Българските читатели ще се изненадат от този, наречен от автора си „неисторически роман“, в който, освен героя Арсений, герои са времето, пътят, най-вече към себе си, саможертвата и не на последно място, любовта. Романът залага особено много на езика, в който се сплитат пластове и епохи.

Ето какво казва Водолазкин за отношението си към езика в литературата в интервю за в. „Култура“: 

„Езикът е като скалпел, може да изрязваме с него своето име по пейките, но той изначално е предназначен за други цели – за точни и сериозни операции. В това отношение моят единствен скалпел е руският език. Знам в някаква степен английски и немски, но никога няма да пиша художествени текстове на тези езици, защото за тях нямам съвършено заточен скалпел. Ако в ръцете ти е обикновен нож, нищо няма да можеш да направиш. Това е като свирене на цигулка. Не бива на „Страдивариус” да се свирят популярни мелодии. Разбира се, може, но този инструмент е предназначен за друга музика. Моят „Страдивариус” е руският език, който обичам безкрайно и затова си позволявам да разкривам различни негови възможности, да го сблъсквам с църковнославянския.“