„Спортът винаги е бил на първо място”, споделя Василена Иванова, която в момента следва докторантура в УНСС. Художествена гимнастика тренира активно от 5- до 20-годишна, което обхваща голяма част от живота й и вероятно затова за нея спортът винаги е бил приоритет, но като всеки гимназист в 11-12 клас започва да се замисля какво е нейното призвание и какво би й било интересно да учи. Изключила е спортната академия като вариант – споделя, че не е нейното място. От безброй възможности тя се спира на журналистиката, тъй като българската литература я привлича и й е интересна, а и самата Василена се самоопределя като комуникативна личност. Започвайки да ходи на уроци по българки език и литература, материята става все по-любопитна за нея. Без да й е мечта, професията я избира и тя се впуска в нея стремглаво, както във всичко.

Първоначално иска да учи журналистика в Софийския университет, но към сегашният момент е благодарна на късмета, че я приемат и завършва специалност "Медии и журналистика" в катедра „Медии и обществени комуникации“ в УНСС. Още в първите седмици на следването се впуска да пише за вестника на университета. Тогавашната главна редакторка предлага на първокурсниците да пробват да пишат за изданието и Василена решава да опита, без да знае какво я очаква. Малко по малко материалите за вестника се увеличават, включва се и в Студентски съвет, а впоследствие става още по-дейна, присъединявайки се към ПР отдела на университета.

„Едва ли са видели кой знае какви журналистически качества, по-скоро са видели това, че съм отговорна“, казва Василена. Именно упоритостта и отговорността спомагат развитието. Тя смята, че спортът я е направил целеустремена – „Когато кажа нещо, го правя, трябва да се случи нещо супер инцидентно, за да не го направя”. С помощта на ръководителя на ПР отдела на университета започва стаж в БНТ Новини през лятото на втори курс. Споделя, че не се е чувствала добре там, но е продължила, тъй като е поела ангажимент и не е искала да се откаже. Благодарение на това, че не се отказва отчита, че въпреки всичко там е научила доста неща. Именно след този стаж става главен редактор на вестника на УНСС, а освен това и продължава да заема различни пробни позиции.

„За мен нещата не са на всяка цена”

Когато д-р Илия Вълков й предлага да запише докторантура, Василена реагира негативно, категорично отказвайки под претекст, че не й се занимава с това, най-вече заради самия процес на писане. Тя споделя, че й е интересно и й харесва да научи историята, но не и процесът на писането. Така първоначално отхвърля тази идея, която обаче остава в главата й.

Две години след завършване на магистратурата си по ПР започва работа в Министерството на труда и социалната политика в ПР отдела, където продължава да работи и до днес. Първоначално си е мислила, че не е за такава институция, тъй като си представя работата там като по-консервативна. Определя тази работа като парадокс, тъй като никога не е имала желание да се занимава с политика. Освен това Василена пише и за списание „Мениджър”, същевременно от няколко години е и съдия по художествена гимнастика и уикендите ходи по състезания. Споделя, че не е искала да се разделя със спорта, но и няма желание да стане спортен журналист. Работата като съдия й допада, защото така „не се налага по цял ден да съм в залата и мога да имам личен живот”.

За докторантурата Василена казва, че в един момент се замислила дали да я запише и започнала да пита хората около нея за мнение, „Аз съм си такава, търся мнението на останалите”. Всички я подкрепят и така без да е нито мечта или приоритет, записва докторантурата си, водена от любопитство. Тя счита, че всичко, което й се случва, е благодарение на хората от университета, на вестника, който й дава старта, пиарката на университета – д-р Лиляна Пипонкова, доц. д-р Стела Ангова, проф. д.н. Любомир Стойков, д-р Илия Вълков, както и всеки преподавател, който е повярвал в нея.

Темата за дисертацията й е свързана с публични комуникации в спорта: политика, влияние, общности. Това е работната тема, която, предполага, ще претърпи промяна, но ще бъде свързана със спорта и политиката и как основните ценности на спорта за мир, толерантност, равенство се заместват от политически интереси и дипломатически скандали. Ще разгледа ролята на държавата в спорта, как тя използва имиджът и успехите на спорта, за да подобри цялостния си имидж.

На въпроса как успява да съчетае всичките си занимания Василена отговаря, че вероятно това се дължи на дисциплината изградена от спорта – успява да се концентрира за кратко време и да отметне задачата. „Кога си почиваш?“ – „Вечер, уикенди…”, отговаря с усмивка тя. Казва, че не се чувства изморена и ходенето на работа не е тежест за нея, понеже харесва това, с което е избрала да се занимава.

Да се хвърлиш в неизвестното

“Младите да се интересуват от всичко, което е около тях. Ако някой гост в лекция предложи стаж като възможност да се впускат, както и в неправителствени организации, Еразъм+”. Съветва студентите да не ги е страх да се впускат в предизвикателства, защото от тези неща се създават контакти и "след време ще ти звъннат, ако имат нужда от човек – няма да пуснат обява, а ще се сетят за теб”.

Василена смята, че не е хубаво да се сравняваш с останалите, тъй като в главата ти другите са повече от теб, но всъщност далеч не е така. Освен това чуденето дали да започнеш нещо ново, също и екзистенциалните въпроси, разколебават – трябва да се хвърлиш в нещото, а винаги можеш и да се откажеш. И това е - ако не се получи - отначало. "Единствено няма връщане назад от смъртта. Това са човешки граници, които си поставяме и затова се отказваме - защото ни е страх от неизвестното". Именно заради това Василена е била на косъм да се откаже от работата в министерството. Началото е било трудно, но сега се радва, че не се е отказала. Казва, че вестникът на университета много й е помогнал – благодарение на опита си от там знае какво да прави, как да пише, кое е важно да се каже. Дава за пример работата си за сайта offnews.bg, където започва благодарение на университета. Казва, че като я пратят на събитие, тя вече знае какво да прави, как да интервюира, да отсее най–важното и да го напише.

Съветът й към сегашните и бъдещи автори на вестника на УНСС е да бъдат по–любопитни и по–дейни, да дават идеи, да предлагат, дори и да не знаят как да го направят. Никога не си е мислила, че ще прави тези неща, с които се занимава, но проявявайки смелост, всичко става възможно.

Автор: Виктория Трифонова Кунева, 3. курс, специалност "Медии и журналистика"