Утвърдил:

доц. д-р Миланка Славова,

Зам-ректор по обучението в ОКС „бакалавър“

и продължаващо обучение

К О Н С П Е К Т

за държавен изпит на специалност „Политология“,

бакалавърска степен

1. Политическата мисъл през Древността и Средновековието. Политическите идеи на Древна Гърция (Сократ, Платон, Аристотел) и Древен Рим (Цицерон, римските стоици). Християнската политическа мисъл през средните векове: политика и религия, държава и църква.
2. Рационалистичната политическа мисъл на Ренесанса и Просвещението. Основни теории и представители. Макиавели – основател на научна и емпирична теория за политиката. Договорната теория за държавата (Хобс, Спиноза, Лок, Русо). Теорията за разделението на властите (Лок, Монтескьо, Кант). Как да се обедини политиката и морала? (Кант). Философия на държавата и политиката (Хегел).
3. Политиката. Подходи за анализ: телеологизъм и реализъм. Конфликтни и консенсусни теории за политиката. Специфика на политиката. Граници на политическото (К. Шмит). Структура и функции на политиката (Р. Дал).  Политика и публичност; структурни изменения в политическата публичност (Ю. Хабермас). Политика и интереси; специфика на политическите интереси. Политика и икономика. Политика и право.
4. Властта. Подходи за анализ, типове определения. Властта, сила, влияние, манипулация, авторитет. Легитимност и легалност на властта. Властта в политическите теории на ХХ век: К. Маркс, М. Вебер,  Дж. Гълбрайт, Б. Ръсел, Х. Аренд, Ю. Хабермас, П. Бурдийо, М. Фуко. Власт и ценности. Власт и интереси.  Видове власт: икономическа, политическа, медийна.
5. Държавата. Класически и съвременни теории за произхода и същността на държавата. Структура, функции и форми на държавата. Легитимност и легалност на държавната власт. Разделение на държавната власт. Типове държавно устройство: унитарна държава, федерация и конференция. Светска държава и теокрация. Кризата на съвременната държава.
6. Нация и етнос. Теории за произхода и същността на нацията. Етническа група, национално малцинство. Особености на формирането и развитието на българската нация. Съвременни тенденции в етнодемографската структура на българската нация в началото на XXI век. Националната идентичност (Кои сме ние?) в условията на глобализация.
7. Демокрацията. Понятие и исторически форми (антична полисна демокрация). Съвременни теории за демокрацията (Попър, Бердяев, Дарендорф, Сартори, Дюверже, Ал. Зиновиев, Н. Чомски и др.). Прескриптивна и дескриптивна теория за демокрацията. Полиархията на Р. Дал. Политическата философия на Франкфуртската школа (отношение между „демокрация“, „свобода“ и „отчуждение“). Обратната страна на демокрацията (Ал. дьо Токвил). „Краят на историята“ (Ф. Фукояма) и кризата на либералната демокрация.
8. Политическа система. Теоретичните модели на Д. Ийстън, Г. Алмънд, К. Дойч и др. Структура, функции и ефективност на политическата система. Стабилност и промяна на политическата система. Конституционно-плуралистични (демократични) политически системи: историческо формиране, общи принципи и характеристики. Типология.
9. Парламентарни, президентски и полупрезидентски системи на управление. Сравнителен анализ. Особености на парламентарната система в Република България. Държавен глава: монарх или президент?
10. Авторитарни и тоталитарни системи на управление. Възникване и развитие на теориите за тоталитаризма: Попър, Аренд, Фридрих, Бжежински, Арон, Бердяев и др. Основни характеристики. Понятието „тоталитаризъм“ – ключ за разбирането на политиката и идеологията на „Студената война“, или научно понятие? (Б. Барбър). Авторитаризмът – теорията на Х. Линц за авторитарните режими. Съвременни авторитарни режими.
11. Основни съвременни политически идеологии. Политическа философия и политическа идеология. Сравнителен анализ на основните идеи и ценности на съвременните политически идеологии: либерализъм (неолиберализъм), консерватизъм (неоконсерватизъм), социалдемократизъм (социализъм). Други съвременни политически идеологии. Голямата дихотомия на ХХ век: ляво-дясно. Исторически левици и исторически десници (Ерик Хобсбаум).
12. Съвременни източни политически теории. Съвременната китайска политическа мисъл (Мао Цзедун и Дън Сяопин). Специфика на съвременния китайски модел („социализъм с китайска специфика“). Съвременната индийска политическа мисъл (източници и основни идеи на гандизма). Индия – най-голямата действаща демократична политическа система. Ислямски фундаментализъм. Теокрация. Халифат.
13. Политически партии и партийни системи. Понятието „партия”. Произход, утвърждаване и подходи за дефиниране на партиите. Организация на политическите партии: класически и нови концепции. Функции и критерии за класификация на партиите. Партийната система: понятие, фактори за формиране и стабилност. Типология на партийните системи.
14. Избори и избирателни системи. Роля и функция на изборите в политическия процес. Характеристика на избирателното право. Видове избирателни системи: мажоритарни, пропорционални, смесени (предимства и недостатъци). Въздействие върху партийните системи. Съвременната избирателна система в България след 1990 г.: особености, функционалност и варианти за оптимизиране.
15. Законодателна власт. Парламент. Законодателна дейност. Основни функции на парламента: законодателна дейност, представителна, контрол върху правителството, легитимираща, рекрутираща лидери.  Законодателен процес: същност (в тесен и широк смисъл) и фази. Промяна във функциите на съвременните парламенти - криза на партийно-политическото и идеологическо представителство. Парламентарно поведение – модели.
16. Изпълнителна власт. Правителство. Понятие за изпълнителна власт (институционално и функционално). Функции, цели и роля на правителството. Правителствено управление и администрация. Дискреционна власт. Процедурен и субстантивен подход за анализ на демократичното правителство: критерии за демократично управление. Видове демократични правителства. Политическа и правителствена стабилност. Предизвикателства пред съвременните правителства.
17. Политическият маркетинг. Зараждане и институционализиране на маркетинговата дейност в политиката. Дефиниране на основни понятия в политическия маркетинг. Политическият пазар - същност и особености. Политическата пропаганда и реклама - понятие, основни характеристики, видове, стратегии. Обществено мнение, политическо говорене и PR. Политически стил и имидж. Предизборният маркетингов микс.
18. Лобиране, лобита, лобисти. Работни дефиниции за лобизъм (ключови думи). Лобизмът между капитализма и демокрацията в условията на глобализация. Кой лобира? Пред кого? За какво? Как? Юридическо и етическо регулиране на лобистките дейности. Разграничаване на лобизъм от корупция, конфликт на интереси, търговия с влияние.
19. Гражданско общество. Дефиниции, основни норми и ценности (Ъ. Гелнер, А. Грамши, Р. Дарендорф, Ю. Хабермас, Коен и Арато и др.). Гражданското общество като арена на демократизация – основни институции. Отношения на гражданското общество с държавата и капитализма в условията на глобализация и демократична криза. Гражданското общество в България през последния четвърт век.
20. Политическа култура. Подходи за анализ, типове определения, структура. Основни приноси и анализи в теорията за политическата култура: Г. Алмънд и С. Верба,  Д. Елазар,  Р. Ингълхарт, А. Уилдавски. Политическа култура, политическа система, политическа социализация. Политически субкултури. Политическа култура и промяна. Политическа култура и обществено мнение.
21. Политическо лидерство. Подходи към дефинирането, възникването, същността, функциите и ролята на лидерството в обществото. Лидерство – власт – авторитет. Политически стил. Ефективното политическо лидерство: понятие и критерии. Криза на  политическото лидерство в глобалната епоха. Критерии за класификация и видове лидерство.
22. Политически преход и промяна. Политическо развитие,  модернизация, преход и политическа промяна:  еволюция на понятията. Критерии за модерност и видове политическа модернизация и промени. Фази на прехода. Стабилност и промяна. Демократична консолидация. Общи черти на преходните процеси и специфика на трансформационните процеси в Централна и Източна Европа.  Българският модернизационен процес и преход.
23. Методика и методология на политическия анализ. Еволюцията на европейската класическа аналитична традиция. Стартовите принципи на ефективния съвременен политически анализ. Частно научни методи за набиране на емпиричен материал. Конкретно предметни (специални) методи при анализа на политиката. Евристичните възможности на класическите методологии, свързани с оценката на истината. Технологични особености при анализ на приключили, текущи и предстоящи политически процеси. Преходът от анализ на емпиричните теми към модерната теория на националния политически процес.
24. Емпирични изборни (електорални) проучвания. Количествени, представителни, прогнозни. Качествени, типологични, приложно-аналитични. Предизборни рейтинги и прогнози. Цикъл проучвания в една предизборна кампания.
25. Екзитпол и паралелно преброяване. Демократичен контрол срещу опити за фалшификации на изборните резултати. Конкуренция и плурализъм. Законова регулация и публичност. Медиен инструмент. Методика и трендове до и след 14 часа.
26. История на политическия живот и управлението на България. Формиране центровете на модерната българска политика през Възраждането. Практики на местно българско самоуправление до 1878 г. Проекти за нова държавност, разработени през ХІХ век. "Българското политическо чудо" от Освобождението до Балканската война. Управлението на Третата българска държава до 1944 година. Националните катастрофи и не обявената гражданска война, между двете Световни войни. Социално икономически, политически и културни трансформации на България през втората половина на ХХ век: управлението на държавата след 1947 и след 1989 година

ОСНОВНА ЛИТЕРАТУРА:

1. Алмънд, Г., С. Верба. Гражданската култура, ГАЛ-ИКО, С., 1998.
2. Асенов, С. Политическите партии. Теоретични и практически аспекти, ”Авангард Прима”, С., 2010.
3. Благоева, Бл. Политическа интереси, политически ценности, политически традиции, в: Основи но политическата социология, УИ „П. Хилендарски“, Пловдив, 2014, с. 86-109.
4. Благоева, Бл. Политическа култура и политическа социализация, в: Основи но политическата социология, УИ „П. Хилендарски“, Пловдив, 2014, с. 130-157.
5. Благоева, Бл. Записки по политическа култура, С., 2006.
6. Български конституциии конституционни проекти, С.,1990.
7. Вебер, М. Политиката като призвание, В: Макс Вебер, Ученият и политикът, С., 1993.
8. Вебер, М. Социология на господството. Социология на религията, УИ “Св. Кл. Охридски”, С., 1992.
9. Гълбрайт, Дж. Анатомия на властта, изд. “Хр. Ботев”, С., 1990.
10. Дал, P. Съвременният политически анализ, УИ “Св. Кл. Охридски”, С., 1996.
11. Дал, P. За демокрацията, изд. “Обсидиан”, С.,1999.
12. Дарендорф, P. Размисли върху революцията в Европа, ЦИД, С. 1992.
13. Дарендорф, P. Съвременният социален конфликт, ЦИД, С., 1993.
14. Дончева, Х. Българският преход и демократизацията – 20 г. след промените, В: Политическите науки в УНСС – с лице към бизнеса. СИЕЛА. С., 2011.
15. Дончева, Х. Българската модернизация в началото на ХХІ век: теоретични аспекти и исторически паралели. В: 130 години от руско-турската освободителна война /1877-1878/ и възстановяването на българската държавност. УИ „Стопанство”. С., 2008.
16. Дончева, Х. Правителството в демократичната политическа система, С. 2003.
17. Дончева, Х. Преговорният процес – сърцевината на формирането на правителствата в демократична политическа система. В: Студентско научно творчество в областта на политическата наука. УНСС, С., 2009.
18. Дончева, Х. Проблемът за ефективното лидерство в политическата наука. В: Научни трудове. УИ „Стопанство”. Т. 2/2012.
19. Дончева, Х. Лидерската теория в началото на ХХІ век. В: Политологията като наука и академична дисциплина. УИ „Стопанство”. С., 2011.
20. Дюверже, М. Социология на политиката, С., 1999.
21. Дюверже, М. Полупрезидентският режим, УИ “Св. Кл. Охридски”, С., 1995.
22. Иванов, Д. Властта. Философско-социологически анализ, С., второ издание, 1994.
23. Конституция на Република България, 1991.
24. Манолов, Г. Увод в политическия маркетинг, Пловдив, 2015.
25. Манолов, Г. Избори и избирателни системи, ВУСИ, Пловдив, 2015.
26. Манолов, Г. Власт: политико-социологически анализ, в: Основи но политическата социология, УИ „П. Хилендарски“, Пловдив, 2014, с. 61-85.
27. Манолов, Г. Държавата. Теории, функции, структура. Второ допълнение и преработено издание. УИ „Паисий Хилендарски“, Пловдив, 2014.
28. Манолов, Г. Въведение в политическата наука, УИ „Паисий Хилендарски“, Пловдив, 2013.
29. Манолов, Г. Политическият елит. Теория, история, лидерство. УИ „Паисий Хилендарски“, Пловдив, 2012.
30. Основни термини, използвани в учебния процес в УНСС, т. ІІІ, УИ –УНСС, С., 2011.
31. Митев, Тр. Българознание (История и теория на българския народностен характер), С. 2015.
32. Митев, Тр. Цивилизационните лидери на България, С., 2014.
33. Митев, Тр. Българска политическа дефектология, С., 2011.
34. Митев, Тр. Технология на политическия анализ, С., 2011.
35. Митев, Тр. Основи на политическия маркетинг. С., 2009
36. Политология, четвърто преработено и допълнено издание, под ред. на Янков, Г., УИ „Стопанство“, С., 2001.
37. Политическата мисъл на XX век, Кеймбридж 2003, преведено реферирано издание с учебна и научно-изследователска цел, С., 2006.
38. Танев, Т. Политическата култура, УИ „Св. Кл. Охридски“, С., 2001.
39. Тодоров, А. Елементи на политиката. Трактат върху политическото. С., 2012.
40. Цакова, И. Лобизмът (цикъл лекции), Изд. „Д. Яков“, 2010.
41. Цакова. И. Лобизъм и капитализъм, Научни трудове на УНСС, т. 2, 2012, с. 180-232. http://research.unwe.bg/bg/journalissues/article/7206
42. Цакова, И. Зависимости между политическа и икономическа власт в България - концептуални ориентири за дебат, сп. „Ик. и соц. алтернативи“, УНСС, бр. 1, 2016.  http://www.unwe.bg/alternativi/bg/journalissues/article/8644
43. Цакова, И. Гражданското общество и въпросът за демокрацията (политическа, икономическа и социокултурна демократизация), В: Годишник на УНСС, 2013, с. 199-255. http://yearbook.unwe.bg/bg/journalissues/list/45.
44. Хабермас, Ю. Структурни изменени на публичността, ЦИД, УИ “Св. Кл. Охридски”, С., 1993.
45. Янков, Г. Към теорията на политиката (за понятието, смисъла и метаморфозите на политиката), в: Годишник на УНСС, 2011.
46. Янков, Г. Политологични анализи, С., 2010.
47. Янков, Г. Политологичната мисъл от древността до наши дни, трето преработени и допълнено издание, УИ “Стопанство”, С., 2006.
48. Янков, Г. Политология (държавна публична власт), София, Стопанство, 2006.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА:

1. Аренд, X. Тоталитаризмът, изд. „Панорама”, С., 1993.
2. Арон, Р. Социология и политика, С., 2001.
3. Бек, У. Световното рисково общество. Обсидиан. С., 2000.
4. Близнашки, Г. Принципи на парламентарното управление, “Конституционализъм и демокрация”, С., 1997.
5. Бобио, Н. Дясно и ляво, ЛИК, 2001.
6. Божилов, Ив., Вера Мутафчиева и др. История на България, С.,1993.
7. Брайкова, Т. Публичните политики. (Подходи и методология на изследването и анализа), С.,2003.
8. Буруждиева, Т. и др, Политическият маркетинг: теория и практика, изд. „Сиела”, С., 2007.
9. Гелнер, Ъ. Условия на свободата (Гражданското общество и неговите съперници), изд. “Обсидиан”, С., 1996.
10. Генчев, Н. Българско Възраждане, С.,1988.
11. Драганов, Др. Политически системи през XX век. ИК “Свят.Наука”, С., 1998.
12. Дронзина, Т., Я. Райчев. Жените в „Ислямска държава“, С., 2016.
13. Енциклопедия на политическата мисъл ,Блекуел, Съставители: Дейвид Милър и др., ЦИД. С., 1997.
14. История на българския политически живот. /Извори/, Варна, 2000.
15. Карасимеонов, Г. Политически партии, “Горекс Прес”, С., 2000.
16. Карасимеонов, Г. Политика и политически институции, УИ "Св. Кл. Охридски”, С., 1997.
17. Ландсбърг, М. Основи на лидерството. Идея, вдъхновение, импулс. С., 2002.
18. Льобон, Г. Политическа психология. Сириус 4., С., 2004.
19. Маринов, А. Обществени елити и лидерство в страните в преход, С.. 2004.
20. Нанева, Д. Политически идеологии, в: Основи но политическата социология, УИ „П. Хилендарски“, Пловдив, 2014, с. 158-180.
21. Пиргова, М.  Българският парламентаризъм в условията на глобален преход, изд. “Парадигма”, С., 2002.
22. Проданов, В. Гражданското общество и глобалният капитализъм, С., 2003.
23. Проданов, В. Десет тезиса срещу концепциите за тоталитаризма, В: “Политическата мисъл на XX век - поуки за България”, УИ “Стопанство”, С., 2006.
24. Розанвалон, П. Контрадемокрацията. Политиката във времето на недоверие,  С., 1998.
25. Сартори, Дж. Теория на демокрацията, книга 1 и 2, ЦИД, С., 1992.
26. Селигмън, А. Идеята за гражданското общество, ИК “Критика и хуманизъм", С., 1995.
27. Семов, М. Теория на политиката, СОФИ-Рр С., 2000.
28. Стоилов, Ян. Държавна власт (правно-политически разграничения и съотношения), Изд. „СИБИ“, София, 2001.
29. Стойчев,Ст. Избирателни системи и избирателни процедури, УИ „Св. Кл.Охридски“, С. 2005
30. Танев, Т. Анализ на публичните политики, С., 2008.
31. Танев, Т. Контентанализът, С.,1998.
32. Танева, А. Лидерството: Управление извън господството, УИ "Св. Кл. Охридски”, С., 2005.
33. Узунов, Ф. Харизматичното лидерство (Политология, психология и психофармакология), Фабер, Велико Търново, 2006.
34. Фишкин, Дж. Демокрация и делиберация, ЦИД, С., 1993.
35. Фотев, Г., Граници на политиката, С., 2001.
36. Фукояма, Фр. Строежът на държавата, С., 2006.
37. Фуко, М. Власт, С., 1997.
38. Хабермас, Ю. Морал, право и демокрация, С., 1999. 
39. Хайлбронър, Р. Капитализмът на 21 век, „Критика и хуманизъм”, С., 2007.