Катедра "Икономическа социология"

Проект Завръщащите се мигранти: сегментация и стратификация на икономическата мобилност
Обновено: понеделник, 14 януари 2019 11:24

Новини по проект "Завръщащите се мигранти..."

soc_69733_Screenshot-2018-12-22 Катедра Икономическа Социология - Начало(1).png

В специален панел "Завръщащите се мигранти: българския опит", бяха представени резултати от проекта в международната научна конференция на тема „Икономическо развитие и политики: реалност и перспективи”.

Конференцията беше организирана от Институт за икономически изследвания при БАН и се проведе на 29-30 ноември в София в Голямата зала на Института.




https://dariknews.bg/novini/bylgariia/bylgarskite-migranti-se-vryshtat-u-nas-po-semejni-i-socialni-prichini-sochi-prouchvane-2135745

 

 

 

Българските мигранти се връщат у нас по семейни и социални причини, сочи проучване

Допитването е направено от икономисти на БАН и от преподаватели в УНСС

6 декември 2018 13:46

Редактор:

Елена Банкова

/ БГНЕС, архив

Близо 60% от българите, завърнали се у нас от чужбина, имат намерение да останат за постоянно в страната, сочи проучване на авторски колектив от икономисти на БАН и от преподаватели в УНСС.
 
Според изследването икономическите причини са водещи за българите, които напускат страната, но при завръщането им доминират семейните и социалните причини. Такъв е един от основните изводи от анкетно проучване на завръщащите се мигранти, представено на Международната научна конференция "Икономическо развитие и политики: реалност и перспективи" в Института за икономически изследвания при БАН. В нея участваха учени от България, Полша, Македония, Словения и Казахстан, преподаватели от 16 български университета, както и представители на бизнеса и неправителствени организации.
 
Обект на изследването за завръщането са български граждани над 18 години, които са били в чужбина, с цел работа за минимум три месеца през последните десет години.
Данните сочат, че семейните мотиви преобладават сред най-важните причини за завръщането на българите у нас - 55,9% от анкетираните са ги определили, като "привързаност към семейството и моите близки в България", 15,7% - "да бъдат с децата си при отглеждането или обучението им", а 13,9% - "заради грижа за по-възрастен или болен близък".
 
Основното сред социалните причини за завръщащите се мигранти е "носталгията по родината", посочена от 25,5% от анкетираните, следвана от трудната адаптация в приемащата страна (16,2%) и нежеланието да се живее в чужбина (15,9%). Мотивът за завръщането на други 10,3% от анкетираните е заради несигурността за имигрантите в страната на пребиваване, а за 5,5% в резултат на нетолерантно и дори дискриминационно отношение към чужденците, и невъзможността да се легализира престоят им навън.

 
Категорично, около 40% от анкетираните не посочват икономически мотив за ремиграция, става ясно от изследването. Това е коренно различно от основната причина, която почти 3/4 от завърналите се в България изтъкват за първоначалното си заминаване в чужбина - получаването на по-висока заплата, по-добра работа или по-висок жизнен стандарт.
 
Сред икономически мотивираните българи да се завърнат в България, най-висок е делът на сезонните работници - 32%. Същият процент анкетирани споделят за конкретно събитие, повлияло на решението им за завръщане - основно, за да се погрижат за член на семейството след влошено здравословно състояние. Почти равен е делът - около 40%, на завръщащите се поради проблеми в приемащата страна, и на ремигрантите, които виждат по-добри икономически възможности у нас.
 
Икономическата привлекателност на България се проявява в няколко позитивни мотиви за завръщане на мигрантите - за 18,9% от анкетираните това е очакването, че условията за живот у нас ще се подобрят, за 8,6% - да получат професионална реализация в страната, за 7,1% - възможността за добра работа, а за 5,3% - да развиват собствен бизнес или да инвестират.
 
Преобладават завръщащите се мигранти, които имат намерение да останат постоянно в България - 59,7%. Престоят у нас е компонент на мобилността за 28,2% от сънародниците ни, които имат намерение отново да заминат, но временно и без стремеж към окончателно заселване в чужбина. Делът на завърналите се, които възнамеряват да емигрират окончателно, е 12,1%, сочат данните на учените.
 
Проучването на авторския колектив обхваща както профила на завръщащите се мигранти, така и тяхната адаптация и участие в пазара на труда у нас. Повечето от половината от анкетираните - 54,7%, споделят, че не са имали проблеми при завръщането си в България. Проблем за 22,3% е било осигуряването на трудова заетост, а за 9,6% - признаването на трудовия стаж и осигурителните права. Най-малко - 1,7% от анкетираните, са имали проблем с признаването на тяхната образователна и квалификационна степен.
 
Че икономическите причини не са определящи за ремигрантите, сочат и отговорите на 73% от анкетираните, които не са имали никакво предложение за подходяща работа в България преди последното си връщане от чужбина. Независимо, че 58,4% от тях заявяват, че не са имали нужда от подкрепа, проучването на авторския колектив извежда четири основни проблема с реализацията на мигрантите на пазара на труда в България. Това са несъответствието между търсенето и предлагането, включително и по образование; промени в заетостта на мигрантите по икономически дейности у нас и зад граница; загуба на квалификация в чужбина и недостатъчното използване на трудовото посредничество, обобщават икономистите от БАН и УНСС.

http://econ.bg/%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%83%D1%87%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BC%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8-%D1%81%D0%B5-%D0%B2%D1%80%D1%8A%D1%89%D0%B0%D1%82-%D1%83-%D0%BD%D0%B0%D1%81-%D0%BF%D0%BE-%D1%81%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%B9%D0%BD%D0%B8-%D0%B8-%D1%81%D0%BE%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B8%D0%BD%D0%B8_l.a_i.767322_at.1.html

Проучване: Българските мигранти се връщат у нас по семейни и социални причини

06.12.2018 | 13:00

по статията работи: econ.bg

Обект на изследването за ремиграцията са български граждани над 18 г., които са били в чужбина, с цел работа за минимум 3 месеца през последните 10 години

 

Снимка: БГНЕС

Близо 60% от завърналите се имат намерение да останат постоянно в страната, сочи проучване на авторски колектив от икономисти на БАН и преподаватели в УНСС.

Икономическите причини са водещи за българите, които напускат страната, но при ремиграцията доминират семейните и социални причини. Такъв е един от основните изводи от анкетно проучване на завръщащите се мигранти, представено на Международна научна конференция „Икономическо развитие и политики: реалност и перспективи“, която се проведе в Института за икономически изследвания при БАН в София. В нея участваха учени от България, Полша, Македония, Словения и Казахстан, преподаватели от 16 български университета, както и представители на бизнеса и неправителствени организации.

Обект на изследването за ремиграцията са български граждани над 18 г., които са били в чужбина, с цел работа за минимум 3 месеца през последните 10 години.

Данните сочат, че семейните мотиви преобладават сред най-важните причини за ремиграция – 55.9% от анкетираните са ги определили като: „привързаност към семейството и моите близки в България“, 15.7% - „да бъда с децата си при отглеждането или обучението им“, а 13.9% - „грижа за по-възрастен или болен близък“.

Основното сред социалните причини за завръщащите се мигранти е „носталгията по родината“, посочена от 25.5% от анкетираните, следвана от трудната адаптация в приемащата страна (16.2%) и нежеланието да се живее в чужбина (15.9%). Мотивът на други 10.3% от анкетираните е - несигурност за имигрантите в страната на пребиваване, а за 5.5 на сто – нетолерантно и дори дискриминационно отношение към чужденците, и невъзможността да се легализира престоят навън.

Категорично, около 40% от респондентите не посочват икономически мотив за ремиграция, става ясно от изледването. Това е коренно различно от основната причина, която почти ¾ от завърналите се в България изтъкват за първоначалното си заминаване в чужбина – получаване на по-висока заплата, по-добра работа или по-висок жизнен стандарт.

Сред икономически мотивираните българи да се завърнат в България, най-висок е делът на сезонните работници - 32.0%. Същият процент анкетирани споделят за конкретно събитие, повлияло на решението им за завръщане – основно, за да се погрижат за член на семейството след влошено здравословно състояние. Почти равен е делът - около 40 на сто, на завръщащите се поради проблеми в приемащата страна, и на ремигрантите, които виждат по-добри икономически възможности у нас.

Икономическата привлекателност на България се проявява в няколко позитивни мотиви за завръщане на мигрантите – за 18.9% от анкетираните това е очакването, условията за живот у нас да се подобрят, за 8.6% - да получат професионална реализация в страната, за 7.1% - възможност за добра работа, а за 5.3% - да развиват собствен бизнес или да инвестират.

Преобладават завръщащите се мигранти, които имат намерение да останат постоянно в България - 59.7%. Престоят у нас е компонент на мобилността за 28.2% от сънародниците ни, които имат намерение отново да заминат, но временно и без стремеж към окончателно заселване в чужбина. Делът на завърналите се, които възнамеряват да емигрират окончателно, е 12.1%. 

Проучването на авторския колектив обхваща както профила на завръщащите се мигранти, така и тяхната адаптация и участие в пазара на труда у нас. Повечето от половината от анкетираните – 54.7%, споделят, че не са имали проблеми при завръщането си в България. Проблем за 22.3 на сто е било „осигуряване на трудова заетост“, а за 9.6% – признаването на трудовия стаж и осигурителни права. Най-малко – 1.7%, от анкетираните са имали проблем с признаването на тяхната образователна и квалификационна степен.

Че икономическите причини не са определящи за ремигрантите, сочат и отговорите на 73 на сто от анкетираните, които не са имали никакво предложение за подходяща работа в България преди последното си връщане от чужбина. Независимо, че 58.4% от тях заявяват, че не са имали нужда от подкрепа, проучването на авторския колектив извежда 4 основни проблема с реализацията на мигрантите на пазара на труда в България: несъответствие между търсене и предлагане, включително и по образование; промени в заетостта на мигрантите по икономически дейности у нас и зад граница; загуба на квалификация в чужбина и недостатъчно използване на трудовото посредничество.

http://www.bta.bg/bg/c/VI/id/1919005

Българските мигранти се връщат у нас по семейни и социални причини, според проучване на БАН и УНСС

6 декември 2018 / 12:04

София, 6 декември /Димитрина Ветова, БТА/ Близо 60 процента от българите, завърнали се у нас от чужбина, имат намерение да останат за постоянно в страната, сочи проучване на авторски колектив от икономисти на БАН и от преподаватели в УНСС. Според изследването икономическите причини са водещи за българите, които напускат страната...

https://www.manager.bg/obshchestvo/blgarskite-migranti-se-vrshchat-u-nas-glavno-po-semeyni-prichini-60-ot-zavrnalite-se

Българските мигранти се връщат у нас главно по семейни причини. 60% искат да останат трайно

България / Общество

? 13:46, 06.12.2018г ? 44

Shutterstock

Близо 60% от българите, завърнали се у нас от чужбина, имат намерение да останат за постоянно в страната, сочи проучване на авторски колектив от икономисти на БАН и от преподаватели в УНСС.

Според изследването икономическите причини са водещи за българите, които напускат страната, но при завръщането им доминират семейните и социалните причини. Такъв е един от основните изводи от анкетно проучване на завръщащите се мигранти, представено на Международната научна конференция "Икономическо развитие и политики: реалност и перспективи" в Института за икономически изследвания при БАН. В нея участваха учени от България, Полша, Македония, Словения и Казахстан, преподаватели от 16 български университета, както и представители на бизнеса и неправителствени организации.

Обект на изследването за завръщането са български граждани над 18 години, които са били в чужбина, с цел работа за минимум три месеца през последните десет години.

Данните сочат, че семейните мотиви преобладават сред най-важните причини за завръщането на българите у нас - 55,9 процента от анкетираните са ги определили, като "привързаност към семейството и моите близки в България", 15,7 процента - "да бъдат с децата си при отглеждането или обучението им", а 13,9 процента - "заради грижа за по-възрастен или болен близък".

Основното сред социалните причини за завръщащите се мигранти е "носталгията по родината", посочена от 25,5 на сто от анкетираните, следвана от трудната адаптация в приемащата страна /16,2 на сто/ и нежеланието да се живее в чужбина /15,9 на сто/. Мотивът за завръщането на други 10,3 процента от анкетираните е заради несигурността за имигрантите в страната на пребиваване, а за 5,5 на сто в резултат на нетолерантно и дори дискриминационно отношение към чужденците, и невъзможността да се легализира престоят им навън.

Категорично, около 40 процента от анкетираните не посочват икономически мотив за ремиграция, става ясно от изследването, цитирано от БТА. Това е коренно различно от основната причина, която почти 3/4 от завърналите се в България изтъкват за първоначалното си заминаване в чужбина - получаването на по-висока заплата, по-добра работа или по-висок жизнен стандарт.

Сред икономически мотивираните българи да се завърнат в България, най-висок е делът на сезонните работници - 32 на сто. Същият процент анкетирани споделят за конкретно събитие, повлияло на решението им за завръщане - основно, за да се погрижат за член на семейството след влошено здравословно състояние. Почти равен е делът - около 40 на сто, на завръщащите се поради проблеми в приемащата страна, и на ремигрантите, които виждат по-добри икономически възможности у нас.

Икономическата привлекателност на България се проявява в няколко позитивни мотиви за завръщане на мигрантите - за 18,9 процента от анкетираните това е очакването, че условията за живот у нас ще се подобрят, за 8,6 процента - да получат професионална реализация в страната, за 7,1 процента - възможността за добра работа, а за 5,3 процента - да развиват собствен бизнес или да инвестират.

Преобладават завръщащите се мигранти, които имат намерение да останат постоянно в България - 59,7 на сто. Престоят у нас е компонент на мобилността за 28,2 на сто от сънародниците ни, които имат намерение отново да заминат, но временно и без стремеж към окончателно заселване в чужбина. Делът на завърналите се, които възнамеряват да емигрират окончателно, е 12,1 на сто, сочат данните на учените.

Проучването на авторския колектив обхваща както профила на завръщащите се мигранти, така и тяхната адаптация и участие в пазара на труда у нас. Повечето от половината от анкетираните - 54,7 процента, споделят, че не са имали проблеми при завръщането си в България. Проблем за 22,3 на сто е било осигуряването на трудова заетост, а за 9,6 процента - признаването на трудовия стаж и осигурителните права. Най-малко - 1,7 процента от анкетираните, са имали проблем с признаването на тяхната образователна и квалификационна степен.

Че икономическите причини не са определящи за ремигрантите, сочат и отговорите на 73 на сто от анкетираните, които не са имали никакво предложение за подходяща работа в България преди последното си връщане от чужбина. Независимо, че 58,4 процента от тях заявяват, че не са имали нужда от подкрепа, проучването на авторския колектив извежда четири основни проблема с реализацията на мигрантите на пазара на труда в България. Това са несъответствието между търсенето и предлагането, включително и по образование; промени в заетостта на мигрантите по икономически дейности у нас и зад граница; загуба на квалификация в чужбина и недостатъчното използване на трудовото посредничество, обобщават икономистите от БАН и УНСС.

https://business.dir.bg/ikonomika/migrantite-ni-napuskat-po-ikonomicheski-prichini-a-se-vrashtat-po-semeyni-i-sotsialni

Мигрантите ни напускат по икономически причини, а се връщат по семейни и социални

Основното сред социалните причини за завръщащите се мигранти е "носталгията по родината"

Икономическите причини са водещи за българите, които напускат страната, но при завръщането доминират семейните и социални причини. Такъв е един от основните изводи от анкетно проучване на завръщащите се мигранти, представено на Международна научна конференция "Икономическо развитие и политики: реалност и перспективи", която се проведе в Института за икономически изследвания при БАН в София.

В конференцията участваха учени от България, Полша, Македония, Словения и Казахстан, преподаватели от 16 български университета, както и представители на бизнеса и неправителствени организации, съобщиха организаторите 

Обект на изследването за ремиграцията са български граждани над 18 г., които са били в чужбина с цел работа за минимум 3 месеца през последните 10 години.

Семейните мотиви преобладават сред най-важните причини за завръщане - 55,9% от анкетираните са ги определили като: "привързаност към семейството и моите близки в България", 15,7% - "да бъда с децата си при отглеждането или обучението им", а 13,9% - "грижа за по-възрастен или болен близък".

Основното сред социалните причини за завръщащите се мигранти е "носталгията по родината", посочена от 25,5% от анкетираните, следвана от трудната адаптация в приемащата страна (16,2%) и нежеланието да се живее в чужбина (15,9%).

Мотивът на други 10,3% от анкетираните е - несигурност за имигрантите в страната на пребиваване, а за 5,5 на сто - нетолерантно и дори дискриминационно отношение към чужденците, невъзможността да се легализира престоят навън.

Категорично около 40% от запитаните не посочват икономически мотив за завръщане, става ясно от изследването. Това е коренно различно от основната причина, която почти три четвърти от завърналите се в България изтъкват за първоначалното си заминаване в чужбина - по-висока заплата, по-добра работа или по-висок жизнен стандарт.

Сред икономически мотивираните българи да се завърнат в България най-много са сезонните работници - 32%. Същият процент споделят за конкретно събитие, повлияло на решението им за завръщане - основно, за да се погрижат за член на семейството след влошено здравословно състояние. Почти равен е делът - около 40 на сто, на завръщащите се след проблеми в приемащата страна и на тези, които виждат по-добри икономически възможности у нас.

Икономическата привлекателност на България се проявява в няколко позитивни мотиви за завръщане на мигрантите - за 18,9% от анкетираните това е очакването условията за живот у нас да се подобрят, за 8,6% - да получат професионална реализация в страната, за 7,1% - възможност за добра работа, а за 5,3% - да развиват собствен бизнес или да инвестират.

Преобладават завръщащите се мигранти, които имат намерение да останат постоянно в България - 59,7%. Престоят у нас е компонент на мобилността за 28,2%, които имат намерение отново да заминат, но временно и без стремеж към окончателно заселване в чужбина. Делът на завърналите се, които възнамеряват да емигрират окончателно, е 12,1%.

Проучването обхваща както профила на завръщащите се мигранти, така и тяхната адаптация и участие в пазара на труда у нас.

Повечето от половината от анкетираните - 54,7%, споделят, че не са имали проблеми при завръщането си в България. Проблем за 22,3 на сто е било "осигуряване на трудова заетост", а за 9,6% - признаването на трудовия стаж и осигурителни права. Най-малко - 1,7%, от анкетираните са имали проблем с признаването на тяхната образователна и квалификационна степен.

Че икономическите причини не са определящи, сочат и отговорите на 73 на сто от анкетираните, които не са имали никакво предложение за подходяща работа в България преди последното си връщане от чужбина. 58,4% от тях заявяват, че не са имали нужда от подкрепа.

Проучването на авторския колектив извежда четири основни проблема с реализацията на мигрантите на пазара на труда в България: несъответствие между търсене и предлагане, включително и по образование; промени в заетостта на мигрантите по икономически дейности у нас и зад граница; загуба на квалификация в чужбина и недостатъчно използване на трудовото посредничество.

https://duma.bg/semeystvoto-vrashta-balgarite-v-rodinata-n180854

Семейството връща българите в родината

четвъртък, 06 Декември 2018 / 14:44

автор:Дума

Привързаността към семейство и носталгията към родината са основните причини, заради които сънародниците ни в чужбина са склонни да се върнат в България. Близо 60% от тези, които вече са се върнали, имат намерие да останат за постоянно. Това показват резултати от проучване на икономисти от БАН и от УНСС.

Според изследването икономическите причини са водещи за българите, които напускат страната, но при завръщането им доминират семейните и социалните причини. Такъв е един от основните изводи от анкетно проучване на завръщащите се мигранти, представено на Международната научна конференция "Икономическо развитие и политики: реалност и перспективи".

Обект на изследването за завръщането са български граждани над 18 години, които са били в чужбина, с цел работа за минимум три месеца през последните десет години.
Над 55% от анкетираните сочат семейството като основна причина за завръщане в родината. 15 на сто дават отговор "да бъда с децата си при отглеждането или обучението им", а 13% - "заради грижа за по-възрастен или болен близък".

Основното сред социалните причини за завръщащите се мигранти е "носталгията по родината", посочена от 25,5% от анкетираните, следвана от трудната адаптация в приемащата страна (16,2%) и нежеланието да се живее в чужбина (15,9%). Мотивът за завръщането на други 10,3% от анкетираните е заради несигурността за имигрантите в страната на пребиваване, а за 5,5% в резултат на нетолерантно и дори дискриминационно отношение към чужденците, и невъзможността да се легализира престоят им навън.

Категорично, около 40% от анкетираните не посочват икономически мотив за ремиграция, става ясно от изследването. Това е коренно различно от основната причина, която почти 3/4 от завърналите се в България изтъкват за първоначалното си заминаване в чужбина - получаването на по-висока заплата, по-добра работа или по-висок жизнен стандарт.
Сред икономически мотивираните българи да се завърнат в България, най-висок е делът на сезонните работници - 32%. Същият процент анкетирани споделят за конкретно събитие, повлияло на решението им за завръщане - основно, за да се погрижат за член на семейството след влошено здравословно състояние.

Преобладават завръщащите се мигранти, които имат намерение да останат постоянно в България - 59,7%.

Че икономическите причини не са определящи за ремигрантите, сочат и отговорите на 73% от анкетираните, които не са имали никакво предложение за подходяща работа в България преди последното си връщане от чужбина.

https://www.investor.bg/ikonomika-i-politika/332/a/ikonomisti-migrantite-se-vryshtat-v-bylgariia-po-semeini-i-socialni-prichini-273164/

Икономисти: Мигрантите се връщат в България по семейни и социални причини

18,9% от участниците в анкета очакват условията за живот у нас да се подобрят

 

 

Икономическите причини са водещи за българите, които напускат страната, но при завръщането доминират семейните и социални причини. Такъв е един от основните изводи от анкетно проучване на завръщащите се мигранти, представено на Международна научна конференция „Икономическо развитие и политики: реалност и перспективи“, която се проведе в Института за икономически изследвания при БАН в София.

В конференцията участваха учени от България, Полша, Македония, Словения и Казахстан, преподаватели от 16 български университета, както и представители на бизнеса и неправителствени организации, съобщиха организаторите. 

Обект на изследването за ремиграцията са български граждани над 18 г., които са били в чужбина с цел работа за минимум 3 месеца през последните 10 години.

Семейните мотиви преобладават сред най-важните причини за завръщане – 55,9% от анкетираните са ги определили като: „привързаност към семейството и моите близки в България“, 15,7% - „да бъда с децата си при отглеждането или обучението им“, а 13,9% - „грижа за по-възрастен или болен близък“.

Основното сред социалните причини за завръщащите се мигранти е „носталгията по родината“, посочена от 25,5% от анкетираните, следвана от трудната адаптация в приемащата страна (16,2%) и нежеланието да се живее в чужбина (15,9%).

Мотивът на други 10,3% от анкетираните е - несигурност за имигрантите в страната на пребиваване, а за 5,5 на сто – нетолерантно и дори дискриминационно отношение към чужденците, невъзможността да се легализира престоят навън.

Категорично около 40% от запитаните не посочват икономически мотив за завръщане, става ясно от изследването. Това е коренно различно от основната причина, която почти три четвърти от завърналите се в България изтъкват за първоначалното си заминаване в чужбина – по-висока заплата, по-добра работа или по-висок жизнен стандарт.

Сред икономически мотивираните българи да се завърнат в България най-много са сезонните работници - 32%. Същият процент споделят за конкретно събитие, повлияло на решението им за завръщане – основно, за да се погрижат за член на семейството след влошено здравословно състояние. Почти равен е делът - около 40 на сто, на завръщащите се след проблеми в приемащата страна и на тези, които виждат по-добри икономически възможности у нас.

Икономическата привлекателност на България се проявява в няколко позитивни мотиви за завръщане на мигрантите – за 18,9% от анкетираните това е очакването условията за живот у нас да се подобрят, за 8,6% - да получат професионална реализация в страната, за 7,1% - възможност за добра работа, а за 5,3% - да развиват собствен бизнес или да инвестират.

Преобладават завръщащите се мигранти, които имат намерение да останат постоянно в България – 59,7%. Престоят у нас е компонент на мобилността за 28,2%, които имат намерение отново да заминат, но временно и без стремеж към окончателно заселване в чужбина. Делът на завърналите се, които възнамеряват да емигрират окончателно, е 12,1%.

Проучването обхваща както профила на завръщащите се мигранти, така и тяхната адаптация и участие в пазара на труда у нас.

Повечето от половината от анкетираните – 54,7%, споделят, че не са имали проблеми при завръщането си в България. Проблем за 22,3 на сто е било „осигуряване на трудова заетост“, а за 9,6% – признаването на трудовия стаж и осигурителни права. Най-малко – 1,7%, от анкетираните са имали проблем с признаването на тяхната образователна и квалификационна степен.

Че икономическите причини не са определящи, сочат и отговорите на 73 на сто от анкетираните, които не са имали никакво предложение за подходяща работа в България преди последното си връщане от чужбина. 58,4% от тях заявяват, че не са имали нужда от подкрепа.

Проучването на авторския колектив извежда четири основни проблема с реализацията на мигрантите на пазара на труда в България: несъответствие между търсене и предлагане, включително и по образование; промени в заетостта на мигрантите по икономически дейности у нас и зад граница; загуба на квалификация в чужбина и недостатъчно използване на трудовото посредничество.

По статията работиха: Надежда Бочева, редактор Евгения Маринова

 

 
















На 27 09. 2017 г. генералният консул на България във Валенсия откри испано-български семинар на тема „Миграция“.

Събитието беше организирано от Факултета по Икономика на Валенсианския Университет, Института за Икономически Изследвания при БАН и  катедра "Икономическа социология" УНСС – София.

Част от българскатa делегация бяха проф. д-р Веселин Минчев, член на научния съвет на Икономическия Институт на БАН и ръководител на делегацията, доц. д-р Андрей Нончев, ръководител на катедра „Икономическа Социология“ в УНСС, доц. Венелин Бошнаков - УНСС, доц. Мария Бакалова и асистент Мариета Христова, също от УНСС. От испанска страна в семинара взеха участие Хосе Мануел Пастор, декан на Факултета по Икономика и домакин на мероприятието, Франциско Муньос Мургуй, вицедекан, проф. Раsoc_6dd65_20170927_120806-1.jpgул де Арриба Буено и други испански учени.

Семинарът бе открит от генералният консул на България във Валенсия, г-н Цветелин Цолов и проф. Франциско Муньос Мургуй, заместник декана на Факултета по Икономика на Университета на Валенсия. Българските участници изнесоха две презентации. Първата бе на тема „Return migration in Bulgaria – methodological aspects and some preliminary empirical evidence“, подготвена и представена от доц. Нончев, доц. Бакалова и ас.д-р Христова. Презентацията бе фокусирана върху същностни и методологически аспекти на проекта „Завръщащите се мигранти: сегментация и стратификация на икономическата мобилност“. Беше представен обзор на състоянието на изследванията на завръщащите се мигранти в България, както и наличните статистически данни, свързани със завръщането на мигранти-български граждани в България, техния социално-демографски профил и типологизирането им. Втората презентация на тема „Bulgarian community in Spain (will the Bulgarians return from Spain?)“ бе изнесена от доц. Бошнаков и проф. Минчев, които представиха резултати от свое изследване върху профила на българските имигранти в Испания и нагласите сред тях за завръщане в България или оставане в Испания. Испанските участници в семинара – преподаватели и изследователи от Университета на Валенсия и Университета Кастия ла Манча - представиха доклади за интеграционните политики в Европейския съюз и за географската мобилност и динамиката на профила на българските имигранти в Испания през последните 10 години. Събитието бе отразено и на страницата на българското Министерство на външните работи (вж. http://www.mfa.bg/embassies/spaingk/events/bg/896/36/8100/index.html).

В рамките на работното посещение в Испания, преподавателите от УНСС проведоха срещи и обсъждаха въпроси за българската имиграционна общност в Испания с проф. Хоакин Аранго, директор на Център за изследване на миграцията и гражданството към Изследователския институт „Ортега-и-Гасет“ в Мадрид, с г-н Цветелин Цолов, генерален консул на Република България във Валенсия и с г-ца Богдана Мараджийска, издателка на българския вестник в Испания „Нова дума“ с офис в Мадрид.

soc_6dd65_20170928_133529.jpg     

Среща на екипа с проф. Хоакин Аранго в Изследователския институт "Ортега-и-Гасет"

soc_6dd65_20170927_093722.jpg

Неформален разговор на участниците преди започване на семинара

Слово на генералния консул на България във Валенсия.


На 17.07.2017 стартира социологическото изследване "Завръщащите се мигранти".

Обект на интервютата са български граждани над 18 г., които са били в чужбина с цел работа за минимум 3 месеца през последните 10 години.

Целта е да съберем информация за миграционните траектории, мотивациите за завръщане и настоящите проблеми на различните категории завръщащи се мигранти.

Идеята на изследователското интервю е съзнателно да се създадат условия за водене на привидно „непосредствен” разговор. Въпросникът е съставен от два блока въпроси и демографски блок, чиято последователност е условна. Интервютат ще се провеждат в цялата страна в рамките на два месеца.


На 13.07.2017 г. в УНСС се състоя експертна дискусия в рамките на изпълнение на проект Завръщащите се мигранти: сегментация и стратификация на иконо­мическата мобилност“ .

Присъстваха представители на широк кръг инстиутции в България с отношение към миграционната проблематика: Доц. д-р Петко Христов – ИЕФЕМ (БАН), Доц. д-р Мила Маева – ИЕФЕМ (БАН), Росица Иванова - Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси (МС), Д-р Ваня Иванова - Център за европейски, бежански, миграционни и етнически изследвания, Радомир Петков – Агенция по заетостта, Христо Симеонов – МТСП, Иван Шаренков - Международна организация по миграция, Мирослав Духалов – Дирекция Миграция  (МВР), Проф. Ирина Илиева – Институт за държавата и правото, Коянка Димитрова - Държавна агенция за българите в чужбина, Магдалена Костова – НСИ, Гл. ас. д-р Магдалена Славкова – ИЕФЕМ (БАН), Спас Ташев - Департамент „Демография“ на ИИНЧ при БАН, проф. Веселин Минчев – Институт за изследване на икономиката (БАН), доц. д-р Венелин Бошнаков – УНСС, катедра „Статистика, УНСС.

Експертите дискутираха по няколко основни теми:

  • Миграционни траектории: тенденциите в миграционните движения на завръщащите се мигранти – времеви характеристики, пространствени параметри, интензивност.  
  • Причините и мотиви за завръщане на мигрантите, начини за вземане на решение за завръщане и факторите, които влияят върху него. 

  • Сегментация и стратификация на завръщащите се мигранти: хетерогенна структура и типология, икономическите и социалните неравенства между тях, вертикалната икономическа и социална мобилност.

  • Икономическите и социалните въздействия, които завръщащите се мигранти оказват върху националната икономика, локалните общности, професионалните и бизнес мрежи.

  • Национални политики за завръщане.

soc_2ed82_IMG_1311.JPG

проф. Веселин Минчев и доц. д-р Андрей Нончев - модератор на дискусията.

soc_2ed82_IMG_1308.JPG

Участници в дискусията в зала "Научни съвети", УНСС

soc_2ed82_IMG_1309.JPG

soc_0cb36_IMG_1313.JPG

soc_0cb36_IMG_1314.JPG

Научният проект „Завръщащите се мигранти: сегментация и стратификация на иконо­мическата мобилност“ е финансиран от Фонд „Научни изследвания“ по договор ДН05/6 от 14.12.2016 г.