СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКО ВЪЗДЕЙСТВИЕ (НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКА ИНФРАСТРУКТУРА)
Програмата за обучение RItrainPlus е насочена към специалисти в областта на научноизследователската инфраструктура - научноизследователски институти и университети, които искат да подобрят научната си работа като повишат управленските си умения и въздействието, което се оказва. Пилотната програма е разработена от академични и образователни експерти в проекта RItrainPlus, които имат дългогодишен опит в работата или ръководството на научноизследователски инфраструктури или други научни институции.
Гл. ас. д-р Виолета Златкова от катедра „Публична администрация“ беше одобрена за участие в пилотната програма на RitrainPlus на Университет Milano-Bicocca. В периода 19.06.2023 -30.06.2023 г., тя се включи в курса „Социално-икономическо въздействие“, основаващ се на последните постижения в областта на оценките на социално-икономическото въздействие на научноизследователските инфраструктури. В първата част бяха представени различните рамки за оценка на социално-икономическото въздействие и методологиите, използвани за оценка на разходите и ползите от научноизследователските инфраструктури. Втората част включваше подробното представяне на опита на различни научноизследователски инфраструктури (казуси), включително пълни анализи на разходите и ползите и оценки на конкретни видове ползи.
Обучението се проведе онлайн и съчетаваше присъствени лекционни и практически занятия – разглеждане на казуси, дискусии, групова работа. В края на курса беше направена оценка на придобитите знания. Всички документи и управлението на учебния процес се осъществява в платформата Мудъл, в която всеки участник има личен профил и задания.
Водещ лектор на обучението беше доц. д-р Лоренцо Зирулия, но в отделните сесии имаше представители на научноизследователски структури, институти и специалисти по оценка на въздействието, практици от разглежданите казуси и др. Обучението събра заедно научни работници от Финландия, Италия, Румъния, Австрия, Германия, Холандия, Унгария, Литва и България, които споделиха своя опит за измерване на въздействието на научната продукция.
Освен запознаване с рамката за оценка на социално-икономическото въздействие на научноизследователската инфраструктура, която се базира на емпирични методи, както количествени, така и качествени, цел на обучението беше също така да се помогне на участниците да идентифицират и оценят социалните разходи и ползи, свързани с различните типологии на научноизследователските инфраструктури, както и да направят критичен анализ и оценка на съществуващи проучвания.
Основните очаквани резултати след преминаване на курса на обучение са свързани с:
- разбиране, проектирате и изпълняване на проучване за оценка на социално-икономическото въздействие
- анализ на разходите за изграждане и дългосрочните оперативни разходи на научноизследователска инфраструктура
- анализ по емпиричен път на социалните ползи от научноизследователските инфраструктури, като се използват количествени и качествени методи
Програмата стартира с представяне на общата рамка за социално-икономическо въздействие, анализ разходи-ползи, финансова устойчивост на научноизследователската инфраструктура. След това последователно бяха обсъдени създаване и използване на резултатите от научните изследвания, въздействие върху човешкия капитал, трансфер на знания, връзка с бизнес структури. Специално внимание беше отделено на ползите за потребителите на информационни технологии в ерата на големите данни, ползвателите на научнообосновани иновации, на културни ценности и на науката като глобално обществено благо.
В следващите срещи бяха представени, разгледани и дискутирани докладите за оценка и опита на различни научноизследователски инфраструктури и проекти, сред които ERIC, доказване на обществената полза за финансиращите организации и други заинтересовани страни - пътят на ELIXIR, виртуална и споделена научноизследователска инфраструктура за данни в областта на природните науки, стойността на обществените поръчки: данни от физиката и космическите изследвания, социално-икономическо въздействие на Националния център за лечение на рака (CNAO): пълен анализ на разходите и ползите от инфраструктурата за приложни изследвания в здравеопазването, стойността на научните знания: случаят с Cosmo Skymed, големият адронен колайдер: пълен анализ разходи-ползи, проследяване на пътя на иновациите от публикации до патенти (случаят ALBA) и др.
В края на обучението, участниците проучиха, подготвиха и представиха презентации по конкретен казус. Гл. ас. д-р Виолета Златкова, заедно със своите колеги Джулия Сапонаро (Финландия) и Касия Карпинска (Холандия) аргументираха своите виждания по отношение на казуса ELIXIR. Общата презентация обхващаше обобщение на казуса (основните резултати и извлечени поуки), критична оценка: силни и слаби страни на анализа/подхода, както и възможни дейности за увеличаване на обхвата на проучването по отношение на методологията и съдържанието. Презентацията получи висока оценка както от страна на водещия лектор, така и от останалите участници. Обучението завършва със сертификат.