Фразата „Днес живеем в света на политическата икономия“ е на Джордж Фридман, световно известен анализатор и ръководител на най-големия мозъчен тръст за геополитически анализи и разузнаване в света „Стратфор“. Тя бе написана като обобщение на ставащото след началото на икономическата криза през 2008. От своя страна британският изследовател Анатол Калецки издаде публикуваната и на български през 2013 г., превърнала се в бестселър книга „Капитализъм 4.0“, в която обосноваваше тезата, че кризата е дала началото на нов етап на капитализма, на който за разлика от предходния период, когато държавата е била пренебрегвана за сметка на пазара, сега се възприема като равноправен негов партньор и едното е неотделимо от другото. Това беше също израз на идеята за обрат в икономическата теория, водещ до ренесанс и ново развитие на политическата икономия.

Преди шест години УНСС стана първият университет в България, който реагира на глобалната тенденция на ренесанс и нов интерес към политическата икономия във водещите университети в света като се почне Харвардския и се стигне до Ландън скул ъв икономикс. По идея на почетния ректор проф.Борислав Борисов и подкрепата на ректора проф.Статев бе създадена  Катедра „Политическа икономия“ и започна обучение по тази специалност. Първите завършили курсове студенти в нея успешно се реализират, а тези, които продължават обучението си в други магистърски специалности се открояват сред останалите със способността по-лесно да усвояват и анализират нови обеми знания, благодарение на подготовката, получена в бакалавърската степен. Оказва се, че в днешните условия на ускоряване на всички процеси и бързо остаряване на знания; на икономика, изискваща гъвкавост на работната сила и непрекъсната способност за усвояване на нова информация и квалификация, обучението по политическа икономия дава именно способности за това.

            За да се осмисли тази тенденция на 21-22 ноември 2013 г. катедра „Политическа икономия“ организира в УНСС Първата национална научна конференция по политическа икономия “Политическа икономия и икономическа теория“, предизвикала голям интерес сред икономическата общност в страната. В нея участваха специалисти от всички основни икономически звена в България и резултатът бе един солиден том, в който бяха събрани докладите и дискусията, обобщаващи тенденциите в развитието на политическата икономия в съвременния свят и нейният ренесанс.

            Създаването на катедра и специалност „Политическа икономия“ в УНСС предизвика определено нарастване на интереса към тази дисциплина в страната ни като цяло и даде тласък на много изследвания, насочени  към тази проблематика. Като израз на този процес колегите от катедра „Икономика“ на Русенския университет „Ангел Кънчев“ организираха на 29-30 септември 2016 г. също Национална конференция по политическа икономия. На нея бяха събрани изследователи от цялата страна като най-голямата група участници бе от УНСС – университетът дал началото на ново възраждане на една дисциплина, която ще определя облика на икономическото мислене през ХХІ век, така както това е ставало в началото на нейния голям възход през ХІХ век. УНСС бе представен  от осем изследователи и преподаватели, от които шестима бяха от катедра „Политическа икономия“. Те бяха моторът на дискусията на конференцията и се стремяха да задават ориентири по анализа на състоянието и перспективите на политическата икономия.

            На пленарното заседание на 29 септември основната дискусия се разви около двата фундаментални доклада – на проф. Васил Тодоров, от Института за икономически изследвания към БАН и на ръководителя на катедра „Политическа икономия” към УНСС проф. Светла Тошкова. В  предварително разпратения доклад от над 40 страници, озаглавен „Политическата икономия в България в началото на ХХІ век: състояние и перспективи“ проф. Васил Тодоров бе направил изключително скрупульозно проучване на всички публикации по политическа икономия у нас през последните години, опитвайки се да опише многообразието от гледни точки и тенденции в нейното развитие. В своя анализ той завършваше с предложение да се продължат изследванията и пренос на световен опит в тази област като се придържаме към класическата традиция и с призив към катедра Политическа икономия да обяви платформа, в която извежда като водеща една от различните гледни точки за политическата икономия днес.

            Негов партньор в дискусията на пленарното заседание бе проф. Светла Тошкова, която също бе изготвила предварително голям и обширен доклад на тема „Политическата икономия в България в началото на ХХІ век: състояние и перспективи (в търсене на пътя)“. В него тя направи обобщение на пътя на развитие на катедрата, нейната концепция и стратегия, свързана с идеята отделните дисциплини и съдържание на преподаване и изследване в областта на политическата икономия да бъдат в тон със световните тенденции, с най-доброто, което се появява в тази област, при което нашите студенти да могат да получават знания и умения, каквито биха получили във всеки от водещите световни университети в тази област. Изходната й позиция беше свързана с кризата на водещите направления на икономическата наука, очертала се особено силно след 2008 г. и необходимостта от преосмислянето на основни нейни постулати, което е и важен фактор за  завръщането на политическката икономия като една от водещите дисциплини в съвременните университети. Днес се намираме в третия от три големи периода в развитието на икономическата мисъл – първият е до края на ХІХ век, когато се формира науката политическа икономия, вторият е от края на ХІХ до края на ХХ век, когато обхватът на икономическата наука рязко се стеснява в рамките на икономикса, а третият е сегашният етап, свързан с ренесанса на политикономията, но насочена към новите политикономически реалности, характеризиращи ХХІ век. Нейна задача е да даде отговор на такива задълбочаващи се проблеми като икономическото и социално неравенство, условията на създаването на богатство и характеристиките на това богатство, промените в обхвата на функциониране на пазара и държавата, в икономическата сигурност, в отношението между труд, капитал, предприемачество, знание, в международните отношения, както и в отношенията с природата. Проф. Тошкова изтъкна, че основна характеристика на съвременната политическа икономия е, че няма едно единствено разбиране за нея, както при природните науки, а конкуриращи се модели, тъй като сложността на съвременната реалност и интересите на различни страни и социални групи задават различни възможни политики и решения на икономическите проблеми. Обобщено нашето разбиране за политическата икономия е като за теория и като методология. Като теория тя има за обект икономиката, разглеждана като вградена и функционираща в по-голямата обществено-политическа,  институционална и историко-ценностна система. Като методология тя обхваща целия спектър от интердисциплинарни подходи и изследвания в съвременната икономическа теория в граничните области на икономика, политика, социология, политология, философия, етика. При преподаването на тази дисциплина в нашата катедра „Политическа икономия“ ние се опираме на световния опит и на системната включеност на икономическите феномени в по-голямата обществено-политическа система. Стратегията ни е подготовката на широкопрофилни специалисти, ориентирани в глобалните проблеми, в икономиката, политиката,  институциите, правото и практиката, както на националното стопанство, така и на ЕС, международната икономика и политика, и мястото на България в тези процеси.

            Дискусията на пленарното заседание бе допълнена от още два задълбочени и интересни доклада – „Персоналното пътешествие на политическата икономия в България в началото на ХХІ век: избор между два пътя“ на проф. Зоя Младенова и „Обект и предмет на политическата икономия на ХХІ век“ на проф. Дянко Минчев.

            В двете секция на конференцията – „Проблеми на общата теория на икономиката и преподаването й“ и „Проблеми на благосъстоянието, бедността, разпределението и богатството“ бяха изнесени общо 24 доклада, от които  от най-интересните и съдържателните бяха на представители на катедра „Политическа икономия“ към УНСС.

            В своя доклад „Политическа икономия на разпада на ЕС“ проф. Васил Проданов тръгна от идеята за политикономията като наука изследваща развиващи се политикономически системи, които при определени условия, при които нарастват противоречията вътре в тях и в цялостната система на обществото могат да се разпаднат и изчезнат. За тази цел той се опита да моделира някои от противоречията, довели до  разпада на политикономическите системи на СССР и Югославия. На тази основа той  показа какви са противоречията, характеризиращи политикономическата система на ЕС, каращи твърде много големи икономисти и политици с различни възгледи, като се почне от Милтън Фридмън и се стигне до Джоузеф Стиглиц, да говорят за опасности от неговия разпад.

            Докладът на гл. ас. д-р Румен Андреев „Възникване, структура и етос на креативната класа“ разглеждаше по нов начин, ориентиран към сегашната икономика  класическа идея за класовото разделение, резултат на социално-икономическите отношения. В него се разкриваха идеите на редица икономисти днес, че съвременният тип иновативни икономики формира един нов тип класа, чиято специфика се определя не от отношенията към собствеността, както е при Маркс, или от мястото в подоходната стълбица, както е при други икономисти, а по характера на дейността й – това е така нар. креативна класа, придобиваща водеща роля, притежаваща съответна структура, стил на живот и култура.

В доклада на ас. д-р Маргарита Борисова на тема „Съвременният дебат в преподаването по политическа икономия и икономическият плурализъм: един особен френски случай“ бе направено проучване  на историята и опита от изследването и  преподаването на политическа икономия в Франция от ХІХ век до наши дни. Изтъкнато бе функционирането на „Асоциация по политическа икономия“ и списание „Политическа икономия“. Нейният извод бе, че преподаването на дисциплината политическа икономия се вписва в многоаспектния процес на реализация на плуралистични икономически анализи в съвременна Франция.

В доклада на тема „Политическата икономия в университетите в университетите в Германия, Австрия и Швейцария“ ас. Елка Сярова продължи анализа на развитието и преподаването на политическата икономия, който бе направен от Маргарита Борисова за Франция, проучвайки опита на три други водещи страни в Европа. Изтъкна се, че наред с класическите теории за политическата икономия на Смит и Маркс, както и с изследванията на политическите последици от икономическите действия и икономическите въздействия на политическите решения, нараства интересът и към такава дисциплина каквато е новата политическа икономия, пренасяща методи на икономикса към политическата сфера. Политическата икономия присъства трайно в университетите в Германия и Швейцария като отделна учебна дисциплина, както и като специалност в бакалавърска и магистърска степен.

Докладът на ас. д-р Христо Проданов бе на тема „Технологически революции и промени в политикономическите парадигми“. В него се анализираше корелацията между стадиите на технологично развитие, свързаните с тях промени в политикономическите системи и съответно и в икономическата наука, разбиранията за отношението между икономика и политика, гледните точки за политикономията. При доиндустриалния капитализъм се появяват меркантилизмът и физиоткратите; първата индустриална революция създава политикономическа система, която се обосновава и легитимира чрез класическата и марксовата политикономия; втората индустриална революция е предпоставка за превръщането в двата основни региона на света във водещи на две нови икономически парадигми – на кейнсианството и на марксистко-ленинската политическа икономия; третата индустриална революция създава предпоставки за неокласическия икономикс и неолибералните политики. Развитието в момента на четвърта индустриална революция създава предпоставки за разгръщането на един нов тип дигитална политическа икономия на дигиталното общество.

Конференцията в Русе бе втората по ред национална конференция по политическа икономия след началото на възраждането на политическата икономия, получило тласък у нас с катедра и специалност „Политическа икономия“ в УНСС. Тя набеляза важен етап в развитието на тази дисциплина у нас, което през следващите години ще става все по-важно като се имат предвид бурните технологически, геоикономически, геополитически, социални промени у нас, в Европа и света, вървящи в момента. Те в нарастваща степен ще стават фактор, показващ необходимостта от ново развитие и нови модели в анализа на променящите се политикономически системи на национално, регионално и международно равнище.