Катедра „Медии и обществени комуникации“ с помощта на Института по икономика и политики към УНСС организира академичния форум „Устойчиво финансиране на медийната и информационна грамотност в България и борбата с дезинформацията“ по повод Глобалната седмица на медийната и информационната грамотност на ЮНЕСКО. На форума присъстваха представители на Министерството на образованието и науката, на СЕМ, Атлантическия клуб в България, СБЖ, на различни правителствени и неправителствени организации.

Доц. Стела Ангова, в.и.д. ръководител катедра „Медии и обществени комуникации“, гл. ас. д-р Илия Вълков, Марин Лесенски, програмен директор в „Отворено общество“ и д-р Мохамед Халаф, преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“, журналист международник  (от дясно наляво)

Доц. Стела Ангова, в.и.д. ръководител катедра „Медии и обществени комуникации“, откри форума като благодари на всички партньори, които присъстват на конференцията и припомни, че Катедрата, която е катедра на ЮНЕСКО от две години, активно работи по повишаване на медийната грамотност не само по отношение на студентите, обучаващи се в нея, но и на тези, които изучават политически науки.

„Като преподаватели по медии и комуникации ние имаме важен ангажимент пред обществото да създадем медийно грамотни хора“, каза доц. Ангова и очерта предизвикателствата пред развиването на медийната грамотност, като липсата на национална стратегия за медийна грамотност, отсъствие на целево финансиране и финансиране предимно от чуждестранни донори при кандидатстването по проекти. „Няма ясна и последователна политика на държавата по отношение на медийната грамотност, затова аз се надявам този форум за излезе с идеи, които в бъдеще да спомогнат за развитието на медийната грамотност“, допълни тя.

В първия панел „Финансиране на медийната грамотност: Европейски политики и български практики“ модераторите гл. ас. д-р Диана Андреева-Попйорданова и гл. ас. д-р Илия Вълков, преподаватели в Катедрата, акцентираха, че неслучайно форумът се провежда в навечерието на приемането на държавния бюджет, в който би трябвало да има предвидени средства и в тази насока. „Има голяма необходимост от създаването на междуинституционална програма за медийна грамотност с ясна рамка на финансиране“, каза гл. ас. д-р Диана Андреева-Попйорданова и даде думата на първия панелист Марин Лесенски, програмен директор в „Отворено общество“.

Елена Поптодорова, вицепрезидент на Атлантическия клуб в България, гл. ас. д-р Диана Андреева-Попйорданова и гл. ас. д-р Илия Вълков, преподаватели в Катедрата (от дясно наляво)

Марин Лесенски представи тревожните изводи от изследването на „Индекса на медийната грамотност“, в което са проучени 45 страни по отношение на търпимостта към дезинформацията и България е на 35 място. Лекторът разясни, че индикаторите, които са използвани в проучването на медийната грамотност са два – високата/ниската степен на медийната свобода и качеството на образованието (въз основа на тестовете на PISA). „Изводите са, че в страните, където има високо качество на образованието има и висока медийна грамотност и обратното“, обобщи той и отбеляза, че обучението по медийна грамотност трябва да започне още от детската градина.

Елена Поптодорова, вицепрезидент на Атлантически клуб в България и член на борда на Асоциацията на атлантическия договор, говори по темата „Политики и програми на организации, в които членува България – НАТО, ЕС, Съвет на Европа, ОССЕ“ по отношение на медийната грамотност. Тя акцентира на огромната вреда, която носи дезинформацията. „Щетите, които нанася дезинформацията не са само върху медийната среда, а върху целия живот. Медийната грамотност няма нищо общо с възгледите на личността, тя е умението да разшифрова съобщението. В ЕС дезинформацията е една от най-големите опасности на дигиталното общество. Бедата е, че тази дезинформация обхваща всичко – ковид, финансови кризи, войни. По принцип тя най-добре вирее по време на кризи“, каза Елена Поптодорова, като отчете като изключително опасен факта, че според изследване на Станфордския университет 2/3 от учениците не могат да направят разлика между новинарска статия и реклама.

Д-р Мохамед Халаф, преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Философски факултет, журналист международник, разгледа темата за дезинформацията по време на война. „Фалшивата информация е най-голямата заплаха по време на война“, каза д-р Халаф и даде примери каква е дезинформацията в различните съвременни войни. Той се спря на руската пропаганда, „която развива една информационна система за нападение, а не за защита“ и цитира послание на приближен до Путин – „Ако може да убиете един човек с думи, то няма защо да го убивате“.

За бюджетното финансиране на медийната грамотност в България говори Любомир Каримански, изследовател от Института по икономика и политики на УНСС. „Крайно време е да бъде създадена една обща концепция за медийна грамотност, която да стъпи върху цифровата грамотност“, каза той и допълни, че не трябва да се гледа само негативно към използването на изкуствения интелект, както и да се има предвид регионалното и възрастовото различие по отношение на медийната грамотност. Любомир Каримански пледира за създаването на междуинституционална рамка за медийна грамотност, която да отчита регионалните и възрастовите отличия.

Наталия Митева, зам.-министър на образованието, говори за политиките за медийна грамотност и учебната програма, Иглика Иванова, държавен експерт в дирекция „Международно сътрудничество, европейски програми и регионални дейности“ в Министерството на културата, запозна аудиторията с политиките за медийна грамотност и предстоящите проекти, а Зорница Венкова, и.д. заместник-ръководител на Представителството на ЕК в България, представи темата „Политики на ЕК за медийна грамотност“.

В дискусиите взеха участие Симона Велева, председател на СЕМ, Габриела Наплатанова – СЕМ, Иван Попов, специалист „Управление на проекти“ в prepodavame.bg, Спаска Тарандова, директор на фондация „Глобални библиотеки – България“, Цветанка Борисова, учител в комуникационен профил в ПГПЧЕ „Алеко Константинов“, гр. Правец, Мариана Пенева, зам.-директор на 96. СУ „Лев Н. Толстой“ и проф. Борислав Градинаров, преподавател в УНСС.

Изводите, които се направиха са, че е необходимо различните институции  –  държавни и частни, да се обединят и в партньорство да създадат национална стратегия за медийна и информационна грамотност и че това трябва да се извърши под патронажа на министър-председателя.