Нощта е време за полет на съзнанието. Тогава всички мечти изглеждат близки, достижими. Самият Никола Тесла споделя, че подготвя трудовете си точно тогава – когато мисловното поле е най-чисто и всеки може да черпи вдъхновение направо от „извора“. Именно това прави Иван Русланов, водещият на радиопредаването „Нощен хоризонт“ на програма Хоризонт на БНР. Той е първият ни събеседник в рубриката #unwemediAlumni, в която представяме възпитаници на катедрата и тяхното развитие в областта на медиите и комуникациите.

След завършването кандидатствах за 7-8 специалности, но в крайна сметка осъзнах, че искам да пиша. Благодаря на семейството си, че прие моята кауза да пиша и предавам послания чрез статии и аудиоформат (досега само в телевизия не съм бил), защото знаем, че в журналистиката няма особено голяма сигурност, което не бива по никакъв начин да ни обезкуражава. Аз избрах УНСС, защото видях колко модерно, отдадено са подходили. За мен там е най-добрата катедра по медии в България. С най-прекрасните преподаватели, от които съм научил страшно много. Нямаше да съм амбициозният човек (разбира се в здравословни граници), ако не бяха те. Защото от тях научих какво е да си журналист в XXI век, а това е изкуство, понеже нещата се променят всекидневно.

- Аз лично не съм търсил вдъхновението. Имах интересен случай, докато пишех третата книга – не можех да спя нощи наред и само пишех. Нямаше особена причина за това, освен едно разбито сърце. Идеите могат да ти хрумнат по всяко време, както в случая – една нощ когато си легнах, мислех какво ли ще стане, ако една млада дама, свързана с изкуството, попадне в лапите на свръхамбициозен политик. Какво ще се случи с един такъв сюжет – дали тя ще успее да победи средата, в която попада. Той ли ще я пречупи, накъде ще тръгне. Темата в главата ми беше изобщо какво плащаме за решенията си. От следващият ден започнах да пиша „Среднощни светлини“ и беше много емоционално изживяване, защото последната част е под формата на писма. С дни не спях, идвах на работа, вършех каквото трябва, после вечерта сядах, пишех до сутринта. Просто ми се пишеше и изживявах момента. Моите тогавашни виждания за света са в тази книга.

- „Среднощни светлини“ беше много важна част от моя писателски път. Издадох я с голямо издателство, беше на първо място в класацията на книжарница „Гринуич“ в дебютната си седмица, после се оказа в топ 50 за годината и някак дотам стигнах с писането. Няма друга причина. Силно се съмнявам, че пак ще ми дойде писателският огън, но ако евентуално се случи, няма да го подмина. Много хора ме питаха, издатели също, но този етап май засега е зад гърба ми. Човек трябва да експериментира.

- Опитвам се да показвам най-вече борбеността у тези хора, защото за да успееш на световно ниво са нужни много сила и безсънни нощи. Искам да покажа, че макар животът да е несправедлив, всяка болка трябва да се изживее, тя неслучайно е част от пътя ни. Винаги трябва да продължаваме да се борим със средствата, с които разполагаме и да не оставяме духът ни да бъде прекършен, дори когато сме на ръба, предадени или отчаяни.