има и повече държава, и повече пазар. За анализирането на тези процеси е необходима политикономията. В този смисъл икономиксът се опира на политическата икономия като своя основа.

2. С какво днешната политикономия се различава от някогашната?
В резултат на различните етапи на развитие на икономиката през последните няколко века се променя качествено и количествено обектът на изследване на икономическите науки, които също се увеличават по своя брой и вътре в икономическото познание се появяват нови дисциплини, нови диференциации и интеграции на знанието. Усложняват се координацията и механизмите на взаимодействие на различните сфери на икономиката.
Известно е, че политиците при съвременните представителни демокрации получават властта чрез периодични избори. Поведението им е свързано с политически отношения, които от своя страна формират така нар. политически пазар, който непрекъснато взаимодейства с икономиката, бивайки един от важните неикономически фактори, но взаимодействайки и с всички останали неикономически фактори, които също влияят върху икономическите процеси. В политическия процес и като резултат на множество неикономически фактори в действие влизат най-различни ресурси, най-различни типове капитал, включително и парични ресурси. И това не може да не се изследва и то дори от традиционния икономикс, който става предпоставка за появата на една от важните парадигми на политикономия – така нар. нова политическа икономия. Принципът за рационалното използване на ограничените ресурси се пренася в политическите отношения и се появява така нар. политически икономикс или новата политическа икономия. Така самата политика става предмет на икономическо изследване.
Това е, разбира се, едно от новите направления на политическа икономия, което се поражда вътре в рамките на либералния икономикс с изходната предпоставка за рационалния индивид. Наред с него се появяват множество нови и взаимодействащи си парадигми, свързани с традициите на кейнсианското и неокейнсианско мислене, с институционализма, а също и различни версии на така нар. радикална политическа икономия. Голяма част от тях се опитват да формулират нови цели, на които следва да бъде подчинена политическата система – благополучие, щастие, устойчиво развитие – и на тази основа разгръщат своя концептуален апарат. Възраждащата се политическа икономия е не само полипарадигмална, т.е. опира се на множество различни теоретически модели, но и полидисциплинарна. Вътре в нея се разгръщат множество различни дисциплинарни направления – от глобална политикономия до политикономия на медиите, здравеопазването, образованието, науката и пр.

3. Как бихте убедили студентите да запишат специалност политическа икономия?
Изучаването днес на политикономия е стремеж да бъдеш в крак с времето. Ако искат да бъдат модерни, да бъдат тон с големите тенденции в развитието на икономическото познание, те следва да изучават политическа икономия.
Бих дал като пример на студентите обосновката на подготовката на специалисти по политикономия в докторската програма на Харвардския университет. В нея се подчертава, че тази специалност дава възможност да се обучават високоспециализирани системни аналитици, способни да работят в правителството, междунаровните организации или на висши постове в транснационалните корпорации.
В една обявява за изучаване на политикономия в известното британско списание «Икономист» се казва, че в тази програма се придобива квалификация аналитик на «развитите индустриални демокрации, бившите социалистически страни, развиващия се свят, дейността на държавите и пазарите». В нея се предлага своеборазен синтез на икономика и политика и се готвят специалисти, способни да влияят, прогнозират и вземат решения във висшите държавни органи и в щтабовете на големите корпорацции на основата на ясна представа за вътрешните закономерности и външни фактори за функциониране и развитие на националните икономики в глобалния свят. Политическата икономия дава възможност за комплексно разбиране на съвременните икономически и социални явления, за широка и гъвкавост, позволяващи по-късно надграждане на знания в различни посоки, а не тясна специализация във време, когато всичко се изменя. Формира способност да се видят икономическите процеси в реалните им взаимодействия с различни неикономически фактори.
Тук бих добавил още нещо важно. Израз на кризата на икономическата теория е възходът на философията на икономиката в развитите западни страни през последните две десетилетия. Тя се опитва да осмисли методологическите основания, предпоставките на различните икономически теории, оправдаността и неоправдаността на тези предпоставки. На всеки пореден световен конгрес по икономика се увеличават звената, занимаващи се с проблеми на философия на икономиката, защото се смята, че така може да се получат инструменти за разбиране и обяснение на цялото икономическо знание, способност за обобщението му, да се изградят евристични качества. У нас обаче досега философия на икономиката не се преподаваше в българските университети. Сега за първи път в УНСС в рамките на специалност политическа икономия ще се слуша тази изключително важна и бързо развиваща се днес дисциплина.

ВЪЗОБНОВЯВАНЕ НА ИНТЕРЕСА КЪМ ПОЛИТИЧЕСКАТА ИКОНОМИЯ В УНСС

УНСС — Tue, 01 Apr 2014 09:25:35 GMT

Валентина Драмалиева*

На121 и 22 ноември 2013 г. в Голямата конферентна зала на УНСС се проведе първата национална научна конференция по политическа икономия на тема „Политическа икономия
и икономическа теория“, организирана от едноименната катедра, която е и най-младата катедра на УНСС. Тя беше създадена през септември 2010 г. по решение на Академичния съвет и е единствената катедра по политическа икономия в икономическите университети у нас. Идеята, вдъхновението и реализацията на катедрата, като нова структурна единица
в състава на Общоикономическия факултетна УНСС, и на новата специалност „Политическа икономия“ беше на почетния ректор на УНСС проф. Борислав Борисов, самият той - политикономист и голям радетел за пълноценна комплексна и интердисциплинарна фундаментална подготовка на нашите студенти и за модерно образование, съзвучно с най-високите световни стандарти. Създаването на катедра и специалност „Политическа икономия” в УНСС е напълно в съзвучие със световните тенденции и практиката на водещите университети в света, които бележат възраждане на интереса към политическата икономия.
Новата катедра е научна общност, натоварена с отговорната задача да бъде водеща на новосформираната специалност „Политическа икономия“. За трите години от съществуването си катедрата успя да подготви учебен план за специалността в бакалавърска степен, да разработи учебни програми по дисциплините в плана, както и цялата необходима документация за обучението, да осигури преподаване на високо ниво. В специалността „Политическа икономия” на УНСС вече се обучават 90 студенти – в трети и четвърти курс, а през тази учебна година ще се дипломира първият випуск. Заедно с това катедрата вече е подготвила учебните планове за две магистърски програми, които ще се предлагат от следващата учебна година в УНСС. Студентите от специалността не само присъстваха на конференцията, но взеха активно участие в нея със свои доклади и представиха специално направено изследване за нагласите и очакванията на студентите от обучението по политическа икономия.
Конференцията премина при голям интерес. Представени бяха общо 50 доклада на участници от 8 университета в страната и 2 института на БАН. Участниците от УНСС бяха общо 33-ма от 5 факултета. Имаше двама доктори на икономическите науки, двама доктори на философските науки, трима доктори на социологическите науки, много доктори по икономика, философия, социология, история, политология, политическа икономия, финанси, журналистика, филология. Сред докладчиците имаше член-кореспондент на БАН, 14 професори, 14 доценти, 8 главни асистенти, 10 асистенти, 1 докторант, 2-ма студенти. Към тази ерудирана аудитория трябва да добавим и множество гости – настоящи и бивши преподаватели от УНСС и други университети, включително бивши преподаватели по политическа икономия, много студенти. Всички те взеха активно участие с много въпроси, мнения и дискусии по важни проблеми от областта на съвременната политическа икономия и нейното преподаване днес. Макар и максимално използвано, времето от двата дни се оказа малко за анализа на всички повдигнати проблеми. Докладчиците представиха своите тези накратко и затова с интерес се очаква публикуването на сборник с пълния текст на докладите. Трябва да признаем, че някои от гостите бяха дошли от любопитство – да разберат за каква политическа икономия става въпрос и дали участниците смятат да изваждат от нафталина политическата икономия, изучавана преди 1989 г. и издържана в традициите на марксизма. Именно поради тези подозрения и заради страха да не бъдат сметнати за ретроградни някои пък не дойдоха на конференцията. Има ли основания за подобни притеснения? Очевидно – не. И това беше аргументирано показано от участниците в този научен форум. На какво се дължи големият интерес към проблемите на политическата икономия днес?
Проучването на международния опит показа, че във водещите университети на Запад и на Изток се изучава политическа икономия и различни свързани с нея дисциплини, особено активно се развива международната политическа икономия. Политическата икономия присъства и в академичните изследвания, и в образованието. Множество научни списания, които съдържат в наименованието си термина „политическа икономия“, поддържат активна дискусия по актуални проблеми, а публикациите по темата непрекъснато се множат. Обучението по политическа икономия в УНСС е в съзвучие с новото разбиране за съдържанието на тази наука, което се формира в полето на пресичането на знанията за обществото в глобалния контекст на постмодерното му развитие в началото на новия век. Съвременната политическа икономия се развива в интердисциплинарното пространство
на икономическата теория, философията на икономиката, социологията, икономическата политика и политологията, приближавайки по-надеждно към познаването, обясняването и решаването на проблемите на икономическата практика. Все по-недостатъчно става анализирането на икономическите процеси единствено от гледната точка на икономическата теория, сведена до икономикса и неолибералните разбирания за изключителната роля на пазара и пазарните отношения. Така се изолират в голяма степен политическите и социалните фактори. Процесите на глобализацията и глобалната икономическа криза от последните години категорично показаха, че съвременната икономическа теория на неолиберализма не е в състояние да отговори на множеството трудни въпроси на развитието, да подпомага решаването на проблемите на икономическата практика, а понякога сериозно изостава от нея. Икономическите процеси трябва да се изучават във връзката им с политическите, институционалните, социалните фактори. При тези реалности науката политическа икономия става все по-необходима за разбирането и обяснението на практическите икономически проблеми и преодоляването на икономическите кризи. Тя все повече се налага като теория, методология на анализ и инструмент на стопанската политика. Политическата икономия днес се характеризира със системен и интердисциплинарен подход, който се основава както на икономическата теория, така и на философията на икономия ката, социологията, политологията, психологията, нормативните науки за поведението –
етика и право.
Именно новото съдържание на политическата икономия и новите реалности бяха дискутирани на конференцията. Тя беше организирана около три основни тематични кръга: 1) Политическа икономия и икономическа теория: обновление или криза; 2) Политическата икономия в променящите се глобални икономически отношения и световната икономическа криза; 3) Обучението по политическа икономия: минало, настояще и бъдеще. Трите направления бяха представени с основни доклади на първото (пленарно) заседание на конференцията от водещите преподаватели на катедрата проф. д-р Светла Тошкова (ръководител на катедрата), чл.-кор. д.ф.н. проф. Васил Проданов,
проф. д.ик.н. Пано Лулански.
Конференцията успешно постигна предварително поставените цели. Тя заяви в
академичното пространство на страната политическата икономия като нова учебна
дисциплина и университетска специалност на бакалавърско и магистърско равнище на
обучението, както и катедрата „Политическа икономия“ като научна общност от специалисти с интердисциплинарна насоченост. Беше представено новото разбиране за политическата икономия в постмодерното развитие на икономическата теория и глобалната икономическа практика на новия век. Колегията се обедини около тезата за необходимостта от по-широко разбиране на икономическата теория и нейната интерпретация в социален, институционален, ценностно-културен и политико-практически контекст на развитие на науката и обществения живот. Конференцията е едно добро начало на необходимия диалог, опознаване и бъдещи съвместни проекти на научната колегия от УНСС и другите академични центрове в страната, които се интересуват от актуалните политико-икономически анализи и съвременното академично обучение. Конференцията допринася за утвърждаването на лидерската роля на УНСС в областта на икономическите изследвания и за превръщането му в обединяващ център на всички специалисти с научен интерес по темата за политикономическите интердисциплинарни анализи.

__
* Валентина Драмалиева е доктор по философия, доцент в катедра “Политическа икономия”, секция “Философия” на УНСС, e-mail: valentinadramalieva@gmail.com

Конференции и семинари

УНСС — Tue, 01 Apr 2014 07:47:19 GMT

Няма информация

Съвременните стопански предизвикателства имат своята социална профилактика - генериране, обновяване, изучаване и прилагане на политико-икономическото знание Проф. д.ик.н. Пано Лулански

УНСС — Wed, 26 Mar 2014 14:19:54 GMT

Съвременните стопански предизвикателства имат своята социална профилактика - генериране, обновяване, изучаване и прилагане на политико-икономическото знание

Проф. д.ик.н. Пано Лулански

Политико-икономическото знание е древно като обществото. То никога не е било така потребно, както в съвременните динамични условия на функциониране на стопанския, в т. ч. и на социалния живот. Не разберем ли това, не разбираме деня и светлината в него на своята бъдещност, а оставаме все още в здрача на предрешените неуспехи.

Политическата икономия – действен плурализъм на съвременната политическа, икономическа и социална жизненост

Безумие е да се твърди, че тези нови решения на сложното многообразие от явления, бурно възникнали в края на миналия и началото на настоящия век, съществуват автархично, нямат връзка по-между си. Точно обратното - те са различни аспекти на съвременните органически свързани политико-икономически и социални реалности, на гиганското развитие на научното познание и неговото технологично прилагане, на насищане на политическото пространство с нови идеи, на търсенето от човечеството на нови пътища за преодоляване на възникващите (някой от които циклични) проблеми на новото столетие: бедност, замърсяване на околната среда, дефицит на ресурси, природни аномалии и др. Човечеството е изправено пред много тревоги, стресът е тотален, възможните пътища за разрешаване на противоречията се сблъскват с егоизтичните интереси на партии, правителства, държави, бизнес и пр. Съвременниците ни се оказват в „прегръдката” на редица загадки, чието решаване не подлежи на отлагане: изчерпване на ресурсите и бързо увеличаване на населението на планетата; нарастване на социалното напрежение; едновременното задълбочаване и разширяване на времетраенето на кризите; ясното противоборство между настояще и бъдеще; фанатизиране на определени социални групи, чиито действия стигат дори до създаване на масови безредици, периодични посегателства върху човешкия живот; изостряне на напрежението в слабо развитите страни и тяхното тотално преориентиране по пътя на демокрацията и още много други.

Никога до сега симбиозата ”икономическо – политическо - социално” не е била надежден фундаментален ключ за възможен изход от трудна ситуация. В исторически аспект политическото като изкуство да се управлява, да се организират държавните работи - общи проблеми на човешката общност на основа на разума, знанието и мъдростта (Платон), като висше благо за човека и държавата, като едновременно разделение и взаимодействие между икономика и политика (Аристотел) са еднакво присъщи за икономиката, политиката и социалната сфера. Разпределят се икономически, политически и социални ресурси, в т. ч. и дивиденти, политически и икономически права, формират се социални мрежи, детронират се остарели възможности, все повече се овладява „Азът” и всичко това с лице към процъфтяване на икономиката и политиката, ориентирано към всеобщо благополучие, към служба на човека. И като последствие - всекидневно преминаване от политическа към икономическа и социална интерпретация на ситуации и обратното. Подобен методологически еклектизъм е реалност: в живота еднозначно дефинирани необходимости липсват - монистичната интепретация се сменя с плуралистичната. Между политическата, икономическата и социалната система съществува паралелизъм, налице е симетрия между изграждащите ги елементи, което е алма гамата на управлението жизнените дейности. Ответната реакция не закъсня: породиха се много нови научни направления с „икономически” нюанс: икономическа социология, икономическа политика, икономическа праксеология, икономическа философия, икономическа политология, икономическа психология и пр. Вярно е и обратното – диверсифицират се области на интердисциплинарното знание - политическа икономия, социална икономия, политическа социология, философия на икономиката и др. Процесът на гиганско преориентиране, социално проникване, „изсмукване”, „впръскване” и пр. тече и сега. Оставим ли тези неща извън анализа, преподаването, практическото използване на генерираното знание, ще „бягаме на място”. Шансът на съвременната икономическа наука е в плурализма, чиято носеща традиционна конструкция е политическата икономия.

Тя е извикана за нов живот не от умиление към миналото, а от грижа за бъдещето. Нова е трансформационната парадигма на днешното поведение –изкуството да се управлява (а значи да се формира и прилага политика), да се очертава в подробности пътят от бъдещето към настоящето, да се ориентира нашето икономическо мислене стратегически, т.е. към обменните процеси на утрешния ден. Всичко това поставя императивно формулирането на нови решения, които да обслужват именно утрешния ден - за днес сме вече закъснели. Неокласиката не успя да даде отговор на извънредно важни въпроси на нашето съвремие, „украсата” на икономическата теория с математически функции и присъщите им количествени зависимости не реши кардиналните въпроси на практиката на икономическото развитие и икономическото образование. Не че няма място за квантифициране на икономическите феномени, но само по себе си това е само средство, понякога свързано с повърхностни решения, израз на ясна явленческата немощ да се генерира бъдещност. И ако в условията на тоталитарния режим въпросът за взаимодействието между политиката и икономиката имаше генералното решение в еднозначното възприемане на политическата стратегия от една партия (под формата на примат на политиката над икономиката), която беше несменяема от власт, то в условията на полиархия поддържането на равновесие в системата „политика - социална сфера - икономика” е радикален въпрос на оцеляване. Икономическият растеж е подвластен на избрания тип политическа и социална стратегия, а последните - на въвличането в нейното формиране и реализиране на бизнеса. Политическият, социалният и икономическият бизнес цикли се покриват в основното. Отношението на обществото към иерархиите на властта чрез политическия пазар определя изборът на сполучлив макроикономически модел. Обратно - всекидневното участие на политиката в разпределението и икономичното използване на ресурсите обуславя икономическия растеж. Правото на оставане на управляващата политическа партия на власт се определя от постигнатото в икономическия растеж, а последният е сигурна гаранция за благополучие.

Съвременната политическа икономия – калейдоскоп от въпросителни

Възроденият интерес в света към политическата икономия в края на ХХ и началото на ХХI век с право се определя като съвременен ренесанс на политико-икономическото знание, в частност и на обучението по политическа икономия.

Сложността на възникващите въпроси и желанието за търсене на насоки за тяхното решаване без съмнение ще провокира нашата научна общественост към бъдещи размисли, чиито фокуси могат да бъдат разнообразни.

1. Политическата икономия в условията на съвременната икономическа цивилизация е с нова контекстуалност: светът като комплекс – съчетаване между националното и интернационалното; социален култ към новото; интердисциплинарен анализ на настъпващите промени; доминиране на основните ценности на икономическата идеология – индивидуализъм, частна инициатива, консервативност в управлението на държавните финанси; намаляване на националната икономическа автономност от международните институти; активизиране на националната конкуренция и на промени в световния пазар; тоталност на икономическото мислене намерило пристан в икономическия империализъм и др. Дървото на съвременната политическа икономия „обраства” с нова икономическа история, институционална икономика, теория за макроикономическата политика, теория за рационалното действие, конституционна икономика и др. В по разгърнат вид се диференцират редица политико-икономически направления по целия спектър на жизнените дейности: политическа икономия на енергийните ресурси, политическа икономия на престъпността, политическа икономия на културата, политическа икономия на трите власти, политическа икономия на комуникациите и др.

2. Изкристализираха и елементи от оценката на недостатъците на провалената социалистическа идея в страните от Централна и Югоизточна Европа: монополът върху властта като монопол върху марксизма, проявяващ се в тоталната липса на плуралистично общество; недостатъчно зачитане на пазара - действие на неутрално-стоков механизъм за управление; отчуждваване от собствеността и понижаваща се мотивация довели до затихване на техническия прогрес; налагането на съветския стопански модел като едновременно базисен и безусловен; господство на еднообразието, което блокира предприемачеството и др. Това доведе до масово неглижиране на развитието на авангардно политико-икономическо знание в тези страни като теория и практическо значение, което налага неговото съвременно преоткриване.

3. С базисен характер е интерпретацията на предмета на политическата икономия (и изобщо може ли да става въпрос за предмет на определена обществена наука в условията на интердисциплинарните и взаимоотношения?). Само изброяването на някой решения (без тяхното персонифициране) по този въпрос показва неговата сложност и поражда естествена неувереност във възможността за постигане на единство: начин на създаване на богатството и свързаните с това икономически отношения (по повод на възпроизводството на блага) и инструменти (закони и категории); доминанта на икономическото поведение на отделните субекти, а не и на обществото като цяло; икономическата политика; наука за избора на ресурси и на икономическо поведение в условията на възпроизводство на блага с цел удовлетворяване на потребностите на обществото при наличните ограничени възможности; законите, които управляват възпроизводството на благата в обществото; съвместяване между цели и средства при отчитане на цената на подбора; макро, мезо, микро и наноикономическите отношения; компас на целите на държавното управление; поведението на стопанските субекти на основа на икономическите и политическите ценности; триединството: стопанско устройство, закони на стопанското развитие и политиката за функциониране на стопанството в и чрез държавата и др.

С предмета на политическата икономия неизбежно е свързан и въпросът за характеристичното уравнение на икономическата система, като синтезатор на функциониращите икономически отношения: собственост; отношения (на основа координатна система „потребности - интереси - мотиви - поведение” и „предпроизводство - производство - разпределение - размяна - потребление”) между хората и регулиращи ги обективни обстоятелства, организирани в регулативна рамка (стратегия) и икономически категории и понятия (маршрут за достигане на целите); целеполагане, целеосъществяване и контролиране, в т. ч. формиране, прилагане и оценка на политики; системен подход към икономическата действителност в национален и глобален аспект; управление на оскъдните ресурси, като критерии за икономическо поведение; стопанска аксиология и др. Всичко това дефинира политическата икономия като наука за качествената вътрешна и външна предопределеност на функционирането и развитието на икономическите отношения.

4. В ход е тенденция към тотално икономизиране на жизнените дейности при което: парите са суровият и властният ръководител; планетизацията на икономиката е неизбежна; метапознавателният подход (познаване на икономиката с привлечени знания по философия, стопанска история, история на икономическите теории, религия, аксиология, психология и други науки) прави политическата икономия мирогледна, обяснителна и социална наука; обособяването (с точно разделяне) в икономическата теория на същностно - явленческа тенденция (около която графитира политическата икономия) и явленско-същностна страна (замяна на политическата икономия с теория за пазарното стопанство - икономиксът) поставя с цялата си сериозност въпроса за коректността на подобно диференциране в контекста на възможността за дефиниране на науката като естествен брак между същност и явление. Нека се замислим и върху обстоятелството за възможните два вида трансформации в икономическата система: явленческа - производствените фактори се трансформират в резултати и същностна - стойността се трансформира в полезност. И все в същата насока - между политическата икономия и икономиксът съществува неизбежна конюкция от общо теоретично поле. Сега нито политическата икономия, нито икономиксът обясняват в достатъчна степен поотделно богатството на съвременното икономическо развитие и разширяващо се знание за стопанството - новото в предмета, наличните трансформации, социалните и икономически последствия, новата география на стопанството и др. Нито родството на икономическото знание с математиката и практицизма превръщат икономиксът в точна наука, нито синтезът между специализирано икономическо знание и други науки (политическата икономия) ни убеждават в целесъобразността на избрания път за решаване на сложните стопански задачи на нашето съвремие. А може би бъдещето е в сливане между политическата икономия и икономиксът в теоретична икономия...

Към тези положения могат да се добавят още развитие на политическата икономия като наука за отношенията на възпроизводството на богатството във всички негови форми, оценката на политическата целесъобразност от икономическо знание, приемственост на общите моменти с класическото наследство, съобразяване с ценностните измерения на стопанското развитие, дистанциране от присъствието в нея на догми и постулати от близкото минало и др.

5. В качествен план образованието по политическа икономия се базира на: нуждата от подобни кадри, чиито дефицит се отразява негативно върху надеждното управление на стопанския растеж; очакванията за новото, което искаме да стане ежедневие - изпреварващо знание за утрешния ден, интердисциплинарност на това знание, добрите практики неизбежно да се свързват с отчитане на националните условия, преодоляване на негативната представа и нагласа за излишество на политическата икономия; естественото признаване на политиката като вътрешно съдържание на политическата икономия, а не външно зададен фактор (политикономическото съдържание е синтез между икономически, политико-институционален и социален анализ на жизнените дейности); извисяване на политическата икономия като съчетание на функциите на обща теория и на методология на икономическата наука и др.

6. В конкретен план с актуално значение са редица диференцирани акценти на политико-икономическата теория, като например:

- Парадигмалност на икономическото знание: има ли нова парадигма в съвременната теоретическа икономия?

- Гравитационно ядро на икономическата наука: доктрина, референтна икономика, основи на икономическата теория.

- Политическата икономия от недалечното минало: доктринални пристрастия и предубеждения.

- Политическата икономия като настояще и бъдеще на икономическата теория и социалната практика: срамежлива гостенка или нахална снаха?

- Ренесанс на политико-икономическия подход или политико-икономическият подход е все още на кръстопът?

- Преходът у нас: зигзаги на идеологически хаос и политико-икономически провали?

- Политическата икономия в икономиката на знанието: теоретични просветления и практически превъплащения.

- Политическата икономия като мирогледно-методологична основа на икономическото мислене и действие.

- Симбиозата между обективност и политическа целесъобразност на икономическото знание - инструмент за вулгаризиране на политико-икономическия подход.

- Съвременната политическа икономия: социални типажи, политически измерения и теоретични проекции.

- Ще примирим ли икономикса с политическата икономия: партньорство или конкуренция? А може би синтез?

- Каква е съвременната методология на отрасловите икономически науки и доколко се вписва в нея политическата икономия?

- Пъзелът ”Обучение по политическа икономия”. Политико-икономическият подход в учебното съдържание на висшето икономическо образование: мит и реалност? География на разработването и преподаването по политическата икономия по света: българската нагласа.... Политическата икономия - незаменима и неоценима част от фундаменталната подготовка на висши управленски и икономически кадри. Неограничената сфера на прилагане на икономическото мислене.

- Политическа икономия на материалното производство или на жизнените дейности?

- Икономическият империализъм: видимост и трансцеденталност.

- Политиката за стопанско развитие като трансформационен механизъм от теория към практика, синтез между икономически и социални науки, изкуство да се управлява стопанството в държавата и от държавата.

- Същностна и феноменална „стойност” на политиката.

- Оценяването на политика и нейната промяна чрез социалния контрол.

- Практицизмът и математиката в научното икономическо знание. Качествен и количествен анализ.

- Съвременната интеграция в икономическото знание: методологически плурализъм или генеричен реализъм.

- Съвременното икономическо познание: ориентация към същността, към явлението или загуба на двете?

- Ценностните елементи в политиката за развитие на съвременното стопанство: съзряла необходимост или пренебрегвана действителност? Единната система на ”икономически и политически ценности”.

- Замества ли теорията на пазарното стопанство политическата икономия?

- Идеологията в основите на теорията и методологията на икономическата система. Политически пазари и икономическа политика.

- Политико-икономическа доктрина и политико-икономическо доктринерство.

- Алтернативна политическа икономия.

- Политико-икономическият стил на мислене: глобален интерфейс.

- Социалната ангажираност: приоритет на обществената полза пред икономическата изгода.

-Теоретична, методологическа и феноменално-функционална основа на икономическото образование може да бъде само политическата икономия и икономиксът в единство.

- Политическата икономия - инструмент за разкриване, характеризиране, обясняване и овладяване на икономическото движение и др.

Няма съмнение в неопределеността (и преди всичко липсата на консенсус) и разнообразието на съвременното политико-икономическо знание. Стремежът на изследователите за търсене на истината за икономическото благоденствие (като същност, съдържание, фактори, резултати и др.) от различни аспекти е оправдан. Икономическите провали в съвременните демокрации доказаха необходимостта за провеждане на научно обусловена политика. „Онаучаването„ на тази политика има за свой източник политико-икономическото знание и образование. Друг път няма...

Специалност „Политическа икономия” - верният отговор на предизвикателствата

Специалност „Политическа икономия” в УНСС е факт. Реалност е и проектът на преподаваното съдържание. Неговият избор е балансиран: нито превес на политологическата страна, нито подценяване на икономическите и социалните детерминанти на жизнените дейности. В друг аспект – чрез новата специалност на УНСС ще се развива интензивно и методологията на икономическото изследване. Още - ще се наложи като необходимост съчетаване между икономическо, политическо и социално битие. Още - ще се заложат основите на възпроизводството на икономическа проницателност, която е явен дефицит на политическата и икономическа власт.

Подготовката по специалност „Политическа икономия” има за цел да осигури на студентите базисни щирокопрофилни знания и умения за формирането, функционирането и развитието на политико-икономическите системи чрез едновременното усвояване и прилагане на икономическо, политологическо, историческо и социално познание.

Главните акценти в учебното съдържание са: общоуниверситетска подготовка; предмет на политическата икономия и неговите връзки с икономиката, политиката и правото; обществено устройство, икономическа теория, регулативна политика (вътрешни и международни регулации); устойчиво развитие, политическа етика, икономически кризи и икономически растеж и др.

Най-общите професионално значими качества на завършилия специалист са: познаване, разбиране (същностно и съдържателно), анализиране и преобразуване на жизнените дейности чрез инструментите на икономическата, политическата и социалната теория и практика с цел едновременното развитие на човека, обществото, икономиката и природата; генериране на предписания за управление на политико-икономически системи чрез разработването на комплекс от правила за достигане на тяхните цели; описание, обяснение и овладяване на: а) цели, задачи, методи и средства за политико-икономически въздействия върху икономическия и социалния живот, б) системоформиращи (икономизирането, социализирането и организирането), системокоординиращи (нормативиране, структуриране, сътрудничество, конкуренция, адаптация, интеграция, контрол и др.) функции, в) поведението на социалните типажи (хомоикономикус, хомосоциологикус и хомосоциоикономикус) и др.

В този контекст студентът по Политическа икономия ще акумулира комплекс от професионални компетенции, главните между които са: а) знания: равнище на мислене (самостоятелно и репродуктивно мислене и анализиране на политико-икономически феномени; способност да синтезира политико-икономически знания за предмети, явления и процеси; култура на изказа и др.); обем на знанията ( мирогледни – познаване на: философия на икономиката, основни класически и съвременни изследвания в политико-икономическата област и главното в актуалната политика на развитие на жизнените дейности; способност да се прилагат натрупаните при обучението знания и да се формират надеждни оценки и препоръки за промяна и др.); специални знания – познания за: особеностите на икономическата, социалната и политическата сфера, основни въпроси на функционирането на политико-икономически системи, в т. ч. на процесите на формиране, прилагане и промени на икономическата политика на глобално, макро и микроравнище, стопанския институционалент ред, организационен синтез и др.); знания, формиращи общата култура (икономически, политически, социологически, исторически, нравствено-морални и други). б) Умения и навици за: самостоятелна работа (критично четене, първоначални навици за научноизследователска работа, решаване на практически задачи и др.); работа с информация; изразяване на личностно отношение и излагане на знанията; творческо мислене (способност да се подхожда критично към дадена теза, да се издигат контратези, да се полемизира, да се обобщава и се правят изводи и др.); работа в колектив и себеразбиране; прилагане на знанията на практика; навици за управленска и организаторска работа, в т. ч. и за целево управление на основа определена политика и др.

Завършилите специалността ще се реализират като експерти, политико-икономически съветници и мениджъри в държавни институции, стопански организации, структури на гражданското общество, преподаватели в образователни институции, изследователи, ръководители на креативни организации и др.

Стартът е успешен. Остава да удържим до финала. Независимо от възможните пропуски, независимо от прокрадваното недоверие в колегията, независимо от сложността на преподаваните дисциплини, независимо от очакваните трудности, вярваме, че сме на прав път.

Защото и историческата практика доказва правилността на извървяните друми с политико-икономическото знание, като неизбежен фундамент. Нека уважим това.....

Интервю на член кор. проф. д.ф.н. Васил Проданов за в. “ИКОНОМИСТ”

УНСС — Wed, 26 Mar 2014 14:17:09 GMT

„ПОЛИТИКОНОМИЯТА Е НОВАТА МОДА В СВЕТОВНИТЕ УНИВЕРСИТЕТИ”

Интервю на член кор. проф. д.ф.н. Васил Проданов за в. “ИКОНОМИСТ”

1. Говори се за триумфално завръщане на политикономията днес? Дали е така?

Да, така е. Известно е, че промените у нас през 1989 г. съвпаднаха с появата на понятието за Вашингтонски консенсус, свързано с политики, характеризирани по-късно от Джордж Сорос като “пазарен фундаментализъм” и недоверие към ролята на държавата и политиката за функционирането на икономиката. Това стимулира отказа у нас на изучаването на политическа икономия, независимо че тя продължаваше да се изучава например във Франция и Италия например, а десетилетие по-късно и в САЩ и Великобритания се засилиха нагласите за необходимост нова потребност от политическата икономия.

През последните години рязко се увеличават книгите и списанията, в чието заглавие стои понятието политическа икономия. В Русия, където както у нас имаше тенденция на отказ, от 2011 г. започна да излиза списание “Въпроси на политическата икономия”, издание на Международната асоциация по политическа икономия на страните от ОНД.

За този процес съществена е ролята на кризата от 2008 г. насам, това че икономистите, свързани с доминиращите икономически теории не можаха да предвидят това, което стана, нито изходите от него и осъзнаването, че икономическия живот не може да бъде обяснен само чрез икономиката и “homo economicus”, който рационално преследва печалбата. Говори се за фундаментални проблеми, стоящи в основата на общата теория на равновесието и нереалистичните предпоставки, на които са основани повечето финансови модели. Изострят се критиките към така нар. “рационален” индивид.

През 1971 г. в своя знаменит доклад пред Американската икономическа асоциация, превърнал се след това в статия в “American Economic Review”, Джоан Робънсън говори за “втората криза на икономическата теория”. Първата е през 30-те години и води до кейнсианството. След това под редакцията на Даниел Бел и Ирвинг Кристъл излезе в 1981 г. дебел том, посветен на тази втора криза, свързана с кризата на кейнсианската регулация на икономиката в рамките на националната държава. Днес обаче все по-гръмогласно звучи от много посоки темата за трета и много по-дълбока криза на икономическата теория и възраждането на политическата икономия идва като резултат от тази криза.

Много автори смятат, че кризата днес е предпоставка за нов исторически водораздел в развитието на икономическата теория и появата на съвсем нови парадигми. За това се водят не просто икономически дебати, а остри ценностни и политически битки, защото както посочва Пол Кругман, зад доминиращите икономически теории през последните десетилетия стоят изключително мощни икономически интереси. В този контекст се търси какво обуславя тези интереси и как те от своя страна са фактор за деградация на политиката и многопартийната представителна демокрация. Обръщането отново към политикономията става в контекста на осъзнаване, че маркетизацията и комодификацията на политиката и демокрацията подкопават самата икономика.

Във водената дискусия обаче все повече се налага идеята, че в основанията на политическата икономия трябва да се види не просто изолирания рационален индивид, а взаимодействащите се индивиди с техните предпочитания и цялата съвкупност от фактори, които обуславят взаимодействието им и предпочитанията им. Крайностите на абсолютизираното на съвършената икономическа конкуренция и отделянето на икономиката от политиката се сблъскват с реалностите на кризисните процеси в националните и световна икономика в резултат на пренебрегването на политическата регулация на икономическите процеси и това намери особено силен израз както в азиатската икономическа криза през 1997 г., така и в световната икономическа криза след 2008 г. При това се оказа, че икономики с по-висока държавна регулация, каквито са тези на страните от БРИКС се справят много по-добре със световната икономическа криза. Затова ако преди едно-две десетилетия вдигат шум книги от типа на “Краят на държавата”, сега се появяват заглавия с противоположни интерпретации като “Възходът на държавата”. А в солидното си монографично изследване “Реконструиране на политическата икономия” Уйлям Таб ще заяви, че “след неолиберализмът като политическа практика и неокласическия икономикс като теоретическата позиция силата на политикономическият подход ще стане по-очевидна като професия. Причината е, че социалното натрупване и регулаторния режим, който доминираше в поствоенния период ерозира...Неговите негативни следствия имат висока цена; в определен смисъл се отиде твърде далеч и има потребност да се изгради нов стабилен регулаторен модел.”

Всичко това е свързано също така с обръщането на модерната тенденция на нарастваща диференциация и автономизация на различните сфери на обществен живот, включително и на икономиката, довел преди повече от два века до обособяване на икономическото познание като самостоятелна обществена наука. Сега имаме обратната тенденция на възход на интердисциплинарните изследвания от всякакъв вид – от приложения на всякакви формални модели, през психология на икономиката, до политикономия на природната среда. Колкото по-голяма е икономическата динамика, толкова повече върху нея влияят неикономически фактори и те следва да се вземат предвид, за да можем да управляваме икономическите процеси. Тези страни на икономическите отношения се разглеждат от икономическата теория, но са второстепенни при доминиращия макро и микроикономикс. Политикономията се възражда в контекста на визията, че на мястото на концепциите, минимизиращи ролята на държавата в икономиката и на тези, които са свързани с нейното одържавяване, следва да дойде методология, която да анализира тяхното взаимодействие и взаимодопълване, в която има и повече държава, и повече пазар. За анализирането на тези процеси е необходима политикономията. В този смисъл икономиксът се опира на политическата икономия като своя основа.

2. С какво днешната политикономия се различава от някогашната?

В резултат на различните етапи на развитие на икономиката през последните няколко века се променя качествено и количествено обектът на изследване на икономическите науки, които също се увеличават по своя брой и вътре в икономическото познание се появяват нови дисциплини, нови диференциации и интеграции на знанието. Усложняват се координацията и механизмите на взаимодействие на различните сфери на икономиката.

Известно е, че политиците при съвременните представителни демокрации получават властта чрез периодични избори. Поведението им е свързано с политически отношения, които от своя страна формират така нар. политически пазар, който непрекъснато взаимодейства с икономиката, бивайки един от важните неикономически фактори, но взаимодействайки и с всички останали неикономически фактори, които също влияят върху икономическите процеси. В политическия процес и като резултат на множество неикономически фактори в действие влизат най-различни ресурси, най-различни типове капитал, включително и парични ресурси. И това не може да не се изследва и то дори от традиционния икономикс, който става предпоставка за появата на една от важните парадигми на политикономия – така нар. нова политическа икономия. Принципът за рационалното използване на ограничените ресурси се пренася в политическите отношения и се появява така нар. политически икономикс или новата политическа икономия. Така самата политика става предмет на икономическо изследване.

Това е, разбира се, едно от новите направления на политическа икономия, което се поражда вътре в рамките на либералния икономикс с изходната предпоставка за рационалния индивид. Наред с него се появяват множество нови и взаимодействащи си парадигми, свързани с традициите на кейнсианското и неокейнсианско мислене, с институционализма, а също и различни версии на така нар. радикална политическа икономия. Голяма част от тях се опитват да формулират нови цели, на които следва да бъде подчинена политическата система – благополучие, щастие, устойчиво развитие – и на тази основа разгръщат своя концептуален апарат. Възраждащата се политическа икономия е не само полипарадигмална, т.е. опира се на множество различни теоретически модели, но и полидисциплинарна. Вътре в нея се разгръщат множество различни дисциплинарни направления – от глобална политикономия до политикономия на медиите, здравеопазването, образованието, науката и пр.

3. Как бихте убедили студентите да запишат специалност политическа икономия?

Изучаването днес на политикономия е стремеж да бъдеш в крак с времето. Ако искат да бъдат модерни, да бъдат тон с големите тенденции в развитието на икономическото познание, те следва да изучават политическа икономия.

Бих дал като пример на студентите обосновката на подготовката на специалисти по политикономия в докторската програма на Харвардския университет. В нея се подчертава, че тази специалност дава възможност да се обучават високоспециализирани системни аналитици, способни да работят в правителството, междунаровните организации или на висши постове в транснационалните корпорации.

В една обявява за изучаване на политикономия в известното британско списание «Икономист» се казва, че в тази програма се придобива квалификация аналитик на «развитите индустриални демокрации, бившите социалистически страни, развиващия се свят, дейността на държавите и пазарите». В нея се предлага своеборазен синтез на икономика и политика и се готвят специалисти, способни да влияят, прогнозират и вземат решения във висшите държавни органи и в щтабовете на големите корпорацции на основата на ясна представа за вътрешните закономерности и външни фактори за функциониране и развитие на националните икономики в глобалния свят. Политическата икономия дава възможност за комплексно разбиране на съвременните икономически и социални явления, за широка и гъвкавост, позволяващи по-късно надграждане на знания в различни посоки, а не тясна специализация във време, когато всичко се изменя. Формира способност да се видят икономическите процеси в реалните им взаимодействия с различни неикономически фактори.

Тук бих добавил още нещо важно. Израз на кризата на икономическата теория е възходът на философията на икономиката в развитите западни страни през последните две десетилетия. Тя се опитва да осмисли методологическите основания, предпоставките на различните икономически теории, оправдаността и неоправдаността на тези предпоставки. На всеки пореден световен конгрес по икономика се увеличават звената, занимаващи се с проблеми на философия на икономиката, защото се смята, че така може да се получат инструменти за разбиране и обяснение на цялото икономическо знание, способност за обобщението му, да се изградят евристични качества. У нас обаче досега философия на икономиката не се преподаваше в българските университети. Сега за първи път в УНСС в рамките на специалност политическа икономия ще се слуша тази изключително важна и бързо развиваща се днес дисциплина.

Начало

УНСС — Tue, 26 Nov 2013 09:42:45 GMT

История

УНСС — Wed, 15 Feb 2012 08:20:04 GMT

С решение на Академичния съвет на УНСС № 19/29.09.2010 г. е създадена катедра "Политическа икономия". Тя включва в състава си следните секции:

- Социално-икономически теории;

- Стопанска история;

- Философия

Преподаватели

УНСС — Wed, 15 Feb 2012 08:13:39 GMT

Специалности

УНСС — Wed, 15 Feb 2012 08:07:47 GMT

Специалност "Политическа икономия"

Проекти

УНСС — Mon, 30 Jan 2012 09:36:02 GMT

Няма информация

Публикации

УНСС — Mon, 30 Jan 2012 09:35:57 GMT

Няма информация

Партньори

УНСС — Mon, 30 Jan 2012 09:35:48 GMT

Няма информация