Катедра "Политическа икономия"

За Специалността
Обновено: вторник, 01 април 2014 12:25

„ПОЛИТИКОНОМИЯТА Е НОВАТА МОДА В СВЕТОВНИТЕ УНИВЕРСИТЕТИ”




Интервю на член кор. проф. д.ф.н. Васил Проданов за в. “ИКОНОМИСТ”


1. Говори се за триумфално завръщане на политикономията днес? Дали е така?
Да, така е. Известно е, че промените у нас през 1989 г. съвпаднаха с появата на понятието за Вашингтонски консенсус, свързано с политики, характеризирани по-късно от Джордж Сорос като “пазарен фундаментализъм” и недоверие към ролята на държавата и политиката за функционирането на икономиката. Това стимулира отказа у нас на изучаването на политическа икономия, независимо че тя продължаваше да се изучава например във Франция и Италия например, а десетилетие по-късно и в САЩ и Великобритания се засилиха нагласите за необходимост нова потребност от политическата икономия.
През последните години рязко се увеличават книгите и списанията, в чието заглавие стои понятието политическа икономия. В Русия, където както у нас имаше тенденция на отказ, от 2011 г. започна да излиза списание “Въпроси на политическата икономия”, издание на Международната асоциация по политическа икономия на страните от ОНД.
За този процес съществена е ролята на кризата от 2008 г. насам, това че икономистите, свързани с доминиращите икономически теории не можаха да предвидят това, което стана, нито изходите от него и осъзнаването, че икономическия живот не може да бъде обяснен само чрез икономиката и “homo economicus”, който рационално преследва печалбата. Говори се за фундаментални проблеми, стоящи в основата на общата теория на равновесието и нереалистичните предпоставки, на които са основани повечето финансови модели. Изострят се критиките към така нар. “рационален” индивид.
През 1971 г. в своя знаменит доклад пред Американската икономическа асоциация, превърнал се след това в статия в “American Economic Review”, Джоан Робънсън говори за “втората криза на икономическата теория”. Първата е през 30-те години и води до кейнсианството. След това под редакцията на Даниел Бел и Ирвинг Кристъл излезе в 1981 г. дебел том, посветен на тази втора криза, свързана с кризата на кейнсианската регулация на икономиката в рамките на националната държава. Днес обаче все по-гръмогласно звучи от много посоки темата за трета и много по-дълбока криза на икономическата теория и възраждането на политическата икономия идва като резултат от тази криза.
Много автори смятат, че кризата днес е предпоставка за нов исторически водораздел в развитието на икономическата теория и появата на съвсем нови парадигми. За това се водят не просто икономически дебати, а остри ценностни и политически битки, защото както посочва Пол Кругман, зад доминиращите икономически теории през последните десетилетия стоят изключително мощни икономически интереси. В този контекст се търси какво обуславя тези интереси и как те от своя страна са фактор за деградация на политиката и многопартийната представителна демокрация. Обръщането отново към политикономията става в контекста на осъзнаване, че маркетизацията и комодификацията на политиката и демокрацията подкопават самата икономика.
Във водената дискусия обаче все повече се налага идеята, че в основанията на политическата икономия трябва да се види не просто изолирания рационален индивид, а взаимодействащите се индивиди с техните предпочитания и цялата съвкупност от фактори, които обуславят взаимодействието им и предпочитанията им. Крайностите на абсолютизираното на съвършената икономическа конкуренция и отделянето на икономиката от политиката се сблъскват с реалностите на кризисните процеси в националните и световна икономика в резултат на пренебрегването на политическата регулация на икономическите процеси и това намери особено силен израз както в азиатската икономическа криза през 1997 г., така и в световната икономическа криза след 2008 г. При това се оказа, че икономики с по-висока държавна регулация, каквито са тези на страните от БРИКС се справят много по-добре със световната икономическа криза. Затова ако преди едно-две десетилетия вдигат шум книги от типа на “Краят на държавата”, сега се появяват заглавия с противоположни интерпретации като “Възходът на държавата”. А в солидното си монографично изследване “Реконструиране на политическата икономия” Уйлям Таб ще заяви, че “след неолиберализмът като политическа практика и неокласическия икономикс като теоретическата позиция силата на политикономическият подход ще стане по-очевидна като професия. Причината е, че социалното натрупване и регулаторния режим, който доминираше в поствоенния период ерозира...Неговите негативни следствия имат висока цена; в определен смисъл се отиде твърде далеч и има потребност да се изгради нов стабилен регулаторен модел.”
Всичко това е свързано също така с обръщането на модерната тенденция на нарастваща диференциация и автономизация на различните сфери на обществен живот, включително и на икономиката, довел преди повече от два века до обособяване на икономическото познание като самостоятелна обществена наука. Сега имаме обратната тенденция на възход на интердисциплинарните изследвания от всякакъв вид – от приложения на всякакви формални модели, през психология на икономиката, до политикономия на природната среда. Колкото по-голяма е икономическата динамика, толкова повече върху нея влияят неикономически фактори и те следва да се вземат предвид, за да можем да управляваме икономическите процеси. Тези страни на икономическите отношения се разглеждат от икономическата теория, но са второстепенни при доминиращия макро и микроикономикс. Политикономията се възражда в контекста на визията, че на мястото на концепциите, минимизиращи ролята на държавата в икономиката и на тези, които са свързани с нейното одържавяване, следва да дойде методология, която да анализира тяхното взаимодействие и взаимодопълване, в която има и повече държава, и повече пазар. За анализирането на тези процеси е необходима политикономията. В този смисъл икономиксът се опира на политическата икономия като своя основа.

2. С какво днешната политикономия се различава от някогашната?
В резултат на различните етапи на развитие на икономиката през последните няколко века се променя качествено и количествено обектът на изследване на икономическите науки, които също се увеличават по своя брой и вътре в икономическото познание се появяват нови дисциплини, нови диференциации и интеграции на знанието. Усложняват се координацията и механизмите на взаимодействие на различните сфери на икономиката.
Известно е, че политиците при съвременните представителни демокрации получават властта чрез периодични избори. Поведението им е свързано с политически отношения, които от своя страна формират така нар. политически пазар, който непрекъснато взаимодейства с икономиката, бивайки един от важните неикономически фактори, но взаимодействайки и с всички останали неикономически фактори, които също влияят върху икономическите процеси. В политическия процес и като резултат на множество неикономически фактори в действие влизат най-различни ресурси, най-различни типове капитал, включително и парични ресурси. И това не може да не се изследва и то дори от традиционния икономикс, който става предпоставка за появата на една от важните парадигми на политикономия – така нар. нова политическа икономия. Принципът за рационалното използване на ограничените ресурси се пренася в политическите отношения и се появява така нар. политически икономикс или новата политическа икономия. Така самата политика става предмет на икономическо изследване.
Това е, разбира се, едно от новите направления на политическа икономия, което се поражда вътре в рамките на либералния икономикс с изходната предпоставка за рационалния индивид. Наред с него се появяват множество нови и взаимодействащи си парадигми, свързани с традициите на кейнсианското и неокейнсианско мислене, с институционализма, а също и различни версии на така нар. радикална политическа икономия. Голяма част от тях се опитват да формулират нови цели, на които следва да бъде подчинена политическата система – благополучие, щастие, устойчиво развитие – и на тази основа разгръщат своя концептуален апарат. Възраждащата се политическа икономия е не само полипарадигмална, т.е. опира се на множество различни теоретически модели, но и полидисциплинарна. Вътре в нея се разгръщат множество различни дисциплинарни направления – от глобална политикономия до политикономия на медиите, здравеопазването, образованието, науката и пр.

3. Как бихте убедили студентите да запишат специалност политическа икономия?
Изучаването днес на политикономия е стремеж да бъдеш в крак с времето. Ако искат да бъдат модерни, да бъдат тон с големите тенденции в развитието на икономическото познание, те следва да изучават политическа икономия.
Бих дал като пример на студентите обосновката на подготовката на специалисти по политикономия в докторската програма на Харвардския университет. В нея се подчертава, че тази специалност дава възможност да се обучават високоспециализирани системни аналитици, способни да работят в правителството, междунаровните организации или на висши постове в транснационалните корпорации.
В една обявява за изучаване на политикономия в известното британско списание «Икономист» се казва, че в тази програма се придобива квалификация аналитик на «развитите индустриални демокрации, бившите социалистически страни, развиващия се свят, дейността на държавите и пазарите». В нея се предлага своеборазен синтез на икономика и политика и се готвят специалисти, способни да влияят, прогнозират и вземат решения във висшите държавни органи и в щтабовете на големите корпорацции на основата на ясна представа за вътрешните закономерности и външни фактори за функциониране и развитие на националните икономики в глобалния свят. Политическата икономия дава възможност за комплексно разбиране на съвременните икономически и социални явления, за широка и гъвкавост, позволяващи по-късно надграждане на знания в различни посоки, а не тясна специализация във време, когато всичко се изменя. Формира способност да се видят икономическите процеси в реалните им взаимодействия с различни неикономически фактори.
Тук бих добавил още нещо важно. Израз на кризата на икономическата теория е възходът на философията на икономиката в развитите западни страни през последните две десетилетия. Тя се опитва да осмисли методологическите основания, предпоставките на различните икономически теории, оправдаността и неоправдаността на тези предпоставки. На всеки пореден световен конгрес по икономика се увеличават звената, занимаващи се с проблеми на философия на икономиката, защото се смята, че така може да се получат инструменти за разбиране и обяснение на цялото икономическо знание, способност за обобщението му, да се изградят евристични качества. У нас обаче досега философия на икономиката не се преподаваше в българските университети. Сега за първи път в УНСС в рамките на специалност политическа икономия ще се слуша тази изключително важна и бързо развиваща се днес дисциплина.