Катедра "Икономическа социология"

100 ГОДИНИ УНСС
Конспекти
Обновено: вторник, 13 ноември 2018 5:49

ВЪПРОСНИК по дисциплината "Икономическа култура" - 2017 г. по второ, преработено и допълнено издание

1. Културата като символно измерение на начина на живот на различни soc_3a007_korica_Blagoi.Kolev_IKONOMICHESKA.KULTURA_2017.jpgсоциални групи. Икономическата култура и нейната роля за развитието на обществото – същност, функции и сфери на проявление. Социализиращите механизми на културния етос на различните човешки общности – генезис и специфика.

2. Макс Вебер /1864 – 1920 г./ и разликата между „капитализъм въобще“ и „модерен капитализъм“ в класическото си произведение „ Протестантската етика и духът на капитализма“ /1905 г./. Специфичните особености на „духа“ на модерния западноевропейски и северноамерикански капитализъм. Евристичност и несъгласия с неговата теория.

3. Макс Вебер и икономическите култури на патримониалното и протоиндустриалното домакинство. Ролята на независимия индивид и на неговото ново отношение към труда и времето. Отхвърляне на семейната обвързаност, на старите  стереотипи, на традиционните норми на поведение и на ниската мотивация към труда.

4. Макс Вебер и взаимодействието между икономика, власт, култура и демография. Религиозните етики на будизма, юдеизма, индуизма, конфуцианството, исляма и християнството. Протестантството и неговите водещи идеолози – Мартин Лутер/1483-1546 г./, Жан Калвин /1509 – 1564 г./ и Бенджамин Франклин/ 1706 – 1790 г./.  

5. Макс Вебер и вграждането на протестантската етика в протоиндустриалното домакинство. Новата ценностна система на индивида – култовото отношение към труда, времето, дисциплината, професията и аскетичното потребление. Формирането на етичната максима – да се разчита единствено и само на себе си. Различията между протестанта и традиционният християнин / католик или православен/. Характерни особености и черти на Веберовия предприемач.

6. Макс Вебер и ролята на бюрократичната организация на труда за рационализирането на мезонивото на обществото - предимства и недостатъци. Рационализиране и на макроструктурите на обществото – на сферите на политиката, науката, образованието, правото, медицината, етиката, управлението, музиката и т.н. Стопанският етос – същност, измерения, ценности и образци на поведение. Критични мнения към теорията на Макс Вебер.

7. Вернер Зомбарт /1863 – 1941 г./. Ролята на користолюбивия буржоа за възникването на капитализма. Двойственият образ на буржоата – като еснаф и като рационален и рискуващ  предприемач. Характеристика на шестте авантюристични типа буржоа.

8. Вернер Зомбарт и неговите виждания за ролята на евреите за възникването на капитализма. Дискусията между В.Зомбарт и М.Вебер по този въпрос. Разселването на евреите в северните страни на земното кълбо  и поставяне началото на формирането на пуританския морал на новата капиталистическа етика. „Американизмът“ и еманацията на модерния капитализъм.

9. Вернер Зомбарт  и националният разцвет на капиталистическия дух. Различната възприемчивост на европейските народи към икономическата култура на съвременния капитализъм. Генезис на капиталистическия дух в Италия, Пиренейския полуостров/ Испания и Португалия /, Франция, Германия и Великобритания .

10. Вернер Зомбарт и „съвременният икономически човек“ в САЩ. Новият капиталистически дух като вътрешно присъщ на американската душевност и предприемчивост. Специфика на буржоата от „ стария тип“ сред различните европейски народи. Критични мнения към теорията на В.Зомбарт. Разногласия и дискусия между М.Вебер и В.Зомбарт за „ духа на капитализма“.

11. Семейството, етнически хомогенните групи и националните мнозинства като културоносещи общности. Влиянието на базисните социални ценности върху икономическата култура. Еволюционните промени в производствения и потребителският модел на семейството. Етнически хомогенните групи и спецификата на икономическите им култури - етноцентризъм, пиететност, непотизъм и патернализъм.

12. Х.Хофстеде за многообразието на икономическите култури на различните национални мнозинства. Сравнителен анализ на показателите - „индивидуализъм-колективизъм“; „мъжки – женски пол“;“малко и голямо властово разстояние“; „избягване на несигурността“; конфуцианското измерение „дългосрочна или краткосрочна ориентация“ и на показателя „ задоволяване срещу сдържаност“. Евристичност и приложимост на тези показатели. Критични бележки към културалната парадигма на Х.Хофстеде.

13. Родови и безродови култури. Отношението на родовите и безродови култури към : възпитанието на подрастващите, трудолюбието, съдебната система, емпатията и солидарността към другите, демокрацията, корупцията, личното пространство, властта и лидерството и т.н. Самооценки на българи и мнения на чужденци живеещи у нас за положителните и отрицателните черти на нашия народ.

14. Изходни изследователски позиции на Ал.Тромпенаарс и Чарлз Х. Търнър. Особености на икономическите култури на развити европейски страни – Англия, Германия, Швеция, Холандия и Франция. Специфични измерения на икономическите култури на развити неевропейските страни каквито са САЩ и Япония.

15. Икономически култури в Латинска Америка. Влиянието на религиозната мистика и фатализъм. Новите протестантски религиозни самоопределения на южния бряг на Рио Гранде дел Норте. Специфика на икономическите култури в страните с по-големи мнозинства на европейски заселници /Уругвай, Аржентина, Чили и др./ Социални общности в тези страни и борбата  им срещу „всеобщата маргиналност“. Значението на формалната и неформалната икономика, на семейството и на латиноамериканките върху икономическата култура.

16. Специфични измерения на духа на африканския капитализъм. Икономическата култура в  РЮА /Република Южна Африка/ – прототип на африканския модернизъм. Етнически хомогенните групи на африканерите, индийците и негърската общност. Различия в икономическите им култури. Инфраструктура и  „органични мрежи“ за преуспяване и натрупване на капитали. Северна Африка като олицетворение на „бедния Юг“ и миграционното нашествие към развитите европейски страни. Противоречията между богатия Север и бедния Юг в Европа и Америка. Социален, икономически и културен сблъсък между родовите африкански и южноамерикански мигранти и безродовите европейци и североамериканци.

17. Многообразие на икономическите култури в Индия. Социални касти, стратификационно разслояване,  трудово, професионално, подоходно и религиозно разделение. Ролята на знанието, образованието и на различните религии върху икономическия просперитет.  Социални мрежи, регионализъм и влиянието на английската икономическа култура. Държавният патернализъм и духът на модернизиращия се индийски капитализъм.

18. Икономическа култура на модернизиращ се Китай. Една държава - с две различни икономически системи. Взаимодействие между държавните социалистически и частните капиталистически икономически субекти. Конфуцианството и легитимирането на йерархичното господство. Доминация на държавния и частният патернализъм. Държавно – партийното управление, финансовата интеграция, международните мрежи, лобита и пазари, функционалната специализация и координацията в китайската икономическа политика.

19. Първите теоретични виждания за икономическата култура в България. Андрей Цанов / 1842 – 1933 г./ - за стопанската етика, отношението към времето, организацията на труда, трудолюбието, работното и свободното време и професията; чл. кор. проф. Кирил Попов /1870 – 1927 г./ и критичните му разбирания  за „ ступанската култура“ у нас, за влиянието на европейската култура,„ побългаряването“ и за балканските черти в поведението; Стоян Бочев / 1881 – 1968 г./ – за рационалния живот при капитализма, за ролята на държавата, банките, акционерния капитал, пазара, свръхкредите и „леснодостъпната печалба“; проф.Иван Кинкел /1883 -1945 г./ – за ролята на евреите за възникването на капитализма, за еврейската стопанска психология и философска, стопанска идеология и етика.

20. Генезис на икономическите култури в традиционните общества – особености и специфика. Еволюция в разделението на труда, семейството, собствеността, града и селото, умствения и физическия труд. Различия между западноевропейската и българската феодална икономическа култура, между западноевропейския феодал и българските боили и боляри - по отношение на собствеността, правните гаранции, наследяването, инициативността, нагласата към труда, работното време и към политиката .

21. Османската икономическа култура и отдалечаването на България от Европа. Отчуждението от държавата, от военната феодална икономика, от труда и от теократичната система. Унифицирането на българското население и възникването на егалитарните нагласи. Капсулирането на нашия народ в семейството и в малките градски и селски общности. Ориенталски елементи в българската душевност и в икономическата ни култура.

22. Етичната рамка на източноправославната религия. Специфика при утвърждаването на християнството в България. Вграждането на паганистичните /езическите/ вярвания и обичаи в стопанската етика. Разликата между папоцезаризма и цезаропапизма. Ролята на селските и градските свещеници за съхранението на българщината, на религиозните и стопански обичаи, норми и етики. Исторически генезис на религиозността у нас от Освобождението да наши дни.

23. Икономическа култура в българската стопанска задруга /разширено семейство/. Ролята на патриахалните и геронтофилски отношения върху трудовите практики. Патернализмът и неговият исторически генезис до наши дни. Традиционализмът, колективността и егалитарността в задругата – развитието им до наши дни. За трудолюбието на българина – митове, илюзии и действителност.

24. Субкултура в стопанския манталитет на българския еснаф /занаятчия/. Мястото и ролята на еснафа в социалната структура на обществото. Стопански кръгозор, икономическа култура, трудолюбие и пестеливост на еснафа – особености и недостатъци. Вграждането на субкултурния манталитет на еснафа в различните поколения и социални слоеве на обществото от Освобождението до наши дни.

25. Икономическа култура на българските чорбаджии - същност и двойствен образ. Мястото им в стратификационната структура на обществото. Източници за натрупване на капитали – култура на спестяване и капиталовъпроизводство. Пионери на българското протопредприемачество – особености, предимства и недостатъци. Възникване на първите търговски обединени и акционерни дружества – успехи, трудности и слабости.

26. Икономическа култура на „стотинковия капитализъм“. Етатичният либерализъм и особености на пулсиращата етатизация. Взаимоотношението „държавен интерес – частен интерес“. Върховенството на българското чиновничество и нарастването на бюрократичната култура. Спецификата на духа на българския капитализъм между двете световни войни. Първите опити у нас за държавно планиране.

27. Духът на гражданските структури до Втората световна война. Социални мрежи и неправителствени сдружения. Ролята на професионално-образователните и на неформалните организации за развитието на икономическата култура, каквито са - търговско – индустриалните камари, българското книжовно дружество, икономическото, физико-математическото, ветеринарното, химическото, инженерно-архитектурното дружество  и др. Значението на читалищата, библиотечното дело, вестниците , списанията и радиото за формирането на  икономическата култура.

28. Натуралното самозадоволяване като субкултурна традиция. Оцеляването на българина чрез натуралността – генезис от Освобождението до наши дни. Историко – икономически причини за устойчивостта на натуралното самозадоволяване. Легитимност от различните социални класи и групи. Дилемата „ натуралност – пазар „  като соцокултурен проблем.

29. Културната матрица на колективизма при капитализма. Влиянието на войните през ХХ век, както и на бедността за устойчивите корени на колективизма. Кооперативното движение у нас и институционализацията на колективизма в българския икономически живот. Индивидуализмът на богатите и средни слоеве – генезис, културни нагласи и противоречия.

30. Доминацията на аграрната култура до Втората световна война. Властта на селския свят и господството на селския манталитет над градския начин на живот. Противоречия при решаването на дилемата „ аграрност – индустриалност“. Приложение на принципите за индустриализация на Алвин Тофлер и на неговата идея за борбата между „ селския мъж“ и „ индустриалния мъж“ - икономически и социокултурни измерения.

31. Геополитически  и социално-икономически условия за легитимирането на социализма у нас. Институционални и политически причини за срастване на партийните с държавните структури. Монополът на партията държава. Тоталната етатизация и нейните субкултурни стереотипи. Етатичният патернализъм към основните социални субекти -  предприятията, семействата и индивидите.

32. Доминацията на колективизма в социалистическото общество. Деперсонализацията на личността в командната икономика. Етапи, форми и специфика на кооперирането в българското село. Централизираното планиране като тоталитарна културна матрица за стереотипно поведение в икономическите единици. Неуспешните опити за реформиране – исторически генезис и противоречия.

33. Културните образци при социалистическата индустриализация. Идеологемност и безкритично прилагане на чужд индустриален модел . Социални, екологични и културни деформации от гигантоманията. Митологизирането на работническата класа и на индустриалния работник. Нарастване на господството на градския начин на живот. Урбанизацията и масовия поход на селяните към градовете. Оселеняването на градската среда, както и  на политическата, административната, научната, трудовата и на всички останали сфери на обществото.

34. Субкултурните нагласи към масовизираните образци на „ театралното“ трудово поведение. Масовизирането като задължителна норма. Социалистическото съревнование като „алтернатива“ на капиталистическата конкуренция. Бригадирското движение – успехи, недостатъци и командните образци на поведение. Ударниците и героите на труда – опити за прилагане на еталонния работник на Фредерик Тейлър.

35. Девиатност и аутомизъм на икономическата култура при социализма. Духът на нарастването на користолюбието и ерозирането на егалитарната идеологема. Частните дребни собственици и техният антиконформизъм към плановата икономика. Отчуждението от труда и нарастването на комерсиалното поведение в условията на дефицитност. Разхищенията, присвояванията, ниското качество, загубата на работното време и отрицателните последици от тях.

36. Видове посткомунистически преходи – неолибералният в Централна Европа и неопатерналистичният в Югоизточна Европа и Русия. Трите прехода в България - Освобождението от 1878 г., поставило началото на „първия капитализъм“; вторият е от 9 септември 1944 г.; и третият е от 10 ноември 1989 г., с който се поставя и  началото на  изграждането на „ втория капитализъм“ у нас . Специфики, различия в целите, нормите, ритмите на протичане, в нагласите и ценностите, както и в акумулацията на обществената енергия.

37. Деетатизацията, реституцията, кредитните милионери, масовата и работническо-мениджърската приватизация, като източници за първоначалното натрупване на капитали след 1989г. Псевдоелити, невзрачност на средната класа и нарастваща маргинализация в обществото.  Специфика на  икономическите култури на различни социални групи и общности по местоживеене, професии, образование, доходност, възраст и етническа принадлежност. Държавата, политическите партии, сивата икономика, „ обръчите от фирми„  и  значението на обществените поръчки. Доминацията на частните и  партийните интереси над всички останали интереси. Противоречието между йерархичните и егалитарните предпочитания.

38. Политиката и корупцията – двата най-мощни потока на българското „Елдорадо“ за забогатяване. Партийният патернализъм и осигуряването на „ феодално“ господство и вождизъм в общините и селищата. Лидерство, илитератност и партийни епигони. Партийен клиентализъм, етосът на „калинките“ и особеностите на  новата политическа номенклатура. Субкултура и колоборационизъм на някои  партийни и неправителствени органи и организации - днешните  последователи на „Иванчо Хаджипенчович“. Етосът на омразата, разделението и на опростачването в обществото. Бутафорен ли е рефренът „българи юнаци“ и илюзорна ли е представата за огневата мощ на „черешовото топче“?  Оптимистична или песимистична е теорията за бъдещето на нашия народ?

 

 ЛИТЕРАТУРА

1. Иван Хаджийски. Избрани съчинения в три тома. „Бит и душевност на нашия народ“, “Оптимистична теория на нашия народ“ и „Гражданска смърт и безсмъртие“. С. 2002 -2003  г.

2. Благой Колев. Икономическа култура. Второ преработено и допълнено издание. Издателски комплекс на УНСС. С. 2017 г.

3. Михаил Минков. Защо сме различни. Междукултурни различия в семейството, обществото и бизнеса. С. 2002 г.

4. Снежана Илиева. Ценности и трудова мотивация. УИ „Св.Кл. Охридски“ С. 2006 г.

5. Аделина Миланова. Генезис на фирмената култура в България. С. 2008 г.

6. Х.Хофстеде. Култури и организации /софтуер на ума/. С. 2001 г.

7. Ч.Хемпдън – Търнър, Ал. Тромпенаарс. Седемте култури на капитализма: ценностни системи за забогатяване в САЩ, Япония, Германия, Франция, Великобритания, Швеция и Холандия. В 1995 г.

8. Марин Паунов. Организационна култура. С. 2014 г.

9. Фирмена култура и фирмено поведение. Колектив. Под редакцията на Кирил Тодоров. С. 1992 г.

10. Николай Генчев. Очерци. Социално – психологически типове в българската история. Второ издание. С. 2011 г.

11. Румен Аврамов. Комуналният капитализъм.Из българското стопанско минало. Том 1,2 и 3. С. 2007 г.

12. Д.Луджев. Град на две епохи /история на обществените групи в българските градове в средата на ХХ в./ С. 2005 г.

13. Петър-Емил Митев. Българите. Социологически погледи. С. 2016 г.

14. Юлиян Генов. Защо толкова малко успяваме? С. 2004 г.

15. Достена Лаврен. Експертите на прехода. Българските think – tanks и глобалните мрежи за влияние. С. 2010 г.

 

Август, 2017 г.                                                                                          проф.д-р Благой Колев

Прикачени файлове:

application/msword Въпросник по Икономическа култура - проф. Благой Колев.doc - 78 KB