Катедра "Международни отношения"

100 ГОДИНИ УНСС
Обновено: понеделник, 06 август 2018 16:04

Управление на конфликти

Характеристика на магистърската програма

Изучавани дисциплини

Специалност „Международни отношения“ със специализация: „Управление на конфликти“ в ОКС „Магистър“ е предназначена за всички, завършили ОКС „бакалавър“ в  специалностите в Области на висше образование: 2. Хуманитарни науки; 3. Социални, стопански и правни науки; 9. Сигурност и отбрана. 

Основна цел на програмата

Магистърската специалност Международни отношения: Управление на конфликти дава цялостна представа за конфликтите като сфера на научно познание и поле на практическа политика. Подобно знание е задължително и необходимо за професионалната реализация на бакалаври с профил хуманитарни; обществени, стопански и правни науки; и сигурност и отбрана, респ. политически науки, международни отношения, публична администрация, управление на човешките ресурси, филология, история, философия, религия, национална сигурност, военно дело и др. То е приложимо в широк професионален спектър и на различни нива на социално взаимодействие, за всеки, който се занимава със създаване и оценка на (публични) политики, и управление на конфликти 

Съдържанието на програмите и курсовете, които те включват е различно – от обща теория и теоретични подходи до специфично акцентиране върху отделни проблеми: типология на конфликтите и кризите; причини за възникването на конфликти; управление и предотвратяване на кон­флик­ти и кризи; ранно сигнализиране; превантивна дипломация; между­народ­ни режими и институции за регулиране на конфликти и множество други. 

Основни направления на знанията и уменията

Учебният план е концентриран върху няколко основни пункта. Първо, конфликтната теория и нейните обяснения за типовете конфликти, конфликтната динамика и типовете страни, уязвими за вътрешно държавни конфликти, също така и основните рамки за анализ на конфликти и кризи. Второ, теоретико-приложните проблеми, свързани с разрешаването, трансформирането и управлението на конфликти. Поставен е акцент върху проблемите на превантивната дипломация, преговорите за разрешаване на конфликти, ранното сигнализиране и създаването на системи за ранно сигнализиране. Разглеждат се и проблемите, свързани с политиката на ЕС, ООН, ОССЕ и НАТО към трети трани по конфликт, както и механизмите и инструментите за преодоляване на конфликтите и пост-конфликтно възстановяване. Трето, обяснението за възникването на конфликтите и източниците на агресия: от човешката природа, през потребностите, ролята на ситуациите, научаването и фрустрацията до ролята на идентичността, социалната среда и структура, икономическите и политическите причини за конфликтно поведение. Моделите се представят в цялост и в детайли, като се анализират и оценяват техните до- пускания, обяснителната им сила, както и връзките между отделните теории. Четвърто, изграждането на практически умения по моделиране на конфликти чрез разнообразен методологичен инструментариум. Тук теоретичните модели са операционализирани до нивото на показатели, които могат да бъдат наблюдавани, измервани, индексирани (напр. стилове на поведение, типове темперамент, типове ситуации, типове потребности, структурни и ситуационни показатели и др.). Пето, работата с конфликтите е поставена в рамките на проблемите на развитието, глобализацията, сигурността, новите технологии, новите медии и канали за комуникация. Това профилира, фокусира специалността и дава възможност за развиването на различни модули, в зависимост от потребностите на студентите.

Магистърската специалност е разработена съобразно държавните изисквания за ОКС „Магистър“. Учебният план съдържа комбинация от интердисциплинарни курсове, които дават възможност на обучаваните да придобият теоретични и приложни знания в сферата на изследването, разрешаването на конфликти и в други области, свързани с изучаването им. Конфликтната проблематика е една от основните политологични рамки, които позволяват да се разглеждат съвместно вътрешното и международното ниво на политическо действие – като дъл­бочина на теоретизиране и моделиране на индивидуално, вътрешногрупово, вътрешно­политическо, международно и глобално ниво на анализ.