Казвам се Цветина Даскалова и съм специализант по Акушерство и гинекология. Обичам динамиката и разнообразието, живея “на педал”. Обичам екстремностите: затова и започнах тази специализация - за отрицателно време ситуацията рязко се променя. А сега вземам рязък завой в посока докторантура в катедра „Публична администрация”.

Вярвам, че има ли желание, има и начин, т.е. ако човек иска нещо, той ще го постигне по един или друг начин - няма невъзможни неща!

Работата ми в момента е изключително натоварваща - и психически, и физически. Комуникацията с познати хора е трудна, а какво остава пък с напълно непознат. Предизвикателство е да общуваш с пациентите.

Любимата част от деня ми е разходката по пътя обратно от работа към дома - въздухът има друг мирис - свежест, свобода, спокойствие.

Обичам приключенията: пътувам когато мога и където стигна: километрите са просто число. На път презареждам батериите най-бързо.

Тъй като всеки си има проблеми в ежедневието, не мога да понасям някой да мрънка и да се оплаква. Най-много се вбесявам, когато аз мрънкам.

Ако имах суперсила, щях да се транспортирам от едно място на друго с щракване на пръста. Това би ме улеснило толкова много.

Напоследък започнах да подарявам преживявания: концерти, театри. Последният подарък, който направих на много близък за мен човек, беше курс по етикет: забавлявахме се цяла вечер, беше адски полезно, а и ще ни остане нещо в съзнанието.

Обичам да съзерцавам вода - успокоява ме, започнах да правя медитация всяка сутрин с природни звуци за уравновесяване на нервната система. Затова една от целите в живота ми е да си намеря къща на някой самотен плаж и да заживея там.

В момента чета книгата „География на блаженството: Един мърморко търси най-щастливите места на света”. Общо взето, събирам идеи за следващото пътешествие.

Всяка нова посетена дестинация е интересна, запознавам се с нови хора и нова култура и кухня. Признавам си, че най-запомнящо си изкарвам, когато някой местен ме поеме: разказва тайни истории, които няма как да се прочетат в интернет, показва места, които не са типичните туристически дестинации. Виждайки едно място през очите на човек, който обича това място, дава изцяло нова перспектива.

Мотото в живота ми е: Няма не мога, има само не искам! Затова и бъдещата ми татуировка ще бъде: „Аз мога”.