На 28 ноември 2024 г. в Университета за национално и световно стопанство се проведе Четвъртата международна научна конференция „Стратегическо планиране и маркетинг в дигиталния свят“, организирана от катедра „Маркетинг и стратегическо планиране“. Конференцията протече в две направления. Едното, беше посветено на „Маркетинга в дигиталния свят“, а другото, беше под наслов „Стратегическото бъдеще на България – решения между желаното и възможното“.

Ректорът на Университета за национално и световно стопанство – проф. Димитър Димитров, поздрави лично участниците в научната проява. С приветствия на английски и на български език той откри двете сесии на конференцията. Проф. Димитров изтъкна, че този научен форум е сериозен принос към интернационализацията на УНСС. Заедно с разкриването на съвместни бакалавърски и магистърски учебни програми с чуждестранни университети, подобни форуми допринасят за сближаването им и в областта на научните изследвания.

Prof. Gentiana Kraja, prof. João Farinha, проф. д-р Димитров,
проф. д-р Катранджиев и проф. д-р Маринов
(от ляво надясно)

В рамките на форума се проведоха и срещи и предварителни разговори на студентите от трите специалности – „Стратегическо планиране“, „Маркетинг“ и „Стратегическо планиране и маркетинг с преподаване на английски език“ с представители на бизнеса и на работодателските организации. На тези срещи, студентите получават пълноценна информация и се запознават с условията за провеждане на стажове. Подобни инициативи ги ориентират за възможностите и условията на трудовия пазар. Те улесняват студентите при избора им на работна среда и за пълноценната им професионална реализация.

Проф. д-р Христо Катранджиев ръководеше дискусиите, с работен език – анлийски, посветени на маркетинга в условията на ускорена дигитализация. Той заяви, че нарастващият интерес от страна на чуждестранни учени към конференцията, създава благоприятни условия за интензивен обмен на научна информация. Споделянето на научни постижения, на чудестранния опит, обогатява преподавателите от катедра „Маркетинг и стратегическо планиране“. Това сътрудничество служи за провеждане на плодотворни вътрешнокатедрени дискусии. То помага за развитието на Катедрата е в основата на издигане на нейния авторитет във времето. Катедра „Маркетинг и стратегическо планиране“ се превръща в търсен и желан партньор както от чуждестранни научни и преподавателски организации, така и от бизнеса.

Темата на конференцията предизвика и поддържа търсенията и интересите на учени, преподаватели, представители на бизнеса от различни страни. Традиционно, със свои доклади се представиха утвърдени наши партньори от университети в Европа и в Индия. Тази година, „географията“ на новите участници се обогати с госпожа Dr. Epiphanea Muanzagona от Йоханесбург, Южна Африка.

Пленарни доклади (keynote speeches) изнесоха prof. João Farinha, Isla University – Santarem, Португалия, чийто доклад беше на тема „THE EVOLUTION OF MARKETING: FROM MARKETING 1.0 TO MARKETING 6.0“ и prof Gentiana Kraja, University “Aleksander Moisiu“-  Durrës, Албания“, която представи доклад на тема „E-GOVERNMENT IN ALBANIA: EVALUATING THE IMPACT OF DIGITAL SERVICES ON CITIZEN SATISFACTION AND ENGAGEMENT“. В рамките на пленарната сесия с доклад се включи и Dr. Epiphanea Maunzagona от Република Южна Африка, която представи „AFRICA’S DIGITAL MARKET - AN OPEN HUB FOR EXPONENTIAL GROWTH THAT WILL SYNC AND CONNECT HER TO THE GREATER GLOBAL VILLAGE“.

Prof. Gentiana Kraja (в ляво) и prof. João Farinha (в дясно)

Традиционно, засилен интерес предизвика другото направление на конференцията под надслов: „Стратегическото бъдеще на България – решения между желаното и възможното“. Катедра „Маркетинг и стратегическо планиране“ за шеста поредна година организира научни форуми, посветени на възловите проблеми на социално-икономическото развитие на България.

Основната идея на организаторите бе, дискусията да се проведе на мирогледно, на цивилизационно ниво. Да се представят различни мнения, които аргументирано да отразяват постоянно усложняващи се системни отношения в икономиката и обществото и на тази основа, да се формират представите за бъдещето на България. Така бе композирана и програмата за дискусиите, а за водещите доклади, бяха подбрани най-авторитетните представители на науката в съответните направления. Разсъжденията бяха насочени към припомняне и изясняване на функционалните зависимости във връзката: национален идеал – национални интереси – извеждане на целите и приоритетите в развитието.

Във встъпителното слово, д-р Марин Маринов представи замисъла и мотивите за организиране и провеждане на конференцията. Аргументирано бяха изтъкнати необходимостта и ползите от подобни срещи и дискусии.

Гл. ас. д-р. Маринов (в ляво) и проф. д-р. Димитров (в дясно)

Специално внимание бе отделено на ролята на целеполагането: ... „Извеждането на целите и на приоритетите на развитието не е въпрос на хрумване, на усещане, на инстинкт, а е решение на сложна и строга научно-изследователска задача. Целеполагането е преди всичко, израз на логиката на човешкото развитие - към по-високи етажи на цивилизованост.

Особен акцент бе поставен върху верния избор на еталона, на образеца, на верните ориентири, към които да се стремим в бъдещото развитие. Изтъкната бе, крайната необходимост да се избавим от налагани и битуващи най-различни митове и заблуди, предразсъдъци и предубеждения. Да докажем, че няма чудодейни, магически решения. Че, България не може да излезе на траекторията на развитието и растежа, случайно.

Във встъпителното слово, бяха посочени и други два факта, утвърждаващи авторитета на УНСС като водеща институция в научните изследвания и в преподавателската дейност.

Първо, доказано бе, ще катедра „Маркетинг и стратегическо планиране е естественото място за провеждане на такива научни форуми. Преподавателите по стратегическо планиране имат уникалната привилегия, късметът да са наследници на невероятното научно богатство, което са оставили създателят на специалността и на катедрата - академик Евгени Матеев и неговите следовници. Днешните поколения нямаме право да загърбваме, да забравяме, да се правим на невидели това уникално научно наследство. Това е безспорно предимство, подарено от живота. Това е нашето сравнително преимущество. Затова сме длъжни да се възползваме от този дар, да го споделяме и използваме. Да предаваме опита на нашите учители и наставници като стожери на истинската наука и пълноценното управление – само и единствено в интерес на България.

Второ, подчертано бе, безспорното качество - предимство и богатство на Университета за национално и световно стопанство за последните повече от три десетилетия. Винаги, Университетът е бил поле за свободна изява на мнения, на становища, на позиции. Никой, даже не си е помислял, за ограничения и самоограничения, за самоцензуриране, за конюнктурни съображения, за подлизурство или за т.нар. „политическа коректност“. Водещ принцип е било свободното представяне и аргументиране на различни тези.

Гл. ас. д-р. Маринов (в ляво) и проф. д-р. Димитров (в дясно)

В тази научна сесия, първият доклад на тема: „Генезис и развитие на българския национален идеал“, бе представен от проф. Пламен Митев, водещ изследовател на периода на Българското възраждане през 19-ти век. Той задълбочено и увлекателно представи: въжделенията на българите в края на 18-ти и през първата половина на 19-ти век; промените, които настъпват в следващия период – борбите за възстановяване на църковната самостоятелност и държавната независимост; просветните, обществените и други организации и движения, които се създават за просветление и национално осъзнаване на българите; техните идеали и представи за реализация на целите. Особен интерес предизвика очертаването на възможностите за икономическо развитие по българските земи преди Освобождението от османско иго и за промените, които настъпват и се налагат след това; представите и нравите на формиралият се икономически елит. Проф. Митев направи изключително ценни разсъждения за наследството, което този период оставя и налага върху бъдещото развитие на България.

Проф. Иво Христов представи втория доклад - „Обречени ли са българската нация и държава?“ 

Той очерта определящите тенденции в съвременното развитие и изведе негативните последици за България. Доказа, че без дълбоко осмислени и решителни действия на обществото, бъдещите последици за България може да са нерадостни, че пасивността и равнодушието са крайно безперспективни.

Третият доклад на тема: „Стратегическото бъдеще на финансовия сектор“, бе изнесен от професор Виктор Йоцов. Той очерта задълбочено състоянието на отделните елементи на финансовата подсистема и възможностите им за развитие в бъдеще. Разкрита бе връзката финансов – реален сектор. Коментира варианти на необходимите „изпреварващи“ решения и за данъчните ставки и бюджетните правила, и за банковата и социално-осигурителната дейност, и за развитието на финансовите пазари. Особен акцент бе поставен на ограниченията при провеждане на паричната политика.

Четвъртият доклад на тема: „Стратегическото бъдеще на аграрния сектор и продоволствената сигурност на България“, бе представен от проф. Огнян Боюклиев. Той анализира текущото състояние на селскостопанското производство в страната и взаимоотношенията с Единната селскостопанска политика на ЕС. Условията и ограниченията, които ЕСП поставя и уменията на отделните страни да се възползват от тях. Очертани бяха деформациите при поземлените отношения и производствената структура в нашата страна. Направен бе, сравнителен анализ с развитието на сектора в Гърция и други държави от ЕС, представен бе френския опит за отношенията между различните пазарни субекти - производители, преработватели, регулаторни органи, потребители.

Проф. Юрий Търкаланов представи петия доклад на тема: „Стратегически анализ в сектора за сигурност.“

Той постави акценти върху съдържателните характеристики на стратегическият анализ в сектора. Как, чрез него, адекватно се извежда обективната обстановка и как висшето държавно ръководство се захранва с надеждна информация и се ориентира при взимане на решения. Подчертана бе необходимостта от навременно установяване на опасностите за страната и мерките за успешно противодействие на всякакви опити за дестабилизиране на обществото и за париране на конкурентоспособността на икономиката. Изтъкната бе потребността от пълноценно взимодействие и координация в дейността на националните институции, имащи преки отговорности в сектора за сигурност.

Оживената дискусия потвърди полезността от провеждането на подобни научни срещи. Проф. Пл. Митев даде съдържателни отговори на поставените въпроси. Ценни разсъждения направиха професорите Васил Тодоров, Гарабед Минасян, Александър Томов, Григор Сарийски, дипломатът Валентин Радомирски. Много полезни препоръки, за съдържателно обогатяване на дискусията дадоха представителите на УНСС – доц. Светла Бонева и доц. Ивайло Беев. Участниците в конференцията бяха единодушни, че резултатите от подобни дискусии трябва да бъдат достояние за заинтересованите граждански общности и за управляващите.