Новини по проект "Завръщащите се мигранти..."
.png "soc_69733_Screenshot-2018-12-22 Катедра Икономическа Социология - Начало(1).png")
В специален панел "Завръщащите се мигранти: българския опит", бяха представени резултати от проекта в международната научна конференция на тема „Икономическо развитие и политики: реалност и перспективи”.
Конференцията беше организирана от Институт за икономически изследвания при БАН и се проведе на 29-30 ноември в София в Голямата зала на Института.
Българските мигранти се връщат у нас по семейни и социални причини, сочи проучване
Допитването е направено от икономисти на БАН и от преподаватели в УНСС
6 декември 2018 13:46
Редактор:
/ БГНЕС, архив
Близо 60% от българите, завърнали се у нас от чужбина, имат намерение да останат за постоянно в страната, сочи проучване на авторски колектив от икономисти на БАН и от преподаватели в УНСС.
Според изследването икономическите причини са водещи за българите, които напускат страната, но при завръщането им доминират семейните и социалните причини. Такъв е един от основните изводи от анкетно проучване на завръщащите се мигранти, представено на Международната научна конференция "Икономическо развитие и политики: реалност и перспективи" в Института за икономически изследвания при БАН. В нея участваха учени от България, Полша, Македония, Словения и Казахстан, преподаватели от 16 български университета, както и представители на бизнеса и неправителствени организации.
Обект на изследването за завръщането са български граждани над 18 години, които са били в чужбина, с цел работа за минимум три месеца през последните десет години.
Данните сочат, че семейните мотиви преобладават сред най-важните причини за завръщането на българите у нас - 55,9% от анкетираните са ги определили, като "привързаност към семейството и моите близки в България", 15,7% - "да бъдат с децата си при отглеждането или обучението им", а 13,9% - "заради грижа за по-възрастен или болен близък".
Основното сред социалните причини за завръщащите се мигранти е "носталгията по родината", посочена от 25,5% от анкетираните, следвана от трудната адаптация в приемащата страна (16,2%) и нежеланието да се живее в чужбина (15,9%). Мотивът за завръщането на други 10,3% от анкетираните е заради несигурността за имигрантите в страната на пребиваване, а за 5,5% в резултат на нетолерантно и дори дискриминационно отношение към чужденците, и невъзможността да се легализира престоят им навън.
Категорично, около 40% от анкетираните не посочват икономически мотив за ремиграция, става ясно от изследването. Това е коренно различно от основната причина, която почти 3/4 от завърналите се в България изтъкват за първоначалното си заминаване в чужбина - получаването на по-висока заплата, по-добра работа или по-висок жизнен стандарт.
Сред икономически мотивираните българи да се завърнат в България, най-висок е делът на сезонните работници - 32%. Същият процент анкетирани споделят за конкретно събитие, повлияло на решението им за завръщане - основно, за да се погрижат за член на семейството след влошено здравословно състояние. Почти равен е делът - около 40%, на завръщащите се поради проблеми в приемащата страна, и на ремигрантите, които виждат по-добри икономически възможности у нас.
Икономическата привлекателност на България се проявява в няколко позитивни мотиви за завръщане на мигрантите - за 18,9% от анкетираните това е очакването, че условията за живот у нас ще се подобрят, за 8,6% - да получат професионална реализация в страната, за 7,1% - възможността за добра работа, а за 5,3% - да развиват собствен бизнес или да инвестират.
Преобладават завръщащите се мигранти, които имат намерение да останат постоянно в България - 59,7%. Престоят у нас е компонент на мобилността за 28,2% от сънародниците ни, които имат намерение отново да заминат, но временно и без стремеж към окончателно заселване в чужбина. Делът на завърналите се, които възнамеряват да емигрират окончателно, е 12,1%, сочат данните на учените.
Проучването на авторския колектив обхваща както профила на завръщащите се мигранти, така и тяхната адаптация и участие в пазара на труда у нас. Повечето от половината от анкетираните - 54,7%, споделят, че не са имали проблеми при завръщането си в България. Проблем за 22,3% е било осигуряването на трудова заетост, а за 9,6% - признаването на трудовия стаж и осигурителните права. Най-малко - 1,7% от анкетираните, са имали проблем с признаването на тяхната образователна и квалификационна степен.
Че икономическите причини не са определящи за ремигрантите, сочат и отговорите на 73% от анкетираните, които не са имали никакво предложение за подходяща работа в България преди последното си връщане от чужбина. Независимо, че 58,4% от тях заявяват, че не са имали нужда от подкрепа, проучването на авторския колектив извежда четири основни проблема с реализацията на мигрантите на пазара на труда в България. Това са несъответствието между търсенето и предлагането, включително и по образование; промени в заетостта на мигрантите по икономически дейности у нас и зад граница; загуба на квалификация в чужбина и недостатъчното използване на трудовото посредничество, обобщават икономистите от БАН и УНСС.
Проучване: Българските мигранти се връщат у нас по семейни и социални причини
06.12.2018 | 13:00
по статията работи: econ.bg
Обект на изследването за ремиграцията са български граждани над 18 г., които са били в чужбина, с цел работа за минимум 3 месеца през последните 10 години
Снимка: БГНЕС
Близо 60% от завърналите се имат намерение да останат постоянно в страната, сочи проучване на авторски колектив от икономисти на БАН и преподаватели в УНСС.
Икономическите причини са водещи за българите, които напускат страната, но при ремиграцията доминират семейните и социални причини. Такъв е един от основните изводи от анкетно проучване на завръщащите се мигранти, представено на Международна научна конференция „Икономическо развитие и политики: реалност и перспективи“, която се проведе в Института за икономически изследвания при БАН в София. В нея участваха учени от България, Полша, Македония, Словения и Казахстан, преподаватели от 16 български университета, както и представители на бизнеса и неправителствени организации.
Обект на изследването за ремиграцията са български граждани над 18 г., които са били в чужбина, с цел работа за минимум 3 месеца през последните 10 години.
Данните сочат, че семейните мотиви преобладават сред най-важните причини за ремиграция – 55.9% от анкетираните са ги определили като: „привързаност към семейството и моите близки в България“, 15.7% - „да бъда с децата си при отглеждането или обучението им“, а 13.9% - „грижа за по-възрастен или болен близък“.
Основното сред социалните причини за завръщащите се мигранти е „носталгията по родината“, посочена от 25.5% от анкетираните, следвана от трудната адаптация в приемащата страна (16.2%) и нежеланието да се живее в чужбина (15.9%). Мотивът на други 10.3% от анкетираните е - несигурност за имигрантите в страната на пребиваване, а за 5.5 на сто – нетолерантно и дори дискриминационно отношение към чужденците, и невъзможността да се легализира престоят навън.
Категорично, около 40% от респондентите не посочват икономически мотив за ремиграция, става ясно от изледването. Това е коренно различно от основната причина, която почти ¾ от завърналите се в България изтъкват за първоначалното си заминаване в чужбина – получаване на по-висока заплата, по-добра работа или по-висок жизнен стандарт.
Сред икономически мотивираните българи да се завърнат в България, най-висок е делът на сезонните работници - 32.0%. Същият процент анкетирани споделят за конкретно събитие, повлияло на решението им за завръщане – основно, за да се погрижат за член на семейството след влошено здравословно състояние. Почти равен е делът - около 40 на сто, на завръщащите се поради проблеми в приемащата страна, и на ремигрантите, които виждат по-добри икономически възможности у нас.
Икономическата привлекателност на България се проявява в няколко позитивни мотиви за завръщане на мигрантите – за 18.9% от анкетираните това е очакването, условията за живот у нас да се подобрят, за 8.6% - да получат професионална реализация в страната, за 7.1% - възможност за добра работа, а за 5.3% - да развиват собствен бизнес или да инвестират.
Преобладават завръщащите се мигранти, които имат намерение да останат постоянно в България - 59.7%. Престоят у нас е компонент на мобилността за 28.2% от сънародниците ни, които имат намерение отново да заминат, но временно и без стремеж към окончателно заселване в чужбина. Делът на завърналите се, които възнамеряват да емигрират окончателно, е 12.1%.
Проучването на авторския колектив обхваща както профила на завръщащите се мигранти, така и тяхната адаптация и участие в пазара на труда у нас. Повечето от половината от анкетираните – 54.7%, споделят, че не са имали проблеми при завръщането си в България. Проблем за 22.3 на сто е било „осигуряване на трудова заетост“, а за 9.6% – признаването на трудовия стаж и осигурителни права. Най-малко – 1.7%, от анкетираните са имали проблем с признаването на тяхната образователна и квалификационна степен.
Че икономическите причини не са определящи за ремигрантите, сочат и отговорите на 73 на сто от анкетираните, които не са имали никакво предложение за подходяща работа в България преди последното си връщане от чужбина. Независимо, че 58.4% от тях заявяват, че не са имали нужда от подкрепа, проучването на авторския колектив извежда 4 основни проблема с реализацията на мигрантите на пазара на труда в България: несъответствие между търсене и предлагане, включително и по образование; промени в заетостта на мигрантите по икономически дейности у нас и зад граница; загуба на квалификация в чужбина и недостатъчно използване на трудовото посредничество.
http://www.bta.bg/bg/c/VI/id/1919005
Българските мигранти се връщат у нас по семейни и социални причини, според проучване на БАН и УНСС
6 декември 2018 / 12:04
София, 6 декември /Димитрина Ветова, БТА/ Близо 60 процента от българите, завърнали се у нас от чужбина, имат намерение да останат за постоянно в страната, сочи проучване на авторски колектив от икономисти на БАН и от преподаватели в УНСС. Според изследването икономическите причини са водещи за българите, които напускат страната...
Българските мигранти се връщат у нас главно по семейни причини. 60% искат да останат трайно
Shutterstock
Близо 60% от българите, завърнали се у нас от чужбина, имат намерение да останат за постоянно в страната, сочи проучване на авторски колектив от икономисти на БАН и от преподаватели в УНСС.
Според изследването икономическите причини са водещи за българите, които напускат страната, но при завръщането им доминират семейните и социалните причини. Такъв е един от основните изводи от анкетно проучване на завръщащите се мигранти, представено на Международната научна конференция "Икономическо развитие и политики: реалност и перспективи" в Института за икономически изследвания при БАН. В нея участваха учени от България, Полша, Македония, Словения и Казахстан, преподаватели от 16 български университета, както и представители на бизнеса и неправителствени организации.
Обект на изследването за завръщането са български граждани над 18 години, които са били в чужбина, с цел работа за минимум три месеца през последните десет години.
Данните сочат, че семейните мотиви преобладават сред най-важните причини за завръщането на българите у нас - 55,9 процента от анкетираните са ги определили, като "привързаност към семейството и моите близки в България", 15,7 процента - "да бъдат с децата си при отглеждането или обучението им", а 13,9 процента - "заради грижа за по-възрастен или болен близък".
Основното сред социалните причини за завръщащите се мигранти е "носталгията по родината", посочена от 25,5 на сто от анкетираните, следвана от трудната адаптация в приемащата страна /16,2 на сто/ и нежеланието да се живее в чужбина /15,9 на сто/. Мотивът за завръщането на други 10,3 процента от анкетираните е заради несигурността за имигрантите в страната на пребиваване, а за 5,5 на сто в резултат на нетолерантно и дори дискриминационно отношение към чужденците, и невъзможността да се легализира престоят им навън.
Категорично, около 40 процента от анкетираните не посочват икономически мотив за ремиграция, става ясно от изследването, цитирано от БТА. Това е коренно различно от основната причина, която почти 3/4 от завърналите се в България изтъкват за първоначалното си заминаване в чужбина - получаването на по-висока заплата, по-добра работа или по-висок жизнен стандарт.
Сред икономически мотивираните българи да се завърнат в България, най-висок е делът на сезонните работници - 32 на сто. Същият процент анкетирани споделят за конкретно събитие, повлияло на решението им за завръщане - основно, за да се погрижат за член на семейството след влошено здравословно състояние. Почти равен е делът - около 40 на сто, на завръщащите се поради проблеми в приемащата страна, и на ремигрантите, които виждат по-добри икономически възможности у нас.
Икономическата привлекателност на България се проявява в няколко позитивни мотиви за завръщане на мигрантите - за 18,9 процента от анкетираните това е очакването, че условията за живот у нас ще се подобрят, за 8,6 процента - да получат професионална реализация в страната, за 7,1 процента - възможността за добра работа, а за 5,3 процента - да развиват собствен бизнес или да инвестират.
Преобладават завръщащите се мигранти, които имат намерение да останат постоянно в България - 59,7 на сто. Престоят у нас е компонент на мобилността за 28,2 на сто от сънародниците ни, които имат намерение отново да заминат, но временно и без стремеж към окончателно заселване в чужбина. Делът на завърналите се, които възнамеряват да емигрират окончателно, е 12,1 на сто, сочат данните на учените.
Проучването на авторския колектив обхваща както профила на завръщащите се мигранти, така и тяхната адаптация и участие в пазара на труда у нас. Повечето от половината от анкетираните - 54,7 процента, споделят, че не са имали проблеми при завръщането си в България. Проблем за 22,3 на сто е било осигуряването на трудова заетост, а за 9,6 процента - признаването на трудовия стаж и осигурителните права. Най-малко - 1,7 процента от анкетираните, са имали проблем с признаването на тяхната образователна и квалификационна степен.
Че икономическите причини не са определящи за ремигрантите, сочат и отговорите на 73 на сто от анкетираните, които не са имали никакво предложение за подходяща работа в България преди последното си връщане от чужбина. Независимо, че 58,4 процента от тях заявяват, че не са имали нужда от подкрепа, проучването на авторския колектив извежда четири основни проблема с реализацията на мигрантите на пазара на труда в България. Това са несъответствието между търсенето и предлагането, включително и по образование; промени в заетостта на мигрантите по икономически дейности у нас и зад граница; загуба на квалификация в чужбина и недостатъчното използване на трудовото посредничество, обобщават икономистите от БАН и УНСС.
Мигрантите ни напускат по икономически причини, а се връщат по семейни и социални
Основното сред социалните причини за завръщащите се мигранти е "носталгията по родината"
Икономическите причини са водещи за българите, които напускат страната, но при завръщането доминират семейните и социални причини. Такъв е един от основните изводи от анкетно проучване на завръщащите се мигранти, представено на Международна научна конференция "Икономическо развитие и политики: реалност и перспективи", която се проведе в Института за икономически изследвания при БАН в София.
В конференцията участваха учени от България, Полша, Македония, Словения и Казахстан, преподаватели от 16 български университета, както и представители на бизнеса и неправителствени организации, съобщиха организаторите
Обект на изследването за ремиграцията са български граждани над 18 г., които са били в чужбина с цел работа за минимум 3 месеца през последните 10 години.
Семейните мотиви преобладават сред най-важните причини за завръщане - 55,9% от анкетираните са ги определили като: "привързаност към семейството и моите близки в България", 15,7% - "да бъда с децата си при отглеждането или обучението им", а 13,9% - "грижа за по-възрастен или болен близък".
Основното сред социалните причини за завръщащите се мигранти е "носталгията по родината", посочена от 25,5% от анкетираните, следвана от трудната адаптация в приемащата страна (16,2%) и нежеланието да се живее в чужбина (15,9%).
Мотивът на други 10,3% от анкетираните е - несигурност за имигрантите в страната на пребиваване, а за 5,5 на сто - нетолерантно и дори дискриминационно отношение към чужденците, невъзможността да се легализира престоят навън.
Категорично около 40% от запитаните не посочват икономически мотив за завръщане, става ясно от изследването. Това е коренно различно от основната причина, която почти три четвърти от завърналите се в България изтъкват за първоначалното си заминаване в чужбина - по-висока заплата, по-добра работа или по-висок жизнен стандарт.
Сред икономически мотивираните българи да се завърнат в България най-много са сезонните работници - 32%. Същият процент споделят за конкретно събитие, повлияло на решението им за завръщане - основно, за да се погрижат за член на семейството след влошено здравословно състояние. Почти равен е делът - около 40 на сто, на завръщащите се след проблеми в приемащата страна и на тези, които виждат по-добри икономически възможности у нас.
Икономическата привлекателност на България се проявява в няколко позитивни мотиви за завръщане на мигрантите - за 18,9% от анкетираните това е очакването условията за живот у нас да се подобрят, за 8,6% - да получат професионална реализация в страната, за 7,1% - възможност за добра работа, а за 5,3% - да развиват собствен бизнес или да инвестират.
Преобладават завръщащите се мигранти, които имат намерение да останат постоянно в България - 59,7%. Престоят у нас е компонент на мобилността за 28,2%, които имат намерение отново да заминат, но временно и без стремеж към окончателно заселване в чужбина. Делът на завърналите се, които възнамеряват да емигрират окончателно, е 12,1%.
Проучването обхваща както профила на завръщащите се мигранти, така и тяхната адаптация и участие в пазара на труда у нас.
Повечето от половината от анкетираните - 54,7%, споделят, че не са имали проблеми при завръщането си в България. Проблем за 22,3 на сто е било "осигуряване на трудова заетост", а за 9,6% - признаването на трудовия стаж и осигурителни права. Най-малко - 1,7%, от анкетираните са имали проблем с признаването на тяхната образователна и квалификационна степен.
Че икономическите причини не са определящи, сочат и отговорите на 73 на сто от анкетираните, които не са имали никакво предложение за подходяща работа в България преди последното си връщане от чужбина. 58,4% от тях заявяват, че не са имали нужда от подкрепа.
Проучването на авторския колектив извежда четири основни проблема с реализацията на мигрантите на пазара на труда в България: несъответствие между търсене и предлагане, включително и по образование; промени в заетостта на мигрантите по икономически дейности у нас и зад граница; загуба на квалификация в чужбина и недостатъчно използване на трудовото посредничество.
https://duma.bg/semeystvoto-vrashta-balgarite-v-rodinata-n180854
Семейството връща българите в родината
четвъртък, 06 Декември 2018 / 14:44
автор:Дума
Привързаността към семейство и носталгията към родината са основните причини, заради които сънародниците ни в чужбина са склонни да се върнат в България. Близо 60% от тези, които вече са се върнали, имат намерие да останат за постоянно. Това показват резултати от проучване на икономисти от БАН и от УНСС.
Според изследването икономическите причини са водещи за българите, които напускат страната, но при завръщането им доминират семейните и социалните причини. Такъв е един от основните изводи от анкетно проучване на завръщащите се мигранти, представено на Международната научна конференция "Икономическо развитие и политики: реалност и перспективи".
Обект на изследването за завръщането са български граждани над 18 години, които са били в чужбина, с цел работа за минимум три месеца през последните десет години.
Над 55% от анкетираните сочат семейството като основна причина за завръщане в родината. 15 на сто дават отговор "да бъда с децата си при отглеждането или обучението им", а 13% - "заради грижа за по-възрастен или болен близък".
Основното сред социалните причини за завръщащите се мигранти е "носталгията по родината", посочена от 25,5% от анкетираните, следвана от трудната адаптация в приемащата страна (16,2%) и нежеланието да се живее в чужбина (15,9%). Мотивът за завръщането на други 10,3% от анкетираните е заради несигурността за имигрантите в страната на пребиваване, а за 5,5% в резултат на нетолерантно и дори дискриминационно отношение към чужденците, и невъзможността да се легализира престоят им навън.
Категорично, около 40% от анкетираните не посочват икономически мотив за ремиграция, става ясно от изследването. Това е коренно различно от основната причина, която почти 3/4 от завърналите се в България изтъкват за първоначалното си заминаване в чужбина - получаването на по-висока заплата, по-добра работа или по-висок жизнен стандарт.
Сред икономически мотивираните българи да се завърнат в България, най-висок е делът на сезонните работници - 32%. Същият процент анкетирани споделят за конкретно събитие, повлияло на решението им за завръщане - основно, за да се погрижат за член на семейството след влошено здравословно състояние.
Преобладават завръщащите се мигранти, които имат намерение да останат постоянно в България - 59,7%.
Че икономическите причини не са определящи за ремигрантите, сочат и отговорите на 73% от анкетираните, които не са имали никакво предложение за подходяща работа в България преди последното си връщане от чужбина.
Икономисти: Мигрантите се връщат в България по семейни и социални причини
18,9% от участниците в анкета очакват условията за живот у нас да се подобрят
Икономическите причини са водещи за българите, които напускат страната, но при завръщането доминират семейните и социални причини. Такъв е един от основните изводи от анкетно проучване на завръщащите се мигранти, представено на Международна научна конференция „Икономическо развитие и политики: реалност и перспективи“, която се проведе в Института за икономически изследвания при БАН в София.
В конференцията участваха учени от България, Полша, Македония, Словения и Казахстан, преподаватели от 16 български университета, както и представители на бизнеса и неправителствени организации, съобщиха организаторите.
Обект на изследването за ремиграцията са български граждани над 18 г., които са били в чужбина с цел работа за минимум 3 месеца през последните 10 години.
Семейните мотиви преобладават сред най-важните причини за завръщане – 55,9% от анкетираните са ги определили като: „привързаност към семейството и моите близки в България“, 15,7% - „да бъда с децата си при отглеждането или обучението им“, а 13,9% - „грижа за по-възрастен или болен близък“.
Основното сред социалните причини за завръщащите се мигранти е „носталгията по родината“, посочена от 25,5% от анкетираните, следвана от трудната адаптация в приемащата страна (16,2%) и нежеланието да се живее в чужбина (15,9%).
Мотивът на други 10,3% от анкетираните е - несигурност за имигрантите в страната на пребиваване, а за 5,5 на сто – нетолерантно и дори дискриминационно отношение към чужденците, невъзможността да се легализира престоят навън.
Категорично около 40% от запитаните не посочват икономически мотив за завръщане, става ясно от изследването. Това е коренно различно от основната причина, която почти три четвърти от завърналите се в България изтъкват за първоначалното си заминаване в чужбина – по-висока заплата, по-добра работа или по-висок жизнен стандарт.
Сред икономически мотивираните българи да се завърнат в България най-много са сезонните работници - 32%. Същият процент споделят за конкретно събитие, повлияло на решението им за завръщане – основно, за да се погрижат за член на семейството след влошено здравословно състояние. Почти равен е делът - около 40 на сто, на завръщащите се след проблеми в приемащата страна и на тези, които виждат по-добри икономически възможности у нас.
Икономическата привлекателност на България се проявява в няколко позитивни мотиви за завръщане на мигрантите – за 18,9% от анкетираните това е очакването условията за живот у нас да се подобрят, за 8,6% - да получат професионална реализация в страната, за 7,1% - възможност за добра работа, а за 5,3% - да развиват собствен бизнес или да инвестират.
Преобладават завръщащите се мигранти, които имат намерение да останат постоянно в България – 59,7%. Престоят у нас е компонент на мобилността за 28,2%, които имат намерение отново да заминат, но временно и без стремеж към окончателно заселване в чужбина. Делът на завърналите се, които възнамеряват да емигрират окончателно, е 12,1%.
Проучването обхваща както профила на завръщащите се мигранти, така и тяхната адаптация и участие в пазара на труда у нас.
Повечето от половината от анкетираните – 54,7%, споделят, че не са имали проблеми при завръщането си в България. Проблем за 22,3 на сто е било „осигуряване на трудова заетост“, а за 9,6% – признаването на трудовия стаж и осигурителни права. Най-малко – 1,7%, от анкетираните са имали проблем с признаването на тяхната образователна и квалификационна степен.
Че икономическите причини не са определящи, сочат и отговорите на 73 на сто от анкетираните, които не са имали никакво предложение за подходяща работа в България преди последното си връщане от чужбина. 58,4% от тях заявяват, че не са имали нужда от подкрепа.
Проучването на авторския колектив извежда четири основни проблема с реализацията на мигрантите на пазара на труда в България: несъответствие между търсене и предлагане, включително и по образование; промени в заетостта на мигрантите по икономически дейности у нас и зад граница; загуба на квалификация в чужбина и недостатъчно използване на трудовото посредничество.
По статията работиха: Надежда Бочева, редактор Евгения Маринова
На 27 09. 2017 г. генералният консул на България във Валенсия откри испано-български семинар на тема „Миграция“.
Събитието беше организирано от Факултета по Икономика на Валенсианския Университет, Института за Икономически Изследвания при БАН и катедра "Икономическа социология" УНСС – София.
Част от българскатa делегация бяха проф. д-р Веселин Минчев, член на научния съвет на Икономическия Институт на БАН и ръководител на делегацията, доц. д-р Андрей Нончев, ръководител на катедра „Икономическа Социология“ в УНСС, доц. Венелин Бошнаков - УНСС, доц. Мария Бакалова и асистент Мариета Христова, също от УНСС. От испанска страна в семинара взеха участие Хосе Мануел Пастор, декан на Факултета по Икономика и домакин на мероприятието, Франциско Муньос Мургуй, вицедекан, проф. Ра
ул де Арриба Буено и други испански учени.
Семинарът бе открит от генералният консул на България във Валенсия, г-н Цветелин Цолов и проф. Франциско Муньос Мургуй, заместник декана на Факултета по Икономика на Университета на Валенсия. Българските участници изнесоха две презентации. Първата бе на тема „Return migration in Bulgaria – methodological aspects and some preliminary empirical evidence“, подготвена и представена от доц. Нончев, доц. Бакалова и ас.д-р Христова. Презентацията бе фокусирана върху същностни и методологически аспекти на проекта „Завръщащите се мигранти: сегментация и стратификация на икономическата мобилност“. Беше представен обзор на състоянието на изследванията на завръщащите се мигранти в България, както и наличните статистически данни, свързани със завръщането на мигранти-български граждани в България, техния социално-демографски профил и типологизирането им. Втората презентация на тема „Bulgarian community in Spain (will the Bulgarians return from Spain?)“ бе изнесена от доц. Бошнаков и проф. Минчев, които представиха резултати от свое изследване върху профила на българските имигранти в Испания и нагласите сред тях за завръщане в България или оставане в Испания. Испанските участници в семинара – преподаватели и изследователи от Университета на Валенсия и Университета Кастия ла Манча - представиха доклади за интеграционните политики в Европейския съюз и за географската мобилност и динамиката на профила на българските имигранти в Испания през последните 10 години. Събитието бе отразено и на страницата на българското Министерство на външните работи (вж. http://www.mfa.bg/embassies/spaingk/events/bg/896/36/8100/index.html).
В рамките на работното посещение в Испания, преподавателите от УНСС проведоха срещи и обсъждаха въпроси за българската имиграционна общност в Испания с проф. Хоакин Аранго, директор на Център за изследване на миграцията и гражданството към Изследователския институт „Ортега-и-Гасет“ в Мадрид, с г-н Цветелин Цолов, генерален консул на Република България във Валенсия и с г-ца Богдана Мараджийска, издателка на българския вестник в Испания „Нова дума“ с офис в Мадрид.
Среща на екипа с проф. Хоакин Аранго в Изследователския институт "Ортега-и-Гасет"
Слово на генералния консул на България във Валенсия.
На 17.07.2017 стартира социологическото изследване "Завръщащите се мигранти".
Обект на интервютата са български граждани над 18 г., които са били в чужбина с цел работа за минимум 3 месеца през последните 10 години.
Целта е да съберем информация за миграционните траектории, мотивациите за завръщане и настоящите проблеми на различните категории завръщащи се мигранти.
Идеята на изследователското интервю е съзнателно да се създадат условия за водене на привидно „непосредствен” разговор. Въпросникът е съставен от два блока въпроси и демографски блок, чиято последователност е условна. Интервютат ще се провеждат в цялата страна в рамките на два месеца.
На 13.07.2017 г. в УНСС се състоя експертна дискусия в рамките на изпълнение на проект Завръщащите се мигранти: сегментация и стратификация на икономическата мобилност“ .
Присъстваха представители на широк кръг инстиутции в България с отношение към миграционната проблематика: Доц. д-р Петко Христов – ИЕФЕМ (БАН), Доц. д-р Мила Маева – ИЕФЕМ (БАН), Росица Иванова - Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси (МС), Д-р Ваня Иванова - Център за европейски, бежански, миграционни и етнически изследвания, Радомир Петков – Агенция по заетостта, Христо Симеонов – МТСП, Иван Шаренков - Международна организация по миграция, Мирослав Духалов – Дирекция Миграция (МВР), Проф. Ирина Илиева – Институт за държавата и правото, Коянка Димитрова - Държавна агенция за българите в чужбина, Магдалена Костова – НСИ, Гл. ас. д-р Магдалена Славкова – ИЕФЕМ (БАН), Спас Ташев - Департамент „Демография“ на ИИНЧ при БАН, проф. Веселин Минчев – Институт за изследване на икономиката (БАН), доц. д-р Венелин Бошнаков – УНСС, катедра „Статистика, УНСС.
Експертите дискутираха по няколко основни теми:
- Миграционни траектории: тенденциите в миграционните движения на завръщащите се мигранти – времеви характеристики, пространствени параметри, интензивност.
-
Причините и мотиви за завръщане на мигрантите, начини за вземане на решение за завръщане и факторите, които влияят върху него.
-
Сегментация и стратификация на завръщащите се мигранти: хетерогенна структура и типология, икономическите и социалните неравенства между тях, вертикалната икономическа и социална мобилност.
-
Икономическите и социалните въздействия, които завръщащите се мигранти оказват върху националната икономика, локалните общности, професионалните и бизнес мрежи.
-
Национални политики за завръщане.
проф. Веселин Минчев и доц. д-р Андрей Нончев - модератор на дискусията.
Участници в дискусията в зала "Научни съвети", УНСС
Научният проект „Завръщащите се мигранти: сегментация и стратификация на икономическата мобилност“ е финансиран от Фонд „Научни изследвания“ по договор ДН05/6 от 14.12.2016 г.