„Спортът винаги е бил на първо място”, споделя Василена Иванова, която в момента следва докторантура в УНСС. Художествена гимнастика тренира активно от 5- до 20-годишна, което обхваща голяма част от живота й и вероятно затова за нея спортът винаги е бил приоритет, но като всеки гимназист в 11-12 клас започва да се замисля какво е нейното призвание и какво би й било интересно да учи. Изключила е спортната академия като вариант – споделя, че не е нейното място. От безброй възможности тя се спира на журналистиката, тъй като българската литература я привлича и й е интересна, а и самата Василена се самоопределя като комуникативна личност. Започвайки да ходи на уроци по българки език и литература, материята става все по-любопитна за нея. Без да й е мечта, професията я избира и тя се впуска в нея стремглаво, както във всичко.