100 години от рождението на член-кореспондент проф. д.ик.н. Иван Илиев
С тържествено честване и научен форум бе отбелязана 100-годишнината от рождението на член-кореспондент проф. д.ик.н. Иван Илиев.
На събитието присъстваха студенти от всички курсове на специалност „Стратегическо планиране“, представители на семейството, възпитаници, съратници, приятели на проф. Илиев, преподаватели и учени от различни висши училища, от Българската академия на науките, председателите на Съюза на икономистите, на Национална асоциация „Сигурност“ и на Клуба на ветераните към УНСС.
Проф. д-р Димитър Димитров, ректор на УНСС, д-р Марин Маринов, проф.
д.ик.н. Васил Манов и д-р Николай Дончев
Ректорът проф. д-р Димитър Димитров изтъкна големия принос на проф. Иван Илиев за утвърждаване авторитета на нашия университет като водеща образователна и изследователска институция. Той подчерта необходимостта от поддържането на „жива паметта“ за богатата история на УНСС, сътворявана от еталонни личности като проф. Иван Илиев. „Нещата не започват от днес или от вчера, а имат дълга история, която ние трябва да ценим. Пример за големи заслуги към нашия университет, за построяването на тази сграда, е именно проф. д.ик.н. Иван Илиев. Когато е бил ректор, той е извоювал това място, на което днес е хубавият ни университет. По негово време са изградени и въведени в експлоатация основната част на сградата на Университета и спортният комплекс „Бонсист“. Нашето настояще и нашето бъдеще се развиват благодарение на усилията на всички преди нас“, каза проф. Димитър Димитров.
На събитието присъства и проф. д-р Цветана Стоянова, зам.-ректор по институционално и бизнес сътрудничество и студентски политики.
Модератор на форума бе д-р Марин Маринов от катедра „Маркетинг и стратегическо планиране“, възпитаник на проф. Илиев.
Във встъпителните си слова той подчерта, че „проф. Илиев е една от най-значимите, от символните личности както за институцията Университет за национално и световно стопанство, така и за социално-икономическото развитие на нашата Родина. Човек, оказал огромно влияние за нашето обучение, формиране и развитие, човек, на когото голяма част от присъстващите в залата дължим лична благодарност и признателност. Невероятната ерудиция, всеотдайността, дълбочинното познаване на структурата и функционирането на националната социално-икономическа система и тенденциите в нейното развитие, превръщаха проф. Илиев в един от най-обаятелните и желани преподаватели. Неговите лекции бяха истински генератор на знания, опит, житейска и управленска мъдрост, на държавническо поведение“.
Проф. д.ик.н. Васил Манов, също възпитаник на проф. Иван Илиев, работил най-близо с него в преподавателката и изследователската дейност, изнесе основния доклад. Той представи неподражаемата личност на проф. Илиев и очерта както неговите безспорните научни приноси, така и будещите възхищение човешки и управленски качества. Определи го като „тежката артилерия“ на катедра „Социално-икономическо планиране“, на Университета и на икономическата гилдия в България. „За него нямаше друг Господ Бог, освен знанието“, каза проф. Манов и припомни знакови случаи, при които проф. Илиев, със силата на научни аргументи, смело и безкомпромисно изразява и отстоява своята позиция при вземането на решения, съдбовни за развитието на страната – избора на местоположението на Металургичния комбинат „Кремиковци“, Завода за тежко инвестиционно машиностроене „Радомир“, както и други решения, за които проф. Илиев доказва, че са икономически, социално и екологически несъстоятелни. Според проф. Васил Манов проф. Иван Илиев е безукорен пример за вярност на каузата „Всеотдайна професионална работа за развитието и просперитета на България.“
Свилен Илиев – син на проф. Иван Илиев (първият вдясно) и дипломат, представи и подари на Университета второто издание на големия труд на своя баща „Рози и тръни – в парадигмата на българската икономика 1949 – 2001 г.“, събрал анализи за българската икономика, обхващащи 52 години от развитието на страната. В предговора към новото издание са публикувани и цитати на колеги, политици и учени, изразяващи отношението си към трудовете на проф. Иван Илиев. Цитиран е и Иван Костов, министър-председател на България в периода 1997 – 2001 г., според когото, ако са слушали проф. Иван Илиев, страната нямало да стигне до фалит.
Той определя баща си като „ ... съчетание на идеалист, учен и управленец-практик, един от малкото, които поставят „правилното и грешното“ пред личната кариера и благоденствие, който поставя научния прогрес и въпроса за ефективността на производството на върха на дневния ред“.
Проф. д-р Татяна Хубенова, председател на Съюза на икономистите в България, сподели, че е от „школата на следовниците“ на проф. Иван Илиев и изтъкна големия му принос за възстановяването на Съюза на икономистите.
Емоционални изказвания направиха и част от възпитаниците на проф. Илиев.
Димитър Петров – висш стопански ръководител, в стихотворна форма представи неповторимата личност и уменията на проф. Илиев като преподавател и възпитател, като изследовател, управленец и държавен ръководител от най-висок ранг.
Деян Пушкаров постави акцент върху лидерските качества на проф. Илиев и уменията му да координира дейностите по едно от най-мащабните научни изследвания на социално-икономическата система и прогнозата за нейното развитие. Той изтъкна безкомпромисната му позиция, смелост и мъжество при представянето на научните резултати пред най-висшето държавно ръководство и пред научната общност.
Доц. д.ик.н. Георги Киранчев акцентира на доверието, което проф. Илиев е проявявал към своите сътрудници, умението му да използва и системно да интегрира резултатите на различни научни колективи при разработването на пълноценни, качествени стратегии за социално-икономическото развитие на страната. Той подчерта и големите заслуги на проф. Илиев за придобиването на първите компютри и използването им в изследователския процес. Този факт Киранчев определи като епохална промяна, за която безспорен принос има проф. Иван Илиев.
Александрина Илиева – снаха на проф. Илиев, говори за неговите човешки качества, за родителската топлота и грижа, които той е проявявал към семейството и особено при възпитанието на внуците.
Марин Маринов също сподели лични спомени от дългогодишното си познанство с проф. Илиев: „Проф. Илиев възпитаваше елегантно, ненатрапчиво, непринудено. С примера си. Той никога не ме е поучавал и назидавал. С поведението си той показваше какви трябва да бъдат стандартите, какъв е моделът, еталонът според неговите критерии и представи.“
В заключение той се обърна специално към студентите от специалност „Стратегическо планиране“ и подчерта: „Във времена на нарастваща турбулентност във външната среда и в нашето общество, в периоди на тежки изпитания, когато трябва да се вземат съдбовни решения за оцеляването и просперитета на нацията, имаме още по-остра потребност от личности като проф. Иван Илиев. Днешният форум показва задължителното за нацията уважение към светлите примери, към постиженията на предците и е своеобразна изява на истинската приемственост между поколенията“.
Чл.-кор. проф. д.ик.н. Иван Илиев (1925 – 2017) – един от най-видните български учени-икономисти
Уважаван дългогодишен университетски преподавател, чл.-кор. на БАН, виден учен и изтъкнат държавен ръководител. Неговият професионален живот е посветен на ВИИ „Карл Маркс“, на УНСС, на държавата България. В началото на преподавателската си дейност той е един от основателите на катедра „Икономика на промишлеността“ и нейн ръководител. Но основната част от неговата преподавателска и изследователска биография е свързана с катедра „Социално-икономическо планиране“. Той е бил ръководител на катедра „Управление и планиране на народното стопанство“, заместник-ректор, а в периода 1975 – 1978 година и ректор на ВИИ „Карл Маркс“. Безспорен е приносът на проф. Илиев за изграждане на новата учебна база на ВИИ „Карл Маркс“ и на спортния комплекс „Бонсист“. Под негово ръководство се ускорява строителството и се въвеждат в експлоатация основните корпуси на сградата. След пенсионирането си проф. Илиев е председател на Клуба на ветераните в УНСС.
Деловите, личностните и безспорните управленски качества на проф. Илиев са оценени от държавното ръководство и той заема отговорни постове във висшето управление на страната. През различни периоди от време е бил заместник-министър на труда, заместник-председател на Държавния комитет за наука, председател на Съвета за висше образование и първи заместник-министър на образованието, съветник на двама министър-председатели и на председателя на Държавния съвет, главен научен секретар и първи заместник-председател на БАН. Два пъти проф. Илиев е бил вицепремиер и председател на Държавната планова комисия.
На всички най-отговорни управленски длъжности той се ръководи от едно изискване – „безрезервна служба на род и родина и всеотдайност на каузата – работа за развитието и просперитета на България“.
