Катедра "Медии и обществени комуникации" Новини RSS Feed

Кандидатствайте в #unwemedia с участие в националното състезание по медии и журналистика

УНСС — Sun, 01 Mar 2026 22:00:00 GMT

На 2 март 2026 г. започва националното състезание за творчески разработки по медии и журналистика, организирано ежегодно от катедра „Медии и обществени комуникации“ – УНСС. Темата традиционно е „Историята, която заслужава да бъде разказана“, а на авторите на отличените разработки ще бъде призната отлична оценка за кандидатстване в бакалавърските специалности „Медии и журналистика“ и „Медия икономика“ в направление „Обществени комуникации и информационни науки“.

Темата предполага разработки в различни формати – текст, фоторазказ и видео, даващи свобода и възможност за оригинални идеи на кандидатите. Срокът за изпращане на готовите материали на имейл media@unwe.bg е 15 април 2026 г. На него кандидатите могат да пишат, ако имат въпроси и нужда от съдействие.

На първенците от организираното по решение на АС национално състезание за творчески разработки по медии и журналистика, завършващи средното си образование през учебната 2025/2026 г., се признава оценка отличен (6.00) за резултат от конкурсен изпит в УНСС за направление „Обществени комуникации и информационни науки“.

Ако кандидатите пожелаят да се обучават в специалности от други професионални направления, могат да участват в класирането по реда, установен в Правилника за приемане на студенти в ОКС „бакалавър“ и „магистър“ след средно образование през учебната 2026/2027 г.

Първенците представят сертификат с резултата от състезанието при записването за класиране.

Кръгла маса „Изкуствен интелект и етични стандарти в медиите“ събра водещи медии, експерти и академичната общност в Университета

УНСС — Fri, 13 Feb 2026 13:51:04 GMT

Катедрата на ЮНЕСКО „Медии и обществени комуникации“ в УНСС, в партньорство с Българското национално радио, организира кръгла маса на тема „Изкуствен интелект и етични стандарти в медиите“. Събитието събра представители на обществените и частните медии, академичната общност, медийни професионалисти, регулаторни и браншови организации, както и експерти, ангажирани с темата за влиянието на изкуствения интелект върху медийната среда. Сред присъстващите бяха и членовете на Съвета за електронни медии (СЕМ), както и представители на национални и европейски институции.

В откриващата част на форума участваха ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров, доц. д-р Мария Николова, ръководител на катедра „Медии и обществени комуникации“, генералният директор на Българското национално радио Милен Митев, генералният директор на Българската национална телевизия Емил Кошлуков, генералният директор на Българската телеграфна агенция Кирил Вълчев и Станимир Въгленов, директор онлайн издания на медийна група „България“.

Станимир Въгленов, Емил Кошлуков, проф. Димитър Димитров, Милен Митев, доц. Мария Николова, Кирил Вълчев (от ляво надясно)

„Темата за изкуствения интелект и медиите е изключително важна и ще продължава да бъде във фокуса на обществения дебат. УНСС е естествена академична платформа за задълбочени разговори между университети, медии и институции по въпроси с дългосрочно значение за обществото. Катедра „Медии и обществени комуникации“ е одобрена от ЮНЕСКО като катедра по медийна и информационна грамотност и културни политики за устойчиво развитие, което подчертава академичната ? значимост и ангажираност“, каза проф. Димитър Димитров и подчерта: „Университетът има реален потенциал и принос в развитието и отговорното използване на изкуствения интелект – както чрез обучението в редица бакалавърски и магистърски програми, така и чрез научни изследвания, Центъра за големи данни и създаването на Институт по изкуствен интелект. Този мощен инструмент трябва да бъде използван разумно, в полза на икономиката, образованието и обществения интерес, а академичната общност има ключова роля да формира етични и професионални стандарти за неговото прилагане“.

„По темата за изкуствения интелект и медиите е необходим рационален и балансиран подход. Изкуственият интелект демократизира достъпа до технологии и дава възможност и на по-малки редакции да създават конкурентно съдържание, но същевременно поставя сериозни етични и професионални въпроси“, каза доц. Мария Николова и допълни: „Възникват нови предизвикателства, свързани с автоматично генерирани материали и дезинформационни платформи. Данните показват, че 81% от журналистите вече използват AI, но само 13% имат вътрешни правила за работа с него. Тези цифри подчертават необходимостта от дискусии като тази, които предоставят трибуна за обмен на идеи и разработване на практически решения“.

„Много се радвам да видя тази зала пълна, защото темата е важна и интересна за бъдещето на медиите. Изкуственият интелект навлиза във все повече сфери и медийната общност трябва да разбира и да използва тези технологии отговорно. Обществените медии носят особена отговорност – да показват на аудиторията, че AI се използва в неин интерес, а не за сметка на доверието. Етиката и прозрачността имат централно значение, а инвестициите в медийна и AI грамотност както вътре в организациите, така и сред обществото са решаващи. Изкуственият интелект не е враг на хората, но ще промени начина, по който функционират медиите, и ние трябва да сме активна част от тази промяна“, каза Милен Митев.

„Изкуственият интелект вече създава нови модели на съдържание, персонализиране и разпространение на информация, които могат да доведат до пристрастяване или дезинформация. За обществените медии тази трансформация е неизбежна и трябва да бъде проведена своевременно, с водещ принцип общественият интерес. Особено важно е как се обучават алгоритмите и какви ценности им се предават – от това зависи качеството, достоверността и етичността на съдържанието. Нашата задача е да гарантираме, че AI работи за хората, а не обратното, и че журналистическата мисия остава водеща“, коментира Емил Кошлуков.

„Изкуственият интелект не може да замести журналиста и репортера на терен, нито да поеме редакторската отговорност. Традиционните медии остават ключови за достоверността на информацията. В БТА въвеждаме писмени правила за използването на AI, включително обучение на младши и по-опитни журналисти, като човекът остава в началото и в края на процеса. Създаваме „БТА Институт“, като идеята е в него да бъдат поканени 15 организации в България, които работят в областта на AI. И голямата цел е тази структура да подпомогне не само БТА, а и да направи свободно достъпни продукти за всички български медии“, посочи в словото си Кирил Вълчев.

„Най-ценният ресурс в медиите остава човешкият фактор, независимо от развитието на технологиите. Изкуственият интелект предоставя нови възможности и инструменти за ефективна работа, но доверието на аудиторията се изгражда чрез професионализъм, етика и устойчиви инвестиции в хората и техните умения. Нашият опит показва, че успешната дигитална трансформация се постига чрез съчетаване на човешкия интелект с технологиите, а не чрез заместването на човека“, изтъкна Станимир Въгленов.

В центъра на дискусиите по време на кръглата маса беше поставена необходимостта от ясни етични ориентири и професионални стандарти в условията на ускорена технологична трансформация и засилено влияние на алгоритмите върху информационната среда.

Кръглата маса беше организирана в три тематични панела. Първият панел – „Технологична трансформация и AI в медиите: иновации и обществен интерес“, с модератор д-р Весислава Антонова, журналист и преподавател в УНСС, беше посветен на практическите измерения на навлизането на изкуствения интелект в журналистиката и медийния бизнес. Дискусиите се фокусираха върху използването на AI и анализ на данни в подкрепа на разследващата журналистика и data journalism, автоматизацията на редакционни процеси, генерирането на съдържание чрез AI агенти, както и върху влиянието на технологиите върху бизнес моделите, дигиталната реклама и устойчивостта на медиите.

Вторият панел – „Етика и професионални стандарти в ерата на изкуствения интелект“, модериран от Диана Костова, журналист в БНР и главен редактор в дирекция „Дигитални програми“, постави акцент върху предизвикателствата в практиката на медиите при използването на генеративен изкуствен интелект. Бяха обсъдени въпросите за прозрачността към аудиторията, редакторската отговорност, проверката на фактите, разграничаването между човешко и автоматично генерирано съдържание, както и рисковете от подвеждащи формати и злоупотреби.

Третият панел – „Алгоритмите като оръжие: AI, пропаганда и битката за истината“, с модератор д-р Илия Вълков, преподавател в катедра „Медии и обществени комуникации“ в УНСС, беше посветен на дезинформацията, пропагандата и предизвикателствата пред медийната грамотност. Участниците разгледаха влиянието на AI върху търсачките и достъпа до качествено медийно съдържание в онлайн среда, устойчивостта на обществото срещу манипулации, както и европейските регулаторни рамки, включително прилагането на Акта за цифровите услуги. Бяха представени и добри практики за използване на данни и технологии в обществена полза.

Кръглата маса „Изкуствен интелект и етични стандарти в медиите“ утвърди ролята на УНСС като активна платформа за професионален и обществен диалог между академичната общност, медиите и институциите по ключови теми, свързани с бъдещето на журналистиката и обществената комуникация.

12 студенти от нашата катедра се включват в шестото издание на "ТВ академия" на БНТ

УНСС — Fri, 28 Nov 2025 09:44:25 GMT

12 студенти от катедра "Медии и обществени комуникации" ще участват в шестото издание на "ТВ академия" на БНТ. На 19 ноември 2025 обществената телевизия отвори врати за 100 стажанти от шест университета – Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Университет за национално и световно стопанство, Нов български университет, Национална академия за театрално и филмово изкуство „Кр. Сарафов“, Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ и Национална спортна академия „Васил Левски“. На официалното откриване студентите бяха приветствани от любими водещи в обществената телевизия, сред които Добрина Чешмеджиева („Референдум“), Аделина Радева и Даниел Михайлов („По света и у нас“), Флора Стратиева (рубриката „Още нещо с Флора“ в „Денят започва“), Драгомир Драганов („С БНТ завинаги“), Бюлент Мюмюнов (Спортни новини).

Университетът за национално и световно стопанство си партнира с националната телевизия по проекта още от неговото създаване, а студентите ни са сред най-активните участници в стажантската програма.

През следващите месеци всички ще имат възможността да се запознаят с реалния работен процес в телевизията и със създаването, излъчването и позиционирането на медийни продукти.

Повече информация от старта на ТВ Академията вижте ТУК

Медийната грамотност да стане национален приоритет – това е апелът на Третия националния форум на катедра МОК

УНСС — Mon, 27 Oct 2025 13:41:12 GMT

В УНСС се състоя Третият национален форум „Медийната грамотност в България: Гражданският подход“, организиран от катедра „Медии и обществени комуникации“ и Коалицията за медийна грамотност (КМГ), с финансовата подкрепа на Фондация за свободата „Фридрих Науман“. Директори и учители от партньорските училища, преподаватели от Катедрата и представители на бизнеса и медиите обсъдиха важната тема за медийната грамотност, като идеята бе чрез обединени усилия да се увеличи гласът на проблема и да се даде приоритет на подобряването на условията около него.

Доц. д-р Мария Николова, ръководител на катедра „Медии и обществени комуникации“, Мартин Коте, регионален директор на Фондация за свободата „Фридрих Науман“, ректорът проф. д-р Димитър Димитров, проф. д-р Матилда Александрова, зам.-ректор по учебната дейност, и Кристина Христова, председател на Коалицията за медийна грамотност (от ляво надясно)

Ректорът проф. д-р Димитър Димитров поздрави всички участници във форума за мисията, която следват и развиват през последните години. „Медийната грамотност и участието на гражданското общество в тези процеси са важна тема за нас. Още от училище учениците трябва да бъдат медийно грамотни, да мислят критично и да бъдат отговорни“, каза проф. Димитър Димитров и подчерта: „Това е един голям процес, в който спокойно вече можем да добавим и развиващият се все повече изкуствен интелект. В свят на огромно количество информация трябва да знаем как да навигираме и да не се подвеждаме“.

Заместник-ректорът по учебната дейност – проф. д-р Матилда Александрова, отбеляза важността на темата и обърна внимание на това, че тя излиза извън образователната сфера и навлиза в гражданското общество: „Медийната и дигиталната грамотност, както и вземането на информирани решения, са важна част от развитието на едно общество. Още през 2016 г. Европейската комисия прие Директива за аудио-визуални и медийни услуги, в която се подчертава ролята на медийната грамотност и утвърждаването й като важен фактор в развитието на ЕС“. Тя допълни, че УНСС се гордее с постигнатото през годините от катедра „Медии и обществени комуникации“, която е и катедра на ЮНЕСКО. „Разчитаме, че след всички тези съвместни инициативи, ще имаме ученици, които ще получат базовите знания и умения в защита срещу фалшивите новини и дезинформацията“.

„Изграждайки един дигитален свят, не трябва да забравяме, че в центъра му стои човекът. Само той критично и отговорно може да участва в медийната и информационна екосистема“, каза доц. д-р Мария Николова, ръководител на катедра „Медии и обществени комуникации“, и сподели, че е важно медийната грамотност да се развива още от началното образование и че Форумът е резултат на общите усилия на всички, които работят за нейното подобряване.

Мартин Коте, регионален директор за Източна и Югоизточна Европа на германската Фондация за свободата „Фридрих Науман“, отбеляза: „Днес сме изправени пред решителни противници в информационното пространство. Те са по-добре организирани, по-влиятелни и по-настойчиви. Проверяването на фактите е нужно, но често се пренебрегва“. Той подчерта, че проблемът с медийната грамотност е глобален и го определи като „сериозно предизвикателство“, а ако искаме да възстановим истинската свобода, трябва да работим колективно.

„На национално ниво темата не е разпозната като приоритетна и това забавя една цялостна политика“, каза Кристина Христова, председател на Коалицията за медийна грамотност. Тя прочете апел, изработен съвместно с представители на катедра „Медии и обществени комуникации“, Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и различни граждански организации, който е подкрепен от всички членове на Коалицията. Искането на всички заинтересувани е гласът им да бъде чут от изпълнителната власт в страната. „Необходими са законодателни промени в сферата на образованието, подготовка на учители, учене през целия живот на възрастните хора, дългосрочни стратегии и много други, а медийната грамотност трябва да стане национален приоритет на страната“, посочи в заключение Кристина Христова.

„Радвам се да видя толкова много съмишленици е се надявам връзката между нас да се затвърждава. Всяка крачка, дори и малката, е важна“, каза доц. д-р Светла Цанкова, преподавател в катедра „Медии и обществени комуникации“ и модератор на първия дискусионен панел, ориентиран към медийната грамотност в учебните програми. В панела участваха директори и преподаватели от няколко училища в страната, където активно се изучава медийна грамотност, а учениците пишат новини в собствени вестници и сайтове, проверяват факти и участват в различни инициативи.

Кристина Христова и доц. д-р Светла Цанкова

Форумът продължи с дискусионен панел на тема „Медии и отговорност“, с модератор Весислава Антонова, преподавател в УНСС, а в него участваха Вероника Димитрова, журналист от Нова ТВ, Мая Димитрова, водещ и репортер в БНТ, и Галя Прокопиева, изпълнителен директор на „Икономедиа“ (на снимката долу).

В третия панел, с модератор Антоанета Василева, част от КМГ, представители на бизнеса и гражданските организации споделиха вижданията си за развитието на гражданския сектор.

В дискусиите се включиха и Боби Петров, творчески директор на All Channels Group, Боян Иванович, директор „Корпоративни комуникации“ на Yettel, Емилия Шушарова, експерт на доброволни начала към читалище „Любен Каравелов – 1897 г.“, село Куртово Корнаре, Юлия Мишкова от „Заедно в час“, както и представители на училищата, партньори на катедра „Медии и обществени комуникации“ – 96. СУ „Лев Н. Толстой“, ПГПЧЕ „Ал. Константинов“, Правец, 125. СУ „Боян Пенев“ и 93. СУ „Ал. Теодоров-Балан“.

Форумът завърши с оживена дискусия и предложение към Министерството на културата за изготвяне на целенасочена програма за медийната грамотност.

Докторантите на катедра „Медии и обществени комуникации“ представиха своите изследвания за шеста поредна година

УНСС — Tue, 03 Jun 2025 08:28:20 GMT

По традиция в първия работен ден след отбелязването на Деня на славянската писменост и култура катедра „Медии и обществени комуникации“ проведе шестото издание на докторантския си семинар. Седем докторанти представиха своите изследвания по важни теми, като разширената реалност, риск от хазартна зависимост при подрастващите, пропагандни послания по време на война, визуализиране на данни.

Модератори бяха ас. д-р Елена Кирилова и докторант Милена Винарова. Семинарът бе открит от доц. д-р Мария Николова, ръководител на катедра „Медии и обществени комуникации“.

„Традиционно, вече шеста година, провеждаме този семинар. Продължаваме да го организираме, защото чрез него обменяте идеи, които могат да обогатят вашите академични изследователски търсения. По този начин можете да изградите контакт, една микрообщност на идеи, която е важна отправна точка за професионалното ви развитие. Пожелавам ви успех и ползотворна дискусия“, каза доц. Николова.

Доц. д-р Мария Николова, ръководител на катедра „Медии и обществени комуникации“, докторант Милена Винарова и ас. д-р Елена Кирилова (от ляво надясно)

Ас. Елена Кирилова поздрави докторантите и сподели, че това наистина е една общност от мислещи и развиващи се докторанти.

Панела откри Божидар Атанасов с „Разширена реалност или новата сериализация“. Милена Винарова запозна аудиторията със своето изследване за риска от хазартната зависимост сред тийнейджърите. Боряна Райчева-Данаилова представи „От COVID-19 до войната в Украйна: познатите техники с ново приложение“. Светослав Метанов говори за силата на пропагандата в доклада си „Динамика на пропагандните послания по време на войната в Украйна“. Jeton Lakna сподели изследването си „Bridging the Gap: How Digital Platforms Are Tackling Modern Education Challenges“. Таня Димова представи темата „Радиото като култура и културата като радио“, Надя Манова сподели повече за визуализирането на данни в доклада „Визуализирането на данни като инструмент в изграждането на ПР кампании“.

Семинарът завърши с оживена дискусия и време за коментари. Докторантите имаха възможност да изразят своята позиция по проблемите и предизвикателствата пред журналистиката. Докладите ще бъдат включени в сборник с ISSN номер, публикуван в международната база данни за научни изследвания CEEOL и на сайта на катедра „Медии и обществени комуникации“, като ще бъдат потърсени и допълнителни възможности за публикуване.

Кръгла маса „Културно наследство: медии, представяне, публичност, политики на ЮНЕСКО за опазване и сътрудничество“

УНСС — Thu, 27 Mar 2025 09:55:02 GMT

Кръгла маса на тема „Културно наследство: медии, представяне, публичност“, организирана от Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО, в партньорство с катедра „Медии и обществени комуникации“ – катедра на ЮНЕСКО по медийна и информационна грамотност и културна политика за устойчиво развитие, и Центъра за медийни изследвания, аудиовизуална политика и културни индустрии „Доц. д-р Биляна Томова“, се проведе в УНСС.

Събитието събра представители на медиите, на правителството, на различни правителствени и неправителствени институции, преподаватели и студенти и тържествено беше открито от д-р Ирена Тодорова, изпълнителен директор на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО, доц. д-р Мария Воденичарова, зам.-ректор по научноизследователската дейност и гл. ас. д-р Диана Андреева-Попйорданова, директор на Центъра за медийни изследвания, аудиовизуална политика и културни индустрии „Доц. д-р Биляна Томова“ (на снимката долу от ляво надясно).

Доц. Мария Воденичарова, поздрави участниците от името на ректора проф. д-р Димитър Димитров и пожела успех на всички в търсенето на решения за опазване на културното наследство.

Д-р Ирена Тодорова специално благодари на УНСС за домакинството и на д-р Диана Андреева-Попйорданова за избора на интересната тема за кръглата маса. Тя се спря на Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване на нематериалното културно наследство от 2003 г., която е ратифицирана от почти всички държави по света и сe превръща в основен инструмент, определящ националните политики за опазване на нематериалното културно наследство (НКН) на човечеството. Конвенцията включва разработването на подходяща политика, създаване на компетентни органи и насърчаване на изследванията, разработване на образователни програми и работа с медиите с цел повишаване на заинтересоваността и информираността на обществото и по-специално на младежта.

„Без активната роля на медиите не може да се опази нематериалното културното наследство, а понякога тези теми се отразяват не особено коректно, дори има дезинформация, нагнетяване на обществената атмосфера“, каза д-р Ирена Тодорова.

Водещи участници на кръглата маса (на снимката горе от дясно наляво) бяха д-р Мирена Станева, експерт от Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО и изпълнителен директор на Българската музикална асоциация (БМА), гл. ас. д-р Диана Андреева-Попйорданова, доц. д-р Мария Воденичарова, д-р Ирена Тодорова, доц. д-р Мария Николова, ръководител катедра „Медии и обществени комуникации“ и доц. д-р Стела Ангова, ръководител на катедра на ЮНЕСКО по медийна и информационна грамотност и културна политика за устойчиво развитие.

Доц. Мария Николова припомни, че катедра „Медии и обществени комуникации“ е катедра на ЮНЕСКО от 2022 г. и непрекъснато работи за повишаване на медийната грамотност, извършва изследвания в частта на киното, на нематериалното културно наследство и други теми. „Основната цел е разбирането на ключовата роля на медиите за повишаване на видимостта и значението на нематериалното културно наследство“, каза доц. Николова, а доц. Стела Ангова обясни, че темата за културата и нейните интерпретации продължава да бъде игнорирана като държавна политика и като медийно отразяване. Доц. Ангова изрази надеждата, че от тази дискусия ще излязат предложения и реални ангажименти, които да бъдат представени на по-високо ниво.

Д-р Диана Андреева-Попйорданова предложи да бъде спазен чл. 20 от Закона за закрила и развитие на културата, който е свързан с ежегодно споразумение между министъра на културата и обществените медии относно ангажиментите на обществените медии към материалното и нематериално културно наследство. Културната политика да намери по-голямо внимание и най-вече по-голямо съдържание в обществените медии. Тя отбеляза, че БНТ е „забравила“ своята обществена функция към културата, за разлика от БНР, което чрез програма „Христо Ботев“ представя десетки събития в българската култура. Вторият акцент в изказването на д-р Андреева бе свързан със 70 години от членството на България в ЮНЕСКО през 2026 г. – като предложението е за създаване на комитет на ЮНЕСКО в България на основата на междуинституционално партньорство, както и създаване на платформа за представяне на работата и дейностите на ЮНЕСКО в България.

Д-р Мирена Станева представи основните предизвикателства при взаимодействието на медиите с живите наследства, които са свързани с необходимостта от балансирано медийно отразяване, което да акцентира върху ценностите в традициите, а не само върху развлекателния им облик.

На кръглата маса бяха засегнати темите, свързани с осигуряване на публичност на културното наследство, като: медийното отразяване на нематериалното културно наследство в България; институционалната комуникация относно материално и нематериалното културно наследство; медийната и информационната грамотност по темата за нематериалното културно наследство; международното позициониране на културно наследство; „новите“ и живите наследства.

Дискутира се и често срещаното фокусиране върху атрактивните аспекти на нематериалното културно наследство без медиите да се задълбочават в същността на културните практики и техния контекст, както и че основната целева група в политиките за опазване на НКН са младите хора, които трябва да осигурят трансмисията на наследството за бъдещите поколения. Често младите хора нямат интерес към традициите и обичаите и са необходими целенасочени усилия, за да привлече тяхното внимание към тази тема. В този аспект чрез своите канали и платформи медиите имат потенциал да възбудят интерес и уважение към традициите и обичаите по начин, който е близък и разбираем за младата аудитория.

В заключение се коментира, че медиите трябва да бъдат ключов партньор на държавата, местните власти, културните организации, образователните институции и местните общности в процесите по опазване на живото наследство, но е необходимо да се осигури механизъм за сътрудничество, като форуми и кръгли маси, както и съвместни инициативи за създаване на съдържание по темата за НКН с активно участие на заинтересованите страни.

Световноизвестният професор по журналистика Джон Павлик бе гост на #unwemedia

УНСС — Tue, 11 Mar 2025 08:43:34 GMT

Световноизвестният американски професор по журналистика Джон Павлик изнесе лекция в УНСС. Мероприятието организира катедра „Медии и обществени комуникации”.

Модераторът на събитието ас. д-р Весислава Антонова, известен журналист и преподавател в катедра „Медии и обществени комуникации“, представи проф. Джон Павлик, като изтъкна, че той е автор на редица изследвания за влиянието на новите технологии върху журналистиката, медиите и обществото. В момента той е преподавател в университета в Ню Джърси – Rutgers, the State University of New Jersey, USA. Три десетилетия е част от журито на наградите „Еми“ за високи постижения в областта на телевизионните новини и документалните филми. Част е от консултативния борд на CNN.com.

Ас. д-р Весислава Антонова, доц. д-р Мария Николова, ръководител на катедра „Медии и обществени комуникации“, проф. Джон Павлик, ректорът проф. д-р Димитър Димитров, Ричард Пинкам, пресаташе на Посолството на САЩ в България

„За мен е чест да посрещнем проф. Джон Павлик. Той за първи път е в България и избра да изнесе лекция в УНСС, за което му благодаря“, каза ректорът проф. д-р Димитър Димитров и подчерта: „Нашият университет се старае да дава платформа за такива обсъждания, свързани с предизвикателствата, пред които сме изправени с навлизането на дигитализацията и използването на изкуствения интелект. Интересни теми, с които ние също се занимаваме и в областта на обществените комуникации, и в областта на бизнеса и политическите изследвания. Миналата година заедно с катедра „Медии и обществени комуникации“, която искам да отбележа е удостоена със статут катедра на ЮНЕСКО по медийна и информационна грамотност и културни политики за устойчиво развитие, проведохме дискусия в областта на медийната грамотност с всички водещи български медии“.

„Ние имаме едно много голямо конкурентно предимство не само заради това, че от 2022 г. сме катедра на ЮНЕСКО по медийна и информационна грамотност и културни политики за устойчиво развитие, но и заради факта, че успяваме да обучаваме студенти по журналистика и медии в най-престижния бизнес университет не само в България, но и в региона. Това дава една прекрасна възможност за студентите ни да се обучават в дисциплини, които не са само с журналистически, но и с икономически характер, което е изключително важно. В хода на обучението ние обръщаме внимание и на изкуствения интелект, дигитализацията и дигиталните компетенции“, каза доц. д-р Мария Николова, ръководител на катедра „Медии и обществени комуникации“.

Ричард Пинкам, пресаташе на Посолството на САЩ в България, изрази своето задоволство от възможността лекцията на проф. Павлик да се проведе в УНСС, като обърна внимание, че сътрудничеството с университетите и обсъждането на въпросите, свързани с медиите е важно, тъй като в университета се подготвя следващото поколение журналисти. Според него лекцията на проф. Павлик ще е полезна и за студентите, и за преподавателите, защото ще представи опита на американската академична общност в обучението по журналистика.

Проф. Джон Павлик благодари за възможността да изнесе лекция в УНСС. В рамките на изложението си той представи презентация на тема „Усъвършенстване на новините: Обмисляне на последиците от изкуствения интелект за образованието по журналистика 2025“, като даде конкретни примери за навлизането на изкуствения интелект в медийното образование и акцентира на влиянието, което новите технологии оказват върху журналистиката, медиите и обществото.

Проф. Джон Павлик подари на библиотеката на УНСС последната си книга Disruption and Digital Journalism.

От своя страна от катедра „Медии и обществени комуникации“ подариха на проф. Павлик книгата „Time Shelter“ (Времеубежище) на писателя Георги Господинов, носител на Букър за 2023 г., с посвещение от автора.

Кандидатствайте в #unwemedia с участие в националното състезание по медии и журналистика

УНСС — Tue, 04 Mar 2025 08:16:53 GMT

На 4 март 2025 г. започва националното състезание за творчески разработки по медии и журналистика, организирано ежегодно от катедра „Медии и обществени комуникации“ – УНСС. Темата традиционно е „Историята, която заслужава да бъде разказана“, а на авторите на отличените разработки ще бъде призната отлична оценка за кандидатстване в бакалавърските специалности „Медии и журналистика“ и „Медия икономика“ в направление „Обществени комуникации и информационни науки“.

Темата предполага разработки в различни формати – текст, фоторазказ и видео, даващи свобода и възможност за оригинални идеи на кандидатите. Срокът за изпращане на готовите материали на имейл media@unwe.bg е 15 април 2025 г. На него кандидатите могат да пишат, ако имат въпроси и нужда от съдействие.

На първенците от организираното по решение на АС национално състезание за творчески разработки по медии и журналистика, завършващи средното си образование през учебната 2024/2025 г., се признава оценка отличен (6.00) за резултат от конкурсен изпит в УНСС за направление „Обществени комуникации и информационни науки“.

Първенците представят сертификат с резултата от състезанието при записването за класиране.

20 години "Медии и журналистика": Създаваме среда за свободомислещи хора

УНСС — Thu, 07 Nov 2024 08:42:39 GMT

Под мотото “Първите говорят” преподаватели, журналисти и студенти от катедра “Медии и обществени комуникации” (катедра на ЮНЕСКО по медийна и информационна грамотност и културни политики за устойчиво развитие) отбелязаха 20 години от създаването на специалност “Медии и журналистика” в УНСС. Завършилите първия випуск споделиха своите лични истории от студентските години до реализацията им като професионалисти в сферата на медиите, комуникациите, продуцентството, мениджмънта и предприемачеството. На събитието присъстваха основателите на специалността, студенти – настоящи и бивши, журналисти и преподаватели. Сред възпитаниците на първия випуск са утвърдени журналисти, комуникационни специалисти, хора, изградили собствен бизнес.

Това са: главният редактор на вестник “Капитал” Ивайло Станчев, дългогодишният журналист в “Нова тв”, сега автор на DW и главен редактор на sCOOL Media Мария Милкова, водещият продуцент в спортната редакция на bTV Илия Илиев, главният редактор на 3e News Георги Велев, pаместник-главния редактор на сайта на “Дарик” Владимира Малинова, Диана Йосифова – PR специалист, Биляна Еленкова – маркетинг експерт в “Мобайл Системс”, Владимир Николов - управител на ивент агенция Project 7, Боряна Цветкова – търговски директор на ЦУМ, Елена Геновска – режисьор на реклами, Асен Стоянов – специалист по сигурността в социалните мрежи в Telus – България и др. Все хора, изградили добра кариера.

Обучението по медии и журналистика в УНСС успешно интегрира дисциплини от различни сфери – медиазнание, политология, социология, публични комуникации, право. Има и силно конкурентно предимство с включените икономически и бизнес предмети с акцент върху финансирането на медийните организации, макро и микро икономика, творческата и други индустрии. Затова през 2014 г. се открива втора специалност – „Медия икономика“, с амбицията да се подготвят специалисти в областта на управлението на медиите и ресорни бизнес журналисти.

Балансираното съчетаване на практиката и теорията в образованието по медии и журналистика води до растящ интерес сред кандидат-студентите. В първия випуск през 2004 г. са приети 40 студенти, а за времето до 2024 г. те достигат общо 1240 души. През настоящата година в специалността „Медии и журналистика“ са приети 35 студенти държавна поръчка и 100 студенти платено обучение, което бележи ръст от повече от 300 %. Голяма част от завършилите са добре разпознаваеми в медийната среда, но има и такива, които успешно са се развили в областта на връзките с обществеността, рекламата, дигиталните технологии, продуцентството, творческите индустрии и други. Катедрата успява да поддържа връзки със своята алумни общност чрез различни формати като допълнителните обучения в т.нар. „Медийни класове“. Тук нашите възпитаници винаги откликват с удоволствие на поканите да се включват като гост-лектори.

Утвърдени имена от сферата на журналистиката, бизнес и икономическите медии, комуникациите и продуценството присъстват на важни за катедрата събития, форуми и помагат на младите си колеги в професионалния им път с предложения за стаж и работа.

„За 20 години катедрата се разви положително в посока на изграждане на различни устойчиви във времето практики. Създадохме менторска програма, чрез която ангажираме студентите да бъдат автори във „Вестник на УНСС“ и да създават съдържание за нашия академичен живот в социалните медии. Утвърдихме събитието „Медийните класове“, което до момента има 6 издания и предстои седмото. Разширихме партньорствата на катедрата и членствата на преподавателите в български и международни организации. И най-важният ни успех от последните две години, с който се гордеем – получихме статут от ЮНЕСКО на българската катедра по медийна и информационна грамотност и културни политики. Това се превърна в наша обществена мисия, която изпълняваме чрез разнообразни инициативи“, споделя доц. д-р Стела Ангова, ръководител на катедрата.

По повод 20 години от създаването на специалност „Медии и журналистика“ доц. д-р Янко Христозов връчи от името на ректора проф. д-р Димитър Димитров възпоменателен медал „Проф. Стефан Бобчев – основател и първи ректор на УНСС“ на доц. д-р Стела Ангова, в.и.д. ръководител на катедра „Медии и обществени комуникации“. Ректорът награждава катедрата за утвърждаване доброто име и авторитет на Университета за национално и световно стопанство като катедра на ЮНЕСКО по „Медийна и информационна грамотност и културни политики за устойчиво развитие“ и за цялостен принос към комуникационната наука и медиязнанието.

Катедра “Медии и обществени комуникации“ е създадена през 2008 г. и обучава студенти в две бакалавърски специалности – „Медии и журналистика” и „Медия икономика“, предлага три магистърски програми – „Връзки с обществеността“, „Мултимедийна журналистика“ и „Спортна журналистика“. Акредитирана е и за две докторски програми – „Организация и управление извън сферата на материалното производство“ и “Журналистика“.

Вторият академичен форум „Устойчиво финансиране на медийната и информационна грамотност в България“ събра представители от различни институции в УНСС

УНСС — Tue, 29 Oct 2024 15:05:00 GMT

Катедра „Медии и обществени комуникации“ с помощта на Института по икономика и политики към УНСС организира академичния форум „Устойчиво финансиране на медийната и информационна грамотност в България и борбата с дезинформацията“ по повод Глобалната седмица на медийната и информационната грамотност на ЮНЕСКО. На форума присъстваха представители на Министерството на образованието и науката, на СЕМ, Атлантическия клуб в България, СБЖ, на различни правителствени и неправителствени организации.

Доц. Стела Ангова, в.и.д. ръководител катедра „Медии и обществени комуникации“, гл. ас. д-р Илия Вълков, Марин Лесенски, програмен директор в „Отворено общество“ и д-р Мохамед Халаф, преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“, журналист международник
(от дясно наляво)

Доц. Стела Ангова, в.и.д. ръководител катедра „Медии и обществени комуникации“, откри форума като благодари на всички партньори, които присъстват на конференцията и припомни, че Катедрата, която е катедра на ЮНЕСКО от две години, активно работи по повишаване на медийната грамотност не само по отношение на студентите, обучаващи се в нея, но и на тези, които изучават политически науки.

„Като преподаватели по медии и комуникации ние имаме важен ангажимент пред обществото да създадем медийно грамотни хора“, каза доц. Ангова и очерта предизвикателствата пред развиването на медийната грамотност, като липсата на национална стратегия за медийна грамотност, отсъствие на целево финансиране и финансиране предимно от чуждестранни донори при кандидатстването по проекти. „Няма ясна и последователна политика на държавата по отношение на медийната грамотност, затова аз се надявам този форум за излезе с идеи, които в бъдеще да спомогнат за развитието на медийната грамотност“, допълни тя.

В първия панел „Финансиране на медийната грамотност: Европейски политики и български практики“ модераторите гл. ас. д-р Диана Андреева-Попйорданова и гл. ас. д-р Илия Вълков, преподаватели в Катедрата, акцентираха, че неслучайно форумът се провежда в навечерието на приемането на държавния бюджет, в който би трябвало да има предвидени средства и в тази насока. „Има голяма необходимост от създаването на междуинституционална програма за медийна грамотност с ясна рамка на финансиране“, каза гл. ас. д-р Диана Андреева-Попйорданова и даде думата на първия панелист Марин Лесенски, програмен директор в „Отворено общество“.

Елена Поптодорова, вицепрезидент на Атлантическия клуб в България, гл. ас. д-р Диана Андреева-Попйорданова и гл. ас. д-р Илия Вълков, преподаватели в Катедрата (от дясно наляво)

Марин Лесенски представи тревожните изводи от изследването на „Индекса на медийната грамотност“, в което са проучени 45 страни по отношение на търпимостта към дезинформацията и България е на 35 място. Лекторът разясни, че индикаторите, които са използвани в проучването на медийната грамотност са два – високата/ниската степен на медийната свобода и качеството на образованието (въз основа на тестовете на PISA). „Изводите са, че в страните, където има високо качество на образованието има и висока медийна грамотност и обратното“, обобщи той и отбеляза, че обучението по медийна грамотност трябва да започне още от детската градина.

Елена Поптодорова, вицепрезидент на Атлантически клуб в България и член на борда на Асоциацията на атлантическия договор, говори по темата „Политики и програми на организации, в които членува България – НАТО, ЕС, Съвет на Европа, ОССЕ“ по отношение на медийната грамотност. Тя акцентира на огромната вреда, която носи дезинформацията. „Щетите, които нанася дезинформацията не са само върху медийната среда, а върху целия живот. Медийната грамотност няма нищо общо с възгледите на личността, тя е умението да разшифрова съобщението. В ЕС дезинформацията е една от най-големите опасности на дигиталното общество. Бедата е, че тази дезинформация обхваща всичко – ковид, финансови кризи, войни. По принцип тя най-добре вирее по време на кризи“, каза Елена Поптодорова, като отчете като изключително опасен факта, че според изследване на Станфордския университет 2/3 от учениците не могат да направят разлика между новинарска статия и реклама.

Д-р Мохамед Халаф, преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Философски факултет, журналист международник, разгледа темата за дезинформацията по време на война. „Фалшивата информация е най-голямата заплаха по време на война“, каза д-р Халаф и даде примери каква е дезинформацията в различните съвременни войни. Той се спря на руската пропаганда, „която развива една информационна система за нападение, а не за защита“ и цитира послание на приближен до Путин – „Ако може да убиете един човек с думи, то няма защо да го убивате“.

За бюджетното финансиране на медийната грамотност в България говори Любомир Каримански, изследовател от Института по икономика и политики на УНСС. „Крайно време е да бъде създадена една обща концепция за медийна грамотност, която да стъпи върху цифровата грамотност“, каза той и допълни, че не трябва да се гледа само негативно към използването на изкуствения интелект, както и да се има предвид регионалното и възрастовото различие по отношение на медийната грамотност. Любомир Каримански пледира за създаването на междуинституционална рамка за медийна грамотност, която да отчита регионалните и възрастовите отличия.

Наталия Митева, зам.-министър на образованието, говори за политиките за медийна грамотност и учебната програма, Иглика Иванова, държавен експерт в дирекция „Международно сътрудничество, европейски програми и регионални дейности“ в Министерството на културата, запозна аудиторията с политиките за медийна грамотност и предстоящите проекти, а Зорница Венкова, и.д. заместник-ръководител на Представителството на ЕК в България, представи темата „Политики на ЕК за медийна грамотност“.

В дискусиите взеха участие Симона Велева, председател на СЕМ, Габриела Наплатанова – СЕМ, Иван Попов, специалист „Управление на проекти“ в prepodavame.bg, Спаска Тарандова, директор на фондация „Глобални библиотеки – България“, Цветанка Борисова, учител в комуникационен профил в ПГПЧЕ „Алеко Константинов“, гр. Правец, Мариана Пенева, зам.-директор на 96. СУ „Лев Н. Толстой“ и проф. Борислав Градинаров, преподавател в УНСС.

Изводите, които се направиха са, че е необходимо различните институции – държавни и частни, да се обединят и в партньорство да създадат национална стратегия за медийна и информационна грамотност и че това трябва да се извърши под патронажа на министър-председателя.

Катедра „Медии и обществени комуникации“ с хакатон „Защо е важно да бъда медийно грамотен?“ по повод Глобалната седмица на медийната и информационната грамотност на ЮНЕСКО

УНСС — Tue, 22 Oct 2024 09:20:31 GMT

Катедра „Медии и обществени комуникации“ за първи път организира събитие по повод Глобалната седмица на медийната и информационната грамотност на ЮНЕСКО, на което събра ученици и студенти. На 21 октомври 2024 г. в Зала Свободна зона – Корпус К над 30 ученици в 8-ми и 11-ти клас от 96. СОУ „Лев Николаевич Толстой“ с учители Костадин Костов и Теодор Богданов, гр. София от паралелките „Екскурзоводство“ и „Медии и комуникации“, както и 20 ученици в 12-ти клас от Профилираната гимназия с преподаване на чужди езици „Алеко Константинов“ в гр. Правец с учител Христина Ирчева, посетиха УНСС, за да участват в отборния хакатон – игра на тема „Защо е важно да бъда медийно грамотен?“ Като специални гости, чрез онлайн връзка, се включиха и колеги от университета „Св. Климент Охридски“ в гр. Битоля, Северна Македония.

Доц. д-р Светла Цанкова – зам. декан по учебната работа на факултет „Икономика на инфраструктурата“, откри събитието и подчерта, че нашата катедра, със статута си на единствената катедра на ЮНЕСКО по медийна и информационна грамотност и културни политики за устойчиво развитие в България, има важната задача да бъде посланик на добрите практики и качественото образование в тази сфера. В събитието взеха участие и още трима преподаватели от катедрата – гл. ас д-р Иван Вълчанов, гл.ас. д-р Илия Вълков и ас.д-р Елена Кирилова.

Хакатонът имаше за цел да провери знанията на младите хора в сферата на медийната, информационната и дигиталната грамотност и да тества нивата на тяхното критично мислене. Състезанието се реализира в платформата Kahoot!, в която на принципа на quiz формата се задаваха въпроси с интерактивно съдържание, които обобщаваха казуси с дезинформация, манипулирано съдържание, фалшиви постове в социалните медии и AI генерирани видеа от българската и световната медийна и информационна среда. В авторството на въпросите и организацията на събитието взеха важно участие студентите от 2 курс в специалност „Медии и журналистика“ – Павел Ангелов и Дейвид Георгиев, които са част от екипа на Коалиция за медийна грамотност, с която катедра „Медии и обществени комуникации“ си партнира.

Участниците бяха разделени на отбори под менторството на студенти от специалности „Медии и журналистика“ и „Медия икономика“. Студентите влязоха в ролята на капитани на 13 отбора, които се състезаваха в оспорвана до последния въпрос битка. Победител в играта стана един от отборите на Профилираната гимназия с преподаване на чужди езици „Алеко Константинов“ в гр. Правец с капитан Рая Ваташка – студент в 4 курс в специалност „Медии и журналистика.

Катедра „Медии и обществени комуникации“ получи статут на катедра на ЮНЕСКО по медийна и информационна грамотност и културни политики за устойчиво развитие през октомври 2022 г. и от тогава организира и развива различни дейности, които включват множество заинтересовани страни – форуми, кръгли маси и срещи с институции, медии, неправителствени организации и училища. В рамките на тези инициативи са сключени партньорствата с 96. СОУ „Лев Николаевич Толстой“ в гр. София и Профилираната гимназия с преподаване на чужди езици „Алеко Константинов“ в гр. Правец. В столичното училище от тази година има предмет „Медийна грамотност“ с титуляр доц. д-р Стела Ангова.

Глобалната седмица на медийната и информационната грамотност на ЮНЕСКО е ежегодна инициатива с множество събития по цял свят, която се провежда традиционно в края на месец октомври и поставя фокус върху решаващата роля на медийната, информационната и дигиталната грамотност в изграждането на информирани, приобщаващи и повноспоставени общества. Тя започва през 2012 г. и се превръща в глобална инициатива, насочена към разширяването на познанията и уменията на хората за достъп, анализ и ефективно използване на медиите в борбата с дезинформацията и пропагандата.

Напусна ни нашата колега и приятел доц. д-р Биляна Томова

УНСС — Wed, 08 May 2024 07:14:39 GMT

С голяма скръб съобщаваме, че нашата колега и приятел доц. д-р Биляна Томова си отиде от този свят. Ще я помним като отдаден професионалист, граждански активист за достойно финансиране на културата, фин и позитивен човек.

Тя беше обичана и уважавана от хилядите студенти, на които е преподавала, от българската и международната академична общност, от представителите на обществени и професионални организации.

Да почива в мир!

Гл. ас. д-р Мария Николова представи монография за управление на кризи в социалните медии

УНСС — Fri, 12 Apr 2024 07:30:00 GMT

В рамките на Унижверситетска седмица на книгата в УНСС гл. ас. д-р Мария Николова от катедра „Медии и обществени комуникации“ представи монографията „Управление на кризи в социалните медии“.

При представянето на монографията модератори бяха доц. д-р Стела Ангова, ръководител на катедра „Медии и обществени комуникации“ (вляво) и ас. д-р Георги Минев, преподавател в същата катедра и главен редактор на икономическата медия Money.bg.

Доц. Ангова, рецензент на книгата, сподели,че има най-хубави и положителни отзиви. Тя обърна внимание, че д-р Мария Николова сериозно развива направлението кризисни комуникации в Катедрата. „Някои от университетите тепърва въвеждат подобни дисциплини, а ние от 15 години сме ги включили в учебния план“, подчерта доц. Ангова, като изтъкна, че това е важно, защото живеем в динамични времена и в перманентни кризи, като една криза приключва, а друга възниква.

На въпроса кои са най-често срещаните грешки, с които се сблъсква специалистът при кризисни ситуации, авторът д-р Мария Николова сподели, че това са многото проблеми от организационно естество: „Един от тях е, че е притиснат от времето и че предварително не си осмислят плановете за реакции при кризисни ситуации. Друга грешка е в липсата на емпатия, защото може да има засегнати хора или жертви. Не на последно място е неумение да построиш съобщенията към външния свят - правилно, грамотно и изчерпателно”. Тя посочи, че в монографията си дава основни препоръки и практики в тази посока, като очерта голямата роля на етиката и истината без манипулации.

Д-р Николова сподели, че е искала да направи „първа копка“ в тази материя и подчерта, че „всяка криза е уникална и всяка ситуация се развива с различна динамика”. Тя обърна внимание и на вътрешната, и на външната публика, както и на това кои са заинтересованите страни при криза в социалните медии и подчерта, че трябва да има разграничаване на понятията проблем, кризисна ситуация и криза. Уточни, че се е сблъскала с проблема как да подреди и да изчерпи тема, без книгата да стане като голяма енциклопедия и благодари на рецензентите доц. Стела Ангова и проф. д.н. Любомир Стойков за тяхната помощ при решаването на казуса.

Д-р Георги Минев посочи, че „кризата е любима на всички медии. Последно време виждаме повече политически, отколкото икономически кризи.” Той намеси понятия като изкуствени кризи, реч на омразата и др.

Въпросите и коментарите след изложението засегнаха понятия, като политически пиар, комуникационния шум, как се комуникира с журналисти, кой сектор е абониран за перманентни кризи (енергийния), институционална комуникация и др.

Доц. д-р Светла Цанкова, зам.-декан по учебната работа на факултет „Икономика на инфраструктурата", поздрави д-р Николова за труда й и го определи като интересен и ценен. Тя уточни, че заглавието позволява разработването на многотомно издание, което ще бъде интересно и полезно за студентите.

В монографията се прави опит да се систематизират промените, които настъпват в отделните етапи на кризисния мениджмънт и в частност на кризисния комуникационен мениджмънт, след включването на социалните медии в комуникационния микс от канали. Изследването е структурирано в пет глави. Екосистемата на социалните медии към 2024 г. се обогатява непрекъснато с нови платформи, за които в бъдеще кризисните комуникационни мениджъри и специалистите по комуникации ще трябва да разработят отделни планове за комуникация по време на криза.

Официално бяха подписани споразумения за сътрудничество с "Икономедиа", "Дир.БГ" и "КМГ"

УНСС — Thu, 11 Apr 2024 07:01:37 GMT

Три медийни меморандума в подкрепа на работата на катедра „Медии и обществени комуникации“ сключи ректорът проф. д-р Димитър Димитров. Споразуменията бяха подписани в рамките на Ректорския съвет с Коалицията за медийна грамотност, „Дир.БГ“ АД и „Икономедиа“ АД. На събитието присъстваха и координаторите от страна на Катедрата - нейният ръководител доц. д-р Стела Ангова, гл. ас. д-р Илия Вълков, гл. ас. д-р Мария Николова.

За „Дир.БГ“ договорът подписа Иван Драйков, оперативен директор на една от най-влиятелните онлайн медии. Оперативни координатори по изпълнение на споразумението са Диана Александрова, мениджър проекти и събития на „Дир.БГ“ и гл. ас. д-р Мария Николова от катедра „Медии и обществени комуникации".

Коалицията за медийна грамотност се представляваше от Кристина Христова, председател на УС, която е определена и за оперативен координатор по споразумението. От страна на УНСС координатор е гл. ас. д-р Илия Вълков.

Меморандумът с „Икономедиа“ АД се подписа от Мария Тойчева, директор „Дигитален бизнес“ и оперативен координатор по реализацията на Меморандума, а от страна на УНСС координатор е доц. д-р Стела Ангова, ръководител на катедра „Медии и обществени комуникации“.

Сътрудничество ще се осъществява в реализиране на съвместни събития, конференции и кръгли маси, изнасяне на публични лекции, организиране на студентски стажове и бизнес академии, подпомагане на публичността в дейността на Университета.

„Досега имаме вече към 300 споразумения за партньорство с различни бизнес организации, държавни структури, големи корпорации и всичко това го правим в името на нашите студенти, да се докоснат до практиката, до професионалисти като вас. Нашият университет отдавна не е само икономически. Много добри резултати постигаме в областта на медиите, журналистиката, политическите науки, международните отношения, правото и мисля, че сътрудничеството ни с вас ще доразвие знанията на нашите студенти и ще им помогне в кариерното им развитие“, каза ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров.

Доц. д-р Стела Ангова, ръководител на Катедрата, подчерта, че сътрудничеството с трите медийни организации отдавна е факт. Съвместно с Коалиция за медийна грамотност вече са организирали кръгли маси по медийна грамотност, реализирали са различни инициативи с „Дир.БГ“ и „Икономедиа“ АД. „Много наши студенти вече са водещи журналисти във вашите медии и се реализират успешно като медийни и пиар експерти. Сега официализираме нашето партньорство и ще го доразвиваме активно“, каза доц. Ангова.

Представителите на медийните организации заявиха, че ще подпомагат успешното реализиране на политиките, целите и задачите на Университета, ще запознаят студентите от УНСС с дейността си и ще ги информират за възможността за провеждане на стажове при тях.

Доц. д-р Мария Воденичарова, зам.-ректор по научноизследователската дейност, Илиан Чабуклийски, председател на Студентския съвет, проф. д-р Матилда Александрова, зам.-ректор по учебната дейност,
доц. д-р Янко Христозов, зам.-ректор по международната дейност, Кристина Христова, председател на УС на Коалиция за медийна грамотност, ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров, Мария Тойчева от „Икономедиа“, Иван Драйков, оперативен директор на „Дир.БГ“, Диана Александрова от „Дир.БГ“, гл. ас. д-р Илия Вълков, проф. д-р Цветана Стоянова, зам.-ректор по институционално и бизнес сътрудничество и студентски политики, Стела Ангова, ръководител на катедра „Медии и обществени комуникации“ и гл. ас. д-р Мария Николова от Катедрата (от ляво надясно)

УНСС и Lidl организираха дебат за „Знанията и уменията на 21 век “ с фокус върху медийната и информационна грамотност

УНСС — Thu, 21 Mar 2024 07:36:40 GMT

Кои са уменията на бъдещето? Защо медийната и информационната грамотност е все по-важна днес? Кои умения са ключови за успешната комуникация? Повече помага или пречи AI в обучението и работата? Това са само част от въпросите, около които се състоя дебатът „Знанията и уменията на 21 век “, организиран от УНСС и Lidl на 19 март 2024 г. в обновеното библиотечно пространство на университета. Събитието беше открито от проф. д-р Цветана Стоянова - заместник-ректор по институционално и бизнес сътрудничество и студентски политики.

За катедра „Медии и обществени комуникации“ - катедра на ЮНЕСКО по медийна и информационна грамотност и културни политики за устойчиво развитие, въпросите за нивата на медийна и информационна грамотност в България, политиките за нейното развитие във формалното и неформалното образование, са в основата на проекта, с който тя придоби статут на катедра на ЮНЕСКО през 2022 г.

Участие в дебата взе гл. ас. д-р Мария Николова – преподавател в катедрата, която представи резултатите от университетския проект за медийната грамотност в България, като акцентира върху нуждата от адаптирането на добрите практики от други европейски държави при създаването на национални стратегически документи за преподаването и изучаването на медийната и дигиталната грамотност.

Д-р Николова разказа и за изследването сред 543 учители от средните училища в цялата страна, като подчерта някои от затрудненията, които те срещат във включването на медийната и информационната грамотност в предметите на учениците от различни класове.

В събитието участваха още Kатерина Шопова – директор „Човешки ресурси“, Lidl България, която описа трите групи умения, които са необходими в 21 век и акцентира най-вече на социалните – критично мислене, умения за работа в екип, решаване на проблеми и учене през целия живот. Тя подчерта, че знанието трябва отново да се бъде припознато като основна ценност в обществата, за да бъдат те проспериращи.

В дебата се включиха още доц. д-р Александър Христов - преподавател в катедра „МИО и бизнес“ и зам.-декан по качеството и международното сътрудничество на факултет ,,Международна икономика и политика“ и Нонна Георгиева, студент от 3 курс от специалност „международни икономически отношения“.

На събитието присъстваха още преподаватели от катедра “Медии и обществени комуникации” и студенти от 3. курс от специалностите “Медии и журналистика” и “Медия икономика”.

Google News Initiative гостува на катедра "МОК" за майсторски клас

УНСС — Wed, 20 Mar 2024 15:03:19 GMT

Полезна и задълбочена лекция пред студенти от Катедра "Медии и обществени комуникации" - УНСС изнесе Наталия Жаба, член на обучителния екип на Google News Initiative за Централна и Източна Европа.

Майсторският клас на Google бе посветен на теми, свръзани с това как да разпознаваме манипулирани и фалшиви фотографски изображения, как да използваме търсачката на Google за проверка на информация, как да разчитаме метаданни на снимки и други полезни инструменти за проверка на информация и факти, как да разпознаваме фалшиви профили в социалните мрежи, как работят фермите за ботове. Дезинформацията и мисинформацията са явления, които могат да бъдат разкривани от журналистите.

Преди да се присъедини към екипа на Google, Наталия работи като журналист в региона на ЦЕЕ за медии като Al Jazeera, Balkan Investigative Reporting Nerwork, Skynews, и др.

УНСС и "Икономедиа" започнаха сътрудничество със серия от лекции

УНСС — Tue, 19 Mar 2024 07:40:53 GMT

Журналисти от „Капитал“ и „Дневник“ изнесоха серия лекции пред студентите от 3 курс от специалностите „Медии и журналистика“ и „Медия икономика“. Лекторите разказаха за добри журналистически и бизнес практики в дисциплината „Онлайн медии“.

Темата на Ивайло Станчев, управляващ редактор на "Капитал" и възпитаник на първия випуск на специалност "Медии и журналистика" в УНСС, бе посветена на инструментите в съвременния нюзрум. Той показа на студентите богатия набор от инструменти, с които работи неговата медия: за производство и дистрибуция на журналистическо съдържание, инструменти за анализ на аудиторията, за брейнсторминг и идеи, за пуш нотификации, за дистрибуция чрез канали като „Вайбър“ и за социалните медии с помощта на изкуствен интелект, за разпространение на информационни бюлетини, аудио и т.н.

Снимка: Капитал

Вторият гост на студентите бе разследващият журналист Йоан Запрянов, който разказа на студентите за процесите по време на едно журналистическо разследване. Той сподели опита си по осъществяването на разследващи проекти, като даде конкретни примери: купуването от "Капитал" на Фейсбук групата "Русия е непобедима", темите „Исторически парк“ и „Нексо“. Студентите научиха подробности за пътя на получаване на информация, нейната проверка, намиране на други източници, работа на терен.

Новите медийни бизнес модели в "Икономедиа" представи Мария Тойчева – директор "Дигитален бизнес" на "Капитал". Тя направи паралел с чужди практики, коментира редица данни за трансформациите на медийния бизнес и показа начините, по които „Икономедиа“ въвежда работещи бизнес модели. Тя разгледа по-глобално медийния сектор, като проследи предизвикателствата пред традиционните медии, сред които намаляващите приходи от реклама, социалните медии, потребителски генерираното съдържание, новите навици на аудитория да ползва медийно съдържание. След това се спря подробно на актуални примери за приходи от съдържание. Студентите попълниха и две анкети – дали плащат за достъп до съдържание и къде гледат филми. Въз основа на отговорите им подробно бе развита темата за финансирането на медиите с много конкретика.

Реалното приложение на бизнес моделите в практиката демонстрира главният редактор на "Дневник" Велислава Попова. Тя проследи процесите, изминати от медийната група, от издаването на последния хартиен брой на „Дневник“ (2011 г.), който бе донесла, за да покаже на студентите, до днешната медийна действителност. Акцентът беше върху видовете абонаментни модели, монетизацията на съдържание и перспективите пред медиите от икономическа гледна точка.

Студентите получиха покана за участие в стажантските програми на медийната група. Те се абонираха и за "Академичен Капитал", като преференциалните цени са за всички студенти, докторанти, преподаватели и служители на УНСС, като трябва да се регистрират с институционалния си имейл.

Съвместната работа с "Икономедиа" продължава. На 22 март гост-лектор в програмата "Медийни класове" ще бъде главният редактор на "Капитал" Алексей Лазаров с тема, свързана с изкуствения интелект в медиите.

Кандидатствайте в #unwemedia с участие в националното състезание по медии и журналистика

УНСС — Fri, 01 Mar 2024 06:51:52 GMT

На 1 март 2024 г. започва националното състезание за творчески разработки по медии и журналистика, организирано ежегодно от катедра „Медии и обществени комуникации“ – УНСС. Темата традиционно е „Историята, която заслужава да бъде разказана“, а на авторите на отличените разработки ще бъде призната отлична оценка за кандидатстване в бакалавърските специалности „Медии и журналистика“ и „Медия икономика“ в направление „Обществени комуникации и информационни науки“.

Темата предполага разработки в различни формати – текст, фоторазказ и видео, даващи свобода и възможност за оригинални идеи на кандидатите. Срокът за изпращане на готовите материали на имейл media@unwe.bg е 15 април 2024 г. На него кандидатите могат да пишат, ако имат въпроси и нужда от съдействие.

На първенците от организираното по решение на АС национално състезание за творчески разработки по медии и журналистика, завършващи средното си образование през учебната 2023/2024 г., се признава оценка отличен (6.00) за резултат от конкурсен изпит в УНСС за направление „Обществени комуникации и информационни науки“.

Първенците представят сертификат с резултата от състезанието при записването за класиране.

Коалиция за медийна грамотност търси трима стажанти

УНСС — Thu, 22 Feb 2024 09:03:36 GMT

Коалиция за медийна грамотност търси стажанти, за които медийна грамотност е важна и интригуваща тема, събужда любопитството им и с желание биха работили по проекти, свързани с нея. Стажът е част от официалното сътрудничество между Коалицията за медийна грамотност и катедра "Медии и обществени комуникации" към Университета за национално и световно стопанство.

Какво очаква КМГ:

Да сте студент в катедра „Медии и обществени комуникации“ в УНСС;
Да сте отговорен, мотивиран и активен в работата си;
Да ползвате свободно английски;
Да са ви интересни теми като гражданско образование, медийна грамотност и работата на НПО сектора;
Да обичате да търсите информация в интернет и да проверявате източници.

Какво предлага КМГ:

Двумесечен стаж, включващ дистанционна работа – 10 часа седмично в удобно за вас време с възможност за регулярни срещи с ментор от Коалиция за медийна грамотност (КМГ). По време на стажа ще имате възможност да придобиете практически опит в сферата на медийната грамотност, чрез участието ви в проучвания и проекти и с помощта на менторството на екипа специалисти от Коалицията. Главните ви задачи ще включват:

събирането и обобщаването на информация свързана с различни проекти на темата медийна грамотност в България;

проучването, подготовката и реализирането на проектни предложения по темата медийна грамотност с помощ на ментор от КМГ;
включването в седмични срещи на екипа;
посещения на външни събития и обучения.

Стажът не е платен. При успешно приключен стаж, ще получите сертификат за участие в стажантската ни програма и препоръка от ментора ви. След приключване на стажантската програма и при интерес ще обсъдим възможности за присъединяването ви към проекти на Коалицията и съответното заплащане.

За КМГ:

КМГ обединява организации в областта на образованието, журналистиката и гражданското участие, академични представители и експерти по медийна грамотност.

КМГ разработва обучения, методологии за преподаване и проекти, които целят да развият уменията по медийна грамотност на различни целеви групи обхващащи цялото българско общество - от ученици и студенти, до родители, хора извън формалното образование и пенсионери на възраст над 55 години.

Как да кандидатствате:
Изпратете кратко мотивационно писмо на info@gramoten.li до края на работния ден на 11 март. В имейла включете и информация относно това кой курс сте и в каква специалност. КМГ ще проведе кратко онлайн събеседване с избраните студенти и ще очаква одобрените да имат възможност да започнат стажа не по-късно от 20 март.

Нашата катедра бе домакин на първи национален форум по медийна и информационна грамотност

УНСС — Wed, 08 Nov 2023 08:44:43 GMT

Катедра "Медии и обществени комуникации", която има статут на катедра на ЮНЕСКО по медийна и информационна грамотност и културни политики за устойчиво развитие, организира първия национален форум „Медийна и информационна грамотност“ на 2 ноември в Голяма конферентна зала на УНСС.

Доц. д-р Стела Ангова, ръководител на катедра „Медии и обществени комуникации“, Виктор Стоянов, зам.-министър на културата, ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров, Наталия Митева, зам.-министър на образованието и науката, доц. д-р Светла Цанкова, зам.-декан по учебната работа на факултет „Икономика на инфраструктурата (от ляво надясно)

Форумът беше разделен на два работни панела, в които взеха участие представители на различни заинтересовани страни - институции, неправителствени организации, медии, академии и училища. Техните изказвания и презентации се фокусираха върху значението на критичното мислене и уменията да се отсява дезинформацията, да се разграничават обективните факти от субективните възгледи, ролята на социалните медии в тази битка, както и като цяло проблемите, породени от дезинформацията през социалните медии.

Тези дискусии бяха водещи в контекста на предстоящите разговори за бюджета за 2024 година, като също така се обсъдиха въпроси около финансирането на обществените медии и различни инициативи за повишаване на медийната грамотност. Отделно беше разгледана и възникващата необходимост от регулиране на изкуствения интелект, като се отчете значителното му влияние върху информационните потоци в нашето общество.

В първия панел „Институционални политики и медийни практики за развитието на медийната и информационната грамотност в България“ участия взеха зам.-министъра на образованието и науката Наталия Митева, зам.-министърът на културата Виктор Стоянов, Ирина Иванчева - държавен експерт, отдел „Международни дейности“, Дирекция „Международно сътрудничество, европейски програми и регионални дейности“ в Министерство на културата, Бойко Благоев - и.д. ръководител на Представителството на Европейската комисия в България, представиха политиките, стратегиите и институционалните приоритети за развитието на медийната, дигиталната и информационната грамотност в България.

Соня Момчилова – председател на СЕМ, и Габриела Наплатанова - член на СЕМ, разказаха повече за правомощията на Съвета за електронни медии и за осъществяването на мониторинга на съдържанието по отношение на дезинформацията и пропагандата в електронните медии.

Генералният директор на БНР Милен Митев и Антон Андонов - член на управителния съвет на БНТ цитираха интересни данни за медийната и функционалната грамотност на гражданите в България и Европа, споделиха какви са предизвикателствата пред обществените медии и мотивираха проектите, които развиват в сферата на медийната грамотност.

Росен Цветков, “Продуцент Новини” в bTV и Веселин Димитров, главен редактор на сп. „Forbes България“ също се включиха с изказвания в първия панел и обобщиха усилията на техните медии за повишаване на качественото съдържание.

Вторият панел, „Формално и неформално образование по медийна и информационна грамотност в България“ беше открит по Петя Дюлгерова - програмен директор, медийна програма във фондация “Америка за България”, която представи стипендиантската програма "Медия е:волюция" за развиване на журналистическите умения и интереси на младите хора, както и стипендиантската програма „Дигитален маркетинг за значими каузи“, която развива знания в областта на дигиталния маркетинг. Снежана Тодорова – председател на СБЖ, подчерта ролята на професионалните организации за защита на медийната свобода, която също е предпоставка за развитие на медийната и информационната грамотност.

Иглика Иванова от Коалиция за медийна грамотност и Кристина Христова - съучредител на АЕЖ-България и ръководител на проекта Factcheck.bg презентираха разработените от организациите ресурси за проверка на информацията и проектите, по които работят, за да повишават медийната грамотност сред различни възрастови групи в България.

Във втория панел, в частта, посветена на формалното образование, Екатерина Русева, ръководител на Академия „Школо“, Яна Алексиева изп. директор на „Асоциация родители“, „Заедно в час“, Цветомира Антонова преподавател по история в Частно средно училище „Увекинд“, Христина Иванова, директор на ПГПЧЕ „Алеко Константинов“, Правец, Цветелина Вълчева, директор на 96-то иновативно СУ „Лев Н. Толстой“, София, споделиха мотивите си за въвеждането на предмети и откриването на паралелки с медийни и комуникационни профили, за ученето на медийна и дигитална грамотност през всички предмети, за училищните медии и идеите за създаването на мултимедийни студиа за дигитална медийна продукция и подкасти.

Катедра „Медии и обществени комуникации“ има сключени споразумения за сътрудничество с ПГПЧЕ „Алеко Константинов“, гр. Правец и 96-то иновативно СУ „Лев Н. Толстой“, гр. София и студенти от нашата катедра ще обучават ученици по медийна и информационна грамотност.

По повод 15 години от създаването на катедра „Медии и обществени комуникации“ и за утвърждаване доброто име и авторитет на УНСС, като катедра на ЮНЕСКО, ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров връчи на доц. д-р Стела Ангова кристална статуетка на проф. Стефан Бобчев – основател и първи ректор на университета.

Докторантите на катедра "Медии и обществени комуникации" представиха изследвания по актуални теми

УНСС — Mon, 29 May 2023 14:19:41 GMT

Катедра „Медии и обществени комуникации“ проведе IV докторантски семинар, на който се представиха 8 научни доклада. Доц. д-р Светла Цанкова и д-р Георги Минев, модератори на семинара, отриха събитието, което вече се е превърнало в традиция за катедрата.

„Тези семинари помагат на докторантите в работата им по дисертациите“, каза д-р Георги Минев, а доц. д-р Светла Цанкова допълни: „Това е и една възможност за трениране на презентационните умения, които ще им бъдат необходими при защитата на дисертациите“.

Доц. д-р Стела Ангова, доц. д-р Светла Цанкова и д-р Георги Минев

Доц. д-р Стела Ангова, ръководител на катедрата, поздрави участниците и отбеляза, че катедрата от миналата година е официално катедра на ЮНЕСКО \Медийна и информационна грамотност и културни политики за устойчиво развитие", което освен признание носи със себе си и отговорността да се повишава качеството на обучението и да се засилва научната и публикационна дейност и семинарът е изцяло ориентиран в тази насока.

Първата презентация беше на Мая Бойчева на тема „Англоезичният пътепис за България в зората на ХХ в.: създател на образи и медиатор на идентичности“. В пътеписите, в сравнение с другите жанрове, най-силно е изразено взаимоотношението между „субектът“ и „другият“, отбеляза Мая Бойчева, защото в тях „субектът среща другия, в случая британски журналисти и писатели „срещат“ българите.“ Едуард Диси коментира засиленото руско влияние на Балканите след разпада на Османската империя, на което единствено България може да попречи (според него), а Джеймс Баучер, журналист във вестник „Таймс“, разглежда напредничавите социални реформи, които се извършват в България, както и стремежът на българина към образование.

Отношението към Русия беше засегнато и във втората научна тема, само че от гледна точка на съвременността, по отношение на войната в Украйна. Боряна Райчева-Данаилова представи проучването си „Войната в Украйна в ракурса на политическото говорене по време на предизборната кампания за 49-ото Народно събрание“. Тя коментира предизборните слогани на партиите, които демонстрират отношението им към войната в Украйна, коалициите, които са се сформирали „Коалиция на войната“ и „Коалиция на мира“, както и фактът, че в сравнение с другите страни най-малко хора подкрепят финансиране и военна помощ за Украйна (33%). „Предизборното говорене понякога се превръщаше в чиста агитация и пропаганда, използвайки и лъжата“, каза Боряна Данаилова и даде пример с твърдението на Корнелия Нинова и на партия „Възраждане“, че е решено да се изпращат български военни в Украйна.

Василена Иванова разви темата „Стратегически документи за развитието на спорта в България“. Тя направи сравнителен анализ и посочи изпълнените и неизпълнените цели на държавната политика.

Темата на Любослава Миткова беше „Традиционен срещу дигитален PR - предимства и недостатъци“. Тя посочи удобствата на дигиталните технологии и използването им като важен инструмент в съвременните публични комуникации.

Гергана Дончева Янков говори за „Изкуствения интелект в здравния PR“ като цялата разработка беше върху нейното интервю с чатбота ChatGPT. Тя направи извода, че изкуственият интелект може да бъде помощник, но не може напълно да замести човешкия фактор.

Васил Календеров представи своя доклад на тема „Децентрализирани социални медии“, като използва актуални данни за развитието на социалните медии и мрежи, анализира спецификата на някои от водещите компании в тази сфера и коментира ефектите от процеса на тяхната децентрализация.

Докторантката Симона Нанова беше насочила своето внимание към темата „Стриймингът на сценични изкуства - необходимост или екстра. Мнения на мениджъри на театрални организации.“ Тя представи проведенетото от нея проучване, което показа, че някои театри продължават практиката, започнала по време на пандемията от коронавирус, да предлагат на аудиторията си стрийминг на спектакли, докато други са категорично против, защото по този начин губят своите зрители, които биха дошли в театъра, за да гледат представленията на живо.

Интерес предизвика и доклада на Мария Константинова „Влиянието на КОВИД-19 върху структурата на сутрешните телевизионни блокове в България периода 2020-2023“. Водещата на сутрешния блок на телевизия „България он ер“ сподели проблемите, с които се е сблъскал екипа на предаването по време на пандемията, анализира и промените в процеса на общуване с гостите и как това се е отразило върху работата на журналистите.

Последният час от докторантския семинар бе отделен за коментари и дискусия, която беше много оживена и динамична и даде възможност на докторантите да изразят своята позиция по редица теми и проблеми, свързани с навлизането на изкуствения интелект с сферата на комуникациите, с професионалните стандарти, с етичните норми в журналистиката и връзките с обществеността и други. Активно в дискусията с мнения и въпроси участваха и преподавателите от катедра „Медии и обществени комуникации“ доц. д-р Стела Ангова, доц. д-р Биляна Томова, главен асистент д-р Иван Вълчанов, а също и модераторите на семинара.

Следващото издание на семинара ще бъде на 27 май 2024 г.

Катедра „МOK“ отбеляза 15 години с представяне на мащабно изследване на медийната грамотност

УНСС — Mon, 20 Feb 2023 07:54:29 GMT

По повод 15 години от създаването на катедра „Медии и обществени комуникации“ – УНСС и придобиването на статут на катедра на ЮНЕСКО „Медийна и информационна грамотност и културни политики за устойчиво развитие“ беше представена колективната монография „Медийна грамотност“. Форумът бе открит от доц. д-р Стела Ангова, ръководител на катедрата. Официално приветствие от академичното ръководство на университета поднесе ректорът проф. д-р Димитър Димитров.

Доц. д-р Стела Ангова и проф. д-р Димитър Димитров, ректор на УНСС

„Ние успяхме да защитим своето присъствие в образованието по медии и обществени комуникации, журналистика, връзки с обществеността, културни индустрии и продуцентство. Може да се похвалим с качествено развиване на професионално направление „Обществени комуникации и информационни науки в УНСС“, каза доц. Ангова.

„За тези години катедра „Медии и обществени комуникации“ се утвърди като един от най-авторитетните стожери за развитие на журналистиката и медийната култура в страната. Вие доказахте, че катедрата има не само образователна мисия, но и мисия да възпитава знаещи и мислещи хора, които с професионализъм и развито чувство за справедливост да отразяват обществените събития или да работят като ПР специалисти. Пожелавам на катедрата все така да бъде предпочитана от най-добрите кандидат-студенти и в нея да се обучават талантливи и амбициозни млади хора.“, каза в словото си проф. Димитров.

Той сподели, че се чувства почти като част от катедрата, тъй като почти всеки ден контактува с медиите, а през 1984 г. е публикувал и статии във вестник „Икономист“. „Всички имаме нужда от обучение по медии и комуникации, защото е много важно какво ще кажем и как ще го кажем“, допълни ректорът.

Авторският колектив (от ляво надясно): д-р Георги Минев, гл. ас. д-р Мария Николова, доц. д-р Стела, Ангова, доц. д-р Светла Цанкова, гл. ас. д-р Иван Вълчанов, гл. ас. д-р Илия Вълков

Доц. д-р Стела Ангова открои в началото значимите успехи, които катедрата е постигнала за тези 15 години, както и дейността, свързана с медии и комуникации в УНСС, преди катедрата да е създадена:

15 години катедра „Медии и обществени комуникации“, но според архивите още от 1982 г. в УНСС има икономическа журналистика и може да се каже, че катедрата е наследник на катедра „Икономика, организация и управление на извън производствената сфера“, впоследствие катедра „Управление на социално-културните дейности“;
За 15 години са обучени около 1500 студенти;
За 15 години – десетки успешно завършили проекти по важни научно изследователски теми, университетски и международни, проекти по „Хоризонт 2020“ и по прогама „Еразъм+“;
За 15 години – изградена стабилна партньорска мрежа с европейски университети и с университети в България, както и със средни училища;
20 години от създаването на специалност „Икономика на масмедиите“ – това е първата медийна специалност, сега се казва „Медия икономика“;
100 години от първия вестник на Свободния университет за политически и стопански науки /негов наследник е сегашният „Вестник на УНСС“/, в чието списване активно участва катедрата чрез преподаватели и студенти;
От 2022 г. катедра „Медии и обществени комуникации“ придоби статут за катедра на ЮНЕСКО по медийна и информационна грамотност и културни политики за устойчиво развитие.

Автори на мащабното научно изследване, определено от специалистите като първо по рода си в българската медийна среда, са преподаватели от катедрата - доц. д-р Светла Цанкова (ръководител на проекта), доц. д-р Стела Ангова, гл. ас. д-р Мария Николова, гл. ас. д-р Иван Вълчанов, гл. ас. д-р Илия Вълков, д-р Георги Минев и доц. д-р Мартин Осиковски. Рецензенти са проф. д.н. Любомир Стойков и доц. д-р Валентина Георгиева , СУ „Климент Охридски.

„От 44 години трудов стаж 20 години имам в УНСС и помня едни вълнуващи, градежни години“, каза проф. д-р Петко Тодоров, доайен в създаването на журналистическите специалности в УНСС. Той припомни, че още преди катедрата „Медии и обществени комуникации“ да се учреди е бил създаден сектор „Медии“ към катедра „Управление на социално-културните дейности“, която е възпитавала добри професионалисти в областта на медиите и обществените комуникации.

Проф. д-р Петко Тодоров

На честването на 15-годишнината от създаването на катедрата присъстваха и преподаватели от Факултета по журналистика и масова комуникация към СУ „Св. Климент Охридски“. Те поднесоха поздравителен адрес от името на проф. Веселина Вълканова, декан на факултета, с който поздравяват колегите си от УНСС за годишнината и за доброто партньорство през годините. „Каузата за опазване и утвърждаване на качествено образование ни прави съмишленици. Не случайно съществуват дългогодишни традиции в съвместната работа и сътрудничество между Факултета по журналистика и катедрата „Медии и обществени комуникации“. Пожелавам да продължавате да обучавате студенти в духа на най-високите професионални образователни стандарти“, се казва в поздравителния адрес, прочетен от проф. д-р Николай Михайлов.

Проф. д-р Николай Михайлов поздравява доц. Ангова

Поздравителен адрес поднесе и доц. д-р Борислав Арнаудов от катедра „Икономика на транспорта и енергетиката" в УНСС и специална юбилейна монета като подарък от катедрата.


Доц. д-р Борислав Арнаудов

В представянето на монографията „Медийна грамотност“ се включи целият авторски колектив, работил в продължение на три години по нея. Монографията е резултат от научен проект, финансиран от УНСС, в периода 2019-2022 г. Част от темите и текстовете в книгата са допринесли за удостояването с името „Катедрата в ЮНЕСКО“. Издадена е от Издателски комплекс – УНСС.

Рецензентът на книгата е проф. д.н. Любомир Стойков, доайен в катедрата. Той направи подробен анализ на монографията, която оцени като „уникална, забележителна, модерна“, написана от „отбор-мечта“. „В резултат на тази книга престъпленията рязко ще намалеят“ – каза проф. Стойков и обясни, че неговият извод е следствие на аксиомата, че „действия, лишени от знания, са престъпления.“

Ректорът на УНСС и проф. д.н. Любомир Стойков с монографията „Медийна грамотност“

Медийният експерт проф. д-р Маргарита Пешева, бивш председател на СЕМ, беше гост на честването и определи монографията като „Първото си по рода задълбочено медийно изследване, което се появява в България“

Екипът подробно представи всички изследвания по монографията, резултатите и изводите, които са направили. Проф. д-р Матилда Александрова-Бошнакова, зам.-ректор по учебната дейност, председателят на контролния съвет проф. д-р Даниела Фесчиян, проф. д-р Блага Благоева, ръководител на катедра „Политология", доц. д-р Елена Симеонова, зам.-декан по учебната работа на факултет „Международна икономика и политика", доц. д-р Мария Воденичарова, зам.-декан на факултет „Икономика на инфраструктурата“, доц. д-р Деница Горчилова, ръководител катедра „Публична администрация“, доц. д-р Александър Вълков, журналисти и студенти поздравиха колегите си и изразиха одобрение, че годишнината се отбелязва именно със сериозен научен труд.

Сред гостите на събитието бе и проф. д.ф.н. Иванка Мавродиева - преподавател в СУ "Св. Климент Охридски" и хоноруван преподавател към катедрата, която публикува рецензия в научното списание "Newmedia21". С отзива, озаглавен "Медийната грамотност – три сфери на изследване и преподаване", можете да се запознаете ТУК.

#unwemediAlumni: Василена Иванова от художествената гимнастика до журналистиката

УНСС — Tue, 20 Dec 2022 12:05:00 GMT

„Спортът винаги е бил на първо място”, споделя Василена Иванова, която в момента следва докторантура в УНСС. Художествена гимнастика тренира активно от 5- до 20-годишна, което обхваща голяма част от живота й и вероятно затова за нея спортът винаги е бил приоритет, но като всеки гимназист в 11-12 клас започва да се замисля какво е нейното призвание и какво би й било интересно да учи. Изключила е спортната академия като вариант – споделя, че не е нейното място. От безброй възможности тя се спира на журналистиката, тъй като българската литература я привлича и й е интересна, а и самата Василена се самоопределя като комуникативна личност. Започвайки да ходи на уроци по българки език и литература, материята става все по-любопитна за нея. Без да й е мечта, професията я избира и тя се впуска в нея стремглаво, както във всичко.

Първоначално иска да учи журналистика в Софийския университет, но към сегашният момент е благодарна на късмета, че я приемат и завършва специалност "Медии и журналистика" в катедра „Медии и обществени комуникации“ в УНСС. Още в първите седмици на следването се впуска да пише за вестника на университета. Тогавашната главна редакторка предлага на първокурсниците да пробват да пишат за изданието и Василена решава да опита, без да знае какво я очаква. Малко по малко материалите за вестника се увеличават, включва се и в Студентски съвет, а впоследствие става още по-дейна, присъединявайки се към ПР отдела на университета.

„Едва ли са видели кой знае какви журналистически качества, по-скоро са видели това, че съм отговорна“, казва Василена. Именно упоритостта и отговорността спомагат развитието. Тя смята, че спортът я е направил целеустремена – „Когато кажа нещо, го правя, трябва да се случи нещо супер инцидентно, за да не го направя”. С помощта на ръководителя на ПР отдела на университета започва стаж в БНТ Новини през лятото на втори курс. Споделя, че не се е чувствала добре там, но е продължила, тъй като е поела ангажимент и не е искала да се откаже. Благодарение на това, че не се отказва отчита, че въпреки всичко там е научила доста неща. Именно след този стаж става главен редактор на вестника на УНСС, а освен това и продължава да заема различни пробни позиции.

„За мен нещата не са на всяка цена”

Когато д-р Илия Вълков й предлага да запише докторантура, Василена реагира негативно, категорично отказвайки под претекст, че не й се занимава с това, най-вече заради самия процес на писане. Тя споделя, че й е интересно и й харесва да научи историята, но не и процесът на писането. Така първоначално отхвърля тази идея, която обаче остава в главата й.

Две години след завършване на магистратурата си по ПР започва работа в Министерството на труда и социалната политика в ПР отдела, където продължава да работи и до днес. Първоначално си е мислила, че не е за такава институция, тъй като си представя работата там като по-консервативна. Определя тази работа като парадокс, тъй като никога не е имала желание да се занимава с политика. Освен това Василена пише и за списание „Мениджър”, същевременно от няколко години е и съдия по художествена гимнастика и уикендите ходи по състезания. Споделя, че не е искала да се разделя със спорта, но и няма желание да стане спортен журналист. Работата като съдия й допада, защото така „не се налага по цял ден да съм в залата и мога да имам личен живот”.

За докторантурата Василена казва, че в един момент се замислила дали да я запише и започнала да пита хората около нея за мнение, „Аз съм си такава, търся мнението на останалите”. Всички я подкрепят и така без да е нито мечта или приоритет, записва докторантурата си, водена от любопитство. Тя счита, че всичко, което й се случва, е благодарение на хората от университета, на вестника, който й дава старта, пиарката на университета – д-р Лиляна Пипонкова, доц. д-р Стела Ангова, проф. д.н. Любомир Стойков, д-р Илия Вълков, както и всеки преподавател, който е повярвал в нея.

Темата за дисертацията й е свързана с публични комуникации в спорта: политика, влияние, общности. Това е работната тема, която, предполага, ще претърпи промяна, но ще бъде свързана със спорта и политиката и как основните ценности на спорта за мир, толерантност, равенство се заместват от политически интереси и дипломатически скандали. Ще разгледа ролята на държавата в спорта, как тя използва имиджът и успехите на спорта, за да подобри цялостния си имидж.

На въпроса как успява да съчетае всичките си занимания Василена отговаря, че вероятно това се дължи на дисциплината изградена от спорта – успява да се концентрира за кратко време и да отметне задачата. „Кога си почиваш?“ – „Вечер, уикенди…”, отговаря с усмивка тя. Казва, че не се чувства изморена и ходенето на работа не е тежест за нея, понеже харесва това, с което е избрала да се занимава.

Да се хвърлиш в неизвестното

“Младите да се интересуват от всичко, което е около тях. Ако някой гост в лекция предложи стаж като възможност да се впускат, както и в неправителствени организации, Еразъм+”. Съветва студентите да не ги е страх да се впускат в предизвикателства, защото от тези неща се създават контакти и "след време ще ти звъннат, ако имат нужда от човек – няма да пуснат обява, а ще се сетят за теб”.

Василена смята, че не е хубаво да се сравняваш с останалите, тъй като в главата ти другите са повече от теб, но всъщност далеч не е така. Освен това чуденето дали да започнеш нещо ново, също и екзистенциалните въпроси, разколебават – трябва да се хвърлиш в нещото, а винаги можеш и да се откажеш. И това е - ако не се получи - отначало. "Единствено няма връщане назад от смъртта. Това са човешки граници, които си поставяме и затова се отказваме - защото ни е страх от неизвестното". Именно заради това Василена е била на косъм да се откаже от работата в министерството. Началото е било трудно, но сега се радва, че не се е отказала. Казва, че вестникът на университета много й е помогнал – благодарение на опита си от там знае какво да прави, как да пише, кое е важно да се каже. Дава за пример работата си за сайта offnews.bg, където започва благодарение на университета. Казва, че като я пратят на събитие, тя вече знае какво да прави, как да интервюира, да отсее най–важното и да го напише.

Съветът й към сегашните и бъдещи автори на вестника на УНСС е да бъдат по–любопитни и по–дейни, да дават идеи, да предлагат, дори и да не знаят как да го направят. Никога не си е мислила, че ще прави тези неща, с които се занимава, но проявявайки смелост, всичко става възможно.

Автор: Виктория Трифонова Кунева, 3. курс, специалност "Медии и журналистика"

Осмокласници от паралелка по медии и комуникации гостуваха на #unwemedia

УНСС — Thu, 24 Nov 2022 13:26:32 GMT

На 23 ноември 2022 г. осмокласници от 96. СУ "Лев Николаевич Толстой" в София бяха на гости в УНСС. Това е вторият випуск от паралелката с профил "Медии и комуникации" от училището.

Учениците от 8А клас с ръководител Петкан Илиев имаха възможност да посетят мултимедийното студио, да се включат в редакционната планьорка на вестника и дори да присъстват на лекции. Те бяха посрещнати от ръководителя на катедра "Медии и обществени комуникации" доц. д-р Стела Ангова и от гл ас. д-р Илия Вълков.

Бъдещите колеги се запознаха със студентите и научиха повече от тях за учебния процес в нашата катедра.

Очакваме учениците отново при нас и като бъдещи студенти!

Снимки от събитието вижте в галерията във Фейсбук:

"Българското кино - моментна снимка" е темата на шестия форум за устойчиво развитие на българската филмова индустрия

УНСС — Fri, 04 Nov 2022 12:45:09 GMT

Университетът за национално и световно стопанство – Център за медийни изследвания и аудиовизуална политика и Националната академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“, в партньорство с Изпълнителна агенция „Национален филмов център“, Българска национална филмотека, Съюз на българските филмови дейци, Асоциация на филмовите продуценти, Сдружение на филмовите и телевизионните режисьори, Филмаутор, Българска асоциация на кинорежисьорите, Асоциация на българските оператори, Академика 21, Българска асоциация на филмовите, телевизионните и радио сценаристи, Асоциация на българските филмови продуценти, Българска асоциация на независимите художници и аниматори - Пройко Пройков, Асоциация на българските анимационни продуценти, Асоциация на българските киносалони, Асоциация на филмовите и телевизионни продуценти и Обсерватория по икономика на културата, организират кръгла маса: "ШЕСТИ ФОРУМ ЗА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРСКАТА ФИЛМОВА ИНДУСТРИЯ – БЪЛГАРСКОТО КИНО - МОМЕНТНА СНИМКА".

Събитието ще се проведе на 8 ноември 2022 г. от 12.00 ч., в Голяма кинозала, НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“.

Целта на Форума за устойчиво развитие на българската филмова индустрия е да бъде намерен най-добрият път за ефективно и ефикасно управление и финансиране на българската филмова индустрия - през призмата на европейските политики и практики, което от своя страна да доведе до нейното устойчиво развитие.

В настоящото издание на форума ще бъдат засегнати следните теми, свързани с развитието на българската филмова индустрия:

Публичните финанси за българската филмова индустрия в държавния бюджет за 2022 г.;
Транзитната сметка в БНБ с 18 млн. лв. за българската филмова индустрия;
Перспективите за българското кино в държавния бюджет за 2023 г. и тригодишната бюджетна прогноза за периода 2023-2025 г.;
Финансиране и управление на филмовата индустрия и разпоредбите в Закона за филмовата индустрия/ЗФИ/, Правилник за приложение на Закона за филмовата индустрия/ППЗФИ/ и все още липсващ Устройствен правилник за дейността на ИА „Национален филмов център“;
Създаване на работна група за фонд „Българско кино“;
За участие са поканени представители на Министерство на културата, Министерство на финансите, Комисия по култура и медии в 48-то Народно събрание на Република България, Столична община, Българска национална телевизия, граждански и творчески организации в областта на филмовата индустрия, представители на медиите.

Форумът „Устойчиво развитие на българската филмова индустрия“ е част от София - творчески град на киното на ЮНЕСКО и се осъществява в изпълнение на стратегията на Столична община - София – творчески град на киното.

Потвърждение за участие можете да изпратите на следните електронни адреси на организаторите на кръглата маса: andreeva@culturaleconomics.bg, andreeva@unwe.bg, както и на тел. 0888-661420 (д-р Диана Андреева-Попйорданова).

Наръчникът "Азбука на журналистиката" бе официално представен в УНСС

УНСС — Fri, 21 Oct 2022 06:42:16 GMT

УНСС и катедра „Медии и обществени комуникации“ (UNESCO Chair on Media and Information Literacy and Cultural Policies for Sustainable Development) бяха домакини на първото представяне на „Азбука на журналистиката“ - наръчник за студенти, преподаватели и практикуващи под редакцията на Клаудия Маст.

Наръчникът се издава за първи път на български език от фондация „Конрад Аденауер“ и в него е представена съвременната архитектура на медийната организация, изискванията за добра и достоверна журналистика, техники за проучване и комуникация с аудиторията, управленски задачи и изготвяне на концепции от маркетинга и организация на редакцията. Описва и анализира различните предизвикателства пред съвременните мултимедийни похвати, нови форми и формати в медиите.

„Азбука на журналистиката“ беше представена от Хенрик Зитих – ръководител на медийната програма за Югоизточна Европа на фондация „Конрад Аденауер“. Той разказа за възможностите на програмата и как чрез нея студентите да усъвършенстват професионалните си журналистически умения.

Доц. д-р Михаил Мусов - заместник-ректор по научноизследователска дейност и международно сътрудничество, приветства инициативата на фондацията за издаването на наръчника като подчерта, че подобни книги за ценни и за образованието на студентите по журналистика, за медийната грамотност в контекста на усложнената комуникационна среда и предизвикателствата пред борбата с фалшивите новини и дезинформацията.

Доц. д-р Светла Цанкова акцентира върху това, че „Азбука на журналистиката“ ще допринесе за образованието на студентите по медии и комуникации, ще обогати знанията им за различните сфери в журналистиката и процесите по създаването на медийна продукция.

Събитието беше съчетано и с лекция на Александър Андреев, дългогодишен ръководител на българската редакция на "Deutsche Welle", който вдъхновяващо разказа за опита си като журналист в Германия и България и, чрез примери от собствената си практика, описа пред студентите колко е важна проверката на фактите, приоритизирането на качественото съдържание пред ексклузивността, спецификите на медийните пазари в България и Германия и им даде ценни професионални напътствия.

Представянето беше модерирано от гл. ас. д-р Илия Вълков, който насърчи бъдещите колеги да оползотворяват шансовете, които им предоставя медийната програма и да бъдат активни в търсенето на възможности за трупането на нови знания и умения с сферата на медиите и комуникациите.

#unwemedia вече е катедра на ЮНЕСКО!

УНСС — Wed, 19 Oct 2022 07:54:39 GMT

Скъпи колеги, студенти, приятели, вече можем официално да обявим, че катедра "Медии и обществени комуникации" е катедра на ЮНЕСКО.След дълъг период на кандидатстване и одобрение #НашатаКатедра е UNESCO Chair on Media and Information Literacy and Cultural Policies for Sustainable Development (Катедра на ЮНЕСКО по медийна и информационна грамотност и културни политики за устойчиво развитие).Ще продължим и разширим работата си, свързана с темата на проекта и с целите за устойчиво развитие, заложени в стратегическите документи на ЮНЕСКО.Очаквайте подробности!

Премиера на наръчника „Азбука на журналистиката“ на 20 октомври

УНСС — Mon, 10 Oct 2022 10:14:31 GMT

УНСС и Катедра „Медии и обществени комуникации“ ще бъдат домакини на представянето на наръчника за студенти, преподаватели и практикуващи „Азбука на журналистиката“.

Наръчникът излиза за първи път на български език. Впечатляващото издание от 600 страници е изготвено под редакцията на Клаудия Маст и има за цел да допринесе за професионализацията на журналистиката в условията на медийна конкуренция. В него е представена съвременната архитектура на медийната организация, изискванията за добра и достоверна журналистика, техники за проучване и комуникация с аудиторията, управленски задачи и изготвяне на концепции от маркетинга и организация на редакцията. Описва и анализира различните предизвикателства пред съвременните мултимедийни похвати, нови форми и формати в медиите.

Благодарение на Медийната програма на фондация "Конрад Аденауер" сега книгата става достъпна за публиката в България и други страни в Югоизточна Европа чрез превод на български, албански, румънски и хърватски език.

Представянето на българското издание на "Азбука на журналистиката" ще се състои на 20-и октомври от 13:30 часа в Университета за национално и световно стопанство (УНСС) в София. Събитието ще бъде съчетано и с лекция на Александър Андреев, дългогодишен ръководител на българската редакция на "Deutsche Welle", който ще говори по темата "Опита на журналиста между България и Германия".

По време на събитието всеки присъстващ ще получи безплатен екземпляр от наръчника, който след това ще бъде наличен в библиотеката на университета за ползване от студенти, преподаватели и практикуващи.

Аудиовизуалният център ще представи резултати от изследване на икономиката на културните индустрии на 25 октомври

УНСС — Tue, 04 Oct 2022 10:10:07 GMT

Университетът за национално и световно стопанство – Център за аудиовизуална политика и медийни изследвания и Катедра “Медии и обществени комуникации“, Ви канят на 25 октомври 2022 г., 10.00 ч. в Голяма конферентна зала на УНСС, на представяне на новите резултатите от съвместно изследване на Обсерватория по икономика на културата със Столична община - ИКОНОМИЧЕСКИ ПРИНОС НА ИЗКУСТВАТА, КУЛТУРНИТЕ И ТВОРЧЕСКИ ИНДУСТРИИ, КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО И КУЛТУРНИЯ ТУРИЗЪМ ЗА ПЕРИОДА 2008-2020 Г. Изследването е основа за създаването на ефективна и ефикасна културна политика на национално и общинско ниво. Ще бъдат представени данни за въздействието на COVID-19 в икономически аспект. Данните от изследването са приложени и в най-големият проект с българско участие в областта на културните и творчески индустрии CICERONE по програмата ХОРИЗОНТ 2020 на Европейската комисия.

В България - културните и творчески индустрии създават сериозен икономически резултат. През последното десетилетие те си извоюваха признание за специфично икономическо поле с голяма динамика, със социални измерения създаващи партньорски мрежи между обществения сектор и частния бизнес. Културните и творчески индустрии са катализатор за развитие на нови технологии и иновации в културния и индустриален сектор, неделима част са от образованието и модерните регионални и градски политики. Kултурните и творчески индустрии реализират икономически принос в БВП от 5,7%, над 104 000 заети/ повече от 80 000 заети са в частни и неправителствени организации/, повече от 24 000 организации.

Данните от изследването очертават София като национален център на културните и творчески индустрии (КТИ). Анализирани сa основни показатели за икономическата значимост на медиите – добавена стойност по факторни разходи, заети, наети, оборот, брой предприятия, преки чуждестранни инвестиции. В изследването е използвана методологията на ЕВРОСТАТ, чрез системата от кодове на NACE, COICOP, NUTS. Данните са съпоставими в сравнителен анализ със страните – членки на ЕС.

Резултатите от предходните години на проекта станаха и съществена част от Културната стратегия на град София („София-творческа столица“).

През 2014 г. данните от изследването в частта за филмовата индустрия – станаха основа за получаване на титлата – София – творчески град на киното в мрежата на ЮНЕСКО и разработване на първата стратегия за българската филмова индустрия «София –град на киното».

Данните от изследването се използват и за създаване на политики и инструменти за тяхното осъществяване в новата пост- COVID реалност. Ще бъдат представени конкретни предложения в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен аспект, които преформулират ролята на държавата и пазара за устойчивото развитие на изкуствата, културните и творчески индустрии, културното наследство и културния туризъм в една нова реалност.

Представянето на изследването „ИКОНОМИЧЕСКИЯ ПРИНОС НА ИЗКУСТВАТА, КУЛТУРНИТЕ И ТВОРЧЕСКИ ИНДУСТРИИ, КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО И КУЛТУРНИЯ ТУРИЗЪМ ЗА ПЕРИОДА 2008-2020 г.“ е част от София - творчески град на киното на ЮНЕСКО и се осъществява в изпълнение на стратегията на Столична община - София – творчески град на киното.

#unwemedia обявява конкурс за контент мениджър за TikTok

УНСС — Tue, 04 Oct 2022 08:46:45 GMT

Комуникационният екип на #unwemedia търси нов член, който ще отговаря основно за създаване и поддържане на TikTok профил на катедрата:

Ако сте наши студенти 1.-4. курс:

Искате да се присъедините към нашия екип от контент мениджъри и да се включите в създаването и разработването на нашия TikTok профил.

Обичате да снимате видео, да създавате интересно специализирано съдържане и да следите трендове.

Искате да усъвършенствате уменията си за работа с Meta Business Suite, TikTok Dashboard and Analytics, различни видове софтуер за видеомонтаж, обработка на изображения, жив стрийминг...

Изпратете ни кратко мотивационно писмо на media@unwe.bg до 24 октомври 2022 г.

Позицията се признава за стаж по специалността.