- Аз лично не съм търсил вдъхновението. Имах интересен случай, докато пишех третата книга – не можех да спя нощи наред и само пишех. Нямаше особена причина за това, освен едно разбито сърце. Идеите могат да ти хрумнат по всяко време, както в случая – една нощ когато си легнах, мислех какво ли ще стане, ако една млада дама, свързана с изкуството, попадне в лапите на свръхамбициозен политик. Какво ще се случи с един такъв сюжет – дали тя ще успее да победи средата, в която попада. Той ли ще я пречупи, накъде ще тръгне. Темата в главата ми беше изобщо какво плащаме за решенията си. От следващият ден започнах да пиша „Среднощни светлини“ и беше много емоционално изживяване, защото последната част е под формата на писма. С дни не спях, идвах на работа, вършех каквото трябва, после вечерта сядах, пишех до сутринта. Просто ми се пишеше и изживявах момента. Моите тогавашни виждания за света са в тази книга.